№ 47735
гр. София, 18.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110143766 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на Глава XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. №
276412/18.08.2025 г., с клеймо от 17.08.2025 г., от С. Т. С., ЕГН: ********** с
постоянен адрес: гр. София, ул. С* срещу “Ф*” ЕООД, с ЕИК:*, със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул."Д*, представлявано от П*, с която са
предявени обективно евентуално съединени положителни установителни
искове с правна квалификация, както следва:
1. ГЛАВЕН - чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 и ал. 2 ЗЗД за прогласяване
нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство №
5132104/5/30/2024 г., сключен между “Ф*” ЕООД, с ЕИК:*и С. Т. С., ЕГН:
**********, поради противоречие на закона, добрите нрави и липса на
основание
2. ЕВЕНТУАЛЕН –
чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, с който да се обяви за нищожен чл.4 от Договор за
предоставяне на поръчителство № 5132104/5/30/2024 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е сключил договор
за заем с „*“ АД по силата на който се е задължил да предостави едно от
посочените в договора обезпечения. В изпълнение на това задължение, при
сключване на договора за заем ищецът е подписал и договор за предоставяне
на гаранция с ответника, по който последният е обезпечил пред кредитора
задълженията на заемателя срещу възнаграждение, платимо от заемателя
разсрочено към всяка от месечните му вноски по заемния договор.
Счита, че в отношенията си със заемодателя и гаранта ищецът има
качеството потребител, като и двата договора следва да отговарят на
специалните изисквания на ЗПК, а доколкото обезпечителната сделка има
1
акцесорен характер, нейната действителност зависи от наличието на валидно
заемно правоотношение. Намира, че клаузата на чл. 4 от договора за заем е
нищожна поради противоречие с разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и чл. 11, т. 10
ЗПК, а договорът за поръчителство е изначално лишен от основание поради
липса на насрещна престация от ответника срещу получаваното
възнаграждение предвид наличието в негова полза на регрес в случай на
погасяване на задълженията по заемния договор. Твърди, че ответникът и
заемодателят са свързани лица, като възнаграждението по оспорената сделка
на практика се е усвоявало като печалба от заемното дружество, същото е
било уговорено в прекомерно завишен размер и не се е включвало в ГПР по
заемния договор, като по този начин се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК и се накърняват добрите нрави. Ето защо моли са установяване на
нищожността на договора за поръчителство.
Моли съда да уважи исковите претенции. Претендира разноски. Прави
възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.
Прави искане за неприсъствено решение.
На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка: *.
Моли и иска да бъдат следните писмени доказателства и
доказателствени средства: 1. Договор за паричен заем №5132104; 2. Договор за
поръчителство; 3. Погасителен план; 4. Декларация за Застраховка „Живот“.
Моли съда да задължи ответника по чл.190 ГПК да представи: - копие от
договора и на евентуалния договор за допълнителна услуга, погасителен план и СЕФ, от
където ще се установят всички компоненти, които следва да се включат в ГПР по договор
за предоставяне на потребителски кредит №5132104/30.05.2024г. като се включи
дължимото възнаграждение за поръчителство.
Моли съда да бъде допуснато изслушването на Съдебна Счетоводна
Експертиза, по която вещото лице — счетоводител, след представяне на
изисканите от ответното дружество доказателства и като се запознае с
материалите по делото, да отговори: 1. Каква е общата сума, която С. Т. С. с ЕГН:
********** е изплатила по Договор за кредит и договор за поръчителство№5132104,
включително и чрез рефинансиране на заема? 2. Моля вещото лице да посочи размера,
датата и разпределението на постъпилите суми за погасяване на начислени задължения на
всяко извършено от потребителя плащане. З. Вземайки предвид размера на отпуснатия
кредит и общо подлежащата сума за изплащане /такава по договор за кредит и договор за
поръчителство/ и използвайки нормативно установената формула в Приложение № 1 към
чл. 19, ал. 2 от ЗПК, моля вещото лице да посочи какъв е действителният размер на ГПР
по Договор за паричен заем № 5132104 като включи в него дължимото възнаграждение за
поръчителство и сумата на застрахователната полица? 4. Какъв е размерът на шрифта,
използван в декларацията за застраховка Животи съответно отговаря ли размерът на
изискванията от чл. 10, ал. 1 ЗПК?
