№ 374
гр. Благоевград, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Любомира П. Петрова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20231210200112 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „...“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ...., представлявано от управителя си ..., с адрес за
кореспонденция: чрез адв. П. С., ... против Наказателно постановление (НП)
№ 42-0003473 от 20.10.2022 година на ИД Директора РД „Автомобилна
администрация“ - София, определен от министъра на МТИТС за длъжностно
лице по чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, с
което на дружеството-жалбоподател за административно нарушение по чл.57
ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС, на основание чл.96г ал.1
предл.2 от Закона за автомобилните превози е наложена „имуществена
санкция” в размер на 3000.00 (три хиляда) лева.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, като се твърди, че АУАН и НП са издадени при
нарушаване на материално правните и процесуални норми. Сочат се, че в
издаденото наказателно постановление липсва административно нарушение,
доколкото деянието не съответства на чл.6 от ЗАНН, както и развива
съображения, че към 22.10.2022г. е изменена Наредба № 36 за изискванията
за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
1
психологическите изисквания на кандидата за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания, като при
условията на чл.3 от ЗАНН, административнонаказателното производство е
следвало да се прекрати. Твърди се, че съгласно Директива 2006/126/ЕС на
Европейския парламент и Съвета от 20 декември 2006г. относно
свидетелствата за управление на пътни превозни средства, на водачите се
издава СУМПС от съответната категория само при условие, че е преминал
всички нормативно установени изследвания на страната-членка. Иска се от
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател ангажира процесуален
представител в лицето на адв. П. С., която се явява в съдебно заседание,
ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и изразява становище по
същество, като моли съдът да отмени обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно. Прави искане при отмяна на
санкционния акт да бъдат присъдени на дружеството-жалбоподател разноски
за един адвокат по делото.
Административно-наказващият орган не ангажира процесуален
представител по делото, но в писмено становище застъпва тезата, че жалбата
е неоснователна, а издаденото НП е правилно и законосъобразно и като
такова следва да се потвърди. Прави се и възражение за прекомерност на
размера на претендирания по делото от жалбоподателя адвокатски хонорар, в
случай че същия надвишава размера на чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Районна прокуратура-Благоевград надлежно призовани не ангажират
становище по делото и процесуален представител.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срока за обжалване на процесното наказателно
постановление и от страна, имаща право на жалба. Разгледана по същество,
същата е основателна.
2
След анализ на събраните доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи
по категоричен и безпротиворечив начин от фактическа страна, че на
08.08.2022г., около 13.30 ч., в гр.Благоевград, на бул.“Св. Димитър Солунски“
№ 77А в сградата на ОО „Автомобилна администрация“ – Благоевград е
извършена тематична проверка на „...“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ...., представлявано от управителя си ..., в качеството
му на превозвач, притежаващо Лиценз № 10147 от 08.01.2018г., с 18 броя
издадени копия от лиценза. Проверката е възложена с нарочна Заповед № РД-
12-2277 от 08.08.2022г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ –
София (лист 75 от делото) и осъществена на 08.08.2022г. от свидетелите А. Я.
