РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Кубрат, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Албена Д. В.
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. В. Гражданско дело №
20233320100386 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК,
предявени по реда на чл.415 ГПК, във вр. с чл. 240 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Банка ДСК“ АД гр. София чрез пълномощник юрк. Д. В.
твърди, че на 29.03.2011 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, чийто
правоприемник е ищецът и М. Н. Р. – кредитополучател и Н. П. Р.
съкредитополучател е сключен Договор за кредит Експресо № 266699, по
силата на който банката отпуснала на кредитополучателите кредит в размер на
30 000 лева. Кредитът бил усвоен от ответниците чрез превод по
разплащателната сметка на М. Н. Р. и същите поели задължение на всяко 30-о
число за срок от 120 месеца да заплащат за погасяването му уговорената
месечна вноска в размер на 431.98 лева. Ищецът чрез процесуалния си
представител заявява, че от 30.08.2015 г. до датата на настъпване на
изискуемост на краен падеж кредитополучателите не са погасили общо 68
броя погасителни вноски. Твърди се, че общият размер на непогасената сума
възлиза на 27 535.23 лева. Поради настъпването на крайния падеж на
договора, кредитът е изцяло изискуем считано от 31.03.2021 г. Поради
1
непогасяването и след настъпване на крайния падеж на дължимите по
договора погасителни вноски, на 14.02.2023 г. кредитодателят е подал
заявление в РС – Кубрат, за издаване заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК, образувано в ЧГД № 106/2023 г. Издадената по
цитираното дело Заповед № 52/15.02.2023 г. е била връчена на длъжниците,
които са подали възражение в законния за това срок. В приложеното към
цитираното ч. гр. дело извлечение от счетоводните книги е посочена
дължимата от съдлъжниците лихвена надбавка за забава до датата на
настъпване на изискуемост за периода от 30.08.2015 г. до 30.03.2021 г. вкл. в
размер на 5987.39 лв., но със заявлението, образувано в ч. гр. д. № 106/2023 г.
заявителят е претендирал частично само сумата 1 539.18 лв., с оглед на което в
издадената заповед е разпоредено плащане на тази сума в претендирания
размер. Поради това ищецът подал ново заявление, образувано в ч. гр. д. №
222/2023 г. по описа на РС – Кубрат, с което е претендирал остатъкът на това
задължение, формирано като разликата между заявеното по ч. гр. д. №
106/2023 г. и общо дължимото съгласно банковото извлечение, в размер на
4448.21 лева (5987.39 лв. – 1539.18 лв. = 4 448.21 лв.). Издадената по това
дело Заповед № 140/12.04.2023 г. също е била връчена на длъжниците, които
са подали възражение в законния за това срок.
В изпълнение указанията на съда съгласно чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК,
ищцовото дружество предявява искова молба, образувана в гр. д. № 386/2023
г. и последваща искова молба, образувана в гр. д. № 518/2023 г., съединени в
едно общо производство продължаващо под номера на първото дело, с които
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на Н. П. Р. и М. Н. Р., че съществува изискуемо вземане на „Банка
ДСК“ АД в размер на сумите: 21056.54 лева – главница изискуем дълг по
Договор за кредит за текущо Експресо № 266699/29.03.2011 г., ведно със
законната лихва от 14.02.2023 г. до изплащането на дълга; 9238.88 лева –
дължима договорна лихва за периода 30.08.2015 г. – 30.03.2021 г.; 5987.39 лева
– лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода
30.08.2015 г. до 30.03.2021 г.; 3 938.69 лева – обезщетение за забава за периода
31.03.2021 г. – 08.02.2023 г. Претендират и направените в заповедното и в
настоящото производство разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото
дружество юрк. С. П. заявява, че поддържа изцяло предявената искова молба и
2
моли за уважаването й като основателна и безспорно доказана.
