Решение по дело №231/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на И. Г. П., с [ЕГН], с адрес: с.Дорково, [улица], чрез пълномощника адв.Д. М. – САК, със служебен адрес: гр.София, [улица], ет.2 против Решение №1012-12-237#1/07.11.2023г. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано и се моли да бъде отменено.

Така подадената жалба се поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателката. Моли за отмяна на оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноските по делото. Представя писмени бележки.

Ответникът, чрез пълномощника си, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателката. Представя писмени бележки.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

Административното производство е започнало по подадено от жалбоподателката И. Г. П. заявление с вх.№Ф-01-340 от 21.05.2020г. в Дирекция „Бюро по труда“, гр.Велинград с искане да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО, като в него е декларирала, че последното й правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено, считано от 05.05.2020г. По подаденото заявление с peг.№122-00-1268/22.05.2020г. в НОИ с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица и приложените документи на И. Г. П. е изпратено уведомително писмо изх. №У-122-00-1268-1 от 22.05.2020г., с което на основание чл.1 ал.6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е уведомена, че следва да представи следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителен периоди и доходи от компетентната институция на Ирландия; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; документи, удостоверяващ осигурителен стаж в Ирландия.

И. Г. П. е представила по гореописаното писмо следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП, в което е декларирала причина за прекратяване на трудовата дейност за последния период – „изтичане срока на договора“, осигурителен номер и копия от фишове за заплата - 3 броя, които са приети в ТП на НОИ – Пазарджик с вх.№122-00-1268-2 от 03.06.2020г. Не е представила документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост.

С подаденото заявление И. Г. П. е поискала да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, като е декларирала, че последното й правоотношение е прекратено на 05.05.2020г. и е упражнявала трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз (ЕО), т.е. за нея са приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) №987/2009. Същата е поискала удостоверяване на осигурителен период от Ирландия за времето от 24.01.2020г. до 05.05.2020г.

На основание чл.8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, със структурирани електронни документи (СЕД) U001 и U003 с изх.№Ц3208-12-28 от 19.06.2020г. от компетентната институция на Ирландия е изискано предоставяне на информация за горепосочения период. Съобразно това, с Разпореждане №122-00-1268-1 от 08.06.2020г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл.54г ал.4 от Кодекса за социално осигуряване е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U002 и U004 от компетентната институция на Ирландия.

На 20.08.2020г. с вх.№Ц3028-12-28#1 в ТП на НОИ – Пазарджик за И. Г. П. са получени структурирани електронни документи U002 и U004 от компетентната институция на Ирландия с потвърдени: период на осигурена заетост от 24.01.2020г. до 06.05.2020г.; причина за прекратяване на заетостта – „изтичане срока на договора“; доход за периода от 24.01.2020г. до 06.05.2020г. в размер на 2105 евро месечно.

На основание чл.55 от Административнопроцесуалния кодекс, с Разпореждане №122-00-1268-2 от 20.08.2020г. е възобновено производството по подаденото от лицето заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. С Разпореждане №122-00-1268-3 от 01.09.2020г., на основание чл.54ж ал.1 и във връзка с чл.54а ал.1, чл.54б ал.1 и чл.54в ал.1 от КСО и чл.62 от Регламент (ЕО) №883/2004 на И. Г. П. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 07.05.2020г. до 06.05.2021г. (дванадесет месеца) в размер на 74.29 лв. дневно. При определяне на размера на паричното обезщетение е взето предвид, че в структуриран електронен документ U002 с вх.№Ц3028-12-28#1 от 20.08.2020г., издаден от компетентната институция на Ирландия като причина за прекратяване на последното правоотношение от 07.05.2020г. е посочена причина – „изтичане срока на договора“.

Във връзка с последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица, с писмо с изх.№1029-12-943 от 27.06.2023г. и на основание чл.1 ал.1 от Наредбата за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица и чл.35 и чл.36 ал.2 от АПК, И. Г. П. е уведомена, че следва да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата й дейност, считано от 07.05.2020г. На 12.07.2023г. с вх.№1029-12-943#1 представя молба, с която декларира „работодателят в Ирландия не ми е предоставил никакъв документ при освобождаване от работа“.

