РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. Петрич, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20211230101221 по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба на М. С. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Б.,
ул. „И. Ш.“ № *, ет. *, ап. *, чрез адв. П. Й. от АК-Благоевград, със съдебен адрес за
връчване на книжа: гр. Петрич, ул. „С.“ № *, ет. *, срещу В. А. Т., ЕГН **********, с поС.ен
адрес гр. Петрич, ул. „П. Р. С.“ № * и Д. Г. К., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. Петрич,
ул. „П. Р. С.“ № *. Предявени са искове с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН и чл. 135 ЗЗД.
Сочи се в исковата молба, че приживе С.Б. Т., починал на **** г., е придобил
недвижим имот, представляващ лична собственост, а именно Втори етаж от 2МЖС,
находяща се в югоизточната част на УПИ VII-1397, в квартал 118 по плана на гр. Петрич,
ведно с 1/2 ид.ч. от тавана на сградата. През 2004 г. С. Т. прехвърлил безвъзмездно
единствения притежаван от него недвижим имот - Втори етаж /без дворно място/ от 2ЖС,
находяща се в югоизточната част на УПИ VII-1397, в квартал 118 по плана на гр. Петрич,
целият имот с площ от 400 кв.м., по скица, ведно с 1/2 ид.ч. от тавана на сградата, при
съседи на имота: улица, УПИ VIII-1398, УПИ III-1391 и УПИ VI-1396, на първата ответница,
за което е съставен нот. акт за дарение на недвижим имот № 80, т. V, дело № 811/2004 г. на
Нотариус Елена Якова.
Релевира се, че С.Б. Т. е починал на **** г., като след смъртта си е оставил за свои
законни наследници съпруга - В. Т. /първата ответница/ и синове - Б. С. Т. и М. С. Т. /ищеца
по делото/. Твърди се, че посредством посочената дарствена сделка е накърнена запазената
част на ищеца, съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗН, тъй като към датата на открИ.е
на наследството на С.Б. Т. /**** г./ същият не е оставил друго имущество, с което да покрие
размера на запазената част на М. С. Т., с което последният обосновава правния си интерес от
предявения иск за намаляване на дарственото разпореждане. В тази връзка се навежда, че
възстановяването на запазена част следва да се извърши по правилата относими при
универсално завещателно разпореждане – да не се съставя маса по чл. 31 от ЗН и да не се
прилага изискването по чл. 30, ал. 2 от същия закон, като в случая възстановяването на
запазената част следва да се извърши в дробна част и да не се изследва въпросът за
приложението на чл. 36 ЗН. Посочва се, че след като наследодателят С.Б. Т. е оставил за
наследници съпруга и две деца, на основание чл. 29, ал. 3, изр. 2 и изр. 3, предл. 2 ЗН,
размерът на разполагаемата част от наследството е 1/4, като на толкова възлиза и запазената
1
част на всеки от наследниците му, включително и на ищеца.
Посочва се още в исковата молба, че на 12.02.2020 г. първата ответница е прехвърлила
на втората ответница /нейна дъщеря/ процесния имот, с който първата е била надарена,
заснет по одобрената кадастрална карта на гр. Петрич като самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Петрич,
одобрени със Заповед № РД 18-70/14.12.2010 г., на изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на имота гр. Петрич, ул. „П. Р. С.“ № 3, ет. 2, който самостоятелен обект се намира в
сграда 3, разположена в поземлен имот с идентификатор № ****, предназначение на
самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа
площ от 92 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. таван и общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, при съответните съседи, който имот съгласно документ за собственост
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 80, т. V, дело № 811/2004 г. на Нотариус
Елена Якова, представлява Втори етаж /без дворно място/ от 2ЖС, находяща се в
югоизточната част на УПИ VII-1397, в квартал 118 по плана на гр. Петрич, целият имот с
площ от 400 кв.м., по скица, ведно с 1/2 ид.ч. от тавана на сградата, при съседи на имота:
улица, УПИ VIII-1398, УПИ III-1391 и УПИ VI- 1396. Твърди се, че прехвърлителната сделка
е извършена с цел ищецът да бъде увреден и да бъде осуетена възможността му да
реализира правата си по чл. 30 от ЗН. Излагат се мотиви, съобразно които възстановяването
на запазена част няма обратно действие, поради което собствеността върху дареното
имущество ще възникне от влизането в сила на решението по чл. 30 ЗН, само и доколкото
дареният имот се намира в патримониума на лицето, спрямо което е допуснато намаляване
на завещателното разпореждане. Релевира се, че ищецът има вземане по отношение на
първата ответница, което го прави кредитор на наследника по закон и прехвърлител на
процесния имот. Твърди се, че действията на първата ответница са увреждащи по отношение
на ищеца, тъй като намаляват имуществото й и същите са извършени именно с тази цел – да
увредят кредитора, като длъжникът е договарял с роднина по права линия – нейна дъщеря,
както и че отчуждаването на имота е извършено в рамките на кратък срок, в който близките
на починалия обикновено не предприемат никакви правни действия по отношение на
откритото наследство от уважение към паметта му. С наведените твърдения обосновава
предявяването на иска по чл. 135 ЗЗД /Павлов иск/.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да намали дарственото
разпореждане, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 80, т. V, дело
№ 811/2004 г. на Нотариус Елена Якова, на втори етаж /без дворно място/ от 2ЖС, находяща
се в югоизточната част на УПИ VII-1397, в квартал 118 по плана на гр. Петрич, целият имот
с площ от 400 кв.м., по скица, ведно с 1/2 ид.ч. от тавана на сградата, при съседи на имота:
улица, УПИ VIII-1398, УПИ III-1391 и УПИ VI-1396, извършено от С.Б. Т., ЕГН ****,
починал на **** г. в гр. Петрич, в полза на В. А. Т., ЕГН **********, с 1/4 ид.ч., като
възстанови пълния размер на запазената част на М. С. Т., ЕГН **********, от наследството
на С.Б. Т., ЕГН ****, починал на **** г. с 1/4 ид.ч. по иск с правно основание чл. 30, ал. 1
във вр. с чл. 29, ал. 1 от ЗН от М. С. Т., ЕГН ********** срещу В. А. Т., ЕГН **********; Да
обяви сключения между В. А. Т., ЕГН **********, от една страна и от друга страна Д. Г. К.,
ЕГН **********, договор за продажба на недвижим имот, подробно описан в Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1039 от 12.02.2020 г., том I, рег. № 1751, дело
№ 037 от 12.02.2020 г. на Костадинка Топалова – нотариус с район на действие РС-Петрич,
регистриран под № 510 в регистъра на Нотариалната камара на Република България, за
недействителен по отношение на М. С. Т., ЕГН ********** и по отношение на 1/4 от същия,
на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
В определения от закона срок писмен отговор е депозиран и от двете ответници.
