Решение по дело №4081/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260503
Дата: 3 ноември 2020 г. (в сила от 25 ноември 2020 г.)
Съдия: Панайот Рангелов Велчев
Дело: 20205330204081
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 260503

гр. Пловдив, 03.11.2020 год.

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

         Пловдивският районен съд, двадесет и шести наказателен състав, в открито съдебно заседание на втори октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ

 

при секретаря Магдалена Трайкова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4081 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № К-0051089 от 22.06.2020 г. издадено от **** на Регионална дирекция за областите П., П., Х.,К., и С.З.упълномощена съгласно № 676/21.08.2019 г. на *** на Комисията за защита на потребителите с което на ,,А.Р.ЕООД с ЕИК: ********* е била наложена имуществена санкция в размер от 1000 лева, за извършено нарушение по чл. 114, ал. 2 от Закона за туризма.

         Дружеството жалбоподател, чрез процесуалните представители адв. П. и адв. П. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Излага съображения, че посочената в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаряла на действителната такава. В хода на административно-наказателното производство били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничавали правото на защита на наказаното лице.

         Въззиваемата страна редовно уведомена, чрез процесуалния представител адв. К. оспорва подадената жалба, като намира същата за неоснователна, поради  което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на жалбата съдът намира, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна.

В настоящия случай, дружеството жалбоподател е било санкционирано за това, че при направена проверка на 10.03.2020 г. в ,,Стей хотел П.‘‘, находящ се в гр. П., ул. ,,П.Е.№ *** било установено следното: Обектът бил в работен режим, като проверката била извършена съвместно с икономическа полиция и се предоставяла услуга ,,хотелиерство‘‘. На видно място в близост до входа на обекта имало поставена категорийна символика, включваща табела с обозначение, че същият е с категория ,,три звезди‘‘. Било установено, че обектът няма места за паркиране, няма стопански вход с рампа, няма хотелски апартаменти, а само двойни стаи и стаи делукс, в приемния блок няма сейфеове за съхранение на ценности, няма тоалетна, включително и за хора с намалена подвижност, няма количка за багаж, стенни часовници с часови зони, за VIP гости не се предлагат хавлии и чехли и не се предоставяват хавлии под наем, като това били задължителни реквизити за хотел три звезди. По този начин проверяваният обект не отговарял на изискванията посочени в Наредба за изискванията към местата за настаняване, заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране действието и прекратяване на категорията.

В хода на съдебното следствие беше разпитана актосъставителката А.К., която потвърди отразеното от нея в АУАН. Добави, че е извършила проверката, заедно с лице работещо в обекта, за което бил съставен ,,чек лист‘‘, както и че хотелът се намирал на нивото земята, поради което през входа можело безпрепятствено да се влезе с инвалидна количка към фоайето.

Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни показания, доколкото същите са ясни, логични и последователни, кореспондиращи си изцяло с приложеният по делото ,,чек лист‘‘, който е бил попълнен към момента на проверката в присъствието на свидетелката П.Б. – работеща в проверявания обект. Въз основа на показанията на свидетелката К. се установи, че в обекта липсват посочените в АУАН и НП предмети, но също така се достигна до извод, че хотелът се намира на нивото на земята и не е необходимо да има налице стопански вход с рампа.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката П.Б., тъй като същата се намира в трудово правоотношение с дружеството жалбоподател, като следва да се отбележи, че по време на проверката тя е участвала в попълването на Констативния протокол и ,,чек листа‘‘ в които се съдържа неин подпис. Ето защо, се достигна до извод, че заявеното от нея в съдебно заседание не отговаря не истината, тъй като към момента на проверката тя е заявила друго. Единственото обстоятелство, което си кореспондира с показанията на свидетелката К., е че в проверявания обект няма нужда от стопански вход  с рампа, доколкото се намира на нивото на земята.

Свидетелят С.И. е полицейски служител, който е участвал по време на извършването на проверката, който заяви, че не си спомня конкретния случай, но поддържаше предявените му Констативен протокол и ,,чек лист‘‘, тъй като в тях той е бил посочен като свидетел.

         Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството същите не са били оспорени от страните.

         Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно-наказателното преписка са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до ограничаване правото на защита на наказаното лице да разбере защо е било санкционирано.

         В случая извършеното от дружеството жалбоподател нарушение е възведено като такова под чл. 114, т. 2 Закона за туризма.

         В тази разпоредба е посочено, че лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги в туристически обект, който отговаря на изискванията за определената му категория съгласно наредбата по чл. 121, ал. 5 Закона за туризма.

         Тълкувайки тази разпоредба се достигна до извод, че за да се стигне до осъществяването на нарушение на тази норма е необходимо даден хотелиер, който е получил категоризация на обекта, трябва да отговаря на определени обстоятелства посочени в Наредбата. Следва да се отбележи, че в АУАН и НП има допуснато нарушение, тъй като в обстоятелствената част на нарушението, никъде не е изписана разпоредбата на чл. 121, ал. 5 Закона за туризма.

         Наказващият орган е наложил санкция на дружеството жалбоподател на основание чл. 208 Закона за туризма, предвиждаща, че на хотелиер или ресторантьор, който в категоризиран туристически обект предоставя туристически услуги, които не съответстват на изискванията за определената категория, се налага глоба в размер от 200 до 1000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., като в случая е наложена имуществена санкция в минимален размер от 1000 лева.

         В конкретния случай, в нарушение на чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН не е посочено коректно описание на нарушението.

         От посочената в АУАН и НП фактическа обстановка, не може да се установи, защо дружеството жалбоподател е било санкционирано, защото не са спазени изискванията на чл. 114, т. 2 Закона за туризма, който препраща към съответната Наредба. И тримата разпитани по делото свидетели бяха категорични, че хотелът се намира на нивото на земята, поради което се достигна до извод, че не е необходимо да е налице стопански вход с рампа. В действителност има такова изискване за хотелите притежаващи категория три звезди, но това ще бъде при условие, че те се намират над нивото на земята, като по този начин би се улеснило влизането в обекта на колички. След като, обаче се намира на нивото на земята, то няма как да се вмени в задължение на дружеството жалбоподател да поддържа такъв стопански вход с рампа.

Въпреки това, обаче от описанието на нарушението се установява, че дружеството жалбоподател е било санкционирано и за това, че проверяваният обект не разполага със стопански вход с рампа.

Ето защо, се достигна до извод, че допуснатото нарушение е от категорията на съществените, доколкото жалбоподателят е бил санкциониран за нещо за което не е бил длъжен да разполага.

В случай, че така допуснатото нарушение не е от категорията на съществените, Съдът намира, че с оглед това, че обектът не отговаря на останалите изисквания, а именно няма места за паркиране, няма хотелски апартаменти, а само двойни стаи и стаи делукс, в приемния блок няма сейфеове за съхранение на ценности, няма тоалетна, включително и за хора с намалена подвижност, няма количка за багаж, стенни часовници с часови зони, за VIP гости не се предлагат хавлии и чехли и не се предоставяват хавлии под наем то има извършено от него нарушение, като същото е въведено под коректна правна норма, АУАН и НП са издадени от компетентни лица, като размерът на имуществената санкция е в минималния предвиден в закона размер от 1000 лева.

Предвид всичко гореизложено, депозираната жалба се явява основателна, а атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно следва да се отмени.

Ето защо, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К-0051089 от 22.06.2020 г. издадено от *** на Регионална дирекция за областите П., П., Х.,К., и С.З.упълномощена съгласно № 676/21.08.2019 г. на **** на Комисията за защита на потребителите с което на ,,А.Р.ЕООД с ЕИК: ********* е била наложена имуществена санкция в размер от 1000 лева, за извършено нарушение по чл. 114, ал. 2 от Закона за туризма..

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд –П. по реда на глава ХІІ от АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

вярно с оригинала,

М.Т.