Моли да му бъде издадено съдено удостоверение да направи справки в
ЦКР.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Счита, че
исковата молба е нередовна по отношение на евентуалния иск. Твърди, че
искът е недопустим, тъй като вземанията по този договор се прехвърлени с
2
договор за цесия на Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *, при
условията на чл. 99 от ЗЗД, поради което е пасивно легитимиран да отговаря
по иска. Моли съда да прекрати настоящото производство. Твърди, че макар
цесията да не е връчена на ищеца, то с връчване отговора на ИМ, цедента е
уведомил длъжника за цесията, която поражда действие от момента на
сключването, а не от съобщаването. Твърди, че договорът е действителен, не
заобикаля закона, спазени са изискванията на ЗПК.
Моли исканията по чл.190 и чл. 186 ГПК да бъдат оставени без
уважение. Моли искането за ССчЕ да бъде оставено без уважение.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски в размер на 360.00
лева. Прави възражение по чмл.78, ал.5 ГПК. Моли делото да се гледа в
негово отсъствие. Моли за неприсъствено решение.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява Еднолично адвокатско дружество „Д*“, гр.
София, бул. „А*., представлявано от Д* – Управител, e-mail:
********@*****.***, с надлежно учредена представителна власт за всички
инстанции (л. 26-27 от делото).
Ответникът юрисконсулти на основание чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК.
По държавната такса
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна
такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се
събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда
правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички
искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.
Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева,
се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси),
която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.
Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес
(иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50
лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само
за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е
Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
Материалният интерес по иска по чл.26 ЗПК е 333.12 лева, поради което
държавната такса е в размер на 50.00 лева.
Налице е документ по чл.128, т.2 ГПК в размер на 50.00 лева, съгласно
молба с вх. № 309446/23.09.2025 г.
По редовността на исковата молба и доклада
На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа
всички реквизити по чл.127-128 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140
ГПК, съдът приема, че следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.
3
Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи
императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК
С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по
тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните,
че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са
представени по делото и на които страните се позовават.
Следва да се укаже на ответника, че не сочи доказателства, че договорът
е индивидуално сключен, че е налице цесия за процесното вземането, кога
цесията е връчена на ищеца, на основание чл.146, ал.2 ГПК.
Не е основателно възражението на ответника за нередовност на
евентуалният иск. Същият е редовен и е поискано обявяване на точна
разпоредба за нищожна.
По отношение на възражението за недопустимост съдът ще се произнесе
със крайния съдебен акт.
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства и доказателствени средства.
Съдът приема, че не е основателно искането на ищеца по чл.190 ГПК.
Ответникът следва да ги представя, ако желае искът да бъде отхвърлен. Ето
защо съдът не следва да задължава, тъй като това е дейност на защита на
ответника. Искането следва да бъде оставено без уважение.
Искането за издаване на СУ също не е основателно. Ищецът може да
упълномощи адвоката си за справка в ЦКР. Исканата информация не е
необходима.
По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)
Съдът служебно установи, че за решаване на делото са необходими
специални знания от областта на счетоводството, ето защо служебно следва
да се допусне ССчЕ, на основание чл.195 ГПК, на която вещото лице да
отговори на въпросите:
1. Каква е главницата по кредита.
2. Каква сума заемодателят е изплатил реално на заемателят и какво се
включва в нея. По какъв начин е изплатена тази сума. На коя дата е
заемателят е предоставил сумата по заема.
3. Какви са разходите на заемодателя, включени в ГПР и как е формиран
ГПР и ГЛП – какви компоненти са включени в тях от процесния договор
при главница, съгласно описаното по договор. В уговорения ГПР
включено ли е възнаграждението за гаранция
4. Ответникът предоставил ли е обезпечение на заема
5. Какви ще бъдат ГПР и ГЛП, ако в тях се включи възнаграждението за
4
гаранция
6. Какъв е размерът на законната лихва по просрочени задължения в
левове, определена с ПМС към 30.05.2024 г., както и какъв е нейният
петкратен размер.
7. Какъв ще бъде погасителния план, ако се направи на база главница,
без да се включва възнаграждението за гаранция
8. Каква сума длъжникът е платил по договора за кредит. Да се опише по
месеци и дати спрямо първия кредит и втория.
9. Какъв е размерът на договорната лихва за процесния период, ако се
изчисли на основа главница без да се възнаграждението за гаранция
10. Каква сума ищецът е платил по възнаграждението за гаранция
11. Да са направят изчисленията, като се вземе предвид, че от 13.03.2020 г.
до 13.07.2020 г. законна лихва за забава не се начислява, съгласно чл.6
ЗМДВИП
Експертизата отговаря на въпроси по основателността на иска, поради
което депозитът следва да бъде възложен на ищеца, като на основание чл.160
ГПК, следва да внесе депозит в общ размер на 1000 лева (хиляда лева), в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, по банкова
сметка на СРС за вещи лица, преводачи, свидетели, особени представители,
гаранции, наречена „депозитна сметка“ (IBAN: BG 96 CECB 9790 3343 8974
00, BIC: CECBBGSF), както и в същия срок да представи доказателства за
това, като при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще приложи
разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпределената
доказателствена тежест, а именно, че е създал пречки за установяване на тези
факти.
