Решение по дело №627/2018 на Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ №

                

                    гр.ВРАЦА, 17.05.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачански районен съд, 3-ти гр.състав , в публично заседание на 09.05.2018 година, в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА РОСАЛИНОВА

 

При секретаря М. С.  в присъствието на прокурора  :

                      като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.дело № 627 по описа на 2018г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

 Н.Г.П. с ЕГН:********** *** чрез адв.М.М. ***, офис 3 е предявил при условията на обективно съединяване искове против Община гр.Криводол, ул.”Освобождение”№13 представлявана от Кмета-Петър Данчев, с които иска да бъде признато уволнението на ищеца за незаконно и в тази връзка да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед №49/19.12.2017г. на кмета на Община гр.Криводол, с която на осн.чл.330, ал.2,т.6 във вр. с чл.190, ал.1,т.3 от Кодекса на труда,Докладна записка вх.№10.29-4/24.10.2017г., поради системни нарушения на трудовата дисциплина, неуплътняване на работното време и преждевременни напускания на работа е прекратено трудовото правоотношение с ищеца,считано от 19.12.2017г.Да бъде възстановен ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „изпълнител-шофъор на вишка” дейност „осветление на улиците” в Община Криводол.Да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето през което ищеца е останал без работа, но не повече от 6 месеца,считано от 19.12.2017г. до 19.06.2018г. в размер на 4 290 лв.

 Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1,т.1,2,3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ.Бързо производство по реда на чл.310, ал.1,т.1 КТ.

 В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковите претенции с искане за отхвърлянето им като неоснователни и недоказани по съображения подробно изложени в отговора.

 

 

 

-            2 –

 

 Съдът с оглед събраните по делото доказателства, намира следното:

 Страните са били в трудово-правни отношения, като ищеца е работил при ответника възоснова на срочен трудов договор от 08.03.2006г., който с Допълнително споразумение №24 от 05.09.2006г. е трансформиран в безсрочен,длъжността заемана от ищеца е „изпълнител- шофъор на вишка”.

 Със Заповед №49/19.12.2017г. на кмета на Община гр.Криводол, с която на осн.чл.330, ал.2,т.6 във вр. с чл.190, ал.1,т.3 от Кодекса на труда,Докладна записка вх.№10.29-4/24.10.2017г., поради системни нарушения на трудовата дисциплина, неуплътняване на работното време и преждевременни напускания на работа и прекратено трудовото правоотношение с ищеца,считано от 19.12.2017г.Именно тази заповед и извършеното с нея уволнение се оспорват от ищеца в настоящия процес.

 При изследване на законосъобразност на уволнение съдът да е длъжен да изследва първоначално формалните предпоставки за законосъобразност на издадената заповед и едва ако ги констатира,че са налице да разгледа спора по същество.

 Съдът констатира,че в случа атакуваната заповед не отговоря на изискванията на чл.195, ал.1 КТ, в случая само са е преповторен законовия текст на чл.190, ал.1,т.3,без да има каквато и да било индивидуализация на нарушението/нарушенията/ по време, място и фактическа обстановка, т.е.само на това формално основание без да се разглежда спора по същество атакуваната заповед следва да бъде отменена.

 При липса на каквито и да било мотиви в атакуваната заповед не може да се извърши и преценка по чл.189, ал.1 КТ,а именно :дали наложеното дисциплинарно наказание съответства на тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

 С оглед на изложеното атакуваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

 С оглед отмяната на атакуваната заповед ищеца следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност

„изпълнител-шофъор на вишка” дейност „осветление на улиците” в Община Криводол.

 След уволнението ищеца не е започнал нова работа по трудов договор-видно от приложените по делото титулна страница от трудова книжка издадена на името на ищеца на 17.08.2012г. от Община гр.Криводол и стр.от 6 до 13,при което на същия се дължи обезщетение по чл.225, ал.1 КТ

-            3 –

 

Съгласно нормата на чл.228 КТ за база при изчисляването му се ползва брутното трудово възнаграждение получено от ищеца за пълен работен месец преди уволнението-видно от представения по делото фиш за получена от ищеца заплата това е м.11.2017г.,като посоченото брутно трудово възнаграждение е 715 лв.Или следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето, през което ищеца е останал без работа, но не повече от шест месеца.В случая изтеклия период, за който съда може да присъди обезщетение е периода от 19.12.2017г. до 17.05.2018г. в размер на 3 510 лв. в останалата част до пълния размер от 4 290 лв. и период до 19.06.2018г. исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

 Съдът не споделя доводите на защита на ответника за прекомерност на заплатеното и претендирано от ищеца адвокатско възнаграждение.Същото е в минималните размери установени в чл.7, ал.1,т.1 във вр. с ал.2 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед предавените три искови претенции,две неоценяеми и една оценяема.

 Следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и деловодни разноски за настоящата инстанция за адвокатска защита съразмерно уважената част от исковите претенции определени от съда по справедливост с оглед факта,че са налице неоценяеми искови претенции в размер на 750 лв.

 Съответно следва на същия принцип ищеца да заплати на ответника деловодни разноски съразмерно отхвърлената част от исковата претенция за обезщетение в размер на 30 лв. за юристконсултско възнаграждение.

 Следва да бъде осъден ответника да заплати по сметка на ВР.районен съд държавна такса върху уважените неоценяеми искови претенции в размер на 120 лв. или по 60 лв. на иск и държавна такса върху присъдената обезщетение в размер на 140.40 лв. или общо 260.40 лв.

 С оглед на изложеното,съдът

 

                       Р  И  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА УВОЛНЕНИЕТО ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯВА КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед №49/19.12.2017г. на кмета на Община гр.Криводол, ул.”Освобождение”№13 с която на осн.чл.330, ал.2,т.6 във вр. с чл.190, ал.1,т.3 от Кодекса на труда,Докладна записка вх.№10.29-4/24.10.2017г., поради системни нарушения на трудовата дисциплина, неуплътняване на работното време и

                        - 4 -

преждевременни напускания на работа е прекратено трудовото с правоотношение Н.Г.П. с ЕГН:**********,считано от 19.12.2017г.

ВЪЗСТАНОВЯВА Н.Г.П. с ЕГН:********** *** на заеманата преди уволнението длъжност „изпълнител-шофъор на вишка” дейност „осветление на улиците” в Община Криводол.

ОСЪЖДА Община гр.Криводол, ул.”Освобождение”№13 ДА ЗАПЛАТИ НА Н.Г.П. с ЕГН:**********,*** обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода от 19.12.2017г. до 17.05.2018г. в размер на 3 510 лв. и разноски за настоящата инстанция за адвокатска защита съразмерно уважената част от исковите претенции определени от съда по справедливост с оглед факта,че са налице неоценяеми искови претенции в размер на 750 лв. в останалата част до пълния размер от 4 290 лв. и период до 19.06.2018г. ОТХВЪРЛЯ ИСКОВАТА ПРЕТЕНЦИЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.

ОСЪЖДА Н.Г.П. с ЕГН:**********,*** да заплати на Община гр.Криводол, ул.”Освобождение”№13 деловодни разноски за настоящата инстанция съразмерно отхвърлената част от исковата претенция за обезщетение определени от съда по справеливост в размер на 30 лв. за юлистконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Община гр.Криводол,с ЕИК по Булстат ********* ул.”Освобождение”№13 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВР.районен съд държавна такса от 260.40 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва или протестира пред Вр.окръжен съд в дву седмичен срок от 17.05.2018г.

Преписи да се изпратят на страните за сведение.

 

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: