№ 7429
гр. София, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20251100509982 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 13482 от 10.07.2025 г., гр.д. № 34913/2022 г., СРС, 182 с-в
се ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на М. С. Ц. по иск с правно
основание чл. 432 от КЗ обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер 320 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от подаване на
исковата молба до окончателното им изплащане, както и сумата от 1,16 лв.,
представляваща претенция за лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за периода
от 16.06.2022 г. до 28.06.2022 г., ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за останалата сума
до 9,42 лв. за периода от 15.03.2022 г. до 15.06.2022 г., като ОСЪЖДА
ответника да заплати на ищеца сумата 373,67 лв. – разноски и на адв. В. В. О.,
САК сумата от 478,30 лв. - възнаграждение за осъществена безплатна правна
помощ на М. Ц., а ищеца да заплати на ответника сумата 2,77 лв. - разноски.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
въззивна жалба от ответника по тях ЗД „Бул Инс“ АД. Намира присъдения
размер на обезщетението за завишен. Счита, че състоянието на ищеца не е
било спешно и не е налагало незабавно извършване на ЯМР изследването за
негова сметка, вместо да изчака поемане на разхода от Здравна каса. Това
1
изследване е самоволно, без да е назначено от медицинско лице. Плащането е
извършено 1 месец след изследването. Според вещото лице, наличието на
разкъсно-контузна рана на коляното навежда на мисълта, че лицето е било без
коленни протектори. В този смисъл, ищецът допринася за настъпване на
травмите. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго,
с което да се уважат исковете.
Въззиваемият и ищец М. С. Ц. оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбите оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при
обсъждане само на оплакванията по въззивните жалби с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбите.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Безспорно е и от доказателствения материал се установява, че на
10.02.2022 г., около 17:30 ч., застрахованият по „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответника ЗД „Бул Инс“ АД – водачът Г.Й. С., при
извършване на маневра обратен ляв завой от крайна дясна пътна лента с лек
автомобил „Мерцедес С63АМГ“, рег. № ********, не пропуска движещия се
от лявата му страна мотоциклет „Ямаха ИЗФ Р 125, с рег. № ********,
2
управляван от ищеца М. С. Ц. и му причинява телесни увреждания.
Според заключението на съдебно автотехническата експертиза,
причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на лекия автомобил,
който от дясната страна на платното за движение предприема маневра за
обратен завой, без да изчака преминаването на движещия се с предимство от
лявата му страна мотоциклет.
Съдът намира, че инцидентът настъпва като пряка и непосредствена
последица от обективираното в действителността противоправно поведение
на водача на лекия автомобил, допуснал нарушение на ЗДвП чрез
предприемане на маневра за обратен ляв завой от най-отдалечената дясна
лента, както и отнемане предимството на движещият се направо мотоцикрет.
Противоправността на деянието от страна делинквента и водач на лекия
автомобил, се състои в нарушение на вменените с чл. 5, ал. 2, т. 4, чл. 25, ал. 2
и чл. 35, ал. 4 ЗДв.П задължения за предприемане на маневра от водач на
МПС, само след като се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, респ. пътят е свободен за преминаване. Разпоредбата на чл. 25,
ал. 2, изр. 1 ЗДв.П ясно предвижда, че при извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
Именно в допуснатите нарушения на обсъдените императивни норми се
състои противоправното поведение на водача, застрахован при ответника, по
смисъла на чл. 51, ал. 1 ЗЗД и причинната му връзка с деликта.
В подкрепа е заключението на съдебно-медицинската експертиза,
според която претърпените травми се състоят в открита рана и болки в
дясното коляно поради разкъсно-контузна рана, както и контузия на раменния
пояс и мишницата. Раната на коляното е обработена хирургически и е
назначена терапия. Поради продължаващите силни болки е извършено
ядрено-магнитно изследване на дясната колянна става, според което е налице
контузио в предния аспект на латералния кондил на фемура; инкомплетна
лезия в задния рог на латералния менискус; реактивен бурсит и синовиит;
посттравматичен едем на мастните планове на ставата.
Във връзка с лечението си ищецът извършва процесния разход от 320 лв.
за изследване с ядрено-магнитен резонанс на 18.02.2022 г., видно от фактура
№ 04465 и фискален бон № 007047. В тази връзка, следва да се отчете като
3
техническа грешка изписаната на документа от ЯМР предхождаща го дата
07.02.2022 г., след като в същия е отразено, че се касае пациент, претърпял
ПТП на 10.02.2022 г.
Вещото лице приема направения разход за ЯМР за необходим с цел
навременно диагностично уточняване статуса на увреждането. Принципно,
този вид разход се поема от Здравна каса, но процедурата за одобрение може
да отнеме повече от 1 месец, въпреки че състоянието на ищеца не е било
спешно.
В тази връзка, въззивният съд намира, че с оглед осигуряване на по-
бързо и ефективно диагностициране и адекватно лечение на продължаващите
силни болки в колянната област, ищецът е направил оправдан личен разход с
оглед възможно най-скорошно и добро лечение. Затова разходът е направен
при обосновано, разумно и правно разрешено основание във връзка със
здравето, респ. не следва да се разглежда като неизгоден за ищеца факт.
Вещото лице посочва, че разкъсно-контузната рана е възможно да сочи
на извод за липса на носени коленни протектори по време на инцидента, но
уточнява, че степента на увреждане в тази област до голяма степен зависи от
качеството на протектора. Носенето на коленни протектори със сигурност не
би могло да предотврати контузията на бедрената кост и лезията на менискуса.
Въззивният съд намира, че в заключението не е даден категоричен
отговор, а само с вероятност, доколко коленната рана да не би настъпила със
сигурност при носене на протектори, поради което не се доказва
съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Основателни са искът по чл. 432 от КЗ за сумата 320 лв. - обезщетение за
претърпени имуществени вреди във вид на разходи за медицинско ЯМР
изследване във връзка с претърпяно ПТП от 10.02.2022 г. и акцесорният иск по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1,16 лв. – законна лихва върху главницата през
периода от 16.06.2022 г. до 28.06.2022 г.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди в частта, с която исковете са уважени.
Решението в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
Въззиваемият не установяват направени разноски, поради което такива
4
не се дължат.
В договора за правна защита и съдействие на въззиваемия е вписана
уговорка за осъществяване на безплатно представителството на конкретно
основание - чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗА (близък). Затова и съгласно чл. 78,
ал. 3 ГПК вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. МРАВ, на база
материалния интерес има право на сумата 400 лв. – възнаграждение за
безплатно представителство пред настоящата инстанция.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13482 от 10.07.2025 г., гр.д. № 34913/2022
г., СРС, 182 с-в в частта, с която се осъжда ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на М.
С. Ц. по иск с правно основание чл. 432 от КЗ обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер 320 лв., заедно със законната лихва върху тази
сума от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и
сумата от 1,16 лв., представляваща претенция за лихва на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД, за периода от 16.06.2022 г. до 28.06.2022 г.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, със седалище: гр. София, да заплати на
адв. адв. В. В. О., САК, с адрес: гр. София, бул. „******** на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА сумата 400 лв. – възнаграждение за безплатно представителство пред
въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6