Ответникът М. Н. Р., ЕГН ********** с пост./наст. адрес ***, оспорва
предявените искове като неоснователни. Заявява, че не дължи претендираните
суми, тъй като вземането на ищеца е погасено по давност. В условията на
евентуалност ангажира становище, че оспорва претенциите по основание и
размер, твърдейки, че същите са погасени по давност и неправилно изчислени.
Посочва, че погасителната давност за процесните вземания започва да тече
считано от 90 дни след последното плащане и до 14.02.2023 г., когато е заявил
претенцията си по реда на чл. 417 ГПК е изтекъл срок почти от осем години, в
който кредиторът е бездействал. Поради това моли съда да отхвърли исковете
като неоснователни и й присъди сторените разноски.
Ответникът Н. П. Р., ЕГН ********** с пост./наст. адрес ***, оспорва
предявените искове. Заявява, че от 30.08.2015 г. с неплащане на сумата от
254.17 лв., която е част от дължимата 431.98 лв. на тази дата вноска,
процесният кредит е в просрочие. От тази дата, както признава и ищеца, не е
извършено плащане на нито една вноска. На 14.10.2016 г. всички сметки
обслужващи кредита са закрити. След тази дата няма движение по тях, което
води до извод за настъпила предсрочна изискуемост по кредита, за която били
уведомени от банката. Поради това оспорва дължимостта на претендираните
суми, твърдейки,че са погасени по давност.
В случай, че не се докаже настъпилата предсрочна изискуемост заявява,
че признава остатъка от главницата в размер на 13286.47 лева, посочена на ред
84 от погасителния план. Разликата до размера на претендираната главница
оспорва по основание и размер като твърди, че е погасена по давност. Оспорва
по основание и размер и останалите акцесорни вземания претендирани от
банката, заявявайки становище, че същите от една страна са погасени по
давност, а от друга – неправилно изчислени. Поради това моли за
отхвърлянето им, а в условията на евентуалност да им се предостави
възможност да направят признание и досежно тези вземания. Претендира
присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание пълномощникът на ответниците поддържа
депозираните отговори на исковата молба. събраните по делото доказателства
водят до извод, че вземанията на ищеца са категорично установени по
основание и размер, поради което исковете следва да се уважат като
3
основателни и доказани.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
С Договор за кредит Експресо № 266699 от 29.03.2011 г. влялото се в
„БАНКА ДСК“ АД преобразувано дружество „ЕКСПРЕСБАНК“ АД с ЕИК
*********, с предишно наименование „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, в
качеството на кредитор е предоставило на ответницата М. Н. Р. – в качеството
на кредитополучател и Н. П. Р. – в качеството на съкредитополучател, кредит
в размер на 30 000 лв. със срок на издължаване на кредита 120 месеца, с
падежна дата за плащане на месечните вноски по главница и лихва 30-то
число на месеца, с краен падеж за плащане на кредита 30.03.2021 г., при ЛП
16,95 % и ГПР 13,54 %. В сумата са включени такса по кредита в размер на
699.00 лв. и разходи за застраховка в размер на 2059.07 лв. Сумата е преведена
по сметка на кредитополучателя М. Н. Р.. Последният се е задължил да върне
предоставената сума в уговорените срокове ведно с дължимите лихви и
застраховка „Живот“ към кредита на 120 равни ежемесечни вноски, всяка от
които в размер на 431.98 лв. и падеж – всяко 30-то число на всеки месец,
считано от 30.04.2011 г. съгласно погасителен план, представляващ
Приложение № 1 към договора за кредит. Уговорена е и една непълна вноска с
падеж 30.03.2011 г. от 10.08 лв., от която 9.13 лв. главница и 0.95 лв. лихва.
Кредитополучателят имал задължение съгласно чл. 3 на част II от договора за
кредит да погасява кредита при условията на сключения договор – на
ежемесечни равни по размер погасителни вноски съгласно т.7.1. на част I от
договора. Съгласно чл.17 съдлъжникът безусловно е заявил, че встъпва в
дълга на кредитополучателя и се задължава в това си качество да отговаря
солидарно с него за всички негови задължения, произтичащи от договора.