Ответницата В. Т., чрез процесуалния й представител, сочи в отговора, че
предявеният иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН е допустим, но неоснователен. Не оспорва
дарственото разпореждане на процесния имот, оспорва ищцовото твърдение, че към датата
на открИ.е на наследството - **** г., С.Б. Т. не е оставил друго имущество. В тази връзка
твърди, че с извършеното от страна на Т. дарение не се изчерпва наследството му, с оглед на
което възстановяването на евентуално накърнената запазена част следва да се извърши не в
дробна част, а по реда на чл. 31 ЗН - след формиране на наследствена маса и остойностяване
на притежаваното имущество към момента на открИ.е на наследството, а когато стойността
на останалите имоти не покрива запазената част ищецът да се възмезди с пари според цената
по време на намаляването. Изразява становище, че следва да се приложи правилото на чл. 37
2
ЗН, според което последващите разпореждания с дареното имущество могат да бъдат
отменени по иск на наследника с право на запазена част само ако са станали преди да е
изтекла една година от открИ.е на наследството или след като е вписана исковата молба за
намалението и то само ако наследникът с право на запазена част не може да допълни своята
запазена част от останалото имущество на наследодателя. Твърди, че в настоящия случай
придобИ.ето на процесния имот от страна на първата ответница е станало извън визираните
в чл. 37 ЗН срокове. Навежда още, че са приложими и правилата на чл. 30-33 ЗН, както и на
чл. 36 ЗН, тъй като безвъзмездното разпореждане е извършено с договор за дарение, чрез
който не се изчерпва цялото имущество на наследодателя.
По отношение на иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, счита същия за
недопустим, тъй като разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗН регламентира специален ред за защита
в казус като настоящия, уреждаща конкуренцията на права и изключва правния интерес от
иска по чл. 135 ЗЗД. Твърди, че искът е и неоснователен, тъй като са неоснователни
изложените в исковата молба твърдения, че целта да се извърши прехвърлителната сделка е
била да се увреди ищеца и да се осуети възможността му за реализиране на правата по чл. 30
ЗН. В тази връзка сочи, че прехвърлянето е извършено от лице, което е придобило своите
права 14 години преди разпореждането, извън срока по чл. 37 ЗН и преди да бъде вписана
исковата молба по настоящето дело, както и че към онзи момент ищецът не е имал
качеството на кредитор към нито един от ответниците, че не е налице вземане, което да е
предявено или установено.
Моли съда да отхвърли така предявените искове, като претендира сторените по
делото разноски.
Писменият отговор от другата ответница – Д. Г. К. припокрива съдържанието на
отговора на ответницата В. Т., като в него са посочени идентични съображения и е изведено
искане съдът да отхвърли предявените искове, като претендира сторените по делото
разноски.
В отговора на ответницата Т. е обективирано искане да се състави наследствена маса
по чл. 31 ЗН от наследството, оставено от С.Б. Т., като в нея се включат подробно описани в
отговора съответни идеални части от недвижими имоти.
В хода на изготвяне на заключение по назначената съдебна експертиза по делото, от
вещото лице е депозирана молба, че не може да изготви заключението поради отказан
достъп до процесния имот поради смъртта на една от ответниците по делото - В. Т..
Обстоятелство е потвърдено и в проведеното на 30.10.2024 г. съдебно заседание по делото
от процесуалния представител на ответниците - адв. Р., в резултат на което служебно е
изискана от НБД „Население“ справка за лицето, от която е видно, че същото е починало на
17.10.2024 г. В тази връзка с Определение № 924 от 31.10.2024 г. производството по делото е
било спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК, поради смъртта на ответника В. А. Т.. С
молба от 11.11.2024 г., подадена от процесуалния представител на ищеца, е посочен
наследника на починалия ответник, като е представено и удостоверение за наследници. От
последното се установява, че след смъртта си ответницата В. А. Т. от гр. Петрич е оставила
като свой наследник по закон Д. Г. К. с адрес гр. Петрич, ул. „П. Р. С.“ № 3. Тъй като лицето,
което е наследник на починалия ответник, вече участва по делото като ответник, с
Определение № 967 от 13.11.2024 г., постановено по настоящото дело, съдът е констатирал,
че Д. Г. К., ЕГН: **********, ответник по гр.д. № 1221/2021 г. на Районен съд гр. Петрич,
има качеството на правоприемник по смисъла на чл. 227 ГПК на В. А. Т., ответник по
същото дело, починала в хода на процеса.
В съдебно заседание за ищеца се явява надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа изложените в исковата молба съображения за основателност
на исковете. В депозирано писмено становище излага допълнителни доводи в подкрепа на
основателността на ищцовата претенция, като поддържа направеното в съдебно заседание
3
оспорване по чл. 17, ал. 2 ГПК по отношение на представените от ответната страна
реституционни решения. Алтернативно посочва, че два от имотите не следва да се включват
в наследствената маса, тъй като са придобити от трети лица. Навежда още в писменото
становище, че предвид установеното по делото и друго налично имущество на
наследодателя, притежавано от последния към момента на неговата смърт, е необходимо да
се състави наследствена маса и възстановяването на накърнената запазена част да се
извърши по реда на чл. 36 ЗН. Въз основа на приетото по делото експертно заключение и
разпоредбите на ЗН, сочи стойността на запазената част на ищеца и начина на изчисление на
последната, изразява становище, че имотът, предмет на дарственото разпореждане, чието
намаление се иска, следва да се върне изцяло в наследството, а надареният да получи
стойността на разполагаемата част. Твърди, че при уважаване на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН
следва да бъде уважен и този с правно основание чл. 135 ЗЗД, като навежда и съответни
съображения в подкрепа на твърдението си. Моли за уважаване на предявените претенции и
присъждане на сторените по делото разноски, съгласно представен списък.