и Е. Г., двамата служители на РД “Автомобилна администрация“ – София за
проверяван периода от 01.09.2021г. до 31.01.2022г., като са проверени
изискани и представени от дружеството писмени документи и са направени
справки в информационната система на ИА „АА“ – София. Проверката е
започнала с изпращане до дружеството-превозвач на Известие с рег. № 12-00-
00-750/29/ от 21.07.2022г. (лист 73-74 от делото). Установено е при
проверката, че превозвачът „...“ ЕООД, с ЕИК ********* на 13.09.2021г. в
седалището и адреса на управление на дружеството в .... е допуснал до
управление на МПС от категория N3 марка ДАФ с рег. № ... водача ... с ЕГН
**********, който е осъществил международен превоз на товари от
Република България до Република Италия за периода от 02.09.2021г.до
30.09.2021г., в това число на 13-09.2021г., видно от ЧМР № ********** от
13.09.2021г. и данни от дигиталната карта № 000000000АI82000 на водача,
като същият не притежава валидно Удостоверение за психологическа
годност за периода от 02.09.2021г. до 30.09.2021г., видно от справка
направена в информационната система на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ – справка в Регистъра за психологически
изследвания на водачите за явяване на психологическо изследване (лист 29 от
делото). Проверяващите служители приели, че процесното дружество е
осъществило нарушение, изразяващо се в допускане, като превозвач
извършването на международен превоз на товари от водач, който не отговаря
на изискванията за психологическа годност, тъй като не притежава
удостоверение за психологическа годност, след като е сключил трудов
3
договор с българско търговско дружество-превозвач. За установеното
нарушения на 08.08.2022г. актосъставителят А. Й. Я. съставил на
дружеството-жалбоподател превозвачът „...“ ЕООД, с ЕИК *********, в
присъствието на свидетеля Е. А. Г. и управителя на дружеството ..., Акт за
установяване на административно нарушение № 327786 от 08.08.2022г. (лист
23-23.1 от делото). В акта е посочено, че установеното нарушение е
квалифицирано, като административно нарушение по чл.57 ал.1 от Наредба
№ 11 от 31.10.2002г. на МТС и същият е връчен срещу подпис и с разписка на
управителя на дружеството-жалбоподател. При връчването на акта е отразено
като възражения от управителя Атанас Илиев Божинов единствено „имам
възражения“. Писмени възражения в законоустановения срок не са
постъпили. Въз основа на този акт, на 20.10.2022г. ИД Директорът на РД
„Автомобилна администрация“ - София, определен от министъра на МТИТС
за длъжностно лице по чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2
от ЗАНН, издал обжалваното Наказателно постановление № 42-0003473 от
20.10.2022г. (лист 34 от делото), с което за административно нарушение по
чл.57 ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС, наложил на дружеството-
жалбоподател „...“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ...., представлявано от управителя си ..., на основание чл.96г ал.1
предл.2 от Закона за автомобилните превози, „имуществена санкция“ в
размер на 3000 (три хиляди) лева. НП е връчено лично и срещу подпис на
управителя на дружеството ... на 05.01.2023г., като в законоустановения срок,
на 11.01.2023г. по пощенски куриер (лист 22 от делото) е постъпила,
подадената на 10.01.2023г. и разглежданата в настоящото производство
жалба, заведена с вх. № 52-00-56-8478/2/ от 11.01.2023г. по описа на РД
„Автомобилна администрация“ – София (лист 3-21 от делото).
Посочените в акта за нарушение фактически констатации се
потвърждават с разпита на свидетелите - актосъставителя А. Й. Я. и свидетеля
по установяване на нарушението и съставяне на акта Е. А. Г., които са
категорични, че на посочената в акта дата, час и място при извършената
тематична проверка на дружеството-жалбоподател установили въпросното
нарушение, относно липсата за конкретния водач на удостоверение за
психологическа годност и извършването от същия на международен превоз
на товари. Нарушението било потвърдено и от направена справка в
информационната система на ИА „АА“ – София, където лицето не излязло,
4
като такова, притежаващо удостоверение за психологическа годност в
конкретния период, за времето на който е извършеният от него транспорт. За
това нарушени бил съставен и акт за установяване на административно
нарушение и започнато административнонаказателно производство срещу
дружеството-жалбоподател. Свидетелите установяват също, че от
представените при проверката документи - ЧМР и данни от дигиталната
карта на водача констатирали извършване на превоза, представляващ
извършване на международен превоз. Сочат също, че превозвачът, в случая
дружеството-жалбоподател изпраща шофьора на курс и затова приели, че
дружеството е разпоредило извършването на транспорта, с което и
реализирало нарушението по седалището и адреса на управление.
От представеното Известие рег. № 12-00-00-750/29/ от 21.07.2022г.