За вещо лице следва да се назначи инж. Д*, което да се призове след
внасяне на депозит.
По съдебно-техническата експертиза (СТЕ)
Съдът приема, че въпросът за размера на шрифта следва да бъде отделен
в отделна експертиза с оглед факта, че счетоводителите нямат необходимите
специални знания от тази област.
С оглед приложените на императивна правна норма, съдът има нуждата
от специални знания от областта на техниката и информационните
технологии, поради което на основание чл.195 ГПК следва да допусне
съдебно-техническа експертиза, на която вещото лице да отговори на
следните въпроси:
1. Какъв е размерът на шрифта на договор за кредит, погасителния план,
декларацията - съгласие и застраховката
2. Всички документи с един и същи вид шрифт ли са. Какъв е този шрифт
3. Всеки един документ с един и същи шрифт ли е по вид и големина и има ли
разминавания в отделните части от документа
Експертизата отговаря на въпроси по основателността на иска, поради
което депозитът следва да бъде възложен на ищеца, като на основание чл.160
5
ГПК, следва да внесе депозит в общ размер на 500 лева (петстотин лева), в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, по банкова
сметка на СРС за вещи лица, преводачи, свидетели, особени представители,
гаранции, наречена „депозитна сметка“ (IBAN: BG 96 CECB 9790 3343 8974
00, BIC: CECBBGSF), както и в същия срок да представи доказателства за
това, като при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще приложи
разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпределената
доказателствена тежест, а именно, че е създал пречки за установяване на тези
факти.
За вещо лице следва да се определи инж. П* (**), което да се призове
след внасяне на депозит чрез Регионална служба „Военна полиция“, гр.
София, бул. „*.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска,
неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг
алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че
доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и
изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.
Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както
са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено за първата
свободна дата е 05.01.2026 година от 11.00 часа, за която дата да се призоват
6
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.129 ГПК по отношение на
евентуалния иск.
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 –
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 276412/18.08.2025 г., с клеймо
от 17.08.2025 г., от С. Т. С., ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. София, ул. С* срещу
“Ф*” ЕООД, с ЕИК:*, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Д*,
представлявано от П*, с която са предявени обективно евентуално съединени
положителни установителни искове с правна квалификация, както следва:
1. ГЛАВЕН - чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 и ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на
Договор за предоставяне на поръчителство № 5132104/5/30/2024 г., сключен между “Ф*”
ЕООД, с ЕИК:*и С. Т. С., ЕГН: **********, поради противоречие на закона, добрите нрави и
липса на основание
2. ЕВЕНТУАЛЕН –
чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, с който да се обяви за нищожен чл.4 от Договор за предоставяне
на поръчителство № 5132104/5/30/2024 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е сключил договор за заем с „*“
АД по силата на който се е задължил да предостави едно от посочените в договора
обезпечения. В изпълнение на това задължение, при сключване на договора за заем ищецът
е подписал и договор за предоставяне на гаранция с ответника, по който последният е
обезпечил пред кредитора задълженията на заемателя срещу възнаграждение, платимо от
заемателя разсрочено към всяка от месечните му вноски по заемния договор.
Счита, че в отношенията си със заемодателя и гаранта ищецът има качеството
потребител, като и двата договора следва да отговарят на специалните изисквания на ЗПК, а
доколкото обезпечителната сделка има акцесорен характер, нейната действителност зависи
от наличието на валидно заемно правоотношение. Намира, че клаузата на чл. 4 от договора
за заем е нищожна поради противоречие с разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и чл. 11, т. 10 ЗПК, а
договорът за поръчителство е изначално лишен от основание поради липса на насрещна
престация от ответника срещу получаваното възнаграждение предвид наличието в негова
полза на регрес в случай на погасяване на задълженията по заемния договор. Твърди, че
ответникът и заемодателят са свързани лица, като възнаграждението по оспорената сделка
на практика се е усвоявало като печалба от заемното дружество, същото е било уговорено в
прекомерно завишен размер и не се е включвало в ГПР по заемния договор, като по този
начин се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се накърняват добрите нрави. Ето
защо моли са установяване на нищожността на договора за поръчителство.
Моли съда да уважи исковите претенции. Претендира разноски. Прави възражение по
7
чл.78, ал.5 ГПК. Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Прави искане за неприсъствено
решение.
