№ 48
гр. П., 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20235220102970 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 530 ГПК вр. чл. 19, ал. 1 от ЗГР.
Производството е образувано по повод молба с правно основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР
от А. В. Г., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „П. Д. П.“ № 16 чрез пълномощник – адв.
Л. К. от АК П., съдебен адрес гр. П., ул. „И. В.“ № 18, ет. 2, офис 13.
В молбата се твърди, че рождените имена на молителя, роден на 05.08.1978 г., са А.
В. Г.. Посочва, че към момента на раждането му не се е разрешавало новородените деца да
се вписват с имена, различни от традиционните български – християнски. Заявява, че е от
ромски произход, което се свързвало с различие в имената от този етнос. Твърди, че
изповядва ислямска религия, поради което често ходи в джамията, участвайки в петъчните
молитви и в други ислямски празници и свързаните с тях религиозни обичаи. Молителят
сочи, че предците му носели мюсюлмански имена с арабски произход и макар да е бил
записан с български и християнски имена, след неговото раждане, родителите му направили
курбан по ислямски обичай и му дали мюсюлманско име, с което до настоящия момент се
обръщат към него всички близки и приятели. В обществото и в квартала, в който живее,
всички го познавали с имена Н. В. А..
Сочи, че за да бъде пълноправен мюсюлманин и да бъде уважаван от останалите
мюсюлмани, както и за да ходи безпроблемно на джамия, желае да промени имената си, тъй
като в противен случай ще бъде изолиран от обществото на мюсюлманите. Твърди, че
животът и работата му били свързани с хора, които изповядват ислямска религия, като
настояват молителят да носи мюсюлмански имена, за да не бъде игнориран от тях.
Твърди, че обстоятелството, че навсякъде в обществото е познат с мюсюлманските си
1
имена, а в акта си за раждане е записан с християнски имена, му създава значителни
трудности в ежедневието.
По изложените съображения счита, че са налице „важни обстоятелства“ по смисъла
на чл. 19, ал. 1 ЗГР и иска от съда да постанови решение, с което собственото име на
молителя да бъде променено от А. на Н. и фамилното му име да бъде променено от Г. на А..
В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваването молителят не се
явява. Изпраща пълномощник – адвокат Л. К. от АК П., който моли съда да уважи
депозираната молба.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на молбата от
контролиращата страна Община П. и Районна прокуратура П..
В проведеното съдебно заседание Общ. П. и РП П. не изпращат представител.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
От приложения по делото заверен препис на Удостоверение за раждане, издадено въз
основа на Акт за раждане № 1968 от 08.08.1978 г. на Община П., се установява, че молителят
е роден на 05.08.1978 г. от майка Г. А. Г.а и баща В. Я. Г.. При раждането си молителят е
записан с имена А. В. Г..
Видно е от приложената по делото справка от ОДМВР П. с рег. № 312000-26620 от
21.11.2023 г., че не са установени данни за образувани заявителски материали, досъдебни
производства, наказателни производства и наложени административни мерки по
наказателни дела срещу молителя.
От приложените по делото писмени доказателства, вкл. личен регистрационен картон
и справка от НБД „Население“, се установява, че и към настоящия момент имената на
родителите на молителя са Г. А. Г.а и В. Я. Г., като няма данни по делото имената им да са
променяни. От справката от НБД „Население“ се констатира също, че децата на молителя са
с имена Т А. А. и В. А. Г.а, а неговите брат и сестра, съответно с имена Я. В. Г. и К. В.а А..
Видно от приложеното по делото удостоверение с № 2987/16.11.2023 г., издадено от
Окръжна прокуратура П. срещу молителя няма обвинения по неприключени наказателни
производства.
От изисканата от съда справка за съдимост рег. № 231115005000514549/15.11.2023 г,
издадена от Бюро съдимост при РС П. е видно, че молителят не е осъждан.
От разпита на свидетеля В. Я. Г. – баща на молителя, се установява, че сред близките
си и в квартала, в който живее, молителят е известен със собственото име Н.. Свидетелят
сочи, че при раждането е искал молителят да бъде записан с имена Н. А. Ш., каквито били
имената на неговия дядо по майчина линия, но политическите условия тогава не го
позволявали. На свидетеля му е известно, че молителят желае да се казва Н., както и че се
притеснявал от това, че се казва А..
В показанията си свидетелят А. Г. М. – братовчед на молителя, сочи, че не познава
2
лице с имена А. В. Г., а познава братовчед си с името Н., но не му знае фамилията.
Роднините се обръщали към него с името Н.. Установява се от показанията на свидетеля М.,
че молителят изповядва мюсюлманска религия, както и че се натъжавал от това, че в
джамията само той е с християнски имена. Не знае дали от джамията го карали да си смени
имената. Дядото на молителя по майчина линия също бил с турски имена. Пред свидетеля
М. молителят многократно изразявал желанието си, че иска имената му да са мюсюлмански,
но не е казвал как иска точно да се казва.
