РЕШЕНИЕ
№ 238
гр. К., 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Асима К. ВА.ова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. ВА.ова-Петрова Гражданско дело №
20245320100312 по описа за 2024 година
Производството е по обективно предявени искове, с правно основание
чл. 422 във връзка чл. 415 от ГПК, във връзка чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Ищецът - „М.К.Е.” ЕООД твърди, че в срок депозира исковата молба, с
която претендира вземане, което дружеството има спрямо ответника за сумата
от 2150.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за парично задължение до окончателното
изплащане на задължението. Твърди, че на 20.09.2023г. около обед на
служебен телефон на дружеството обявен в интернет позвънило лице и
питало дали може ли да се извърши от дружеството репатриране на негов
автомобил, който бил блокирал и не можел да се движи на собствен ход.
Разговора се водел от служител на дружеството - М.К. и ответника по делото,
който се е представил като Г. М.. След като постигнали договорка още в
разговора по телефона относно цена, време и място от където да се извози и до
къде повреденото превозно средство, то служителят отишъл на мястото, което
му посочил ответника, че се намира автомобила, намиращо се в сервиз в с. Р.,
община К.. На място с автомобил - „пътната помощ”, К. отново водел
разговори с ответника относно мястото на откарване на автомобила и цената
за услугата. След като постигнали съгласие, авариралия автомобил марка
Мерцедес, модел Вито, с рег.№ ******* бил натоварен на автомобил -
„пътната помощ” на дружеството и откаран в базата на същото в гр. С., като
ответникът пътувал с лека кола след „пътната помощ” при извозването на
авариралия му автомобил. След като автомобилът му бил свален в базата на
дружеството, се договорили с ответника да бъде извършен технически
преглед на двигателя и да се установи каква е повредата по същия.
Договорено било, че ако повредата по двигателя е значителна, то ответника
сам ще си закупи двигател втора употреба и ще го достави до базата за
1
подмяна, а ако повредата е незначителна ще се отремонтира. След извършен
авто-технически преглед от служители на фирмата, същите установили, че
повредата е значителна и това било съобщено на ответника. Същият се
ангажирал да достави лично друг двигател, който да се подмени от ищцовото
дружество и да се обслужи автомобила. Така на 19.10.2023г. ответникът
доставил с негов превоз на място в базата - двигател, който следвало да се
постави на авариралия му автомобил. Договорено било, че заплащането ще
стане накрая след демонтажа на стария двигател, монтажа на новия двигател и
обслужване на автомобила със съпътстващите авторемонтни дейности покрай
подмяната. Извършения ремонт и обслужване по лек автомобил марка
Мерцедес, модел Вито, с рег.№ *******, включвал следните стойности за
труд, цена на авточасти и материали, както следва:
- демонтаж на стар двигател - 250.00 лв. за труд;
- монтаж на нов двигател - 250.00 лв. - труд;
- масло двигател, синтетично за дизел марка „Кастрол” 10л. - 284.00 лв.;
- CV филтър горивен, марка „М.” - 40.10 лв.;
- CV филтър маслен, марка „М.” - 15.00 лв.;
- CV филтър въздушен, марка „М.” - 28.10 лв.;
- филтър въздушен Jakoparts, марка „Н.+В.” - 15.40 лв.;
- АМС филтър маслен, марка ,,К.” - 25.40 лв.;
- импулсен датчик колянов вал, марка „В” - 58.10 лв.;
- акумулатор 353x175x190R+, марка „G=” - 277.90 лв.;
- гарнитура изпускателен колектор, марка „E.” - 15.70 лв.;
- ролка, марка „I.” - 19.80 лв.;
- ремък - 35.50 лв.;
- вадене дюза - 80.00 лв. за труд;
- монтаж, демонтаж дюза - 140.00лв. за труд;
- монтаж, демонтаж дюза - 140.00 лв. за труд;
- оборудване на двигател - 100.00 лв. за труд;
- раздвижване двигател - 50.00 лв. за труд;
- ремонт и заварка тръба автомат - 25.00 лв.;
- тест дюза, при специалист - 100.00 лв.;
- стойност за репатриране на повредения автомобил от с. Р. до гр.С. -
200.00 лв.
Общо дължимата сума от ответника възлизала в размер на 2150.00 лв.
Твърди, че на 26.10.2023г., ответникът бил уведомен по телефона, че
ремонта на автомобила е извършен и може да отиде да си го получи.
Посочена му била и пълната стойността за авторемонтните дейности и
репатрирането на същия. Ответникът същия ден отишъл в базата.
Автомобилът бил стартиран от него и в присъствието на няколко човека се
установило, че двигателя работи нормално. Въпреки това, ответникът изявил
желания да отиде до някъде и да „пробва” как работи автомобила в движение
и да се върне да заплати сумата за ремонт и репатриране. Ответникът се качил
на автомобила и напуснал базата, след което не се върнал повече същия ден.
