№ 149
гр. Видин, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
при участието на секретаря Оля В. Паскова
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20211320102134 по описа за 2021 година
Делото е образувано по исковата молба на ВЛ. П. П. с ЕГН: **********,
с адрес: гр. Видин, ул. „Христо Ботев“ № 30, вх. А, ет. 5, ап. 15, с която
против Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи - Видин,
с адрес: гр. Видин, ул. „Цар Симеон Велики“ № 87 е предявил искове с
правно основание по чл. 140 КТ, във вр. чл. 179, във вр. чл. 187, ал. 5, т. 2
ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че същият от 01.11.2018 г. до 26.11.2019 г. е
служител в МВР, на длъжност мл. инспектор първоначално в РУ –
Белоградчик, а след това от 27.11.2019 г. и до настоящия момент - в РУ -
Видин, като през цялото това време е работил на сменен режим на работа,
като смените са били по 12 часа, поради което е полагал труд повече от 40
часа седмично.
Излага че, ответникът не му е заплатил извънреден труд, формиран чрез
превръщане на нощните часове в дневни, съобразно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и
чл. 31, ал. 2 от Наредба № 81213-407 на МВР за реда за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Сочи, че е налице и забава в плащането на този извънреден труд.
Твърди се, че по силата на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407 на МВР
От 11.08.2014г. /отменена/ за реда за организацията и разпределението на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00
1
часа за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Излага се, че съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време-за съответното работно място.
Поддържа се, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
81213-776/29.07.2016 г. на МВР липсва изрична разпоредба, съответстваща на
разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121 з-407 за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. При липсата на такава
норма не да следва да се възприема като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в МВР. Ищецът излага, че в
случая при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в
която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Сочи се, че на ищеца е изплатена само добавката от 0.25 лв. за всеки
отработен нощен час за исковия период, но не и извънреден труд от нощен
труд за исковия период, съобразно общия брой денонощни дежурства,
положени от ищеца и преизчислени в действително отработени часове чрез
превръщането им в дневен труд с коефициент 0.143.
Твърди се, че съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР извънредният труд по ал.
5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение, от което следва, че при изчисляването на дължимото
възнаграждение на ищеца за извънреден труд, следва да е съобразено и това
увеличение.
Поддържа се, че за периода от 01.11.2018 г. до 31.12.2020 г. ищецът е
полагал нощен труд, като възнаграждение за извънреден труд, формиран чрез
превръщане на нощните часове в дневни не му е заплащано.
След допуснато изменение се иска от съда да бъде постановено
решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 1923.11 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.11.2018 г. до
31.12.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с
2
коефициент 1.143 при сумирано изчисляване на работното време, при
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установено за подневно отчитане на работното време, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата и сумата в размер на
349.36 лв., представляваща обезщетение за забава за процесния период.
Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който
изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковите
претенции. Не оспорва, че през исковия период ищецът се е намирал в
служебно правоотношение с ОД на МВР- Видин. Твърди, че на ищеца е било
изплатено възнаграждение за всичкия положен от него извънреден труд и
нощен труд през процесния период. Подържа, че ищецът е служител на МВР
и в тази връзка е приложим единствено ЗМВР, а не Закона за държавния
служител и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Сочи се в отговора, че Наредба № 8121з-407 от 2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР е
отменена с Наредба № 8121з-592/2015 г. на МВР, считано от 01.04.2015 г.
/ДВ, бр. 40/2015 г./ и въобще не е действала през процесния период. Излага
се, че неправилно ищецът е посочил, че за процесния период следва да се
приложи субсидиарно Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, в която съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, като
никъде в наредбата не е посочен коефициент 1.143 и не е ясно от къде ищецът
е получил този коефициент, за да иска същият да бъде приложен.
Ограничението в Наредба № 8121з-592/2015 г. и Наредба № 8121з-776/2016 г.
е служителите, работещи на смени да не полагат повече от 8 часа нощен труд,
което е равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1.143. Също
така се сочи, че с измененията на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, обнародвани в ДВ,
бр. 60 от 07.07.2020 г. изрично е уредена нормална продължителност на
нощното работно време от 8 часа, което води до коефициент 1. Ответникът
счита, че напълно необосновано е препращането по аналогия към чл. 9, ал. 2
от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно
която при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното място, тъй като
нормалната продължителност на работното време е осем часа, а в Наредбите
посочени по-горе нормалната продължителност на нощния труд е 8 часа /8:8
равно на 1/. Поддържа се, че в случая не е налице празнота в нормативната
уредба, която да може да обоснове препращане по аналогия, тъй като в
3
процесния период в чл. 187 от ЗМВР, в горепосочените наредби, а и в
заповеди № 8121з- 791/28.10.2014г., № 8121з-1429/23.11.2017 г. и № 8121з-
156/05.02.2020 г., издадени от министъра на вътрешните работи изрично
съществува разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта /между 22.00
и 6.00 часа/ на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25
лв. /1.00 лв. в заповед № 156/05.02.2020 г./, т.е. ответникът счита, че е налице
специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане на
нощния труд на държавните служители в МВР, която изключва общия ред.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана
е съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава.
Съдът, като съобрази доводите на страните и ангажираните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Между страните не е налице спор, че през исковия период от 01.11.2018
г. до 31.12.2020 г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при
ответника.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че размерът
на отработените часове нощен труд от ищеца през периода от 01.11.2018 г. до
31.12.2020 г. съобразно общия брой на отработените от него дежурства в този
период е 1656 ч/ч нощен труд, а размерът на действително положения
„извънреден труд от нощен труд“ за горецитирания период, съобразно общия
брой дежурства, положени от ищеца и преизчислени с коефициент 1.143 е
237 ч/ч. В заключението е отразено, че допълнителното възнаграждение,
представляващо възнаграждение за действително положен извънреден труд
от нощен, възлизало на 1923.11 лв., а размерът на обезщетението за забава за
исковия период от 01.11.2018 г. до 31.12.2020 г.,считано от момента на
възникване на всяко едно от вземанията до датата на предявяване на иска
възлиза на 349.36 лв.