(лист 73-74 от делото) до превозвача „...“ ЕООД, с ЕИК ********* е видно, че
същото е връчено на дружеството-жалбоподател чрез неговият управител ...
на 26.07.2022г., като е посочена дата и час на извършване на проверката –
08.08.2022г. в 09.30 часа. С известието е указано на проверяваното дружество
да представи съответни документи свързани със всички водачи, управлявали
МПС на дружеството, включително и водача ... и за МПС с рег. ... за периода
от 01.09.2021г. до 31.01.2022г., като изрично не е записано в известието, че
следва да се представят удостоверения за психологическа годност на
водачите на товарни автомобили.
От представения Констативен протокол за извършена тематична
проверка с рег. № 12-00-00-750/136/ от 08.08.2022г. се установява, че
свидетелите А. Й. Я. и свидетеля по установяване на нарушението и съставяне
на акта Е. А. Г., двамата служители на РД „АА“ – София извършили проверка
на дружеството-жалбоподател на 08.08.2022г., която обхващала период от
01.09.2021г. до 31.01.2022г. и въз основа на предоставените им документи и
справки в информационната система на ИА „АА“ – София установили
процесното нарушение, че превозвачът е допуснал извършването на
международни превози на товари с МПС ДАФ ... с рег. № ... от водача ..., на
територията на Република България до Република Италия за периода от
02.09.2021г.до 30.09.2021г., от разпечатката на дигиталния тахограв на
автомобила, от представеното ЧМР и картата на водача, като същия не
отговаря на изискването за психологическа годност, тъй като не притежава
валидно удостоверение за психологическа годност за периода от
5
02.09.2021г.до 30.09.2021г. Представените от проверяваното дружество
документи и направените при проверката изводи се вписали в протокола,
както и това, че при проверката е съставен процесния АУАН.
Видно от представената разпечатка от Регистър на психологическите
изследвания на водачите от информационната система на ИА „АА“ – София
от 19.10.2022г. (лист 11 от делото) е, че при направена проверка по име ... с
ЕГН ********** е отбелязано, че същият има издадено Удостоверение за
психологическа годност № 565589 (О) на 15.05.2015г. в 08.00 часа, валидно
до 15.05.2022г., като следващо такова удостоверение му е издадено на
08.10.2022г. в 08.00 часа и е с валидност до 08.10.2025г.
Представените ЧМР № ********** от 13.09.2021г. и Фактура /копие/ №
********** от 14.09.2021г. удостоверяват извършен превоз на товари с МПС
с рег. № .../... на 13.09.2021г. по маршрут от Република България до
Република Италия.
От представената разпечатка от дигиталната карта на водач №
000000000АI82000, се установява, че същата е издадена в България на ... с
дата на раждане на ..., притежаващ СУМПС № *********, валидно до
18.01.2026г. (това обстоятелство се потвърждава и от представеното копие на
СУМПС), с валидност на картата на водача до 16.03.2026г., като същият
управлявал МПС с рег. № ... на 27.10.2021г. и на 13.09.2021г.
Представено е писмо № рег. № 12-00-00-759/1/ от 13.07.2022г. на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (лист 12-13 от делото),
за извършени нарушения на Регламент (ЕО) № 561/2006 и (ЕС) № 165/2014 от
водачи управлявали превозни средства на територията на Република Италия, с
което е указано на РД „АА“ – София да извърши проверка на конкретен
автомобил с рег. № ... и водач – ..., извършили превоз на 27.09.2021г. за
превозвача „...“ ЕООД.
Приложени и приети като доказателства по делото са и Заповед № РД-
08-30 от 24.01.2020 г. на МТИТС (лист 41-42 от делото) и Заповед № 355 от
19.09.2022г. на ИА „АА“ (лист 40 от делото), удостоверяващи материалната
компетентност на издателя на наказателното постановление.
