Решение по дело №316/2009 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 122
Дата: 16 декември 2009 г. (в сила от 24 юни 2011 г.)
Съдия: Диана Пенчева Петрова-Енева
Дело: 20093320100316
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

   122

 

гр. Кубрат, 16.12.2009 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

      

           Кубратският районен съд в открито съдебно заседание на шестнадесети декември,  две хиляди и девета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.П.-Е.при  секретаря В. Д. и в присъствието на прокурора ............, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 316 по описа за 2009  година, за да се произнесе съобрази следното:

          Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК– съдебна делба на съсобствен по наследство и договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане недвижим имот, във фазата по допускането  й.

          Д.А.М., ЕГН ********** ***, моли съда да допусне  до делба между него и ответницата – М.А.М., ЕГН ********** ***, следния недвижим имот, находящ се в град Кубрат, област Разградска, съставляващ  УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с предназназначение дворно място, с площ от 543  /петстотин четиридесет и три/ кв.м., съставляващо УПИ № ХІ – 1913 /единадесет римско – хиляда деветстотин и тринадесет арабско/, в кв.131 /сто тридесет и едно/ по плана на населеното място, при граници: от две страни улици, УПИ № ІХ – 1913, УПИ № Х – 1912, от с.кв., ведно със построените в същото дворно място масивна Жилищна сграда, състояща се от три стаи и салон и полумасивна стопанска постройка, за който твърди, че е  съсобствен между тях, тъй като е останал в наследство от баща им А. М. ***, поч. на 29.03.1984 год. в с. гр.с Акт за смърт № 40/ 29.03.1984 год. на Община – гр. Кубрат. Претендира, че неговата част от наследството възлиза на 1/ 3 ид. част от поземления имот и 1/ 4 ид. част от жилищната и стопанската сгради.

          Ответницата - М.А.М., редовно уведомена и призована, в дадения й  срок представя писмен отговор на исковата молба, с който заявява становище, че се противопоставя на извършването на делбата и че не е съгласна да изплати парично уравнение на ищеца. В първото по делото съдебно заседание, чрез пълномощника си, претендира исковата претенция да бъде отхвърлена, възразявайки че сама тя, по давност, е придобила правото на собственост по отношение на целия недвижим имот. 

           Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и становищатае на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Ищецът и ответницата са деца на А. М. ***, поч. на 29.03.1984 год. в с. гр., за което бил съставен с Акт за смърт № 40/ 29.03.1984 год. на Община – гр. Кубрат. След смъртта си А.М. е оставил за свои наследници две деца и преживяла го съпруга – Н.М.М.а,  което се установява от съдържанието на приложеното към исковата молба Удостоверение за наследници № 1124/ 04.08.2009 год. на цитираната община. Н.М.М.а преди смъртта си, с НА за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане  № 183, том І, нот. дело № 360/ 1986 год. по описа на Нотариус при РС – гр. Кубрат, вписан в СВ при РС – гр. Кубрат и приет като доказателство по делото,  прехвърлила право на собственост върху 1/ 3 ид. части от терена на процесния поземлен имот и 1/ 2 ид. част от построените на него масивна жилищна сграда, състояща се от три стаи и салон, и стопанска сграда на дъщеря си – ответницата М.А., срещу задължението тя да й осигури пълни и пожизнени издръжка и гледане.

        Видно от Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и делба  по нот. дело  №193/ 07.04.1961 год. на РС – гр. Кубрат, Скица № 412/ 07.08.2009 год. на Община – Кубрат, Удостоверение за идентичност, изх. № 255/ 10.08.2009 год. на Община – гр.Кубрат, Дирекция „УТОС”, наследодателят, по време на брака си с Н.М.М.а, но по наследство, в своя изключителна собственост,  е придобил правото на собственост по отношение на описания подробно в пункт първи недвижим имот – дворно място с площ от 885 кв.м., идентичен с УПИ с площ от 543 кв.м., в който по - късно съпрузите застроили едноетажна жилищна сграда – масивна на дървен гредоред със застроена площ от 70 кв.м. и мазе, отговаряща на строителните правила и норми, както и стопанската, постройка, описани в последващия нотариален акт. 