Ответната страна се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа възраженията наведени с отговора на исковата молба и тези
изложени в хода на процеса. В депозирани писмени бележки изразява становище за
недопустимост на предявените искове, а при условията на алтернативност - за
неоснователност на същите, като излага съответни съображения в подкрепа на становището
си. Моли за отхвърляне на предявените искове, като при хипотезата, в която съдът приеме,
че следва да се заплати парично уравнение за запазената част на ищеца, която не може да се
покрие от другите имоти на наследодателя му, изразява готовност за заплащане на същата
по посочена от ищеца банкова сметка. Претендира сторените по делото разноски,
включително и тези направени от наследодателката на ответницата Д. К. – В. Т..
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протоколите от
проведените съдебни заседания, изслушано е и е прието заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза.
След като съобрази становището на страните, приложените към делото
писмени доказателства, които прецени поотделно и в съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, че ответницата В. А. Т. (починала в хода на процеса) е била
съпруга на С.Б. Т., б.ж. на гр. Петрич, починал на **** г., съгласно представения с исковата
молба дубликат на удостоверение за сключен граждански брак, издаден на 24.09.2020 г. от
Община Петрич въз основа на акт за сключен граждански брак № 0114 от 04.06.1985 г.,
съставен в гр. Петрич.
На 04.10.2004 г. между С.Б. Т., ЕГН ********** и В. А. Т. е сключена дарствена
сделка, обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 80, том V, рег. №
5607, дело № 811 от 2004 г. на Нотариус, вписан под № 287 в регистъра на Нотариалната
камара, с район на действие района на РС-Петрич, вписан в Служба по вписванията - гр.
Петрич във вх.рег. № 1449/04.10.2004 г., акт № 115, том V, дело № 1129/2004 г., по силата на
която С. Т. дарява на В. Т. собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Петрич и
представляващ Втори етаж /без дворно място/ от двуетажната жилищна сграда, находяща се
в югоизточната част на УПИ VII-1397 /седми, отреден за поземлен имот хиляда триста
деветдесет и седми/, в квартал 118 /сто и осемнадесети/ по подробния устройствен план на
гр. Петрич, целият имот с площ от 400 кв.м. /четиристотин квадратни метра/, по скица,
ведно с 1/2 /една втора/ идеална част от тавана на същата сграда, при граници и съседи на
имота: улица, УПИ VIII-1398, УПИ III-1391 и УПИ VI-1396.
Посредством Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот,
придобит по наследство № 11, том I, рег. № 332, дело № 10 от 2016 г. на Нотариус, вписан
под № 288 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие района на РС-Петрич,
4
вписан в Служба по вписванията - гр. Петрич във вх.рег. № 1094 от 09.06.2016 г., акт № 55,
том IV, дело № 487/2016 г., С.Б. Т., ЕГН: **********, е признат за собственик по наследство
на 1/3 ид.ч. /една трета идеална част/ от поземлен имот с идентификатор **** /петдесет и
шест хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин и две, точка, хиляда триста деветдесет
и седем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Петрич, одобрени със
Заповед РД-18-70 от 14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с начин на трайно
ползване – ниско застрояване /до 10 м./, трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с номер по предходен план: 1397 /хиляда триста деветдесет и седем/, квартал
118 /сто и осемнадесет/, парцел VII /седми/, с площ на целия поземлен имот от 392 кв.м.
/триста деветдесет и два квадратни метра/, съгласно скицата, а по документ за собственост
на наследодателя - с площ от 391,34 кв.м. /триста деветдесет и едно цяло и тридесет и
четири стотни квадратни метра/, с адрес на имота: гр. Петрич, п.к. 2850, ул. „П. Р. С.“ № 3, и
при съседи на поземления имот по скица, както следва: поземлен имот с идентификатор
56126.602.1483, поземлен имот с идентификатор 56126.602.1396, поземлен имот с
идентификатор 56126.602.1392, поземлен имот с идентификатор 56126.602.1391, поземлен
имот с идентификатор 56126.602.1390 и поземлен имот с идентификатор 56126.602.1398.
Съгласно представеното с исковата молба Удостоверение за наследници с Изх. №
1051 от 24.09.2020 г., издадено от Община Петрич, С.Б. Т., ЕГН **********, е починал на
**** г. и е оставил за свои наследници по закон съпруга В. А. Т. (първата ответница,
починала в хода на процеса) и три деца - Б. С. Т., М. С. Т. (ищецът) и А. С.а Т., починала на
02.02.2013 г. без преки наследници.
По силата на договор за покупко-продажба от 12.02.2020 г., сключен между първата
ответница В. Т., в качеството на продавач и втората ответница Д. К., в качеството на
купувач, Т. продава на К. собствените си недвижими имоти, от които и Самостоятелен обект
в сграда с идентификатор **** /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка,
шестстотин и две, точка, хиляда триста деветдесет и седем, точка, три, точка, две/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Петрич, общ. Петрич, обл.
Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-70 от 14.12.2010 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с адрес на имота: гр. Петрич, п.к. 2850, ул. „П. Р. С.“ № 3 /три/, етаж 2 /втори/, като
самостоятелният обект се намира в сграда № 3 /три/, разположена в поземлен имот с
идентификатор **** /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин и две,
точка, хиляда триста деветдесет и седем/, с предназначение на самостоятелния обект -
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, с декларирана площ от 92 кв.м.