По делото е представена Длъжностна характеристика за длъжност –
Инспектор, в отдел Контрол на РД „АА“ – София, подписана от А. Й. Я. –
Инспектор в ИА „АА“ (лист 35-39 от делото), удостоверяваща процесуалната
6
компетентност на актосъставителя.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
с обжалваното наказателно постановление неправилно и незаконосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател за административно нарушение по чл.57 ал.1 от Наредба № 11
от 31.10.2002г. на МТС, като е наложено административно наказание по
чл.96г ал.1 предл.2 от ЗАвП.
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган /видно от заповед № Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на МТИТС и
Заповед № 335 от 19.09.2022г. на ИА „АА“/. Както в акта, така и в НП е
отразено, че административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и
НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи
нарушителя елементи, съгласно Търговския закон - име и фирма на търговеца,
неговото седалище и адрес на управление и представляващото го физическо
лице. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени
строго формалните изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от
ЗАНН, като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано
административно нарушение, осъществено от ЕООД. При съставянето на акта
за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното
НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН, както и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Оплакването, че в случая не е
спазена разпоредбата на чл.57 ал.1 т.8 от ЗАНН, като наказващият орган не е
посочил отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, с оглед
императивния характер – вид и размер на предвиденото наказание за това
нарушение, обуславя неоснователност на така формулираното възражение на
защитата. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като
при реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до опорочаване на производството.
С обжалваното наказателно постановление от обективна страна се
ангажира административнонаказателната отговорност на търговеца-
жалбоподател за допуснато от него нарушение на чл.57 ал.1 от Наредба № 11
7
от 31.10.2002г. на МТС, според който, лицата по чл.2 ал.1 от същата наредба,
а именно еднолични търговци и търговски дружества, които притежават
лиценз на Общността и заверени копия от лиценза, издаден от министъра на
транспорта или упълномощени от него длъжностни лица, могат да извършват
международен превоз на пътници и товари, като допускат до управление на
превозните средства за международен превоз на пътници и товари само
водачи, които са психологическа годност. Както в АУАН, така и в
обжалваното НП на дружеството жалбоподателя е вменено допускане на
административно нарушение по чл.57 ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на
МТС. В тежест на административнонаказващият орган е да докаже
изложените фактически положения, възприети от същия, въз основа на които
е приложил съответната санкционна норма. От събраният по делото
доказателствен материал се установява по безспорен и категоричен начин, че
дружеството-жалбоподател е носител на Лиценз № 10147 от 08.01.2018г., с 18
броя издадени копия от лиценза, за осъществяване на международен превоз
на товари, поради което същият има качеството на превозвач. Именно поради
последното и в това си качество, търговеца в проверявания период от
01.09.2021г. до 31.01.2022г. притежава товарен автомобил ДАФ ... с рег. № ...,
с които извършвал международен превоз на товари, както и е било в трудово
правни отношения с лицето ..., като шофьор на товарен автомобил за
международни превози. По тези обстоятелства страните не спорят, поради
което съдът ги приема за безусловно установени. Не е спорно, а и това се
установява от приложената справка от Регистър на психологическите
изследвания на водачите от информационната система на ИА „АА“ – София,
че водача ... с ЕГН **********, български гражданин, като работещ в
българско търговско дружество „...“ ЕООД, с ЕИК *********, в периода от
02.09.2021г. до 30.09.2021г., включително и към 13.09.2021г., съгласно АУАН
и НП не е притежавало удостоверение за психологическа годност, издадено
му по съответния ред, установен в Република България, както и това, че
същият е осъществил международен превоз на товари на 13.09.2021г. с МПС
с рег. ..., собственост на дружеството-жалбоподател, до Република Италия,
видно от представеното ЧМР от същата дата и разпечатка от дигиталната
карта на водача ... за 13.09.2021г. В случая обаче не е спорно, че водача ... с
ЕГН **********, притежавал четири издадени му удостоверения за
психологическа годност, не притежавал валидно удостоверение за
8
психологическа годност за посочения период от 02.09.2021г. до 30.09.2021г.,
издадено в Република България, но същият притежавал валидно СУМПС,
издадено от компетентните органи на Република България, видно от
справката на ИА „АА“, както и от приложеното копие на СУМПС № №
*********, валидно до 18.01.2026. Съгласно чл.58 ал.1 т.3 от Наредба № 11
от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари,
„Водачът на превозно средство, извършващо международни превози на
пътници и товари, трябва да отговаря на следните изисквания: ... 3. да
притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на
наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата“, а предвид
§ 5 от ДР на същата, наредбата се издава на основание чл.7 ал.3, чл.25 ал.2,
чл.29 ал.2, чл.31 ал.2 и § 4а от Закона за автомобилните превози. Видно от §
4а от Заключителните Разпоредби на Закона за автомобилните превози, за
прилагането на този закон и на ратифицираните международни договори в
областта на автомобилните превози министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията издава наредби и инструкции.