На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка: *.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Счита, че исковата молба е
нередовна по отношение на евентуалния иск. Твърди, че искът е недопустим, тъй като
вземанията по този договор се прехвърлени с договор за цесия на Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК: *, при условията на чл. 99 от ЗЗД, поради което е пасивно
легитимиран да отговаря по иска. Моли съда да прекрати настоящото производство. Твърди,
че макар цесията да не е връчена на ищеца, то с връчване отговора на ИМ, цедента е
уведомил длъжника за цесията, която поражда действие от момента на сключването, а не от
съобщаването. Твърди, че договорът е действителен, не заобикаля закона, спазени са
изискванията на ЗПК.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски в размер на 360.00 лева. Прави
възражение по чмл.78, ал.5 ГПК. Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Моли за
неприсъствено решение.
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
Обективно евентуално съединени положителни установителни искове с правна
квалификация, както следва:
1. ГЛАВЕН - чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 и ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на
Договор за предоставяне на поръчителство № 5132104/5/30/2024 г., сключен между “Ф*”
ЕООД, с ЕИК:*и С. Т. С., ЕГН: **********, поради противоречие на закона, добрите нрави и
липса на основание
2. ЕВЕНТУАЛЕН –
чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, с който да се обяви за нищожен чл.4 от Договор за предоставяне
на поръчителство № 5132104/5/30/2024 г.
Възражения на ответника:
1. недопустимост на иска – ответникът не е процесуално легитимиран да отговаря на
иска, защото е цедирал вземанията на трето по делото лице. Цесията е връчена на
ищеца в връчване на отговора на исковата молба.
2. правооспорващи –
3. правоизключващи – договорът е индивидуално сключен. Не са налице
неравноправни клаузи.
4. правоотлагащи -
5. правопогасяващи –
Възраженията на ответника касаят основателността и допустимостта на иска. По тях
съдът ще се произнесе с крайния съдебен акт.
чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават;
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Страните не спорят, че между ищецът и трето за делото лице „*“ е сключен договор
за потребителски кредит № 5132104/30.05.2024 г. при следните параметри: главница – 800
8
лева, срок за връщане на заема – 20.09.2024 г., ГПР – 63.24 %, ГЛП – 50.00 %. Уговорено
било, че сумата по кредита се заплаща на анюитетни вноски на две седмици. Първата вноска
била 07.06.2024 г. г., а последната 20.09.2024 г.
Не е спорно, че договорът е следвало да бъде обезпечен в тридневен срок от
сключването му. Не е спорно, че заемът е обезпечен с Договор за поръчителство с ответника,
съгласно който ответникът обезпечавал заема на ищеца срещу възнаграждение в размер н
333.12 лева, което се разсрочва във времето на погасителния план на заема на кредитора на
заема, който е овластен да получи възнаграждението за поръчителство.
Спорно остава дали договорът е нищожен поради противоречие на закона, добрите
нрави и липса на основание, както и дали чл.4 от договора за кредит е нищожен, поради
противоречие със закона.
Спорно остава дали договорът е бил предмет на цесия от страна на ответника, кога е
връчена цесията на ищеца.
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
При условията на пълно и главно доказване по иска с правна квалификация чл. 26,
ал. 1-2 ГПК, ищецът следва да установи следните факти и обстоятелства:
1. сключването на процесния договор за предоставяне на гаранция (поръчителство) с
посоченото в исковата молба съдържание, което противоречи на императивна законова
разпоредба и/или на добрите нрави., както и че заобикаля закона
При условията на насрещно доказване за установителния иск, ответникът следва да
установи
1. договорът е индивидуално сключен, а не при общи условия.
2. Наличие на основание
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства, че договорът е
индивидуално сключен, че е налице цесия за процесното вземането, кога
цесията е връчена на ищеца, на основание чл.146, ал.2 ГПК.
ОБЯВЯВА на страните, че съдът служебно ще приложи императивни
правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК.
ОБЯВЯВА на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността
на сделките, представени по делото, съгласно задължителните указания,
дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да посочат
и представят доказателства за тях.
ДОПУСКА като писмени доказателства и доказателствени средства
9
следните документи: 1. Договор за паричен заем №5132104; 2. Договор за
поръчителство; 3. Погасителен план; 4. Декларация за Застраховка „Живот“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.190 ГПК и за издаване на
съдебно удостоверение.
