О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260074, 04.06.2021 г., град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на 04.06.2021 г., в закрито съдебно
заседание, в следния състав:
СЪДИЯ
: ЙОВКА БЪЧВАРОВА
като
разгледа докладваното от съдията Йовка Бъчварова гражданско дело № 559 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
На
01.04.2021г адв. П. Каранова – пълномощник на ищците, е подала молба за
изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските, като
присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение се намали от 9531.00
лева на 6777.00 лева.
В срока
по чл.248, ал.2 от ГПК насрещната страна „ДЕМЕТ“ ЕООД не е взела становище.
За да се
произнесе по искането, съдът взе предвид следното :
С
решение № 260008/02.03.2021г ответникът „ДЕМЕТ“ ЕООД е осъден основание чл.200
от КТ да заплати на ищцата Н.Н.М. сумата 20000.00 лева, частично от 120000.00
лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта
на Р. Н. Н., починал на 14.03.2019г. в резултат на трудова злополука, заедно
със законната лихва върху сумата от 14.03.2019г. до окончателното изпълнение на
задължението, като иска за разликата до пълния му предявен размер 100000.00
лева е отхвърлен; ответникът е осъдет на основание чл.200 от КТ да заплати на Г.Р.Н.
сумата 5000.00 лева, частично от 120000.00 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от смъртта на Р. Н. Н., починал на 14.03.2019г.
в резултат на трудова злополука, заедно със законната лихва върху сумата от
14.03.2019г. до окончателното изпълнение на задължението, като иска за
разликата до пълния му предявен размер 100000.00 лева е отхвърлен; ответникът е
осъден на основание чл.200 от КТ да заплати на М.Р.Н. сумата 5000.00 лева,
частично от 120000.00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от смъртта на Р. Н. Н., починал на 14.03.2019г. в резултат на трудова
злополука, заедно със законната лихва върху сумата от 14.03.2019г. до
окончателното изпълнение на задължението, като иска за разликата до пълния му
предявен размер 100000.00 лева е отхвърлен; ответникът е осъден на основание
чл.38, ал.2 от ЗАдв да заплати на адв. П. Димитрова Стоянова-К., сумата 2748.00
лева, представляващо определено от съда адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищците Н.Н.М., Г.Р.Н. и М.Р.Н.; ищцата Н.Н.М. е
осъдена на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на „ДЕМЕТ“ ЕООД сумата
2824.00 лева, представляващи направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение; ищецът Г.Р.Н. е осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК да
заплати на „ДЕМЕТ“ ЕООД сумата 3353.50 лева, представляващи направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение;
ищецът М.Р.Н. е осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на
„ДЕМЕТ“ ЕООД сумата 3353.50 лева, представляващи направени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение; отхвърлена е претенцията на „ДЕМЕТ“ ООД за
разноски за разликата до пълния ù размер от 12000.00 лева; ответникът
„ДЕМЕТ“ ЕООД е осъден на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел сумата 1200.00 лева,
представляващи окончателна държавна такса върху уважения на предявените срещу
него искове. Решението е било постановено при участие на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ като трето лице – помагач на страната на ответника „ДЕМЕТ“ ЕООД
по всички предявени срещу него искове. Решението подлежи на въззивно обжалване
пред ОС Сливен в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съобщението
за решението е било връчено на пълномощника на ищците на 18.03.2021г. и
двуседмичният срок е изтекъл на 01.04.2021г.
В
двуседмичния срок са постъпили въззивна жалба и молба за изменение на решението
в частта му за разноските, поради което съдът приема, че молбата за по чл.248
от ГПК е в срок и е допустима. Разгледана по съществото, тя е неоснователна.
В
решението съдът е изложил следните мотиви, за да осъди ищците да заплатят на
ответника разноски, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове :
Съгласно чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. С договора за правна помощ е уговорено адвокатско
възнаграждение в глобална сума в размер на 12000.00 лв, без да се диференцира
плащането за защитата срещу всеки един от трите предявени срещу ответника иска,
поради което съдът е приел, че е по равно – по 4000.00лв. Въз основа на
представените доказателства съдът е приел също, че договорената сума била
платена. Възражението на пълномощника на ищците за прекомерност е прило
преценено за основателно. Заявената част от вземането е 100000.00 лв,
следователно минималният размер на възнаграждението се определя по реда на
чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 2004г и
възлиза в размер на 3530.00 лв. Съдът е приел, че липсват основания за присъждане
на възнаграждение над минимума, поради което, по възражение на ищците, е
редуцирал възнаграждението до минимума от 3530.00 лева, от който е присъдил в
полза на ответника частта, съразмерна на отхвърлената част от всеки от исковете
исковете. Предявеният от ищцата Н.М. иск е бил 100000.00 лева, а уважената част
е 20000.00 лева – съотношението е 20% уважен иск и 80% отхвърлен. В полза на
ответника са присъдени 80% от минималното възнаграждение от 3530.00 лева,
възлизащи на 2824.00 лева. Предявените от всеки от ищците Г.Н. и М.Н. искове са
били с цена 100000.00 лева, а уважената им част – 5000.00 лева – съотношението
е 5% уважен част и 95% отхвърлена част. В полза на ответника са присъдени 95%
от минималното възнаграждение от 3530.00 лева, възлизащи на 3353.50 лева, които
се дължат от всеки от тези двама ищци.
В
молбата си пълномощникът на ищците предлага друг начин на изчисление на
разноските, които следва да се присъдят в полза на ответника : предявените
искове били в общ размер 300000 лева, а уважената част 30000 лева. Възнаграждението
на пълномощника на ответника следвало да се редуцира до минимума, установен в
чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 2004г, възлизащ на 7530.00 лева, от която
сума в тежест на ищците следвало да се възложат 10 %, равними на 6777.00 лева.
Молбата
е лишена от основание, тъй като не се държи сметка, че срещу ответника са
предявени три отделни иска и ищците от тях са в позицията на обикновени
другари. И трите иска са с идентична цена, но по всеки от тях ответникът дължи
отделна защита и съответно отделно плащане – чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от
2004г. След като страните по договора за
правна помощ не са конкетизирали какво е възнаграждението по всеки един от
исковете, съдът е приел, че е платено по равно и този извод не подлежи на
пререшаване. В тази връзка съдът е въприел разрешението, дадено в определение №
379 от 09.08.2019
г. на ВКС по ч. т. д. № 3052/2018 г., I т.о. Последващият механизъм на изчисляване на частта от
разноските, които подлежат на възлагане в тежест на ищците също е съобразен с
разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК и всеки от ищците е осъден да заплати на
ответника частта от разноските, съобразно отхвърлената част от предявените от
ищците искове.
В обобщение молбата се явява неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
Ръководен
от гореизложените съображения, съдът
О П Р Е Д
Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молбата с правно
основание чл.248 от ГПК, подадена от адв. П.К. – пълномощник на ищците М.Р.Н., Г.Р.Н.
и Н.Н.М., за изменение на решение № 260008/02.03.2021г в частта му относно
разноските, които ищците са осъдени да заплатят на ответника, като се намалят
от 9531.00 лева на 6777.00 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да са обжалва пред ОС Сливен с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
С
Ъ Д И Я :