За уточняване на причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия, с писмо с изх.№1030-12-1363 от 27.06.2023г. от работодателя „Keelings Retail UC“ е изискано предоставяне на иформация за периода на работа и причината за прекратяване на заетостта. На 01.08.2023г. с вх.№1030-12-1363#1 в ТП на НОИ – Пазарджик е получен документ, с който работодателят „Keelings Retail UC“ уведомява: „Искам да потвърдя, че И. П. от горепосочения адрес е работила в Keelings Retail като главен оперативен работник на постоянен договор. И. е работила в Keelings между 24.01.2020г. и 06.05.2020г. И. подаде оставка от поста при обстоятелства, при които напусна преди края на договора си“.

Предвид данните в новополучения от работодателя на И. Г. П. документ, чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със структурирани електронни документи /СЕД/ U001 №707509 от 07.08.2023г. и Н0001 №707801 от 08.08.2023г. е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на лицето за времето от 24.01.2020г. до 06.05.2020г.

На 10.08.2023г. в ТП на НОИ – Пазарджик за И. Г. П. са получени структурирани електронни документи U002 №711732 и Н002 №711734 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени: период на осигурена заетост: от 24.01.2020г. до 07.05.2020г.; причина за прекратяване на заетостта – „напускане на служителя“.

Съобразно установеното, ръководителят на осигуряването за безработица с разпореждане №122-00-1268-5 от 14.09.2023г., на основание чл.54ж ал.2, т.1 от КСО е отменил разпореждане №122-00-1268-3 от 01.09.2020г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а ал.1 от КСО на И. Г. П.. За неоснователно полученото парично обезщетение на основание чл.54ж ал.3 и във връзка с чл.114 ал.1 от КСО е издадено разпореждане №122-00-1268-6 от 15.09.2023г., с което И. Г. П. е задължена да възстанови неоснователно изплатеното й парично обезщетение за безработица за периода от 07.05.2020г. до 06.05.2021г. в размер на 17733.21 лв. – главница и 5168.38 лв. – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

С Разпореждане №122-00-1268-7 от 19.09.2023г. на основание чл.54ж ал.1 и във връзка с чл.54а ал.1 и чл.54б ал.3 от КСО на И. Г. П. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 08.05.2020г. до 07.09.2020г. (четири месеца) в размер на 9.00 лв. дневно с мотиви: „Получен е удостоверителен документ от работодателя за причината за прекратяване на заетостта и е постъпил нов структуриран електронен документ U002 №711732 от 10.08.2023г., с който компетентната институция на Ирландия удостоверява причина за прекратяване на заетостта „напускане на служителя“.

Във връзка с подадена от И. Г. П. жалба с вх.№1012-12-237 от 16.10.2023г. е издадено оспореното Решение №1012-12-237#1/07.11.2023г. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане №122-00-1268-5 от 14.09.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж ал.2, т.1 от КСО е отменено разпореждане №122-00-1268-3 от 01.09.2020г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а ал.1 от КСО, разпореждане №122-00-1268-6 от 15.09.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което И. Г. П. е задължена да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 07.05.2020г. до 06.05.2021г. в размер на 17733.21 лв. – главница и 5168.38 лв. – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането и разпореждане №122-00-1268-7 от 19.09.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на И. Г. П. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 08.05.2020г. до 07.09.2020г. в размер на 9.00 лв. дневно.

Решението е съобщено на жалбоподателката на датата 15.11.2023г., видно от приложеното по преписката известие за доставяне, а жалбата - предмет на разглеждане е подадена чрез органа до съда на датата 28.11.2023г.

По жалбата е образувано адм. дело №1164/2023г. по описа на Административен съд-Пазарджик.

С протоколно определение от 12.02.2024г., постановено в производството по това дело, е разделено производството по адм. дело №1164/2023г. по описа на Административен съд-Пазарджик, като производството под този номер е продължило по жалбата на И. Г. П. срещу Решение №1012-12-237#1/07.11.2023г. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик в частта, в която е потвърдено Разпореждане №122-00-1268-5 от 14.09.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отменено разпореждане №122-00-1268-3 от 01.09.2020г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а ал.1 от КСО, в частта, в която е потвърдено разпореждане №122-00-1268-7 от 19.09.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на И. Г. П. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 08.05.2020г. до 07.09.2020г. в размер на 9.00 лв. дневно.