Многократно му било позвънявано на телефонния номер, на който
2
комуникирали до момента с него, но той не отговарял. Така на другия ден
отново му било позвънявано и ответникът след като е отговорил на
повикването заявил, че тази сума, която му искат за ремонта и репатрирането
била твърде висока и той щял да прецени колко и кога да заплати. След което в
продължение на времето ответникът многократно бил търсен, за да заплати
сумата, но същият повече не отговарял. До завеждане на заповедното и
настоящото производство, ответникът не е заплатил никаква част от
дължимата от него сума за извършените дейности. Поради неизпълнение от
негова страна на паричното му задължение била предявена претенция по
съдебен ред и подадено заявление по чл.410 от ГПК. По образуваното ч.гр.д.
№2268/2023г. по описа на КрлРС била издадена заповед за изпълнение, която
е надлежно връчена на длъжника, и против която същият е възразил в срок. По
дадени указания на съда, предявява настоящия иск за установяване на
вземането си.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, обективирани в Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №2268/2023г. по описа на КрлРС, а именно - сума в
размер на 2150.00 лв., от които сума в размер на 200.00 лв. е за репатриране на
автомобил, марка Мерцедес, модел Вито, рег.№ ******* на 20.09.2023г. от с. Р.
до гр. С. и сума в размер на 1950.00 лв. е за ремонт на същия автомобил от
20.10.2023г. до 25.10.2023г., включващ влагане на авточасти, закупени от
дружеството, демонтаж и монтаж на двигател и съпътстващи авторемонтни
дейности. Претендира за направените по заповедното и исково производство
разноски, включващи държавна такса и адвокатски хонорар.
Ответникът – Г. Л. М. намира исковата молба за допустима, но за
неоснователна. Оспорва твърденията в исковата молба, като сочи, че същите
не отговарят на истината. На 22.01.2024г. е подал и жалба до РП - П., ТО – К.,
по което предстояло произнасяне от прокурор. Твърди, че е собственик съм на
бус, марка - Мерцедес „Вито“ 220 ЦДИ, peг. № *******. Закупил автомобила
през месец декември 2022г. Веднага след покупко-продажбата, обслужил
скоростната кутия, като включително било сменено маслото в сервиз „П.М.“,
находящ се на ул. ***. Около месец юни 2023г. чул тропане в двигателя на
автомобила по време на шофиране, спрял го и извикал платформа. Собственик
на платформата бил „М и К Е. 96“, ЕИК **********. Служителят на фирма
(М.) докарал платформата. Обяснил, че са му казали, че вероятно двигателят
има проблеми и трябвало да се ремонтира, но М. казал, че иска да чуе как
работи. Запалили го и той казал, че според него двигателят е добре, но имал
проблем с някоя дюза. Станало ясно, че фирмата има сервиз в гр. С. и може да
оправят двигателя. Съгласил се и му казал да закара буса му директно в
неговия сервиз, находящ се до входа на ВМЗ. За платформата платил 80.00
лева. В производство за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
управителката на дружеството Г. К. е посочила, че извозването с платформа е
станало на 20.09.2023г. и е струвало 200.00 лева, което не отговаряло на
истината. Бусът бил извозен в сервиза още в началото на лятото.
Едва месец и половина след като М. взел буса му се обадил и обяснил, че
наистина двигателят е за смяна, тъй като били спукани буталата. За ремонта
на двигателя - сваляне, качване и т.н. съпътстващи действия, му поискал цена
от 800.00 лева. Твърди, че той си намерел употребяван двигател от морга за
автомобили в гр. Г., за което имал фактура на стойност 1200.00 лева, като му
дали гаранция от 14 дни - за поставяне и ако има проблем, може двигателя да
бъде върнат. Твърди, че веднага закарал двигателя на М. в сервиза, показал му
3
гаранцията, разбрали се, че е съгласен на цената от 800.00 лева и той обещал
до 14 дни двигателят да е сменен и проверен, за да може да го върнат, ако М.
разбере, че двигателят не е добър.
Посочва, че времето минавало, а бусът му не бил оправян. Много пъти
се обаждал по телефона да попита какво се случва, ходел четири пъти в
сервиза, но и четирите пъти М. бил с платформата на курсове. Виждал, че
бусът му бил на паркинг, а оправяли други коли. Много се ядосвал, защото
гаранцията му изтичала, което означавало, че ако употребяваният двигател не
е добър ще загуби 1200.00 лева и не може да си ги върне. Минали два месеца,
откакто М. закарал буса в неговия сервиз. Двигателят бил сменен, бусът палел,
но не можел да вдигне обороти и едва се движел. До началото на есента, около
септември месец 2023г., М. и негови колеги (служители в ищцовото
дружество), не могли да намерят причината за повредата. Купували се части,
които били сменени, но с това състоянието на буса не се подобрило. Неговият
здравият електрически модул на буса му бил счупен като го заменили с такъв
втора употреба, купили шайби и др. части. През октомври 2023г. М. му
заявил, че той не може да оправи буса, да си го взима и да го кара някъде да
му го оправят. М. му сменил маслото, заедно с двигателя.
