№ 21992
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110157723 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„Т С” ЕАД е предявило срещу К. А. Г. и М. Л. Г. установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за следните
суми при условията на солидарност: сумата от 2496, 44 лв., ведно със законната лихва за
периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК (03.08.2023 г.) до окончателното плащане, представляваща стойност на потребена
топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, представляващ
апартамент № ... находящ се в гр. София, общ. „И..“, жк „Д..“, бл. .. вх. В, ет. 2, с аб. № ...
както и за сумата от 353, 42 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 12.07.2023 г., сумата от 53, 35 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 03.08.2023 г. до изплащане на вземането, и
сума в размер на 11, 42 лв., която представлява обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 12.07.2023 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
43707/2023г. по описа на СРС, 151-ви състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в
качеството им на собственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не
са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия
клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за
които е издадена заповедта за изпълнение.
1
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от ответниците, с които предявените
искове се оспорват. Ответникът К. Г. твърди, че не живее на процесния адрес, до който е
доставяна топлинна енергия, като в него живеела единствено неговата бивша съпруга
(другият ответник). Двамата правили опити да прехвърлят процесната партида изцяло на
нейно име, но служителите на ищеца им отказвали. Оспорва договора между ищеца и
фирмата извършваща дялово разпределение – „Т..” ЕООД. Моли за отхвърлянето на
исковете. Ответницата М. Г. оспорва начина, по който е начислена дължимата сума за
доставена топлинна енергия. Твърди, че служителите на дружеството, което извършва
дялово разпределение, са подминавали нейния апартамент, а след това начислявали суми на
база, въпреки, че тя е била в апартамента. Моли за отхвърлянето на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на
топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска
по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че
в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга,
която за исковия период се равнява на претендирания размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението
за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция
на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота
- собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен
договор между страните.
По делото е приет договор за продажба на общински недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 13.03.1998 г., по силата на който В Х К е придобила 1/3
идеална част от правото на собственост върху процесния недвижим имот - апартамент № ...
находящ се в гр. София, общ. „И..“, жк „Д..“, бл. .. вх. В, ет. 2, а ответниците К. А. Г. и М. Л.
Г. са придобили останалите 2/3 идеални части. От приложеното на л. 17 удостоверение за
граждански брак се установява, че към дата 13.03.1998 г. ответниците са се намирали в
граждански брак, поради което по силата на чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. (отм.) тези 2/3
идеални части са били придобити в режим на съпружеска имуществена общност. Към
процесния период е действал сегашният Семеен кодекс, приет през 2006 г. Съгласно чл. 32,
ал. 2 СК съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети за задоволяване нуждите на
семейството. От приложеното на л. 76 по делото решение от 14.10.2022 г. по гр.д. №
51182/2022 г. по описа на СРС, 158 състав, се установява, че считано от тази дата
гражданският брак между двамата ответници е бил прекратен. Въпреки това, тъй като през
процесния период те са се намирали в граждански брак, съдът намира, че следва да
отговарят солидарно за 2/3 от стойността на реално потребената в процесния имот топлинна
енергия в качеството им на собственици и съпрузи.
По делото е прието и удостоверение за наследници на В Х К (л. 119), съгласно което
тя е починала на 01.06.2010 г. и е оставила за свои наследници ответникът К. Г., неин син, и
Г К, нейна дъщеря, която не участва като страна по делото. С настъпване смъртта на В К по
2
силата на наследственото правоприемство ответникът К. Г. е придобил в лична собственост
още 1/6 идеална част от процесния имот, поради което следва да отговаря отделно от
ответницата за още 1/6 част от стойността на реално потребената в процесния имот
топлинна енергия в качеството му на собственик. Собственик на останалата 1/6 идеална част
от правото на собственост върху процесния апартамент е Грети А.а К., която не е страна по
делото.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е,
че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно,
обективно и компетентно изготвено. В него е посочено, че в процесния имот е имало 3 броя
радиатори с монтирани индивидуални разпределители на разход и щранг-лира в банята без
техническа възможност за монтиране на такъв уред. Вещото лице е установило, че за двата
процесни отоплителни периода е била начислена топлинна енергия за трите радиатора въз
основа реално отчетени показания на уредите, което се потвърждава и от представените от
третото лице-помагач отчети (л. 106 и л. 107), с подпис на потребителя. За щранг-лирата е
била начислена служебно топлинна енергия на база инсталирана мощност на съответното
отоплително тяло, умножена по МСРС, по предвидения в Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. ред. Освен това е била начислена и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, на база пълната отопляема кубатура съгласно представен на вещото лице акт за
разпределение на кубатурата, също по реда на цитираната наредба. Топлинната енергия за
битово горещо водоснабдяване е била начислена по показанията на един водомер. Вещото
лице посочва, че технологичните разходи са извадени от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. За
разпределяне между абонатите е дадено само „чистото количество” топлинна енергия.