/деветдесет и два квадратни метра/, ведно с прилежащите на обекта 1/2 /една втора/ идеални
части от тавана и от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия - етаж няма, под обекта - ****.3.1, над
обекта - няма, стар идентификатор: няма, който имот съгласно документ за собственост:
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 80, том V, рег. № 5607, дело № 811 от
04.10.2004 г. на Нотариус Елена Якова, вписан под № 287 в регистъра на Нотариалната
камара на РБ, и надлежно вписан в АП - Петрич с вх.рег. № 1449 от 04.10.2004 г., акт № 115,
том V, дело № 1129 от 2004 г., представлява Втори етаж /без дворно място/ от двуетажната
жилищна сграда, находяща се в югоизточната част на УПИ VII-1397 /седми, отреден за
поземлен имот хиляда триста деветдесет и седми/, в квартал 118 /сто и осемнадесети/ по
подробния устройствен план на гр. Петрич, целият имот с площ от 400 кв.м. /четиристотин
квадратни метра/, по скица, ведно с 1/2 /една втора/ идеална част от тавана на същата сграда,
при граници и съседи на имота: улица, УПИ VIII-1398, УПИ III-1391 и УПИ VI-1396.
Сделката е обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №
039, том I, рег. № 1751, дело № 037 от 2020 г. на Нотариус, вписан под № 510 в регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие района на РС-Петрич, вписан в Служба по
вписванията - гр. Петрич във вх.рег. № 235/12.12.2020 г., акт № 134, том I, дело № 115/2020 г.
Изискана и приета като доказателство по делото е представената от Общинска служба
5
„Земеделие“ гр. Петрич, преписка по вх. № 1540/12.02.1992 г. на Поземлена комисия гр.
Петрич за възстановяване правото на собственост на наследниците на Т.Х.Г., в която се
съдържат:
Решение № 1540 от 28.01.2000 г. на Поземлена комисия гр. Петрич, с което на
наследниците на Т.Х.Г., б.ж. на гр. Петрич, се възстановява правото на собственост в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на Нива от 2,228 дка /два дка и двеста
двадесет и осем кв.м./, пета категория, местност „Бухото-Поляните“, имот № 019016 по
картата на землището на гр. Петрич, при граници /съседи/: имот № 019034 - Полски път на
Общинска собственост, имот № 019014 - Нива насл. на Т.С.Д., имот № 019015 - Нива насл.
на Никола Георгиев Вълчев, имот № 019014 - Нива насл. на Т.С.Д., имот № 019017 - Нива на
Държавна собственост и имот № 000985 - Канал на Общинска собственост;
Решение № 1540 от 28.01.2000 г. на Общинска служба по земеделие и гори гр.
Петрич, с което на наследниците на Т.Х.Г., б.ж. на гр. Петрич, се възстановява правото на
собственост на Тр. насаждения от 0,198 дка /нула дка и сто деветдесет и осем кв.м./, осма
категория, местност „Неволница-Лозята“, имот № 045143 по плана за земеразделяне в
землището на гр. Петрич, при граници /съседи/: имот № 045123 - Нива на Стопанисвана от
общината, имот № 000348 - Полски път на Общинска собственост, имот № 045199 - Нива на
Общинска собственост и имот № 045144 - Тр. насаждения насл. на Г.Д.Ш., както и на Нива
от 18,000 дка /осемнадесет дка/, седма категория, местност „Айдарско дабе“, имот № 399002
по плана за земеразделяне в землището на гр. Петрич, при граници /съседи/: имот № 000478
- Полски път на Общинска собственост, имот № 399096 - Полски път на Общинска
собственост и имот № 399004 - Нива на насл. на Е.Я.Т.;
Решение № 1540 от 28.01.2000 г. на Общинска служба по земеделие и гори гр.
Петрич, с което на наследниците на Т.Х.Г., б.ж. на гр. Петрич, се възстановява правото на
собственост на Тр. насаждения от 0,238 дка /нула дка и двеста тридесет и осем кв.м./, осма
категория, местност „Неволница-Лозята“, имот № 045143 по плана за земеразделяне в
землището на гр. Петрич, при граници /съседи/: имот № 045199 - Нива на Общинска
собственост, имот № 045144 - Тр. насаждения на Л.Г.Ш., имот № 045207 - Нива на Н.Т.К.,
имот № 045123 - Нива на Стопанисвана от общината и имот № 000348 - Полски път на
Общинска собственост, както и на Нива от 18,000 дка /осемнадесет дка/, седма категория,
местност „Айдарско дабе“, имот № 399002 по плана за земеразделяне в землището на гр.
Петрич, при граници /съседи/: имот № 000478 - Полски път на Общинска собственост, имот
№ 399096 - Полски път на Общинска собственост и имот № 399004 - Нива на насл. на Е.Я.Т..
Съгласно представеното Удостоверение за наследници с Изх. № 37 от 07.01.2022 г.,
издадено от Община Петрич, Т.Х.Г., роден на **** г., е починал на **** г. и е оставил
наследници по закон, от които и С.Б. Т., ЕГН: **********.
Към доказателствения материал по делото е приобщена справка № 164856/10.02.2022
г. чрез отдалечен достъп по данни за имот за вписвания, отбелязвания и заличавания в
Служба по вписванията гр. Петрич, за Поземлен имот № 399002, заснет в КККР на гр.
Петрич с идентификатор 56126.399.2, съгласно която последният е собственост на
юридическо лице („А.Ф.К.“) по силата на договор за покупко-продажба, вписан в Служба по
вписванията - гр. Петрич на 10.12.2019 г. Видно от справката, преди договора за покупко-
продажба, на 17.07.2019 г. в Служба по вписванията - гр. Петрич е вписан констативен
нотариален акт по обстоятелствена проверка, със собственици С.Л. Г., ЕГН ********** и
Н.К.Г., ЕГН **********. Към справката е приложено заверено копие от Копие от
кадастрална карта с данни от КРНИ за поземлен имот с идентификатор 56126.399.2 по
КККР на гр. Петрич.