Разбрали се с М. да му закара буса на сервиз. Закарал същия в сервиза на
Х. Н. В. в с. К.. В., след месец и половина, установил повредата в
електрониката на буса и му казал, че причината за повредата е в работата на
предния сервиз, защото нещо е сложено неправилно. Грешката била
отстранена и това му струвало още 500.00 лева. Платил сумата и се обадил на
М. да пита колко пари ще иска. Същият му се обадил след няколко дни и му
казал, че иска 2150.00 лева. Твърди, че се ядосал и му казал, че смяната на
двигателя е 800.00 лева, а за маслото най-много 200.00 – 300.00 лева. Попитал
го откъде идва тази висока сума. М. му отговорил, че трябвало да плаща наем
за това, че бусът е стоял толкова месеци в сервиза му. Предложил на М. да му
плати 800.00 лева за смяната и 300.00 лева за новото масло, което било 1100.00
лева, като си удържи 500.00 лева, които платил на втория сервиз, за да оправят
грешката, причинена от действията на М., тоест да му плати 600.00 лева.
Смята, че това било справедливо и повече от това, което заслужава,
поради причинените вреди и най-вече пропуснатия гаранционен срок от
бавните действия на ищцовото дружество за връщане на двигателя втора
употреба. М. отказал и казал, че държал да му се платят 2150.00 лева.
Заплашил го с полиция, като веднъж човек по телефона се представил за
кварталния им полицай и сипел заплахи. Тъй като познавал техния квартален
полица - Г. М. разбрал, че това е лъжа и не обърнал внимание на обаждането.
В крайна сметка не бил платил нищо на ищеца, защото М. си държал на
посочената от него сума и отказал да приеме сумата от 600.00 лева, която му
предложил.
Твърди, че декември месец 2023г. взел буса от сервиза в с. К., тръгнал за
К. и бусът закъсал между гр. К. и гр. С. пред сервиз „А.А.А.М.“. Обясниха му,
че поради липса на масло е загряла скоростната кутия и се е счупило
„хидрото“ на скоростната кутия. Това било също грешка, причинена от
служител на ищеца, който при смяна на двигателя вероятно не е сипал масло,
въпреки че му било казано, че маслото е сменено, и се е стигнало до
счупването на скоростната кутия. Това ще му струва 4000.00 лева - ремонт в
сервиз в гр. П., защото в общините К. и С. отказват да я ремонтират. След
обслужването на скоростната му кутия в сервиз „П.М.“, находящ се на ул. ***
4
не били минали и 1000 км. Поради действията на служители на ищеца „М и К
Е. 96“ имал следните щети:
- изтекло времето на гаранцията за връщане на закупения двигател втора
употреба от град Г., който не бил добър и при каране на бусът, излизал бял
пушек;
- бусът му бил и е неизползваем за периода от началото на лятото до
момента включително;
- наложило се да плати 500.00 лева за отстраняване на грешка,
причинена от действията на служители на ищеца, на собственика на
автосервиз Х. В. от с. К.;
- в момента скоростната кутия на буса му била счупена, поради липса на
масло, което е причинено също от служители на ищеца и не можел да си
позволи да плати ремонт на стойност 4000.00 лева на автосервиз в гр. П., за да
я опрани.
Претендира за направените разноски.
Съдът, въз основа на приетите доказателствата по делото, намира за
установено следното от фактическа страна:
От приетото за послужване ч.гр.д. № 2268/2023г. по описа на КрлРС, се
установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 1233/29.12.2023г., по силата на която е
разпоредено, Г. Л. М. с ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на „М.К.Е.” ЕООД,
сумата 2150.00 лева, представляваща неплатена главница, ведно със законната
лихва, считано от датата на входиране на заявлението – 21.12.2023г. до
изплащането на вземането; както и направените по делото разноски в размер
на 50.00 лева за внесена държавна такса и 600.00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
Вписаните обстоятелства, от които произтича вземането са следните:
незаплащане на възникнало парично задължение от страна на длъжника за
извършено извозване (репатриране) с пътна помощ на 20.09.2023г. на лек
автомобил собственост на длъжника, представляващ Мерцедес Вито, с рег.
№******* от с.Р. до гр.С. на стойност 200лв. и последващ ремонт на същия
автомобил, започнат на 20.10.2023г. и приключил на 25.10.2023г., включващ
влагане на авточасти, смяна на двигател и съпътстващи авторемонтни
дейности на стойност 1950лв. За описаните услуги е издадена фактура
№********** от 27.10.2023г. на обща стойност 2150.00 лева.
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от
длъжника, поради което с разпореждане от 18.01.2024г. и на основание чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване
на вземанията си по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК. В законовия едномесечен
срок е предявен настоящият иск. Налице е идентитет между претенциите, за
които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на производството
по предявения иск. Предвид изложеното предявеният иск е допустим.
В заповедното производство е представено копие от фактура
№********** от 27.10.2023г., издадена от „М.К.Е.” ЕООД на Г. Л. М. на
обща стойност 2150 лв., от които – 200 лева за репатриране на автомобила и
1950 лева за вложени авточасти и труд.
Ответникът също е представил фактура № ************/22.06.2023г.