По жалбата на И. Г. П. в частта, в която е потвърдено Разпореждане №122-00-1268-6 от 15.09.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което И. Г. П. е задължена да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 07.05.2020г. до 06.05.2021г. в размер на 17733.21 лв. – главница и 5168.38 лв. – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането е образувано настоящето адм. дело №231/2024г. по описа на Административен съд – Пазарджик.

С Решение №2402/18.06.2024г., постановено по адм. дело №1164/2023г. по описа на Административен съд-Пазарджик е отхвърлена жалбата на И. Г. П. против Решение №1012-12-237#1/07.11.2023г. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане №122-00-1268-5 от 14.09.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отменено разпореждане №122-00-1268-3 от 01.09.2020г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а ал.1 от КСО и разпореждане №122-00-1268-7 от 19.09.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на И. Г. П. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 08.05.2020г. до 07.09.2020г. в размер на 9.00 лв. дневно. Решението, като окончателно, съгласно чл.119 от КСО, е влязло в законна сила на 18.06.2024г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок срещу акт, подлежащ на оспорване, от лице, което има правен интерес от оспорването, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Разпоредбата на чл.146 от АПК задължава съда да прецени законосъобразността на административния акт, като провери дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му, и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

В конкретния случай оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентните по закон органи, в предписаната писмена форма и съдържание, както и при спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

Съгласно разпоредбата на чл.54б ал.3 от КСО, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение на основание чл.325, т.1 и 2, чл.326, 330 и 331 от Кодекса на труда, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. Причината за прекратяване на трудовото правоотношение е възприета от законодателя като основен критерий при определяне размера на паричното обезщетение за безработица.

В Кодекса за социално осигуряване липсва легално определение на понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателката е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган, който в конкретната хипотеза е доказал този факт с правно значение.

В разглеждания случай, както към момента на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица, така и при получаване на процесното разпореждане, И. Г. П. е знаела, че трудовото й правоотношение с работодателя „Keelings Retail UC“ е сключено на 24.01.2020г. и е прекратено на 07.05.2020 г., поради напускане от нейна страна. По тази причина тя не е и представила документи за предсрочното му прекратяване. Като причина за прекратяване на трудовата й дейност пред административния орган жалбоподателката е посочила „изтичане срока на договора“, като е знаела, че такъв срок не е изтекъл към момента на напускането й, съответно е действала недобросъвестно.

Установено е по делото, че след 07.05.2020г. И. Г. П. не е изпълнявала задълженията си по договора, респективно, че той е прекратен на тази дата. Декларирала е пред ТП на НОИ – Пазарджик осигурителен период в Ирландия от 24.01.2020г. до 07.05.2020г. и причина за прекратяване на трудовата й дейност „изтичане срока на договора“. Така декларираната причина очевидно не отговаря на обективната действителност. Срок на договора не изтича на 07.05.2020г., видно от приложения по адм. дело №1164/2023г. по описа на Административен съд-Пазарджик препис от същия на английски език и в превод на български език /по-скоро се касае за постоянен/безсрочен договор или за договор със срок за изпитване, който не изтича на 07.05.2020г./. Освен това по делото нито се твърди, нито се доказва промяна на уговорките по договора след неговото сключване или предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение, което да е станало по инициатива и по воля на работодателя „Keelings Retail UC“, или по други, независещи от И. Г. П. причини.

От приложените документи, изпратени от Ирландия през месец август 2023г., е доказан правно релевантният факт за прекратяване на трудовото правоотношение между жалбоподателката като работник и "Keelings Retail UC" като работодател предсрочно, а именно едностранното волеизявление на работника с подаване на оставка.

Данните по делото сочат на безпротиворечив извод, че жалбоподателката е знаела, че претендираната сума не й се следва на соченото от органа основание, тъй като по-рано е декларирала пред компетентната институция на Ирландия причина за прекратяването на трудовото правоотношение – „изтичане срока на договора“, а в последствие работодателят е удостоверил в надлежен документ, че причината за прекратяването е „напускане на служителя“. Това налага изводът, че адресатът на акта е действал недобросъвестно при получаването на процесната парична сума, като обезщетение за безработица и в конкретния казус дължи нейното връщане, поради нарушение на материалния закон.