Вещото лице посочва, че общият топломер е преминал метрологична проверка през 46
месеца вместо законоустановените 24 месеца, като при проверките не са били констатирани
отклонения при измерването, поради което съдът приема, че неспазването на посочения срок
не се отразява върху коректността на измерването. Вещото лице е изчислило, че стойността
на реално доставената през процесния период топлинна енергия е 2572, 24 лв.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след
преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и
компетентно изготвено. Вещото лице е установило, че няма извършени плащания на
задължения за процесния период. То е изчислило, че размерът на обезщетението за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия се равнява на 353, 05 лв.
Съгласно заключението сумата, дължима за дялово разпределение, се равнява на 53, 36 лв.
С оглед гореизложеното съдът приема, че двамата ответници дължат при условията
на солидарност сумата от 1664, 29 лв. (2/3 от претендираната главница), а ответникът К. Г.
отделно от това дължи сумата от 416, 07 лв. (1/6 от претендираната главница), като искът за
главница за топлинна енергия следва да бъде отхвърлен срещу ответницата М. Г. за 1/3,
както и срещу К. Г. за 1/6 от главницата.
По отношение на иска за дялово разпределение същият се явява основателен.
Услугата „дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл. 1... ал. 5,
т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от топлопреносното
предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а ЗЕ, каквото е
3
третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното предприятие и топлинния
счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като
етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово
разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на
топлинна енергия купувачите на топлинна енергия, каквито са ответниците, заплащат на
продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и
обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е
извършвано от избран от етажната собственост търговец – ФДР (не са наведени твърдения
или представени доказателства за оспорване на решенията по реда и в срока по ЗУЕС),
поради което ответницата дължат заплащане на нейната стойност на продавача на ТЕ
(ищецът) по силата на ОУ, които ги обвързват и срещу които същите не е възразили, щом
предоставената услуга е осъществена. От представените писмени доказателства и от
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че двамата ответници
дължат при условията на солидарност сумата от 35, 57 лв. (2/3 от претендираната главница),
а ответникът К. Г. отделно от това дължи сумата от 8, 89 лв. (1/6 от претендираната
главница), като искът за главница за дялово разпределение следва да бъде отхвърлен срещу
ответницата М. Г. за 1/3, както и срещу К. Г. за 1/6 от главницата.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Съгласно чл. 32, ал. 1 от общите условия от 2016 г., приложими към процесния период,
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
(т.е. с прогнозно, а не реално отчетено месечно количество топлинна енергия), се формира
въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечна фактура.
В чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния
период се издават кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на тази фактура по чл. 32 ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно чл. 33, ал.
4 обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза е изчислило, че дължимото обезщетение за забава по отношение на
цената за топлинна енергия е в размер на 353, 05 лв., с оглед на което двамата ответници
дължат при условията на солидарност сумата от 235, 37 лв. (2/3 от претендираното
обезщетение за забава), а ответникът К. Г. отделно от това дължи сумата от 58, 84 лв. (1/6 от
претендираното обезщетение за забава), като искът за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия следва да бъде отхвърлен срещу
ответницата М. Г. за 1/3, както и срещу К. Г. за 1/6 от претендираната сума.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба. Следователно претенцията за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение следва да бъде изцяло
отхвърлена.