По отношение поземлен имот с идентификатор 56126.399.2 по КККР на гр. Петрич е
представена и справка от Регистър на земеделските земи, гори и земи в ГФ, касаеща пълната
история на имота към 24.06.2025 г., съгласно която имотът е собственост на „А.Ф.К.“ ЕООД,
6
ЕИК ****, гр. Петрич, по силата на договор за покупко-продажба от 10.12.2019 г., като
информацията е регистрирана на 17.12.2019 г. В справката са посочени и бившите
собственици на имота, както следва: 1) наследници на Т.Х.Г., гр. Петрич, съгласно решение
по чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ (чл. 27 ППЗСПЗЗ) за възстановяване на правото на собственост с план
за земеразделяне № 1540 от 28.01.2000 г., като информацията е регистрирана на 14.04.2000
г.; 2) С.Л. Г., ЕГН **********, гр. Петрич, за 1/2 ид.ч. от имота, по силата на нотариален акт
от 17.07.2019 г., като информацията е регистрирана на 19.08.2019 г. и 3) Н.К.Г., ЕГН
**********, гр. Петрич, за 1/2 ид.ч. от имота, по силата на нотариален акт от 17.07.2019 г.,
като информацията е регистрирана на 19.08.2019 г.
Приобщена е и справка № 164832/10.02.2022 г. чрез отдалечен достъп по данни за
имот за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията гр. Петрич, за
Поземлен имот № 019016, заснет в КККР на гр. Петрич с идентификатор 56126.19.16,
съгласно която последният е собственост на юридическо лице („Първа инвестиционна
банка“ АД), придобит чрез публичен търг и вписано постановление за възлагане в Служба
по вписванията - гр. Петрич на 05.02.2016 г. Към справката е приложено заверено копие от
Копие от кадастрална карта с данни от КРНИ за поземлен имот с идентификатор 56126.19.16
по КККР на гр. Петрич.
По делото е представено и Удостоверение за наследници с Изх. № 1682 от 07.11.2024
г., издадено от Община Петрич, видно от което В. А. Т., ЕГН: **********, е починала на
17.10.2024 г. и е оставил наследници по закон три дъщери - Д. Г. К., ЕГН: **********
(ответницата по делото), С. Г. К., ЕГН: **********, починала на 10.01.1979 г. и А. С.а Т.,
ЕГН: **********, починала на 02.02.2013 г.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-техническа експертиза
и от разпита на изготвилото я вещо лице, се изяснява пазарната стойност на притежаваните
приживе от С.Б. Т. недвижими имоти, както към момента на открИ.е на наследството му –
**** г., така и към датата на изготвяне на експертизата – 10.01.2025 г., а именно:
- пазарната стойност на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по
КККР на гр. Петрич, ведно с прилежащата 1/2 ид.ч. от тавана, към **** г. е в размер на
58 090 лв., а към 10.01.2025 г. е в размер на 117 940 лв.;
- пазарната стойност на 1/3 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор **** по КККР
на гр. Петрич, към **** г. е в размер на 3 580 лв., а към 10.01.2025 г. е в размер на 6 420 лв.;
- пазарната стойност на 1/24 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор 56126.45.143 по
КККР на гр. Петрич, към **** г. е в размер на 320 лв., а към 10.01.2025 г. е в размер на 570
лв.;
- пазарната стойност на 1/24 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор 56126.399.2 по
КККР на гр. Петрич, към **** г. е в размер на 680 лв., а към 10.01.2025 г. е в размер на 1 160
лв., и
- пазарната стойност на 1/24 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор 56126.19.16 по
КККР на гр. Петрич, към **** г. е в размер на 1 690 лв., а към 10.01.2025 г. е в размер на 3
040 лв.,
или общата пазарна стойност на притежаваните приживе от С.Б. Т. недвижими имоти
към момента на открИ.е на наследството му – **** г., е в размер на 64 360 лв., а към датата
на изготвяне на експертизата – 10.01.2025 г., е в размер на 129 130 лв.
В заключението си вещото лице е изчислило пазарната стойност на имота, който е
бил предмет на дарствената сделка, сключена между С.Б. Т. и В. А. Т., обективирана в
нотариален акт за дарение № 80, том V, дело № 811 от 04.10.2004 г. на нотариус Якова, към
датата на дарението - 04.10.2004 г. и същата е в размер на 48 525 лв. или 24 810 евро /267
евро/м2/.
7
Посочена е застроената площ, измерена на място на Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор **** по КККР на гр. Петрич, одобрени със Заповед № РД 18-70/14.12.2010 г.,
на изп. директор на АГКК, с адрес на имота гр. Петрич, ул. „П. Р. С.“ № 3, ет. 2, с размери на
етажа 8,80/10,20 м. + външна тераса с размери 3,30/1,00 м. или общо 93 кв.м., която застроена
площ е еднаква както към датата на открИ.е на наследството - **** г., така и към датата на
дарението - 04.10.2004 г., тъй като контурите на етажа не са променяни от построяването на
етажа.
По отношение на ищцовата претенция за възстановяване на 1/4 ид.ч. от процесното
жилище (самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КККР на гр. Петрич)
вещото лице е предложило два най-благоприятни варианта за възстановяване на това право
в реална собственост. В констативната част от заключението е посочено, че процесният имот
не е поделяем на дялове без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от
обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи. Съгласно Първи вариант
на делба, при квоти 1/4 ид.ч. за ищеца и 3/4 ид.ч. за ответницата, при който реалният дял от
пазарната стойност на ПИ 56126.45.143, ПИ 56126.399.2 и ПИ 56126.19.16 за ищеца е в
размер на 4 770 лв., а реалният дял от пазарната стойност на СОС **** и 1/3 ид.ч. от ПИ
**** за ответницата е в размер на 124 360 лв., при реален дял на ищеца от пазарната
стойност на всички имоти в размер на 32 283 лв. и при реален дял на ответницата от
пазарната стойност на всички имоти в размер на 96 848 лв., вещото лице е изчислило, че
ищецът следва да получи от ответницата сума в размер на 27 513 лв. за уравнение на дела
си. Съгласно Втори вариант на делба, отново при квоти 1/4 ид.ч. за ищеца и 3/4 ид.ч. за
ответницата, при който реалният дял от пазарната стойност на СОС **** и 1/3 ид.ч. от ПИ
**** за ищеца е в размер на 124 360 лв., а реалният дял от пазарната стойност на ПИ
56126.45.143, ПИ 56126.399.2 и ПИ 56126.19.16 за ответницата е в размер на 4 770 лв., при
реален дял на ищеца от пазарната стойност на всички имоти в размер на 32 283 лв. и при
реален дял на ответницата от пазарната стойност на всички имоти в размер на 96 848 лв.,
вещото лице е изчислило, че ищецът следва да изплати на ответницата сума в размер на 92
078 лв. за уравнение на дела й.