Според чл.1 ал.1, т.1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица към заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица се прилага акт за прекратяване на правоотношението. И. Г. П. не е представила такъв пред ТП на НОИ – Пазарджик, а впоследствие е депозирала документ с посочена причина за прекратяване на трудовото правоотношение - „изтичане срока на договора“.

В чл.5, §3 от Регламент (ЕО) №987/2009 е предвидено, че по силата на параграф 2, когато има съмнение относно предоставената от заинтересованите лица информация, валидността на даден документ или подкрепящи доказателства, или относно точността на фактите, на които се основават съдържащите се в съответния документ сведения, институцията по мястото на престой или пребиваване извършва доколкото е възможно, по искане на компетентната институция, необходимата проверка на тази информация или документ.

В случая от компетентната администрация в България е била предприета именно такава проверка, в хода на която с писмо, получено на 01.08.2023г. от работодателя „Keelings Retail UC“ е била получена нова, конкретна информация относно причината за прекратяване на заетостта на И. Г. П. в Ирландия през месец май 2020г., а именно напускане на служителя по негова инициатива. Тези данни са удостоверени и в получените на 10.08.2023г. структурирани електронни документи U002 №711732 и Н002 №711734 от компетентната институция на Ирландия и по никакъв начин не са опровергани в хода на съдебното производство. Като официални свидетелстващи документи, те обвързват съда досежно установените в тях обстоятелства, касаещи и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на лицето, доколкото в съдебното производство не е била оборена тяхната материална доказателствена сила по реда на чл.193 от ГПК. В този смисъл Решение №2446/11.03.2025г. по адм. дело №6468/2024г. на ВАС.

При тези данни се налага изводът, че И. Г. П. е действала недобросъвестно при получаването на паричното обезщетение за безработица в първоначално определените му размер и продължителност, тъй като се установява, че трудовото й правоотношение е прекратено по различна от декларираната от нея обективна причина. Съответно тя дължи връщане на сумата, която е получила в по-голям размер от нормативно предвиденото за нейния статут.

Съгласно разпоредбата на чл.6 ал.2 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, когато по реда на чл.54ж ал.2 от КСО се определи парично обезщетение за безработица в по-малък размер, по отношение на неоснователно получените суми се прилагат чл.114 и 115 от КСО. Видно от разпоредбата на чл.114 ал.1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113, а според ал.2 на чл.114 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на посочените в тази алинея случаи, които изключения обаче не са осъществени за настоящия казус. В случая са налице стабилни административни актове, от които може да се направи преценка каква част от полученото обезщетение е била дължима и каква част е неправилно отпусната и недобросъвестно получена.

В горния смисъл са Решение №13048/03.12.2024г. по адм. дело №8380/2024г. на ВАС, шесто отделение, както и Решение №941/06.02.2025г. по адм. дело №11254/2024г. по описа на ВАС, шесто отделение и Решение №1599/19.02.2025г. по адм. дело №11225/2024г. по описа на ВАС, шесто отделение.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че жалбата, предмет на разглеждане, ще следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото, в тежест на жалбоподателката следва да бъдат поставени заявените от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение, които, на основание чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл.144 от АПК, съдът определя в размер на 100 лева.

По изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд - Пазарджик

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Г. П., с [ЕГН], с адрес: с.Дорково, [улица], чрез пълномощника адв.Д. М. – САК, със служебен адрес: гр.София, [улица], ет.2 против Решение №1012-12-237#1/07.11.2023г. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик в частта, в която е потвърдено Разпореждане №122-00-1268-6 от 15.09.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което И. Г. П. е задължена да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 07.05.2020г. до 06.05.2021г. в размер на 17733.21 лв. – главница и 5168.38 лв. – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

ОСЪЖДА И. Г. П., с [ЕГН], с адрес: с.Дорково, [улица]да заплати на Националния осигурителен институт сумата в размер на 100 лв. - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.