Решение по КНАХД №1774/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Обжалва се срещу Решение № 63/11.07.2025, постановено по АНД № 684/2024 г. по описа на Районен съд Асеновград, с което е отменено наказателно постановление № 24-0239-001217/14.10.2024г., издадено от Началник РУ Асеновград при ОДМВР – Пловдив, с което на К. Н. Н., [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Асеновград, [улица], на основание чл.- 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Началник РУ Асеновград при ОДМВР – Пловдив, чрез процесуален представител юрисконсулт П., навежда оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и моли да се отмени обжалваното решение и да се потвърди наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Ответникът по касационната жалба К. Н. Н., [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Асеновград, [улица]чрез процесуален представител адв. М. А. И., оспорва жалбата и моли да се остави в сила решението. Претендира разноски.

Представител на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

От фактическа страна се установява, че процесното НП е издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, след издадено постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 14.06.2024г. на прокурор при Районна прокуратура - [населено място]. С постановлението е отказано да се образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, прекратена е прокурорска преписка и е постановено препис от постановлението да се изпрати на Началника РУ Асеновград при ОДМВР – Пловдив за извършване на преценка за реализиране на административно – наказателна отговорност по отношение на лицето К. Н. Н..

От събраните по преписката документи, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, е установена следната фактическа обстановка:

на 27.05.2024г., като около 15:17 часа, на ул. „28-ма“ и ул.“7-ма“, водачът К. Н. Н. управлявал МПС БМВ с рег. № 0104СХ, който бил управляван от жалбоподателя К. Н., чужда собственост, който не е регистриран по надлежния ред, тъй като е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано от 20.03.2024г. Прието е, че лицето е осъществило състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и е наложено наказание на основание чл.175,ал.3 от ЗДвП.

За да отмени процесното НП, ПРС е приел, че когато жалбоподателят К. Н. е предприел управление на същият, той не е бил наясно с факта, че поради непререгистриране в законоустановен срок след датата на неговото придобиване – станало на 17.01.2024г., е следвало да бъде пререгистриран, което не е сторено, от неговия собственик – К. К. Н., син на жалбоподателя, което е довело до служебно прекратяване на неговата регистрация, за което собственикът не е бил уведомен. Предвид на това и към момента на управление на посоченото МПС, не е бил наясно със служебно прекратената регистрация. ПРС е приел, че липсва субективен състав на вмененото на жалбоподателя К. Н. Н., административно нарушение. Липсва както умисъл – същият не е съзнавал обществено опасния характер и последици и не е искал, нито допускал настъпването на същите. Липсва и непредпазливост – същият не е бил длъжен нито е могъл да ги предвиди, нито е предвиждал , за да мисли да ги предотврати. Следователно, двете допустими съставомерни форми на вина – умисъл и непредпазливост, не са налице при управление от страна на жалбоподателя К. Н. Н., поради което и липсата на субективен състав в извършване на вменено адм. нарушение налага извода за липса на извършване на адм. нарушение, тъй като липсва изобщо такова, съгласно дефиницията му по чл. 6 от ЗАНН.

Решението е неправилно.

Видно от приложените доказателства е, че в хода на производството по прокурорската преписка, приключило с прокурорско постановление, на основание на което е издадено спорното НП, несъмнено е бил установен факта на служебно прекратяване на регистрацията на въпросното МПС, като водачът не е оспорвал факта на прекратяването (обективно), но е заявил, че не е знаел за него.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. При тълкуване на разпоредбата следва извод, че прекратяването на регистрацията настъпва автоматично, с реализиране на елементите от фактическия състав, а именно промяна в собствеността на МПС и изтичане на двумесечния срок без новият собственик да е заявил това обстоятелство за регистрация, без да е необходимо нарочно волеизявление на контролен орган или изпращане на уведомление на собственика.

Действително, по делото не са представени доказателства собственикът да е бил уведомен за извършеното прекратяване на регистрацията, нито водачът на автомобила да е знаел за това. Това обаче не означава, че нарушението не е извършено.

Нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП поставя изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Нарушението на това правило се санкционира от разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, която предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Тоест, според закона, от значение за ангажиране отговорността на водача е единствено това дали същият е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Доказателствата сочат, че на процесната дата, място и час К. Н. Н. е управлявал описаният автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена на 20.03.2024г.