издадена от „ПРОТОН-ХК” ООД гр. Г. на Г. Л. М. на обща стойност 1200 лв.
5
за двигател на Мерцедес Вито. Представено е и копие от Свидетелство за
регистрация на процесното МПС (л. 37 от делото).
С протоколно определение от 12.06.2024г., съдът е приел за безспорни,
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че процесния автомобил е
извозван (репатриран) от с. Р. до сервиза на ищеца в гр. С., намиращ се до
портал на ВМЗ; че ищцовото дружество е сменило маслото и двигателя на
процесния автомобил, както и че ответника не е платил нищо за извършената
услуга за ремонт на процесния автомобил.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на двете
страни.
Свидетеля Г. А. С. твърди, че е бивш служител на ищцовата фирма,
която се занимава с репатриране на повредени автомобили и отстраняване на
повреди по тях. Твърди, че базата на фирмата е в гр. С., Индустриална зона и
представлява еднокрило хале с подемник, като разполага с пътна помощ за
репатриране на повредените автомобили. Управител на фирмата е М.К.. Около
тази база имало много халета, в които работели други хора. Твърди, че работел
при ищеца до преди две години, а след това често ходел във фирмата и
помагал на М.К., когато имал нужда от помощ за ремонт на колите. В едно от
тези негови посещения видял лично, че М. докарал с пътната помощ
процесния бус – сив на цвят с монтанска регистрация. Бусът бил извозен от
някакъв автосервиз в с. Р. и докаран лично от М. на репатрака, не на собствен
ход. Помолил го да разтоварят буса. Дошъл и собственикът на буса, който
карал след него със собствена кола. След това започнал ремонта. В началото
М. решил, че бусът има проблем с дюзата, но след това установили, че
проблемът е в двигателя. Твърди, че собственикът на буса участвал във
вземане на решението за сваляне на двигателя. Свалили двигателя на буса,
като автомобилът стоял извън халето със свален двигател, докато се намери
двигател. Собственикът лично се ангажирал и търсил двигател, като не знае
колко време му отнело това. След като намерил двигателя, същият го докарал
и те го оборудвали. В момента на докарването му не присъствал, но участвал в
преоборудването му. След преоборудването му започнал монтаж на двигателя,
в който също участвал лично. След това се обслужил цялостно двигателя с
масла и филтри, а М. купил акумулатор. След цялата тази дейност
констатирали проблем с един датчик, който се отстрани от М.К.. Колата
запалила и можела да се движи на собствен ход. В периода по оборудване,
монтаж и обслужване на двигателя, собственикът на буса не е идвал в халето.
Изцяло обслужването на двигателя, частите и масла за това ги закупил М.К..
Посочва, че при монтажа и демонтажа на двигателя единствено, скоростната
кутия я махнали от блока на стария двигател и я преместили на новия
двигател. Тази кутия, когато се монтира и демонтира, се източило маслото и
след това било подменено с ново. Твърди, че скоростната кутия била
обслужена и имала масло. Цялата тази дейност се случила есента, като около
два месеца бусът стоял в халето. Твърди, че на деня, когато бусът излязъл от
халето, случайно бил там и видял, че собственикът дошъл да си го вземе. М.
запалил буса, човекът видял, че работи не повече от 2-3 минути на място, след
което собственикът се качил на буса и отишъл да го тества, като повече не се
върнал. Единственото, което знаел от М. било това, че собственикът на буса
нищо не е платил за тези ремонтни дейности, дори и към настоящия момент,
но не знае за каква сума става на въпрос. Твърди, че е срещал този бус след
като същият излязъл от халето в движения на пътя между К. и С.. Ден, два
след като напуснал базата на М. твърди, че е засичал буса в продължение на
6
една- две-три седмици.
Свидетелят Х. Н. В. твърди, че работи в автосервиз, в с. К., който е
негова собственост. Миналата година в сервиза му дошъл сив бус, монтанска
регистрация, марка Мерцедес. Бусът бил в авариен режим, нещо по
електрониката му правили, но не помни точно какво. Твърди, че няма спомен,
но предполага, че този бус стоял в сервиза му около 20 дни до един месец.
Определено са правили нещо по него, но не си спомня точно какво. Знае само,
че не е силов ремонт по мотора или по скоростите, а е нещо с електрониката.
Не помни кой отстранил проблема по този бус, липсват и документи по този
ремонт. Предполага, че стойността на ремонта възлиза около 400-500 лева,
която сума му я плати момчето, което докарало Г. М..