Съобразно чл.152 ал.1 т.2, б.„б“ пр.1 от Закона за движението по пътищата,
„Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията: ...
2. определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни
превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на: ...
б). на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници или товари, както и на председателите на изпитни
комисии“. Въз основа на изискванията на чл.152 ал.1 т.2 от Закона за
движението по пътищата е издадена Наредба № 36 от 15.05.2006 година за
изискванията за психологическата годност и условията и реда за провеждане
на психологическите изследвания на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии за издаване на удостоверение за
регистрация за извършване на психологически изследвания, според
разпоредбата на чл.8 ал.1 във връзка с ал.2 от която, се изискваше при всяко
постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на
таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на
пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата да
представят удостоверение за психологическа годност, което е валидно за срок
от три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в
9
които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на
случаите изрично посочени в Наредба № 36 от 15.05.2006 година, в които
удостоверението е валидно за срок от една година.
Съгласно разпоредбата на чл.12 ал.2 т.2 във връзка с чл.13 ал.1 т.4 от
Наредба № I-157 от 01.10.2002 година за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина, срокът на валидност на свидетелството за
управление на моторни превозни средства за категории С, СЕ, С1, С1Е, D,
DE, Dl, DIE, Т е пет години, а също така като условие за издаване на
свидетелството за управление на моторно превозно средство за категории С,
Cl, D, D1, Ттм (трамвайна мотриса) е необходимо представянето на копие на
удостоверение за психологическа годност за издаване на свидетелство за
управление на МПС. Същият срок за валидност на свидетелството за
управление на моторни превозни средства за категории С, СЕ, Cl, С1Е, D, DE,
Dl, DIE, Т е предвиден и в разпоредбата на чл.51 ал.4 от Закона за
българските лични документи.
Според чл.7 §3 б.„б“ от Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и Съвета от 20.12.2006г. относно свидетелствата за управление на
превозни средства, „Доказателство за наличието на съответствие на водачите
на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки
с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на
превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава
и периодично след това. Този редовен контрол съгласно националните
правила за съответствие с минималните стандарти ще допринесе за
свободното движение на хора, ще избегне нарушаването на конкуренцията и
по-добре ще вземе предвид специфичната отговорност на водачите на такива
превозни средства. На държавите-членки следва да се позволи да налагат
медицински прегледи, като гаранция за спазване на минималните стандарти
за физическа и умствена годност за управление на други моторни превозни
средства. Поради причини, свързани с прозрачността, тези прегледи следва да
съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това
трябва да се определят от срока за валидност на свидетелството“, а съгласно
разпоредбата на чл.7 § 2 б.“б“ от същата, „считано от 19 Януари 2013 година,
свидетелствата издадени от държави членки за категории С, СЕ, Cl, С1Е, D,
DE, Dl, DIE имат срок на административна валидност 5 години. В
10
разпоредбата на чл.7 § 3 б.“б“ абзац четвърти, шести и седми от същата пък е
регламентирано, че „държавите-членки могат да ограничат срока на
административна валидност, постановен в § 2 на свидетелства за управление
на превозни средства за нов водач от всички категории, за да прилагат
специфични мерки към такива водачи, с цел подобряване на пътната
безопасност. На следващо място държавите-членки могат да ограничат срока
на административна валидност, постановен в § 2 на индивидуалните
свидетелства за управление на превозно средство за всички категории, ако
счетат за необходимо да прилагат увеличена честота на медицински проверки
или други специфични мерки, като ограничения за нарушители на пътното
движение. И на трето място държавите-членки могат да намалят срока за
валидност постановен в § 2, на свидетелства за управление на превозни
средства на притежатели, които пребивават на тяхна територия и са
достигнали 50 годишна възраст, за да прилагат увеличена честота на
медицински проверки или други специфични мерки, като опреснителни
курсове. Този намален срок на валидност може да се прилага само при
подновяване на свидетелството за управление на превозно средство.“.