На следващо място, с оглед съдържанието на императивната разпоредба на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, контролните органи не са задължени да уведомяват приобретателя на МПС за служебното прекратяване на регистрацията, така, както например е предвидено в разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и по отношение на която хипотеза е приложимо Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Даденото от съда тълкуване кореспондира с изричното съдържание на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, който за разлика от чл. 145, ал. 2 от ЗДвП поставя задължение за контролните органи да уведомят собственика на автомобила за факта на прекратяване на регистрацията. Настоящият случай не е такъв. Неблагоприятното засягане за собственика на автомобила е предвидено като задължителен резултат при настъпване на определените условия – изтичане на двумесечен срок от датата на придобиване на автомобила и неизпълнение на задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.

При нарушаването на забраната за допускане по пътищата, отворени за обществено ползване на моторни превозни средства и ремаркета, които не са регистрирани по надлежния ред, установена в чл. 140, ал. 1 пр. 1-во ЗДвП, задълженото лице-водач е реализирало изпълнителното деяние.

Тук следва да се отбележи, че нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, кореспондира с нормата на чл. 18б, ал. 1, т. 10, вр. чл. 18, ал. 1, т. 2 от Наредба №I-45/24.03.2000 г., предвиждаща служебно прекратяване на регистрацията на автомобил, при неизпълнение на задължението за регистрация, от страна на новия собственик. Анализът на цитираната разпоредба на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, налага извода, че регистрацията на МПС се прекратява по силата на закона, след изтичане на двумесечния срок за регистрация от страна на новия собственик на автомобила, като резултат от неизпълнението на законовото му задължение - да регистрира закупения от него автомобил. В тази хипотеза законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. На водача на автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред.

В. Н., след като е приел да управлява лек автомобил от друго лице, респективно към момента на проверката е имал качеството на водач на това МПС, е бил длъжен да се осведоми от неговия собственик или от лицето, което му го е предоставило за управление, дали автомобилът има действаща регистрация. Водачът е следвало да положи усилия и да се информира от неговия собственик дали автомобилът има действаща регистрация, като най-малкото, което е могъл да направи е да провери предоставеното свидетелството за регистрация на въпросното МПС и да установи какви данни са вписани относно собственика на автомобила.

Неправилно първоинстанционния съд е заключил, че липсват и двете допустими съставомерни форми на вина – умисъл и непредпазливост, че не са налице при управление от страна на жалбоподателя К. Н. Н.. Незнанието на факта, че управляваният автомобил е със служебно прекратена регистрация се дължи на проявена непредпазливост под формата на небрежност. Нарушителят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, свързани с реда за движение по пътищата само на регистрирани превозни средства, но е бил длъжен, като водач на превозното средство и е могъл да ги предвиди.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно ал. 2 непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, водачът следва да носи административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от НК незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай, незнанието на факта, че управляваният от Н. автомобил е със служебно прекратена регистрация се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност. Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на водач" и пр. Освен това, "Ignorantia legis non excusat".

С оглед на факта, че за констатираното нарушение е наложено наказание в минимален размер, не следва да се обсъжда наличието на смекчаващи или отегчаващи обстоятелства при определянето му, а същото следва да се приеме за справедливо.

Не може да бъде приложена и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и случаят да се приеме за "маловажен", тъй като нарушението засяга обществения ред, който изисква движещите се по републиканската пътна мрежа автомобили да бъдат надлежно регистрирани.

Предвид изложеното, съдът намира постановеното решение на първоинстанционния съд за неправилно, поради което касационната жалба следва да бъде уважена.

Следва да се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови ново, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което съдът определя в размер на 130 (сто и тридесет) лева.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 63/11.07.2025, постановено по АНД № 684/2024 г. по описа на Районен съд Асеновград и вместо това постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0239-001217/14.10.2024г., издадено от Началник РУ Асеновград при ОДМВР – Пловдив, с което на К. Н. Н., на основание чл.- 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА К. Н. Н., [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Асеновград, [улица]да заплати на Областна дирекция на МВР – Пловдив сумата от 130 лв. /сто лева/ разноски.

Решението е окончателно.