Съдлъжникът се е задължил за същото, за което се е задължил и
кредитополучателят, и в същия обем.
Ищецът сочи, че ответниците от 30.08.2015 г. са преустановили
погасяването на дължимите вноски по кредита и такива не са правили до
настъпване на крайния падеж на 30.03.2021 г. Поради това претендират, че на
31.03.2021 г. кредитът е изцяло изискуем.
В съответствие с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и чл. 417, т. 2 от ГПК, поради това,
4
че и след края на договора ответниците останали задължени, на 14.02.2023 г.,
„Банка ДСК“ ЕАД като правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“
АД е подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК в PC – Кубрат, образувано в ЧГД № 106/2023 г.
По образуваното заповедно производство е издадена Заповед №
52/15.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417, т.2 от ГПК и Изпълнителен лист от 16.02.2023 г. за предявените в
производството парични вземания на банката, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.02.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, като на ищеца са присъдени и сторените разноски в заповедното
производство.
Поради това, че със заявлението със заявлението, образувано в ч. гр. д.
№ 106/2023 г. заявителят е претендирал частично само сумата 1 539.18 лв. за
лихвена надбавка за забава, ищецът подал ново заявление, образувано в ч. гр.
д. № 222/2023 г. по описа на РС – Кубрат, с което е претендирал остатъкът на
това задължение, формирано като разликата между заявеното по ч. гр. д. №
106/2023 г. и общо дължимото съгласно банковото извлечение, в размер на
4448.21 лева. Издадена е била по това дело Заповед № 140/12.04.2023 г. и
изпълнителен лист от 12.04.2023 г.
Въз основа на издадените изпълнителни листи за събиране на сумите е
образувано изп. дело № 20237620400353 по описа на ЧСИ Д. Д., рег.№ 762
при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Разград. Поради това, че
срещу така издадените заповеди са били подадени възражения от ответниците,
в изпълнение указанията на съда кредиторът предявява настоящия иск за
установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Според заключението по назначената първоначална съдебно-счетоводна
експертиза (ССчЕ) общият размер на усвоените средства по Договор за кредит
„Експресо“ № 26699 от 29.03.2011 г. е 30 000 лв., които били усвоени изцяло
по сметка с титуляр ответницата М. Н. Р.. Редовното погасяване на кредитните
задължения е било преустановено на 30.08.2015 г.
Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 14.02.2023 г.
има просрочени 68 броя вноски с общ брой закъснение за периода от
30.08.2015 г. до 30.03.2021 г. – 2 040 дни.
Направените вноски за погасяване на задълженията по процесния
5
договор са както следва: главница – 8 943.46 лв. (покрити 52 вноски),
договорна лихва – 12 474.28 лв. (покрити 52 вноски) и застраховка – 1 288.35
лв. (покрити 52 вноски).
Непогасените задължения към датата на подаване на заявлението в съда
са: главница в размер на 21 056.54 лв.; договорна лихва – 5 722.85 лв. за
периода от 30.08.2015 г. до 30.03.2021 г.; лихвена надбавка за забава – 5 987.39
лв. за периода от 30.08.2015 г. до 30.03.2021 г. и обезщетение за забава –
4008.07 лв. за периода от 31.03.2021 г. до 08.02.2023 г. Общ размер на
неплатените задължения – 36 774.85 лв. Непогасени са останали общо 68 броя
месечни вноски по кредита. Няма данни след 14.02.2023 г. ответниците да са
извършвали плащания по кредита. На 30.06.2015 г. е настъпила промяна в ЛП
като същият е станал 8.700% и в този размер е до 30.03.2021 г. – крайния
падеж на договора за кредит.