ДОПУСКА, на основание чл.195 ГПК, изслушването на съдебно-
счетоводна експертиза (ССчЕ), на която вещото лице - счетоводител, след
запознаване с материалите по делото, както и допълнително събере
необходимата информация, включително след посещение в счетоводството на
ищеца, да отговори на следните въпроси:
На въпроси на ищеца
1. Каква е общата сума, която С. Т. С. с ЕГН: ********** е изплатила по Договор за
кредит и договор за поръчителство№5132104, включително и чрез рефинансиране на
заема?
2. да посочи размера, датата и разпределението на постъпилите суми за погасяване на
начислени задължения на всяко извършено от потребителя плащане. З.
3. Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит и общо подлежащата сума за
изплащане /такава по договор за кредит и договор за поръчителство/ и използвайки
нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, да
посочи какъв е действителният размер на ГПР по Договор за паричен заем № 5132104
като включи в него дължимото възнаграждение за поръчителство и сумата на
застрахователната полица?
На въпроси на съда
1. Каква е главницата по кредита.
2. Каква сума заемодателят е изплатил реално на заемателят и какво се включва в
нея. По какъв начин е изплатена тази сума. На коя дата е заемателят е предоставил
сумата по заема.
3. Какви са разходите на заемодателя, включени в ГПР и как е формиран ГПР и ГЛП
– какви компоненти са включени в тях от процесния договор при главница, съгласно
описаното по договор. В уговорения ГПР включено ли е възнаграждението за
гаранция
4. Ответникът предоставил ли е обезпечение на заема
5. Какви ще бъдат ГПР и ГЛП, ако в тях се включи възнаграждението за гаранция
6. Какъв е размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове,
определена с ПМС към 30.05.2024 г., както и какъв е нейният петкратен размер.
7. Какъв ще бъде погасителния план, ако се направи на база главница, без да се
включва възнаграждението за гаранция
8. Каква сума длъжникът е платил по договора за кредит. Да се опише по месеци и
дати спрямо първия кредит и втория.
9. Какъв е размерът на договорната лихва за процесния период, ако се изчисли на
основа главница без да се възнаграждението за гаранция
10. Каква сума ищецът е платил по възнаграждението за гаранция
11. Да са направят изчисленията, като се вземе предвид, че от 13.03.2020 г. до
13.07.2020 г. законна лихва за забава не се начислява, съгласно чл.6 ЗМДВИП
КАТО ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 1000 лева (хиляда лева) по
депозитна сметка на СРС (IBAN – BG 96 CECB 9790 3343 8974 00, BIC –
CECBBGSF), вносим от ищеца, в едноседмичен срок, считано от получаване
на настоящото определение, както и в същия срок да представи доказателства
10
за това, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, съдът ще
приложи разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпределената
доказателствена тежест, а именно, че е създал пречки за установяване на тези
факти.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Д*, което де си призове след внасяне на
депозит.
ДОПУСКА, на основание чл.195 ГПК, изслушването на съдебно-
техническа експертиза (СТЕ), на която вещото лице, след запознаване с
материалите по делото, както и допълнително събере необходимата
информация, включително след посещение при ищеца и при първоначалния
кредитор, да отговори на следните въпроси:
На въпроси на ищеца
1. Какъв е размерът на шрифта, използван в декларацията за застраховка Животи
съответно отговаря ли размерът на изискванията от чл. 10, ал. 1 ЗПК?
На въпроси на съда
1. Какъв е размерът на шрифта на договор за кредит, погасителния план,
декларацията - съгласие и застраховката
2. Всички документи с един и същи вид шрифт ли са. Какъв е този шрифт
3. Всеки един документ с един и същи шрифт ли е по вид и големина и има ли
разминавания в отделните части от един документ
КАТО ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 500 лева (петстотин лева) по
депозитна сметка на СРС (IBAN – BG 96 CECB 9790 3343 8974 00, BIC –
CECBBGSF), вносим от ищеца, в едноседмичен срок, считано от получаване
на настоящото определение, както и в същия срок да представи доказателства
за това, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, съдът ще
приложи разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпределената
доказателствена тежест, а именно, че е създал пречки за установяване на тези
факти.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице инж. П* (**), което да се призове след
внасяне на депозит чрез Регионална служба „Военна полиция“, гр. София, бул.
„*.
УКАЗВА на страните, че следва да окажат съдействие на вещите лица,
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът ще приложи
разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпределената
доказателствена тежест, а именно, че страната е създала пречки за
установяване на тези факти.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
11
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби
и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
12
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 05.01.2026 година от 11.00
часа, за която дата и час да се призоват страните чрез техните процесуални
представители.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез ССЕВ чрез
техните процесуални представители и по посочените от тях електронни пощи.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца чрез
неговия процесуален представител по ССЕВ.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13
14