№ 233
гр. Видин, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариела В. Йосифова
като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Административно
наказателно дело № 20221320200233 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по жалба на ИВ. АНТ. ИВ. от с.Покрайна ,
обл.Видин, против наказателно постановление № 22-0953-000109/10.02.2022г. издадено от
Началник сектор ПП при ОД МВР Видин , с което за нарушение на чл. 140,ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размерна 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Със същото НП на жалбоподателя за нарушение на чл.150А ал.1 от ЗДвП е наложено
наказание – глоба в размер на 20 лева на основание чл. 185 от ЗДвП.
В жалбата се твърди ,че жалбоподателят не е извършил описаното в наказателното
постановление нарушение,тъй като деянието не е осъществено от субективна страна.
В съдебно заседание жалбата се подържа от редовно упълномощен защитник в частта
относно нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП и наложеното наказание , който пледира за
отмяна на наказателното постановление в тази му част.
Ответната страна изпраща представител ,който моли съда да остави жалбата без уважение ,
а наказателното постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено в
цялост.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба
доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 12.01.2022г. в гр.Видин на ул.“Казармена“ с посока на движение към площад „Баба
Вида“ полицейските служители към сектор ПП при ОД МВР Видин около 10.20 часа спрели
за проверка т.а. „Фиат Скудо“ с рег. №ВН4405АМ ,управляван от жалбоподателя . В хода на
проверката жалбоподателят представил на контролните органи изисканите му от
проверяващите документи.След извършване на справка с мобилното устройство
1
полицейските служители установили , че автомобила няма сключен действащ договор за
задължителна застраховка „ГО“ и е със служебно прекратена регистрация.Поради горното
бил съставен акт на лицето , което не е собственик , но е управлявало автомобила.
Установено било и че автомобила е собственост на „ГЕРГАНА - ЛМ „ ЕООД.
По случая била отпочната полицейска проверка с оглед данни за извършено престъпление
по чл.345 ал.2 от НК. След приключване на проверката, материалите по преписката били
изпратени в РП-Видин, където с Постановление от 25.01.22г. е отказано образуването на
досъдебно производство.
Въз основа на по- горецитираното Постановление на РП Видин бил издаден АУАН на
жалбоподателя за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДВП , а въз основа на същия Началник
сектор ПП Видин издал и обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитаните по
делото свидетели и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от
този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, по
следните съображения:
Съдът изцяло споделя изложените в жалбата доводи от процесуалния представител на
жалбоподателя ,че същият не е извършил описаното в наказателното постановление
нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП, тъй като деянието не е осъществено от субективна
страна.
Съгласно чл.6,ал.1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.Деянието е извършено виновно, когато е умишлено или
непредпазливо. При умишленото деяние деецът съзнава обществено-опасния характер на
деянието, предвижда настъпването на обществено-опасните последици и иска или допуска
този резултат.Предвиждането е процес на отражение в съзнанието на дееца на обективните
свойства на деянието, който протича до започване на изпълнителното деяние. Когато няма
предвиждане, поради незнанието от страна на дееца на елементи от обективната
действителност , то тогава не може да протече и предварителния процес на отражение на
обективните свойства на деянието и съответно не се формира интелектуалния компонент на
вината. Без интелектуален компонент пък, не може да се формира и волеви, защото не може
да има целево отношение, без представи за резултат и насока към цел.
Безспорно установено е по делото ,че на процесната дата жалбоподателят е управлявал
автомобил с прекратена служебна регистрация по реда на чл.143,ал.15 от ЗДвП, но съдът
2
счита ,че в конкретния случай липсва вина от негова страна. Същият е мислел и е бил
сигурен, че управлява МПС регистрирано по надлежния ред.В случая процесното МПС е
собственост на друго лице, било е оборудвано с необходимите два броя регистрационни
табели,поставени на определените за това места, поради което жалбоподателят не може да
предполага ,че това МПС е с прекратена регистрация.
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, възприета от актосъставителя и административно
наказващият орган, като нарушена от жалбоподателя, въвежда за водачите задължението да
управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само моторни превозни средства
и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Нарушаването на това задължение от страна на водачите води
до санкционните последици, предвидени от нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.
В настоящия случай по делото безспорно се установи, че на посочената дата
жалбоподателят е управлявал лек автомобил, собственост на друго лице, по път, отворен за
обществено ползване, след като регистрацията на това МПС била прекратена по служебен
път. Респективно, към момента на управлението и проверката посоченият по-горе лек
автомобил не бил регистриран по съответния законов ред, но притежавал регистрационни
табели и документи за регистрация.
От изложеното дотук става ясно, че са налице всички елементи от обективната страна на
състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В същото време обаче, за да се приеме, че
е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по
пътищата, отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се
направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният
от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото
производство не бяха представени и не се събраха. Напротив, става ясно, че жалбоподателят
е управлявал МПС, което е чужда собственост и не се ангажираха доказателства лицето да е
било уведомено, че автомобила е бил спрян от движение.
В конкретния случай при прекратяване на регистрацията, компетентният орган не е
изпълнил задължението си по чл. 143, ал. 11 да изиска и получи регистрационните табели.
Поставените регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на
автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици. Липсата на
субективна страна от състава на нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП прави деянието,
извършено от жалбоподателя несъставомерно. Факти установяващи субективната страна на
нарушението в хода на адм.производство не са били събрани. За прецизност следва да се
посочи, че ВКС е имал повод да се произнесе със свое ТР № 1 от 7 юни 2016 г., че вината в
наказателния процес, какъвто прочие е и административно –наказателния процес, се доказва,
а не се презумира. Това тълкувателно решение е свързано с приложимостта на законовата
фикция на чл.58, ал.2 от ЗАНН и значението й за осъществяване състава на чл.343в, ал.2 от
НК. В него ВКС е приел, че субективната страна на деянието подлежи на доказване чрез
3
всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както от
обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги
обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Няма доказателства жалбоподателя
виновно да е управлявала служебно дерегистрирано МПС.
При така установеното става ясно, че макар от обективна страна да са налице елементите от
състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било
доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно. Това определя
нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна. Липсват данни, че
жалбоподателя е знаел или предполагал, че автомобила е с прекратена регистрация.
Предвид изложеното съдът намира, че НП е материално незаконосъобразно в обжалваната
част и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на спора и предвид направеното искане , съдът намира, че на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 300 лв. -
адвокатско възнаграждение. Заплащането на посочената сума следва да се възложи в тежест
на ОД МВР Видин.
С оглед изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление 22-0953-000109/10.02.2022г. издадено от Началник
сектор ПП при ОД МВР Видин В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която за нарушение на чл.
140,ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП на ИВ. АНТ. ИВ. от с.Покрайна ,
обл.Видин е наложена глоба в размерна 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца. В останалата част НП , като необжалвано е влязло в з.с.
ОСЪЖДА ОД МВР Видин, да заплати на ИВ. АНТ. ИВ. от с.Покрайна , обл.Видин сумата
от 300 /триста / лева, разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Видин в 14 - дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
4