Посочено е още в заключението на вещото лице, че:
- пазарната стойност на 1/4 ид.ч. от процесния имот (самостоятелен обект в сграда с
идентификатор **** по КККР на гр. Петрич, ведно с 1/2 ид.ч. от тавана), посочен в
нотариален акт за дарение № 80, том V, дело № 811 от 04.10.2004 г., към датата на открИ.е
на наследството (**** г.) е в размер на 14 523 лв.;
- пазарната стойност на 1/4 ид.ч. от всички имоти, останали в наследството на С.Б. Т.,
за които има данни по делото (в заключението са посочени СОС ****, 1/3 ид.ч. от ПИ ****,
ПИ 56126.45.143, ПИ 56126.399.2 и ПИ 56126.19.16) към датата на открИ.е на наследството
(**** г.) е в размер на 16 090 лв., и
- общата пазарна стойност на имотите, оставени в наследството на С.Б. Т., за които
има данни по делото (в заключението са посочени СОС ****, 1/3 ид.ч. от ПИ ****, ПИ
56126.45.143, ПИ 56126.399.2 и ПИ 56126.19.16) към 10.01.2025 г. е в размер на 129 130 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът излага следните правни
съждения:
Относно иска по чл. 30, ал. 1 ЗН:
Предявеният конститутивен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН цели да бъде
възстановена запазената част от наследството, когато тя е накърнена с извършените от
наследодателя дарения или завещания.
Субективното потестативно право да се иска намаляване на безвъзмездните
разпореждания принадлежи на изрично посочените в разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗН
наследници със запазена част – низходящи, родители и съпруг. Съгласно цитираната
8
разпоредба, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със
завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна
запазена част от наследството.
Запазената част е правото на наследника да получи по наследство имущество на
определена стойност, като размерът на запазената част се определя по правилата на чл. 29
ЗН. В принципен план възстановяването на запазена част от наследството се извършва като
в полза на наследника, чиято запазена част е накърнена, се намали извършеното дарение или
завещателно разпореждане със съответната идеална част, необходима за възстановяването.
Наследникът, чиято запазена част е накърнена поради завещания или дарения, може
да иска намалението им, както по отношение на облагодетелствани трети лица, така и по
отношение на лица, които са призовани към наследяване, т.е. наследници по закон. В
първата хипотеза, когато наследникът упражнява това право спрямо лица, които не са
наследници по закон, е необходимо той да е приел наследството по опис (чл. 30, ал. 2 ЗН).
За да се уважи искът за възстановяване на накърнена запазена част, като се намали
дарствено разпореждане, следва да са налице следните кумулативно предвидени материални
предпоставки (юридически факти): наследодателят да е починал, ищецът да е наследник по
закон на починалия наследодател и предписаната в чл. 29 ЗН запазена част на наследниците
да е била накърнена с извършеното дарствено разпореждане от техния общ наследодател.
В конкретния случай, по делото е безспорно, че наследодателят С.Б. Т., ЕГН
**********, е починал на **** г. Безспорно е и обстоятелството, че ищецът М. С. Т. и
първата ответница В. А. Т. (починала в хода на процеса) са наследници по закон на С. Т. -
първият е негов син, а втората негова съпруга (виж Удостоверение за наследници с Изх. №
1051 от 24.09.2020 г., издадено от Община Петрич). Следователно ищецът, като лице по
смисъла на чл. 28, ал. 1 ЗН притежава субективното потестативно право да иска намаляване
на безвъзмездните разпореждания извършени приживе от наследодателя му С. Т..
Същевременно, лицето, което е облагодетелствано от безвъзмездното разпореждане - В. Т.,
също е наследник по закон на наследодателя Т., което обстоятелство изключва
приложението на разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН. В тази връзка неоснователно се явява и
възражението на ответната страна, обективирано в депозирани писмени бележки, че искът е
недопустим, тъй като ищецът не е приел наследството по опис. Изрично в т. 4 от
Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГК, докладчик
съдията Светлана Калинова, е посочено, че приемането на наследството по опис е
материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част
от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване, а
конкретният случай не е такъв. Обстоятелството, че първата ответница – В. А. Т., е починала
в хода на процеса и по правилата на чл. 227 ГПК същата е заместена от единствения си
наследник по закон – Д. Г. К., която също е страна в процеса, не води до извода, че
производството по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН е предявен срещу Д. К., като
лице, което не е призовано към наследяване.
Относно основателността на предявения иск, на първо място следва да се посочи, че
по делото не се доказа ищцовото твърдение, че към датата на открИ.е на наследството на
С.Б. Т. (**** г.) същият не е оставил друго имущество. Напротив, от ответната страна се
представиха писмени доказателства, от които е видно, че към датата на открИ.е на
наследството на Т., последният е притежавал и друго недвижимо имущество, освен това,
което е било предмет на оспорената в настоящото производство дарствена сделка.
Преди обаче, съдът да изследва въпроса за наследствената маса, е необходимо да се
произнесе по направеното от страна на ищеца оспорване по чл. 17, ал. 2 ГПК по отношение
на представените от ответната страна реституционни решения.
Възможността за инцидентен съдебен контрол върху законосъобразността на
административните актове, възприета от законодателя в чл. 17, ал. 2 ГПК, е предвидена, за
9
да реализират правото си на защита третите лица, чиито права са засегнати от акта, без да са
имали възможност да участват в производството по издаването и обжалването му. Следва да
се акцентира върху обстоятелството, че разпоредбата дава възможност на страната в
гражданския процес, чиито материални граждански права и законни интереси са засегнати
неблагоприятно от определен индивидуален административен акт, да оспори неговата
материална законосъобразност пред гражданския съд и по този начин да ги защити срещу
лицето, което черпи права от този акт и ги противопоставя на нейните.