Вещото лице е изготвило и допълнително заключение за периода от
01.11.2018 г. до 11.07.2020 г., според който ищецът е изработил 1416 часа
нощен труд. Приравненият с коефициент 0,143 нощен труд в дневен възлиза
на 202 часа положен извънреден труд, който се равнява на 1618.61 лева.
Според допълнителното заключение на вещото лице при този вариант
обезщетението за забава на плащането на главниците за заявения три годишен
период по периоди на възникване е в размер на 324.59 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и
компетентно изготвено.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
В разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от
ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл.
142, ал. 2 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентира, че
4
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24 - часови смени – сумирано за
тримесечен период.
Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни
и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични
дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за
служителите, работещи на смени.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период
ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва
спор между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията
между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР,
предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия
между страните правен спор е обстоятелството дали намира приложение
нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд.
В тази връзка според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За
периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр.
40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.). От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е
действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ
бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016 г. понастоящем действа Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от
02.08.2016 г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като
гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период.
Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69
от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №
8121з-36/07.01.2020 г., приложими към процесния период, липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. В Наредба №
5
8121з-1174 от 21.10.2020 г. и Наредба № 8121з-1353 от 15.12.2020 г. е
посочено, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент 1, съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР, но не
е посочен алгоритъм за преизчисляване от нощен труд в дневен при
извънреден труд,какъвто е налице,с оглед данните по делото.
Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.
При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи,
че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или в случая -
коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавният служител в
МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Освен това,
действително в чл. 187, ал. 3, изр. 4 от ЗМВР е предвидена възможност
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Разпоредбата определя допустима продължителност на полагания нощен
труд, но не изключва възможността за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.
От събраните по делото доказателства се установява, че за периода от
01.11.2018 г. до 31.12.2020 г. ищецът е положил нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд, възлиза
общо на 237 ч. /положен извънреден труд от нощен труд/, като дължимото
възнаграждение съобразно ССчЕ е в размер на 1923.11 лв.
Предвид изложеното предявения главен иск следва да бъде уважен в
пълен размер, а именно за сумата от 1923.11 лв., ведно със законната лихва от
депозирането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
вземането.
Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за
извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово
възнаграждение, а за последното е установен срок.
На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след
6
изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното
възнаграждение. Ето защо, акцесорната претенция за законна лихва е
основателна за периода от 01.11.2018 г. до 31.12.2020 г. от падежа на всяко
дължимо вземане до завеждане на исковата молба в съда – 13.10.2021 г.
Съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза за исковия
период обезщетението за забава възлиза в общ размер от 349.36 лева, който
съвпада с претендирания, поради което искът следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника
дължи на ищеца направените разноски за адвокатско възнаграждение.
В случая Съдът намира за основателно направеното от ответната страна
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар от 700.00 лева, който се
претендира .
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, при възражение за прекомерност на
хонорара, съдът може да намали същия съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото.
В практиката на ВКС, обективирана в определение № 533 от 30.10.2107
г. по ч. т. д. № 1649/2017 г. на I ТО и определение № 95/03.04.2017 г. по ч. гр.
д. № 868/17 г. на ВКС, III г. о., при обективно съединяване на искове
материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове. Това
е относимо и към настоящия случай,тъй като се се касае за обективно
съединяване на главен и акцесорен иск и минималният размер на
адвокатското възнаграждение следва да се определи от аритметичния сбор на
всички претенции, а не съобразно материалния интерес на всеки от исковете
поотделно.
В случая съобразявайки изложеното и липсата на правна и фактическа
сложност на делото, дължимите разноски за адвокатско възнаграждение,
изчислени съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, са в размер на 389.07
лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимата държавна такса по уважените искове в общ размер на
126.92 лв., както и разноските за вещо лице в размер на 80.00 лв.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи
гр. Видин, с адрес: гр. Видин, ул. „Цар Симеон Велики“ № 87 да заплати на
ВЛ. П. П. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Видин, ул. „Христо Ботев“ № 30, вх.
А, ет. 5, ап. 15, следните суми: сумата от 1923.11 лева /главница/,
представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 01.11.2018 г. до 31.12.2020 г., получен в резултат на
7
преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба – 13.10.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи
гр. Видин, с адрес: гр. Видин, ул. „Цар Симеон Велики“ № 87 да заплати на
ВЛ. П. П. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Видин, ул. „Христо Ботев“ № 30, вх.
А, ет. 5, ап. 15, сумата от 349.36 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 1923.11 лева, считано от падежа на всяко дължимо за
исковия период възнаграждение до 13.10.2021 г.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи
гр.Видин, с адрес: гр.Видин, ул. „Цар Симеон Велики“ № 87, да заплати на
ВЛ. П. П. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Видин, ул. „Христо Ботев“ № 30, вх.
А, ет. 5, ап. 15, сумата от 389.07 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, като в останалата част, до пълния размер от 700.00 лв.,
ОТХВЪРЛЯ искането поради прекомерност.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи
гр. Видин, с адрес: гр.Видин, ул. „Цар Симеон Велики“ № 87, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС- Видин сумата в общ
размер от 126.92 лева, представляваща дължима държавна такса, както и
сумата от 80.00 лева, направени от бюджета разноски за възнаграждение на
вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд-Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
8