Според заключението на допуснатата допълнителна ССчЕ във
вътрешнобанковите сметки, по които кредита е отчитан от банката, той е
отчитан като предсрочно изискуем на 14.10.2016 г. с банкова операция №
3210239000022, а като основание на операцията е посочено „събитие по
изискуемост“.
От ищцовото дружество не е представен нов погасителен план
съдържащ подписите на кредитополучателите.
Непогасената част от главницата по Договор за кредит „Експресо“ №
266699 от 29.03.2011 г,, която е провизирана от банката в счетоводна сметка
4440 – „вземания по съдебни спорове“, е в размер на 13 177.57 лв. Това е
салдото, което не е променяно както към 10.02.2023 г., така и при проверката
на експерта в банката към датата на изготвяне на заключението.
Така на база установеното салдо и събраните служебно погасителни
вноски, експертизата пресмята, че са останали непогасени 38 броя месечни
вноски за главници, чийто падеж е настъпил през периода от 28.02.2018 г. до
30.03.2021 г. Те са в общ размер на 13145.25 лв. като първата вноска с падеж
28.02.2018 г. е частично непогасена.
Общият размер на непогасената договорна лихва за периода от
28.02.2018 г. до 30.03.2021 г. е 1 928.65 лв.
Общият размер на санкционните лихви за забава върху просрочените
6
главници за периода от 28.02.2018 г. до 3.03.2018 г. е 4 625.15 лв.
Размерът на обезщетението за забава на плащанията на просрочена
главница 13 145.25 лв. за периода от 31.03.2021 г. до 08.02.2023 г. е 2 503.39 лв.
Според експерта индивидуалното застрахователно покритие на
процесния договор е било прекратено след 30.03.2015 г. (падежната дата на
шестата последователна неплатена премия). Без основание банката е събрала
сумата 82.54 лв. представляваща събрани суми за застрахователни премии с
падежни дати, както следва: на 30.04.2015 г. – 20.94 лв., на 30.05.2015 г. –
20.74 лв., на 30.06.2015 г. – 20.54 лв. и на 30.07.2015 г. – 20.32 лв. Към датата
на изготвяне на експертизата разплащателната сметка на ответницата и
вътрешнобанковите сметки, обслужващи кредита не са закрити и са в статут
активен.
Съгласно заключението през периода от 30.08.2015 г. до 31.03.2021 г. е
настъпил падежът на всички неплатени 68 вноски, чийто общ размер е
21159.07 лв. Дните на закъснение в посочения период са 2011, а санкционната
лихва за забава на плащанията за всички просрочени месечни вноски е в общ
размер на 5982.36 лв.
Съдът кредитира изцяло и двете заключения по изготвените ССчЕ като
компетентно извършени и относими към правния спор.
Приетият като писмено доказателство Договор за кредит „Експресо“ от
29.03.2011 г., съставляващ частен диспозитивен документ, подписан от
страните, е годно доказателствено средство, относно съдържащите се в него
изявления на посочените договаряли лица. Съгласно разпоредбите на чл.143 и
чл.144 ГПК този документ, неоспорен от ответниците, има обвързваща съда
доказателствена сила, поради което и въз основа на него са установени
фактите по делото, както те се твърдят от ищеца.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими с оглед
предявяването им в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и
при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.
д. № 593/2023 г. по описа на Районен съд – Кубрат.
7
Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо
на вземането, за което са издадени заповедите за незабавно изпълнение по
ЧГД № 106/2023 г. и ЧГД № 222/2023 г., и двете по описа на РС – Кубрат.
Последните, са обосновани с представен по чл. 417, т. 2 ГПК документ –
извлечение от счетоводните книги на банката-кредитор.
Основателността на исковите претенции е обусловена от следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на
действително правоотношение по договор за кредит за текущо потребление от
29.03.2011 г., по силата на което кредиторът предоставя на потребителя кредит
под формата на заем или разсрочено плащане, а потребителят се задължава да
върне получената сума съгласно погасителния план и условията, уговорени в
договора; кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената сума;
кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи от императивните
правила за защита на потребителите относно предоставяне на необхоД.та
писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят;
индивидуалното договаряне на условията по договора; настъпване на крайния
падеж на договора, както и размера на всяко от претендираните вземания (по
пера).
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява наличието на валидно облигационно правоотношение с
характеристиките на договор за банков кредит. Договорът за кредит, въз
основа който се претенидрат вземанията, е сключен между страните в
изискуемата от чл. 430, ал. 3 от Търговския закон писмена форма. Същият
отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит и на Закона за
защита на потребителя. Договорът е четлив и ясен. В неговата първа част са
изложени всички изискуеми реквизити по ЗПК, действал в редакцията му към
датата на сключването му – 29.03.2011 г. Дължимите 120 месечни вноски по
договора за кредит са анюитетни и в размер на 431.98 лв. плюс една
първоначална непълна вноска от 10.08 лв. Плащането на уговорената
застрахователна премия е разсрочено, като същото е включено в дължимата
месечната вноска от 431.98 лв.
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, чийто универсален правоприемник
е ищеца „Банка ДСК“ АД е изпълнила своето задължение по чл. 430, ал. 1 от
8
ТЗ да предостави паричната сума. По силата на договора за
кредитополучателите – ответници е възникнало задължението да върнат тази
парична сума, ведно с лихвата по кредита, уговорена с банката (чл. 430, ал. 1 и
ал. 2 от ТЗ). Това задължение е разсрочено във времето, като отделните
вноски и техните падежи са фиксирани в погасителния план. Тези вноски са
плащани до 30.08.2015 г.
Наличието на забава в плащането на дължимите от ответната страна
вноски по кредита съобразно постигнатите между страните уговорки също
категорично се установи по делото въз основа на заключенията на изготвените
първоначална и допълнителна ССчЕ. По несъмнен начин се установи, че
считано от 30.08.2015 г. ответниците са преустановили погасяването на
дължимите месечни вноски.
Спорен между страните е въпроса настъпила ли е предсрочна
изискуемост на кредита. Ищецът чрез процесуалния си представител
претендира изискуемостта на вземането на краен падеж, настъпил на
30.03.2021 г. Ответниците се позовават на настъпила предсрочна изискуемост
на сумата при условията на чл. 10, ал. 2 от договора, а именно възникване на
просрочено плащане на задължение по договора за кредит със забава над 90
дни и отразеното в счетоводството на кредитора – л. 201 от делото,
допълнителна ССчЕ – „кредитът е прехвърлен от банката в предсрочна
изискуемост на 14.10.2016 г. с банкова операция № 32102390000022“.
Според задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, обусловено от наличието
на две кумулативни предпоставки: обективния факт на неплащането и
упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като
правните последици настъпват от момента, в който волеизявлението на
кредитора достигне до длъжника.
От представените писмени доказателства се установи, че ответниците са
изпаднали в забава и в нарушение на договора не са заплащали задълженията
си по кредита след 30.08.2015 г. Доказано е настъпването на уговореното
между страните обективно условие за отнемане преимуществото на
уговорения в полза на длъжниците срок. Липсват доказателства, а и
длъжниците не твърдят да са били надлежно уведомени от кредитора за
9
предсрочна изискуемост на кредита. Следва да се посочи, че предсрочната
изискуемост е право на кредитора, като от неговата воля зависи дали да го
упражни. С настъпването на предсрочната изискуемост крайният падеж по
договора вече не се определя според уговорения в договора срок, а настъпва в
момента на обявяването на предсрочната изискуемост – от този момент се
дължи цялата сума по кредита и съответно от този момент започва да тече и
давността за вземанията по кредита съгласно общото правило на чл. 114, ал. 1
ЗЗД.
Кредиторът не се е възползвал от възможността да обяви кредита за
предсрочно изискуем, поради което задължението по процесния договор за
кредит е изискуемо на краен падеж, настъпил на 30.03.2021 г.
Относно вида и размера на задълженията, съдът намира следното:
По делото са направени възражения за погасяване на част от
задълженията по давност, които съдът намира за основателни:
Видно от ЧГД № 106/2023 г. по описа на РС – Кубрат, датата, на която е
входирано заявлението по чл. 410 от ГПК е 14.02.2023 г.
Съгласно правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Следователно от падежа на всяка
една вноска, започва да тече петгодишна погасителна давност за конкретната
вноска. Съдебната практика е единна, че задължението за връщане на дадения
кредит е неделимо, а уговорката за връщане на кредита на части представлява
предварителна уговорка кредитора да приеме изпълнение на части и същата
не превръща задължението в периодичен платеж, т. е. за погасяване на
задълженията по кредита се прилагат правилата на общата 5-годишна
погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, а не кратката 3-годишна такава по чл.
111 от ЗЗД.
Доколкото заявлението е подадено в съда на 14.02.2023 г., то вземанията
с настъпил падеж преди 14.02.2018 г., се явяват погасени по давност.
Видно от заключението по т. 3 и т. 4 от задачите на ССЕ, от падеж на
първа неплатена погасителна вноска до крайния падеж, не е заплатена
главница в размер на 21 056.54 лева. Дължимата за периода от 28.02.2018 г. до
крайния падеж сума за главница, която е непогасена по давност, е в размер на
13247.78 лв. (допълнителна ССчЕ).От тази сума следва да се извади сумата
10
102.53 лв., която банката е събрала служебно от други сметки на ответницата,
поради което, както посочва вещото лице, непогасените главници за периода
от 28.02.2018 г. до краен падеж са в размер на 13 145.25 лв., поради което и в
този размер следва да се уважи исковата претенция, а за разликата до 21056.54
лв. следва да се отхвърли като погасена по давност.
От заключението на допълнителната ССчЕ се установява, че от падежа
на първа неплатена погасителна вноска до крайния падеж, не е заплатена
възнаградителна лихва в размер на 9 238.88 лева. Според експертизата
дължимата за периода от 28.02.2018 г. до крайния падеж сума за
възнаградителна лихва (непогасена по давност) е в размер на 1 967.00 лв. В
този размер следва да се уважи исковата претенция за възнаградителна лихва,
а в останалата част до 9238.88 лв. следва да се отхвърли като погасена по
давност.
Обезщетението за забава, съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „б“ от ЗЗД,
се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок, или същото може да
бъде начислено само за периода 28.02.2020 г. – 30.03.2021 г. Същото съгласно
допълнителната ССчЕ съдът изчисли в размер на 1 239.33 лв. (разликата
между 4643.49 лв. и 3404.16 лв. таблица 2 на л. 202 от делото), поради което
следва да уважи иска в този размер, а в частта до 1539.18 лв. следва да се
отхвърли като погасен по давност.
За периода от 31.03.2021 г. до 08.02.2023 г. – размерът на законната
лихва върху главницата от 13 145.25 лв. е изчислен от допълнителната ССчЕ в
размер от 2503.39 лв. Предвид акцесорността на вземането за мораторни
лихви, при неоснователност на главното задължение, неоснователно се явява
и вземането за мораторна лихва върху главното задължение. Следователно
искът в тази му част се явява частично основателен до размера на сумата от
2503.39 лв., а в останалата част до 3938.69 лв. следва да се отхвърли.
С оглед частичното уважаване на исковете, съдът намира, че на двете
страни се следват разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК,
съразмерно на уважената/отхвърлената част от исковете.
В полза на ищеца се следват разноските, както в заповедното
производство, така и в исковото.
От посочените в издадените по ЧГД № 106/2023 г. и ЧГД № 222/2023 г.
заповеди за изпълнение разноски в размер на 1122.79 лв., на ищеца се следват
11
такива в размер на 592 лв.
От разноските в исковото производство в размер на 1315.47 лв. (715.47
лв. – заплатена д. т., 400 лв. – депозит за вещо лице и 200 лв. – определено
юрисконсултско възнаграждение от съда, въз основа на чл. 25 от Наредба за
заплащане на правната помощ), на ищеца се следва сумата от 693.30 лв.,
съразмерно на уважената част от исковете.
В полза на ответниците следва да се присъдят заплатените от тях
разноски от 540 лв. за депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение в
размер на 3500 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете, а именно
сумата от 1910.70 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Н. Р., ЕГН ********** с
пост./наст. адрес *** и Н. П. Р., ЕГН ********** с пост./наст. адрес ***,
ДЪЛЖАТ солидарно на „БАНКА ДСК“ АД гр. София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявана от Ю. Б. Г. и А. Р. Ж. Л.
– изпълнителни директори чрез пълномощник юрисконсулт С. П. със съдебен
адрес: гр. Разград, обл. Разград, ул. „Св. св. Кирил и Методий“ № 19, следните
суми, за които са издадени Заповед № 52/15.02.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 106/2023 г. по описа на РС
– Кубрат и Заповед № 140/12.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 222/2023 г. по описа на РС – Кубрат: 13 145.25
лева (тринадесет хиляди сто четиридесет и пет лева, двадесет и пет ст.) –
дължима главница по Договор за кредит „Експресо“ № 266699 от 29.03.2011 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.02.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението; 1967.00 лева (хиляда
деветстотин шестдесет и седем лева, нула ст.) – дължима възнаградителна
лихва за периода от 28.02.2018 г. до 30.03.2021 г.; 1 239.33 лева (хиляда
двеста тридесет и девет лева, тридесет и три ст.) – обезщетение за забава,
начислено за периода от 28.02.2018 г. до 30.03.2021 г. и 2 503.39 лева (две
хиляди петстотин и три лева, тридесет и девет ст.) – законна лихва, начислена
за периода от 31.03.2021 г. до 08.02.2023 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. с чл. 240 и чл. 86 ЗЗД.
12
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на „БАНКА ДСК“ АД гр.
София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявана от Ю. Б. Г. и А. Р. Ж. Л. – изпълнителни директори за
признаване за установено, че М. Н. Р., ЕГН ********** и Н. П. Р., ЕГН
**********, и дв. с пост./наст. адрес ***, дължат солидарно за главница
разликата над 13145.25 лв. до предявената от 21056.54 лв., за възнаградителна
лихва за разликата над 2968.89 лв. до предявената от 9238.88 лв., за
обезщетение за забава за разликата над 1239.33 лв. до 1539.18 лв. и за законна
лихва върху главницата за разликата над 2 503.39 лв. до 3 938.69 лв.
ОСЪЖДА М. Н. Р., ЕГН ********** и Н. П. Р., ЕГН **********, и
двамат с пост./наст. адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „БАНКА ДСК“ АД гр.
София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявана от Ю. Б. Г. и А. Р. Ж. Л. – изпълнителни директори чрез
пълномощник юрисконсулт С. П. със съдебен адрес: ***, сумата 693.30 лева
(шестстотин деветдесет и три лева, тридесет ст.) – разноски в исковото
производство и сумата 592.00 лева (петстотин деветдесет и два лева, нула ст.)
– разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ АД гр. София, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявана от Ю. Б. Г. и А. Р. Ж. Л. –
изпълнителни директори ДА ЗАПЛАТИ на М. Н. Р., ЕГН ********** и Н. П.
Р., ЕГН **********, и двамата с пост./наст. адрес *** сумата 1 910.70 лева
(хиляда деветстотин и десет лева, седемдесет ст.) – сторени разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
13