В конкретния случай нито една от посочените предпоставки за осъществяване на
инцидентен съдебен контрол по отношение на представените от ответната страна
реституционни решения не е налице. Казусът по настоящото дело не касае спор за
собственост, като ответната страна, която е представила реституционните решения, не черпи
права от тях противопоставими на ищеца, а напротив - както ищцовата, така и ответната
страна черпят права от един и същ правопораждащ факт – наследствено правоприемство,
при което общият им наследодател С.Б. Т., ЕГН: **********, е участвал в
административното производство по издаването на процесните реституционни решения.
Ето защо решаващият състав счита, че така направеното оспорване е недопустимо, поради
липса на правен интерес.
Само за пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да посочи, че във
връзка с тези оспорвания е изискана преписка по вх. № 1540/12.02.1992 г. на Поземлена
комисия гр. Петрич за възстановяване правото на собственост на наследниците на Т.Х.Г.,
представена от Общинска служба „Земеделие“ гр. Петрич, в която се съдържат три броя
решения с № 1540 от 28.01.2000 г. - две от тях са постановени от Поземлена комисия гр.
Петрич, в един и същи състав по двете решения, а третото е постановено от Общинска
служба по земеделие и гори гр. Петрич. В тази връзка не могат да се споделят наведените от
процесуалния представител на ищцовата страна съображения, че решенията са
незаконосъобразни защото са издадени на една и съща дата и от различни състави на
реституционния орган. От съдебната практика се установява, че при образувана
административна преписка касаеща възстановяване на имоти на вносителя им в ТКЗС или
на наследниците му, решенията, с които се произнася реституционният орган по тази
преписка в повечето случаи са от една и съща дата. Освен това, видно е че двете решения са
издадени от ПК - гр. Петрич, а третото от ОСЗГ - гр. Петрич, което обстоятелство обяснява
различните състави участвали при вземане на решенията, като следва да се отбележи, че
реституционният орган е един и същ, макар и с различно наименование. Освен това, към
преписката е приложено и заверено копие на частично нечетлив документ, който изхожда от
Т.Х.Г. и има реквизитите на Декларация за притежавани непокрити земеделски имоти, като
част от необходимата документация за внасяне на собствени имоти в ТКЗС, което
обстоятелство оборва наведеното съображение, че имотите не са внесени в ТКЗС от Т.Г., тъй
като последният е починал през 1950 г., а ТКЗС в гр. Петрич е създадено през 1956 г. В тази
връзка следва де се има предвид и обстоятелството, че образуването на трудово-
кооперативно земеделско стопанство е дълъг процес, който е предшестван от действия и
процедури, които също са се проточили във времето. Паралелно с посоченото,
административния орган е действал в съответствие с императивните норми на ЗСПЗЗ, като е
възстановил по предвидения в специалния закон ред правото на собственост върху
недвижимите имоти. Процесните решения са изготвени в предвидената от закона форма от
компетентен административен орган според правилата на териториалната и материалната
компетентност при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие
с целите на закона.
По изложените съображения решаващият орган приема, че реституционната
процедура по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ по отношение на недвижимите имоти, посочени в
процесните реституционни решения е завършена и издадените решения на поземлената
комисия, като индивидуален административен акт на реституционния орган, са породили
10
конститутивното си действие.
Видно от представеното Удостоверение за наследници с Изх. № 37 от 07.01.2022 г.,
издадено от Община Петрич, Т.Х.Г., роден на **** г., е починал на **** г. и е оставил
наследници по закон, от които и С.Б. Т., ЕГН: **********, който съгласно правилата на чл. 5
ЗН е наследил 1/24 (една двадесет и четвърта) ид.ч. от наследството, останало от Т.Г..
От приобщената по делото справка № 164832/10.02.2022 г. чрез отдалечен достъп по
данни за имот за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията гр.
Петрич, се установява, че Поземлен имот № 019016 (възстановен на наследниците на Т.Х.Г.),
заснет в КККР на гр. Петрич с идентификатор 56126.19.16, е собственост на юридическо
лице („Първа инвестиционна банка“ АД), придобит чрез публичен търг и вписано
постановление за възлагане в Служба по вписванията - гр. Петрич на 05.02.2016 г.
Следователно към момента на открИ.е на наследството на С.Б. Т., ЕГН: ********** – ****
г., ПИ с идентификатор 56126.19.16 по КККР на гр. Петрич е собственост на друг правен
субект и съответна идеална част от същия не следва да се включва в наследството, останало
от С.Б. Т..
От приобщената по делото справка № 164856/10.02.2022 г. чрез отдалечен достъп по
данни за имот за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията гр.
Петрич, се установява, че Поземлен имот № 399002 (възстановен на наследниците на Т.Х.Г.),
заснет в КККР на гр. Петрич с идентификатор 56126.399.2, е собственост на юридическо
лице („А.Ф.К.“) по силата на договор за покупко-продажба, вписан в Служба по вписванията
- гр. Петрич на 10.12.2019 г., като преди този договор е вписан Констативен нотариален акт
по обстоятелствена проверка, вписан на 17.07.2019 г., преди тази дата липсват вписвания за
имота. Съгласно справка от Регистър на земеделските земи, гори и земи в ГФ, касаеща
пълната история на поземлен имот с идентификатор 56126.399.2 по КККР на гр. Петрич към
24.06.2025 г., първоначални собственици на посочения имот, преди бившите собственици
С.Л. Г., ЕГН ********** и Н.К.Г., ЕГН **********, да прехвърлят имота на „А.Ф.К.“ ЕООД,
ЕИК ****, гр. Петрич, са наследниците на Т.Х.Г., гр. Петрич, съгласно решение по чл. 17, ал.