Свидетелят М. Т. К., работещ като шофьор на „Пътна помощ“ при
ищеца твърди, че миналата година лятото получил обаждане от Г., че му е
необходима „Пътна помощ“, тип „платформа“, за да се превози буса от
автосервиз в Р. до друг сервиз. Същият му се оплакал, че не знае каква е
повредата на неговия бус – Мерцедес, Вито с монтанска регистрация и
отказват да го ремонтират в сервиза в Р.. Помолил го да му намери сервиз или
да отстрани повредата ако знае каква е. Твърди, че му предложил услугите си,
като автосервизна дейност. Твърди, че отишъл на място в Р., там се запознал с
Г.. Запалили буса, като при работещ мотор се чувало едно тропане, което
предположил, че може да е от дефектна дюза или в резултата от спукано
бутало. Г. решил да се възползва от услугите му, като на място в Р. не били
обсъждани за цени. Репатрирал буса до автосервиза им в гр. С.. Бусът бил
свален и вкаран в сервиза за оглед. Г. пристигнал с друг автомобил, като
шофирал зад него. Той присъствал при свалянето на буса в автосервиза. Други
хора нямало с него в автомобила, Г. бил сам. Автомобилът с „Пътната помощ“
влязъл в базата, като изцяло за всичко това имало видеокамери и записи. С Г.
си разменили телефоните и се разбрали да се чуят седмица по-късно. В самата
автобаза „С.“ се помещавали 8 или 9 помещения, които се отдават под наем и
с всички колеги били в този бранш, като например - М.П и Г. А. С., които били
очевидци на репатрирането на буса и на ремонтната дейност. На следващия
ден били свалени и 4-те дюзи и пратени на стенд в автосервиз в гр. К. при М.
Една седмица по-късно взели дюзите и се оказало, че всички дюзи били
повредени. Лично монтирал отново дюзите, които работели коректно, но
проблема не се оправил и се оказал, че в двигателя. Свързал се с Г. и го
предупредил, че двигателят е за основен ремонт. Седмица по-късно
разглобили двигателя и се оказало, че той не е ремонтно пригоден, тъй като 3
от 4-те бутала били спукани в резултат от повредените дюзи. Помолил Г. да си
потърси двигател, тъй като не се заемал да търси и да отговаря за части „втора
употреба“. Няколко седмици по-късно Г. донесъл двигател, който бил закупен
от гр. Г.. Двигателят бил монтиран. С монтажа на двигателя се извършили и
съпътстващите ремонти по разоборудването на стария и оборудване на новия
двигател. Г. не е носел никакви части, необходими за този двигател, освен
самия двигател. Абсолютно всичко било закупено от него - закупил за монтаж
на двигателя нови ролки, нови ремъци, ново моторно масло, ново масло за
автоматична скоростна кутия, нов антифриз и нова водна помпа, които били
монтирани към двигателя на Г. и нов акумулатор, тъй като нямало как да
запали буса с неговия стар акумулатор. Цялата тази дейност - от самото
вкарване на буса в сервиза до самото излизане на буса отнело около 2 месеца.
Ремонтът го правили лично той и Г. С., който му помагал в сервиза.
Технически бусът, при неговото влизане в автосервиза, не можел да се
7
придвижва на собствен ход, а след ремонта бусът запалил, като технически
двигателя и скоростна кутия били наред. Бусът се придвижвал на собствен
ход. Твърди, че предал буса на собственика. Никаква договорка не е имало за
плащането за ремонта на буса. Сумата била посочена лично от него на Г. в
деня, в който му звъннал по телефона, че бусът е готов. Същата възлизала на
2100 и няколко лева. Той отговорил, че било доста скъпо, но нямало проблем.
На следващия ден Г. дошъл доволен, че бусът му е в движение, взел го да го
пробва, като оставил личния си автомобил отвън, пред базата. Половин ден
по-късно на същия ден Г. не се върнал. Автомобилът му бил там през целия
ден. По-късно вечерта, след работно време, Г. дошъл с незнаен за него човек
да си вземе личния автомобил. След като Г. не се върнал правил опити да го
потърси на другия ден, като опитите продължили няколко седмици и той все
отговарял, че ще дойде утре да плати, но не идвал. Бусът през този период бил
засичат многократно, както от него, така и от негови приятели в движение
между К. и С., между К. – К.. Бусът имал за смяна АБС модул, който е към
електрониката на автомобила, поради тази причина светела АБС- лампичка
вътре на таблото, но бусът дошъл в сервиза с тази светеща лампичка. Този
проблем не възпрепятствала движението на собствен ход и движението на
буса по Републиканската пътна мрежа. Твърди, че когато Г. му доставил
двигателя, не е споменал, че същият има гаранция, а само, че имало срок за
връщане от 14-дневен. В този 14-дневен срок те успели да монтират
двигателя, но съпътстващите проблеми с неговата експлоатация, забавили
нещата до 20-дневен срок от тяхна страна. Въпреки това, уверил Г., че моторът
ще стане. Двигателят работел без никакъв проблем, не е имало проблем с
оборотите. За това извикал Г. да го пробва, като държал първо да се пробва
буса и тогава да му плати.
Свидетелят И.В.В. твърди, че познавал М.К., който имал фирма за
репатриране на повредени автомобили с базата в гр. С.. Там имало доста
халета. Миналата година в неговото хале имало бус, сиво Вито, монтанска
регистрация. М.К. му казал, че го е докарал и същият бил собственост на
някакъв човек от Р., който дори не му е платил и все още той го правил и
накрая щели да си изчистят сметките. По този бус М. сменил двигател,
докаран от собственика. Поетапно е бил свидетел на работата, която е
извършвана по буса. Когато бусът излязъл от сервиза, М. лично го е пробвал
буса, и всичко било готово по него. Човекът дошъл, за да си го пробва, взел
буса и не се върнал. Същият не е платил на М. за дейността по него. След като
излязъл бусът от сервиза лично го е засичал в движение в околността и това го
е коментирал с М.. Миналата година есента е виждал буса в движение между
С. - К..