          Правото си на собственост по отношение на процесните недвижими имоти страните са декларирали пред Данъчно подразделение “Местни данъци и такси” – община Кубрат и видно от приетите като доказателство Удостоверение за данъчна оценка  изх. № 1040/ 05.08.2008 год.,  за описания недвижим имот – дворно място, ведно с жилище, гараж и стопански постройки, страните са декларирали свое право на собственост върху 1/ 2 ид. част от него, в съсобственост по между си. Удостоверено е, че съсобствениците нямат непогасени данъчни задължения, както и че  данъчната оценка на имота е общо в размер на  5 537.10 лева.

          Предвид изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Искът за делба е допустим и следва да бъде разгледан от съда.

          Искът за делба на описания подробно в обстоятелствената част на исковата молба е основателен и доказан относно това между кои лица и за кой имот ще следва да се допусне извършването й. 

          Предмет на делбата е недвижим имот – с предназначение за дворно място, придобит на деривативно правно основание – по давностно владение, наследство и делба от общия наследодател на страните: А. М. М., и впоследствие – след 1961 год., застроен от съпрузите А. и Н.М.и с жилищна сграда и стопанска постройка, както е декларирано от страните и удостоверено в процеса с годни писмени доказателства.

          Към момента на откриване на наследството на А. М. М., поч. на 29.03.1984 год. в град Кубрат, този недвижим имот се е намирал като обособен и самостоятелен обект на собственост в патримониума на наследодателя. Правото да получат наследствената част 1/ 2 ид. част от построените в него сгради, придобити в СИО с преживялата го негова съпруга Н.М.а, се признава на призованите към наследяване в този отминал момент негови низходящи – двете му деца А. и М., съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от тогава действали СК, че преживелият съпруг, когато наследява с деца на починалия, не получава дял от имуществото, което са притежавали общо с починалия. Преживелият съпруг наследява това имущество само по завещание или ако няма наследници по закон от първи ред (в този смисъл и тълк. р. № 3/70 г. ОСГК). Децата на наследодателя – негови наследници по закон от първи ред, са придобили в равни части помежду си от по 1/ 4 ид. част, по силата на наследственото правоприемство, 1/ 2 ид. част от сградите, а разликата от 1/ 2 ид. част, или 2/ 4 ид. части, е останала в собственост на тяхната майка Н.М.а. 

            По отношение на терена – той е бил изключителна собсвеност на наследодателя, поради което правото на наследяване се признава , съгласно разпоредбите на чл.5 и чл.9 ЗН, на призованите към наследяване в този отминал момент негови низходящи – двете му деца А. и М., и преживялата го негова съпруга Н.М.а, при равни права между тях – по 1/ 3 ид.част.

            Със своите  ид. части – 1/ 3 от терена и 1/ 2 от сградите, чрез гражданскоправна сделка – прехвърляне на право на собственост, срещу задължение за издръжка и гледане, Н.М.а се разпоредила в полза на приобретателя по него – несемейната към него момент нейна дъщеря М.А.М., видно от съставения за целта НА за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане  № 183, том І, нот. дело № 360/ 1986 год. по описа на Нотариус при РС – гр. Кубрат, вписан в СВ при РС – гр. Кубрат. 