По разноските:
4
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът е сторил разноски в размер на 108, 29 лв. в заповедното производство, от които 58,
29 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, а в исковото
производство разноски в размер на 793, 30 лв., от които 93, 30 лв. за държавна такса, 600 лв.
депозити за експертизи и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че
ответницата М. Г. следва да бъде осъдена да заплати 1/3 от направените по делото разноски,
съразмерно уважената част от предявените срещу нея искове, или сумите от 35, 95 лв. за
заповедното производство и сумата от 263, 36 лв. за исковото производство, а ответникът К.
Г. следва да бъде осъден да заплати ½ от направените по делото разноски, съразмерно с
уважената част от предявените срещу него искове, или сумите от 53, 93 лв. за заповедното
производство и 395, 04 лв. за исковото производство. Разноските не се дължат солидарно,
тъй като възникват с постановяването на съдебния акт, към който момент ответниците не се
намират в граждански брак.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК .. със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул.”Я..” № .. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК,
че К. А. Г., ЕГН **********, с адрес: с. Б.., община Х.., ул. „Х..“ № 4, и М. Л. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, жк „Д..“, бл. .. вх. В, ет. 2, ап. ... дължат на „Т С“ ЕАД, ЕИК
.. със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я..” № .. на основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при условията на солидарност сумата от 1664, 29
лв., ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК (03.08.2023 г.) до окончателното плащане,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. в имот, представляващ апартамент № ... находящ се в гр. София, общ. „И..“, жк
„Д..“, бл. .. вх. В, ет. 2, с аб. № ... сумата от 235, 37 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 12.07.2023 г., сумата
от 35, 57 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 03.08.2023 г. до изплащане на
вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 43707/2023г. по описа на СРС, 151-ви състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените
срещу М. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Д..“, бл. .. вх. В, ет. 2, ап. ... искове
в частта за разликата над 1664, 29 лв. до пълния предявен размер от 2496, 44 лв.,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., за разликата над 235, 37 лв. до пълния предявен размер от 353, 42 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2021 г. – 12.07.2023 г., за разликата над 35, 57 лв. до пълния предявен размер от 53, 35
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., както и изцяло иска за сума в размер на 11, 42 лв., която
представлява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 12.07.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК .. със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул.”Я..” № .. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК,
че К. А. Г., ЕГН **********, с адрес: с. Б.., община Х.., ул. „Х..“ № 4, дължи на „Т С“ ЕАД,
ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я..” № .. на основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 416, 07 лв., ведно със законната
лихва за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК (03.08.2023 г.) до окончателното плащане, представляваща стойност на
потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот,
5
представляващ апартамент № ... находящ се в гр. София, общ. „И..“, жк „Д..“, бл. .. вх. В, ет.
2, с аб. № ... сумата от 58, 84 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 12.07.2023 г., сумата от 8, 89 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 03.08.2023 г. до изплащане на вземането, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
43707/2023г. по описа на СРС, 151-ви състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените срещу К. А. Г.,
ЕГН **********, в частта за разликата над 2080, 36 лв. до пълния предявен размер от
2496, 44 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за разликата над 294, 21 лв. до пълния предявен размер от
353, 42 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021 г. – 12.07.2023 г., за разликата над .. 46 лв. до пълния предявен размер
от 53, 35 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., както и изцяло иска за сума в размер на 11, 42 лв., която
представлява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 12.07.2023 г.
ОСЪЖДА К. А. Г., ЕГН **********, с адрес: с. Б.., община Х.., ул. „Х..“ № 4, да
заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я..” № ..
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство в размер на 53, 93 лв.
и разноски за исковото производство в размер на 395, 04 лв., съразмерно с уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА М. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Д..“, бл. .. вх. В, ет. 2,
ап. ... да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Я..” № .. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство в размер
на 35, 95 лв. и разноски за исковото производство в размер на 263, 36 лв., съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страна на ищеца –
“Т..“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6