Разпоредбата на чл.7 §2 б.“б“ от Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и Съвета от 20.12.2006г. относно свидетелствата за управление на
превозни средства е транспонирана в българското законодателство чрез чл.51
ал.4 от Закона за българските лични документи.
Въз основа на изложената нормативна рамка и предвид, дадената в
Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 20.12.2006г.
относно свидетелствата за управление на превозни средства правна
регламентация, се формират изводи, че щом водачът на моторно превозно
средство има валидно свидетелство за управление на МПС за съответната
категория, той следва да се счита за психически и физически годен да
управлява МПС от тази категория, за срок на валидност на същото това
свидетелство за управление на МПС, който за посочените по- горе категории,
включващи С, С1, D, D1 е пет години и съответно, не следва да се явява на
преглед за физическа и психологическа годност в този срок. Това условие се
потвърждава изрично от съдържанието на § 9 от Преамбюла на Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 20.12.2006г., а именно че
поради причини, свързвани с прозрачността, тези прегледи следва да съвпадат
с подновяване на свидетелството за управление и поради това да се определят
11
от срока на валидност на свидетелството. Ето защо и предвид факта, че на
процесните дата 13.09.2021г. и период от 02.09.2021г. до 30.09.2021г.,
включително, водачът ... е извършвал международен превоз на товари,
включително и на територията на Република Италия, то очевидно същият е
разполагал към онзи момент с валидно свидетелство за управление на МПС
от съответната категория, като в противен случай не би могъл да извършва
превоза. Отделно от това по отношение на същия и преди процесния период е
имало издадено валидно Удостоверение за психологическа годност на
01.09.2018г., с валидност три години, а именно до 01.09.2021г., което предвид
гореизложеното би следвало да бъде валидно за пет години, в който период
попада и момента на извършване на процесния международен превоз на
13.09.2021г. Липсва и твърдение от контролните органи в тази насока, тъй
като при проверката същите не са установили, че към момента на превоза
водача ... не притежава валидно свидетелство за управление на МПС за
съответната категория. Нещо повече, установи се в хода на производството,
че този водач към процесния период и момент на посочения превоз е имал
последно по време издадено валидно Удостоверение за психологическа
годност № 514413 (О) от 01.09.2018г., валидно до 01.09.2021г., което в
смисъла на гореописаната правна уредба, дори и с удължена валидност от три
или пет години, обуславя извода, че към процесните дата 13.09.2021г. и
период от 01.09.2021г. до 31.01.2022г., водачът ... при извършване на
международен превод на товари е бил психологически годен, каквото е и
изискването на чл.57 ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС. Предвид
изложеното настоящия съдебен състав приема, че в казуса не е налице
извършено от обективна страна административно нарушение от страна на
дружеството-жалбоподател, което да обоснове и ангажиране на
административнонаказателната му отговорност.