Свидетелят Н. Д. Д. твърди, че е съсобственик на автосервиз „М МН“
ООД. Не си спомня в неговия сервиз да е идвал сив бус, монтанска
регистрация.Твърди, че не е монтьор, а предназначението на сервиза било да
обслужва леки ремонти, смяна на масла. За всеки един автомобил, който е
минал през сервиза знае той или съпругата му, която също работи в сервиза,
но накрая се плащало на него. Ако такъв бус е бил в сервиза му, то нямало
начин той да не знае.
Свидетеля П. Г. М., вуйчо на ответника твърди, че ответникът пролетта
на 2023г. си закупил от Монтана бус, като автомобилът нямал технически
проблеми. Разказва, че един ден през лятото гостувал на ответника, когато
неговият магазинер А. му казал, че Г. му звъннал и го помолил да отидат при
него в Р., защото бусът му се развалил и спрял да се движи. Двамата тръгнали
8
за с. Р. с друга кола на ответника, която я управлявал А.. Намерили Г. в с. Р., в
началото на селото, спрял само до главния път. Ответникът споделил, че спрял
буса, защото чул нещо да тропа по двигателя. Взели решение и Г. звънна на
сервиз в гр. К. и обясни какво се чува по двигателя. Човекът, с който Г.
разговарял по телефона казал да закарат буса в сервиза, но с Г. решили, че ако
запалят буса може да блокира нацяло, поради което Г. извикал платформа и
такава дошла на място, като не знае дали човека с платформата е със същият,
но когато Г. преди това се обадил. Преди да качат буса, човек с платформата
се представил за майстор и казал, че има сервиз. След разрешението на Г., този
човек запалил буса, чул двигателя и казал, че това не е мотор-двигателя, а
някаква дребна работа - дюза или нещо такова и поел ангажимента, че може да
го отремонтира. Качили буса на платформата и го закарали в С., в сервиз. Те
тримата тръгнали след платформата до сервиза. Всички слезли от колата, но
само Г. отишъл да свалят буса от платформата. След това Г. се върнал към тях
и казал, че за платформата платил 80.00 лева. След това тримата си тръгнали
от този сервиз. По-късно Г. му споделял, че повече от месец ремонтирали буса,
като се оказало, че проблема не е дюза, а двигателя. Заедно с Г. са търсили
двигател. Г. питал човека с платформата, колко пари ще му вземе и той му
казал - 800 лева само за работа - качване и сваляне на двигателя, в случай, че Г.
си купи двигател. Г. си купил двигател и му го е предоставил за смяна. Бусът
го взели от сервиза в С. след месец, два, но същият не го отремонтирали
напълно, защото на собствен ход го закарали в К. в друг сервиз, тъй като в С. в
сервиза не можели да му намерят някаква грешка, която да му я оправят.
Задно с Г. оставили буса в К. за ремонт. Там, след време отстранили проблема,
за което ответникът заплатил 500 лева. Твърди, че в сервиза в гр. С.
ответникът още нищо не е платил. След вземането на буса от сервиза в К.,
същият отново имал проблеми. Към момента бусът бил в движение. Не знае и
не помни бусът да е каран на сервиз за проблем със скоростната кутия.
Свидетелят А. Н.И. твърди, че познавал Г. от 2019г., когато започнал да
работи в неговия магазин. Твърди, че Г. през месец декември 2022г. си купил
бус Мерцедес Вито, сив на цвят и му направил пълно обслужване в един
сервиз в гр. К., на *** Миналата година, един ден Г. му се обадил и му казал,
че бил в Р., но бусът му се развалил, чул нещо да се тропа по двигателя.
Отишъл при него, като на отиване видял, че вуйчо му П. бил на гости в къщата
на Г. и го извикал да отиде с него. Двамата пристигнали в Р., като Г. бил спрял
от лявата страна на пътя до една стара бензиностанция. Споделил им, че чул
нещо да се тропа по двигателя и това го притеснило. След това той с вуйчо му
решили и се обадили в сервиз в К., но оттам му казали да закара буса на място,
за да го видят. Г. решил, че ще е по-добре да ползва „Пътна помощ“, обадил се
по телефона и такава дошла от С.. Човекът казал, че е майстор, поискал да чуе
как работи буса. Г. запалил буса, като този човек казал, че това не е от мотора,
а от някаква дюза. Този човек казал, че има сервиз в С. и ако иска да кара буса
в неговия сервиз, за да му го оправят. Г. се съгласи, като те тримата (с Г. и
вуйчо му П.) карали след платформата до С.. Вкарали буса вътре. Сервизът
бил точно до „ВМЗ“ на главната улица. С Г. с този човек се разбрали,
последният да поправи буса. Видял, че Г. му дава пари, а след като Г. се върнал
при тях, го попитал за какво му е дал тези пари, а той казал, че му е платил за
платформата 80 лева. Оставили буса и се прибрали. Проблемът обаче не бил
дюза, а мотор. Казал му да си намери двигател. Г. намерил такъв след два, три
дни от Г. с 14-дневен срок гаранция, т.е. ако евентуално нещо има да се върне
този двигател. Закарали двигателя на майстора заедно с Г., но същият не бил
9
монтиран за 14 дни. Минало се време, той нищо не барал по буса. Едва след
месец, откакто Г. занесъл двигателя, му ремонтирал буса. Доколкото разбрал
след това пак имало някакъв проблем, но вече не си спомнял, а и спрял да
контактува по този въпрос. Г. взел колата от сервиза, като се разбрали за 800
лева за майсторлъка, които ги е платил. Лично Г. му казвал, че е платил тази
сума. След като Г. взел буса от сервиза, същият не е зареждал магазина с него.
Не е виждал Г. да кара буса и не знам къде е този бус.
За изясняване на обстоятелствата, по делото е допусната, изслушана и
приета съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира. Съгласно
експертиза, средната пазарна стойност на репатриране на автомобил към
месец юни 2023г. за автомобили до 2.5 тона с цени с ДДС е както следва -
движение до мястото на товарене - празен – 2.04 лв./км.; товарене на
автомобила - 12 лв./км; движение след натоварване - пълен – 2.36 лв./км;
разтоварване на автомобила - 12 лв.
Средната пазарна стойност на репатриране на автомобил към месец юни
2023г. за автомобили над 2.5 тона с цени с ДДС е както следва - движение до
мястото на товарене - празен – 2.04 лв./км; товарене на автомобила - 15 лв./км;
движение след натоварване - пълен – 3.24 лв./км; разтоварване на автомобила
- 15 лв.
Разстоянието от сервиза в с. Р. до сервиза на фирма „М.К Е. 96“ ЕООД е
около 25 км. Стойността на превоза на база средната пазарна цена би трябвало
да бъде- движение до мястото на товарене - празен - 51 лв.; товарене на
автомобила - 12 лв./км; движение след натоварване - пълен - 59 лв.;
разтоварване на автомобила - 12 лв. След изчисление се получава: 134 лв.
Средната пазарна стойност на автоуслугите - труд, авточасти и
материали е 2030.02 лв. без ДДС.
Всички посочени дейности в исковата молба без т.8 и т.19 се отнасят за
смяна на ДВГ на автомобил „Мерцедес Вито“. Описаните в т.8 - АМС филтър
маслен, марка „К.” и т.19 - ремонт и заварка на тръба автомат се отнасят за
ремонт на автоматична скоростна кутия (АСК).
В ищцовото дружество не се откриват документи, от които да е видно на
коя дата е извършено репатрирането на автомобил „Мерцедес Вито“ от сервиз
в с. Р. до сервиз в гр. С..
Ремонтните дейности извършени от сервиз „М.К Е. 96“ са - демонтаж
стар двигател; Монтаж нов двигател; смяна на масло и маслен филтър; смяна
филтър горивен; смяна филтър въздушен; смяна филтър въздушен за купето;
смяна филтър купе; смяна импулсен датчик колянов вал; смяна гарнитура
изпускателен колектор; разоборудване и оборудване на двигател; демонтаж и
монтаж дюзи; проверка дюзи; смяна на ремък аксесоари; ремонт тръба
скоростна кутия.
Съгласно заключението на вещото лице, при липса на масло в
автоматичната скоростна кутия автомобила няма да потегли и да се движи.
При недостатъчно масло в автоматичната скоростна кутия се усеща при
превключване на предавките, когато се появяват шумове и вибрации.
Недостатъчното количество на масло в скоростната кутия води до спонтанно
превключване на предавките в трансмисията. В случая няма данни при
пробите на автомобила, при получаването и първоначалното му ползване от
собственика да са били налице гореописаните недостатъци и проблеми в
скоростната кутия. По данни от производителя, ремонт на автоматична
10
скоростна кутия на разглежданият автомобил е възможен при дефект в
хидротрансформатора или при увреждане на корпусите на скоростната кутия.
В конкретният случай не е известно какъв е бил проблема на скоростната
кутия. Ако са дефектирали детайли и възли, които не се предлагат като
резервни части, производителят предлага подмяна на целият агрегат скоростна
кутия. Цената на нова скоростна кутия е 16 803.33 лв. На пазара за
употребявани резервни части би могло да се намери скоростна кутия за
разглежданият автомобил на значително по-ниска цена в порядъка от 2500 -
4000 лв. Цената на резервните части втора употреба не са регламентирани и в
във всеки един момент е възможно цената да варира в зависимост от
търсенето и предлагането, както и от възрастта на автомобила.
Тоест от анализа на заключението на вещото лице, средната пазарна
стойност на процесните авто-услуги за труд, авточасти и материали възлиза на
2436.02 лева с ДДС.
Други доказателства по делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Страните не спорят относно наличието на сключен договор за ремонт на
Мерцедес Вито, с рег.№*******, още повече, по делото е прието за безспорно,
че процесният автомобил е извозван (репатриран) от с. Р. до сервиза на ищеца
в гр. С., намиращ се до портал на ВМЗ; че ищцовото дружество е сменило
маслото и двигателя на процесния автомобил, както и че ответника не е
платил нищо за извършената услуга за ремонт на процесния автомобил.
Спорен между тях е въпросът - какъв е по вид и обем възложеният
ремонт и стойността на същия.
Събраните гласни доказателства установяват, че ответникът е отишъл
при ищеца с повреден автомобил, който бил репатриран с Пътна помощ, без
предположение какъв е проблемът. Предположението на ищеца било проблем
в дюзите, което до някъде се оказало вярно, тъй като същите се оказали
повредени, но това е рефлектирало и върху работата на двигателя.
След преглед и точно определено виждане за извършването на ремонта
на бусът, което касаело основен ремонт на двигателя, страните стигнали до
заключение за смяна на целия двигател. Ответникът поискал извършването на
тази ремонта услуга-смяна на двигател. Съдът приема за безспорно
установено по делото, че въпросите относно цена по ремонта на буса и
репатрираното му не е коментирана от страните до неговото пълно
отремонтиране. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетелите
осигурени от ответната страна в лицето на П. Г. М. и А. Н.И., доколкото
същите противоречат с останалия доказателства, както и с приетите за
безспорни обстоятелства по делото, а именно, че ответникът не е платил нищо
за извършената услуга за ремонт на процесния автомобил. И двамата
свидетели твърдят за плащане от страна на ответника в размер на 800 лева.
Ответникът сам е намерил и предоставил двигател, който е монтиран на
процесния автомобил. Следователно ищецът е изпълнил поставената задача от
ответника и му се дължи стойността на извършената ремонтна услуга. Фактът,
че резултатът от неговата дейност не е довел до очаквания резултат от
ответника, не го освобождава от заплащането на изработеното. Фактът, че
бусът е каран в друг сервиз обаче не означава, че ищецът е поел ангажимент да
отремонтира други проблеми свързани с електрониката му.
11
Твърдението на ищеца, че е поел ангажимента да отремонтира двигателя
и за договорките му с ответника се установява от показанията на всички
свидетели. Според съда, ищецът е изпълнил основното си задължение по
договора, а именно – да извърши качествен ремонт в рамките на поставената
му задача. Когато е възложено извършването на конкретна специфична работа,
касаеща определени детайли от определена вещ, ако работата е изпълнена
съобразно възложеното, поръчващият дължи плащане на уговореното.
Ищецът е фактурирал репатриране на автомобила и вложени авточасти
и труд в общ размер на 2150 лева, които е извършил, което се установява от
приетите писмени и гласни доказателства, както и от приетата експертиза.
Съдът намира, че фактурираното е действително извършено и е на обща
стойност 2150.00 лв. с включено ДДС, която сума ответникът дължи, ведно
със законната лихва от депозиране на заявлението. Доколкото по делото се
установи, че процесната сума не е заплатена, то искът се явява основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
Съдът дължи произнасяне и по направените от страните разноски в
заповедното и в исковото производства. В заповедното производство ищецът е
направил разноски в размер на 650.00 лева, от които 50.00 лева за държавна
такса и 600.00 лв. за адвокатско възнаграждение. С оглед основателността на
претенциите му, разноските следва да му бъдат присъдени.
В исковото производство сторените от ищеца разноски са в размер на
966.00 лева, а именно - 36.00 лева за държавна такса, 400.00 лева
възнаграждение на вещото лице, 500.00 лева адвокатско възнаграждение и
30.00 лева за осигурен свидетел. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед
уважаване на предявения иск, сумата следва да му бъде присъдена.
Доколкото искът е уважен изцяло, на ответникът не се присъждат
разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. Л.
М. от с. Х. Д., обл.П., ул. *** с ЕГН **********, дължи на „М.К.Е.” ЕООД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. ***,
представлявано от управителя Г. Н. К., сумата от 2150.00 лв., от които сума в
размер на 200.00 лв. е за репатриране на автомобил, марка Мерцедес, модел
Вито, рег.№ ******* на 20.09.2023г. от с. Р. до гр. С. и сума в размер на
1950.00 лв. е за ремонт на същия автомобил от 20.10.2023г. до 25.10.2023г.,
включващ влагане на авточасти, закупени от дружеството, демонтаж и монтаж
на двигател и съпътстващи авторемонтни дейности, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 21.12.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1233/29.12.2023г. по ч.гр.д. № 2268/2023г.
по описа на КрлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Г. Л. М. от с. Х. Д., обл.П.,
ул. *** с ЕГН ********** да заплати на „М.К.Е.” ЕООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. К., ул. ***, представлявано от управителя
Г. Н. К., сумата от 966.00 лева, представляваща разноски в исковото
12
производство и сумата от 650.00 лева, представляваща разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 2268/2023г. по описа на КрлРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – П., в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
Й.А.
13