            Закона за собствеността допуска възможността правото на собственост да се придобива по давност, съгласно разпоредбата на чл.79, и това да доведе до изгубването му от предишните собственици, съгласно разпоредбата на чл.99, но възразилата М.А.М. не доказа, че непрекъснато е владяла в продължение на 10 години процесния недвижим имоти. Съгласно разпоредбата на чл.68 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. От събраните по делото гласни доказателства – показанията на св. Димитров, Г. и М., се установи по несъмнен начин, че от 1985 година - след смъртта на баща си, ответницата е заживяла в имота – обитавала е жилището, заедно с майката, до смъртта й през 2007 година;  обработвала е празното дворно място, поддържала го е в добро състояние, т.е. упражнявала фактическа власт върху целия недвижим имот, каквито права има като съсобственик, но липсват  доказателства да е афиширала пред другия съсобственик - ищеца, че е отпочнала да упражнява фактическа власт единствено за себе си, завладявайки частта на брат си. Видно от показанията на св. Г.: „М. никога не е казвала, че този имот е само нейн, че брат й няма нищо.” Видно от  представеното Удостоверение за данъчна оценка на имота, посочено по – горе, правата си на собственост в съсобствеността всеки един от съделителите е декларирал, поради което съдът приема, че ответницата е упражнявала фактическа власт върху имота, като владелец по отношение на своите права и държател по отношение частите на ищеца, без да е демонстрирала по отношение на него поведение на пълноправен собственик, т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си.

            В настоящия процес не установи да са налице елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС  по отношение на претендиращата собствеността ответница, при нужда от пълно и пряко доказване в хода на процеса, поради което възражението за изтекла придобивна давност на конкретен недвижим имот, не може да бъде уважено.

           Предвид изложеното до делба следва да бъде допуснат процесния недвижим имот, при права:  1/ 3 ид. част за ищеца и 2/ 3 ид.части за ответницата от терена - УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с предназназначение дворно място, с площ от 543  /петстотин четиридесет и три/ кв.м., съставляващо УПИ № ХІ – 1913 /единадесет римско – хиляда деветстотин и тринадесет арабско/, в кв.131 /сто тридесет и едно/ по плана на населеното място, при граници: от две страни улици, УПИ № ІХ – 1913, УПИ № Х – 1912, от с.кв., и 1/ 4 ид.част за ищеца и 3/ 4 ид.части за ответницата по отношение на застроените в него сгради - масивна Жилищна сграда, състояща се от три стаи и салон и полумасивна стопанска постройка.

               Водим от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш    И:

 

              ДОПУСКА  ДО СЪДЕБНА ДЕЛБА  между Д.А.М., ЕГН ********** *** и М.А.М., ЕГН ********** ***, следния недвижим имот, находящ се в град Кубрат, област Разградска, на улица „Бели лом” № 2/две/, съставляващ  УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с предназназначение дворно място, с площ от 543  /петстотин четиридесет и три/ кв.м., съставляващо УПИ № ХІ – 1913 /единадесет римско – хиляда деветстотин и тринадесет арабско/, в кв.131 /сто тридесет и едно/ по плана на населеното място, при граници: от две страни улици, УПИ № ІХ – 1913, УПИ № Х – 1912, от с.кв., ведно със построените в същото дворно място масивна Жилищна сграда, състояща се от три стаи и салон и полумасивна стопанска постройка; при права:  1/ 3 ид. част за Д.А.М. и 2/ 3 ид.части за М.А.М. по отношение на терена - УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с предназназначение дворно място, с площ от 543  /петстотин четиридесет и три/ кв.м., съставляващо УПИ № ХІ – 1913 /единадесет римско – хиляда деветстотин и тринадесет арабско/, в кв.131 /сто тридесет и едно/ по плана на населеното място, при граници: от две страни улици, УПИ № ІХ – 1913, УПИ № Х – 1912, от с.кв.; и 1/ 4 ид.част за Д.А.М. и 3/ 4 ид.части за М.А.М. по отношение на застроените в него сгради - масивна Жилищна сграда, състояща се от три стаи и салон и полумасивна стопанска постройка.

              Решението за допускане на делбата подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, с връчване на препис, пред ОС – Разград.

 

                                                              Председател: /п/