Като допълнителни аргументи в подкрепа на изложеното, следва да се
отбележи и това, че в хода на настоящото административнонаказателно
производство действащата редакция на чл.8 ал.2 от Наредба № 36 от
15.05.2006 година за изискванията за психологическата годност и условията и
реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидатите за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и
на председатели на изпитни комисии за издаване на удостоверение за
регистрация за извършване на психологически изследвания, регламентираш
12
три годишен срок на валидност на издадените удостоверения за
психологическа годност беше променена с изменение публикувано в ДВ
бр.84 от 2022г., в сила от 21.10.2022г., като се възприе регламентация, че
„Удостоверението за психологичска годност е безсрочно.“. Тази нормативна
промяна, разгледана в контекста на императивната разпоредба на чл.3 ал.2 от
ЗАНН, регламентираща приложението на по-благоприятния закон, в случай,
че до влизане в сила на наказателното постановление последват промени в
приложимата материалноправна норма, който са по-благоприятни за
санкционираното лице, обуславят идентични с горе направените изводи, за
недоказаност на разглежданото административно нарушение от обективна
страна, респ. отпадане на съставомерността на деянието, като
административно нарушение поради неговата ненаказуемост.
С оглед на изложеното, съдът счита, че не се доказа от обективна
страна, че дружеството-жалбоподател е осъществило вмененото му при
допустителство административно нарушение по чл.57 ал.1 от Наредба № 11
от 31.10.2002г. на МТС, което обуславя незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, водещо като правна последица до неговата
отмяна.
При този изход на делото, право на разноски за производството се
поражда само за дружеството-жалбоподател. Претендира се присъждане на
разноски в размер на 590 лева за заплатено в съдебното производство
адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие №
********** от 09.01.2023г. (лист 49 от делото), заплатени адв. П. С. с
Платежно нареждане за кредитер превод от 10.01.2023г. (лист 50 от делото).
Административнонаказващия орган релевира възражение за прекомерност на
така заплатеното възнаграждение в случай, че същото надвишава размера ,
предвиден в чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Намаляването на заплатеното адвокатско
възнаграждение е допустимо до минимално определения размер, съгласно
чл.36 от Закона за адвокатурата, препращаш към Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване на договора за
правна помощ редакция. Районният съд намира за необходимо да посочи, че
приложима е редакцията на цитираната наредба именно към датата на
13
сключване на договора за правна помощ, към който момент страната е
договорила адвокатското възнаграждение съобразно установения в наредбата
минимален размер. Съгласно 18, ал.2 във връзка с чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата,
за защита по дела с определен интерес възнагражденията при интерес от 1000
до 10 000 лева е 400 лева плюс 10 % за горницата над 1000 лева. Ето защо
съотнесено към размера на наложената с наказателното постановление
имуществена санкция в размер на 3000 лева, определеният по реда на
Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение възлиза на
сумата 600.00 лева. Предвид горното, независимо от правната и фактическа
сложност на делото, доколкото жалбоподателят претендира присъждане на
разноски за заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер под
установения с Наредбата минимум, неоснователно се явява направеното от
наказващия орган възражение за неговата прекомерност. Съгласно § 1, т. 6 от
ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, която е юридическото лице, съгласно
чл.2 ал.3 от ЗАвП, в чиято структура е включен административният орган,
издател на оспореното наказателно постановление
Водим от горното и на основание чл.58д от ЗАНН във връзка с чл.63
ал.2 т.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 42-0003473 от 20.10.2022 година на ИД Директора РД
„Автомобилна администрация“ - София, определен от министъра на МТИТС
за длъжностно лице по чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2
от ЗАНН, с което на „...“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ...., представлявано от управителя си ..., за административно
нарушение по чл.57 ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС, на
основание чл.96г ал.1 предл.2 от Закона за автомобилните превози е наложена
„имуществена санкция” в размер на 3000.00 (три хиляда) лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
София да заплати на „...“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ...., представлявано от управителя си ..., сумата 590 (петстотин и
деветдесет) лева, представляващи направени в хода на съдебното
14
производство разноски за възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
15