Съдът кредитира показанията на свидетелите В. Я. Г. и А. Г. М. като обективни,
последователни, логични и непротиворечиви.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна
страна:
Промяната на собствено, бащино или фамилно име, съгласно разпоредбата на чл. 19,
ал. 1 от ЗГР, се допуска от съда, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Името е част от
личностното самоопределяне на всяко лице и поради това субективното желание на дадено
лице да носи определено собствено име може да се квалифицира като „важно
обстоятелство“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР.
В случая от събраните по делото гласни доказателства може да се направи извод, че
молителят е възприел собственото име Н. от раждането си. Това име молителят е използвал
през целия си съзнателен живот. С него е известен сред близки, приятели и роднини. С
името Н. молителят се идентифицира в обществото и това име счита за свое. Налице са
следователно „важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, налагащи промяна
на собственото име на молителя от А. на Н..
По отношение на фамилното име на молителя:
По отношение на искането за промяна на фамилното име на молителя от Г. на А.,
съдът намира, че по делото не се установиха важни обстоятелства, които да налагат
промяната му. Фамилното име на физическото лице се формира по реда на чл. 14 от ЗГР, а
именно от фамилното или бащиното име на бащата с наставка „-ов“ или „-ев“ и окончание
съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на
родителите налагат друго. Разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР са императивни и не могат
да бъдат дерогирани от субективното отношение към тях от носителя на правото име. В
закона няма легално определение на понятието „важни обстоятелства“, поради което същото
подлежи на преценка във всеки отделен случай. Такива обстоятелства са например
известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира, носенето на лицето на
различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята на това
лице промяна и др. Тази преценка обаче винаги трябва да бъде обвързана с императивните
изисквания на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР и посочените в тях възможни отклонения относно
начина на образуване на бащиното и фамилно име на физическото лице.
В настоящия случай като причина за промяна на имената си молителят изтъква
3
обстоятелството, че изповядва исляма като религия и това, че в един преходен момент
негови предци са носили мюсюлмански имена, както и известността му сред близките,
приятели и етническата общност, към която принадлежи, с мюсюлманските собствено име и
фамилия.
Въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. показанията на разпитаните
свидетели, съдът счита, че по делото не се установи молителят да се е афиширал в
обществото с различно фамилно име от посоченото в акта му за раждане. Важните
обстоятелства за промяна на фамилното име следва да са обективно обусловени и не могат
да бъдат въпрос на лична преценка и желание от страна на молителя. В конкретния случай е
заявено личното желание на молителя да носи фамилното име А.. По делото не се установи
безспорно и категорично с посоченото име същият да е известен в обществото. Фактът, че
дядото на молителя някога е носил бащино име А. /в каквато насока молителят ангажира
гласни доказателства/ сам по себе си не е достатъчен, за да се допусне промяна на
фамилното име на молителя от Г. на А.. Обстоятелството, че молителят изповядва исляма
като религия също не би могло да се квалифицира като важно обстоятелство по смисъла на
закона, за да обоснове промяна на фамилното му име и да бъде преодоляна императивната
норма на ЗГР, регламентираща образуването на фамилното име на едно лице. От събраните
в хода на делото гласни доказателства не се установи и носенето на български имена да
създава пречки на молителя да посещава джамия, тоест да изповядва ислямската религия.
Недоказани останаха твърденията на молителя, че хората, с които общувал в близкото си
обкръжение, настоявали да носи мюсюлмански имена, за да не го игнорират. В настоящия
случай не се установи и молителят да е известен в обществото с фамилно име А.. Не е
налице широка обществена известност на лицето с такова име, каквато известност законът и
съдебната практика имат предвид, за да се обуслови промяната.
На следващо място следва да бъде посочено, че видно от справката от национална база
данни „Население“ цялото семейство на молителя и близките му роднини са с български
имена, вкл. български имена носят и децата му. В решение № 205/17.07.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 654/2011 г е прието, че фамилното име на лицето определя принадлежността му към
семейството. Прието е още, че членовете на едно семейство обичайно носят еднакво
фамилно име, сочещо родствената им връзка в обществото и че разликата във фамилните
имена на членовете на семейството им създава неизбежни затруднения, както в социален
план, така и при индивидуализацията им и обозначаване на родовата им принадлежност.
Родителите на молителя носят български имена, което е индиция за семейната и родствена
принадлежност. Безспорно е, че собственото и фамилно име на бащата на молителя са
Васил Г. и по правилото на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР са образуващи презимето и фамилното име
на молителя. /В този смисъл Решение № 342 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 80/2009 г.,
IV г. о., ГК./
По тези съображения молбата за промяна на собствено и фамилното име следва да се
уважи по отношение на собственото име на молителя, което да бъде променено от А. на Н.,
а по отношение на фамилното име от Г. на А. като неоснователна следва да бъде
4
отхвърлена.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА промяна на собственото име на молителя А. В. Г., с ЕГН **********, с
адрес гр. П., ул. „П. Д. П.“ № 16 от А. на Н..
ОТХВЪРЛЯ молбата на молителя А. В. Г., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „П.
Д. П.“ № 16 за промяна на фамилното му име от Г. на А..
След влизане в сила на решенето препис от него да се изпрати на Община П. за
отразяване на промяната в акта за раждане на молителя, както и на Бюро „Съдимост“ при
Районен съд – П. за сведение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5