1 ЗСПЗЗ (чл. 27 ППЗСПЗЗ) за възстановяване на правото на собственост с план за
земеразделяне № 1540 от 28.01.2000 г., като информацията е регистрирана на 14.04.2000 г.
От посоченото следва, че към момента на открИ.е на наследството на С.Б. Т., ЕГН:
********** – **** г., по аргумент от противното, тъй като не са ангажирани доказателства в
обратна насока, същият е бил собственик по силата на наследствено правоприемство на 1/24
ид.ч. от ПИ с идентификатор 56126.399.2 по КККР на гр. Петрич.
С оглед изложеното, съдът приема, че към датата на открИ.е на наследството на С. Т.
– **** г., последният е притежавал следните недвижими имоти: 1/3 ид.ч. (една трета идеална
част) от ПИ ****, 1/24 ид.ч. (една двадесет и четвърта идеална част) от ПИ 56126.45.143 и
1/24 ид.ч. (една двадесет и четвърта идеална част) от ПИ 56126.399.2, всички по КККР на гр.
Петрич.
В хипотезата, при която е завещана или дарена определена вещ, а не цялото
имущество, какъвто е и настоящият случай, по правилата на чл. 31 ЗН се образува
наследствена маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на
смъртта му, като се извадят задълженията, след което към масата се прибавят даренията с
изключение на обичайните такива. Или изчисляването на размера на запазената и
разполагаемата част в случаите на завет или дарение се извършва чрез регламентираните в
чл. 31 ЗН действия за определяне размера на наследствената маса, в която се остойностяват
всички парично оценими активи на наследодателя по цени към момента на открИ.е на
наследството, след което се изваждат задълженията му, за да се определи чистият актив на
наследството. Едва след това мислено се прибавя стойността на извършените безвъзмездни
разпореждания – завети и дарения. От така получената цифрова стойност (наследствена
маса) се определя стойността на разполагаемата и запазената част по правилата на чл. 28 и
11
чл. 29 ЗН и съобразно броя на наследниците със запазена част (вж. Решение № 18 от
21.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4857/2022 г., II г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290
ГПК).
Видно от представеното Удостоверение за наследници с Изх. № 1051 от 24.09.2020 г.,
издадено от Община Петрич, С.Б. Т., ЕГН **********, починал на **** г., е оставил за свои
наследници по закон съпруга В. А. Т. (първата ответница, починала в хода на процеса) и три
деца - Б. С. Т., М. С. Т. (ищецът) и А. С.а Т., починала на 02.02.2013 г. без преки наследници.
Доколкото дъщерята на наследодателя А. Т. е починала преди него и същата е без преки
наследници, съобразявайки разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗН, която предвижда, че
низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се
заместват в наследяването по закон единствено от своите низходящи без ограничение на
степените, А. С.а Т. не притежава качеството на наследник със запазена част по смисъла на
чл. 28, ал. 1 ЗН. Следователно наследници със запазена част от наследството на С. Т., към
датата на открИ.е на наследството му, са неговата съпруга В. Т. и двете му деца - Б. Т. и М.
Т.. Съобразно правилата, обективирани в чл. 29, ал. 3, изр. 2 и изр. 3 ЗН, запазената част на
всеки от посочените наследници е по 1/4 (една четвърт) идеална част от наследството на
общия наследодател (С.Б. Т.), а съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗН разполагаемата
част от същото наследство се равнява също на 1/4 (една четвърт) идеална част.
За установяване на релевантните за казуса обстоятелства, по делото е прието
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, неоспорено
от страните, което съдът приема за правилно, компетентно и отговарящо на всички
поставени задачи. От същото се установява общата пазарна стойност на притежаваните
приживе от С.Б. Т. недвижими имоти, която към момента на открИ.е на наследството му –
**** г., е в размер на 4 580 лв. (четири хиляди петстотин и осемдесет лева) и е образувана
както следва: 3 580 лв. - пазарна стойност на 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор **** по КККР
на гр. Петрич; 320 лв. - пазарна стойност на 1/24 ид.ч. от ПИ с идентификатор 56126.45.143
по КККР на гр. Петрич и 680 лв. - пазарна стойност на 1/24 ид.ч. от ПИ с идентификатор
56126.399.2 по КККР на гр. Петрич. Тъй като по делото не се установиха задължения на
наследодателя С. Т., които следва да се приспадат, към така изчисления чист актив на
останалото от последния наследство, нито увеличение на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН, за
да се определи размерът на наследствената маса, следва да се прибави стойността на
безвъзмездното разпореждане (стойността на самостоятелния обект в сграда с
идентификатор **** по КККР на гр. Петрич, ведно с 1/2 ид.ч. от тавана - предмет на
оспорената в настоящото производство сделка), която към момента на открИ.е на
наследството – **** г. (чл. 31, изр. 2 ЗН), е в размер 58 090 лв. (петдесет и осем хиляди и
деветдесет лева). Т.е. размерът на наследствената маса е 62 670 лв. (шестдесет и две хиляди
шестстотин и седемдесет лева). Съгласно правилата на чл. 28 и чл. 29 ЗН, както и въз основа
на изчисленията, направени по реда на чл. 31 ЗН, запазената част от наследството на ищеца
в размер на 1/4 ид.ч. се остойностява на 15 667,50 лв. (петнадесет хиляди шестстотин
шестдесет и седем лева и петдесет стотинки), като същата е стойността и на разполагаемата
част от наследството - 15 667,50 лв. (петнадесет хиляди шестстотин шестдесет и седем лева
и петдесет стотинки).
При предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН се преценява обстоятелството дали наследникът
със запазена част може да получи от останалия в наследството чист актив (без заветите и
даренията) имущество на стойност съответстваща на стойността на запазената му част. Ако
това имущество е на по-малка стойност, то е налице накърнение на запазената част, която
подлежи на възстановяване.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се
установява, че чистият актив от наследството на С.Б. Т. към момента на открИ.е на
наследството му – **** г., е в размер на 4 580 лв. (общата пазарна стойност на
12
притежаваните приживе от С.Б. Т. недвижими имоти, без процесното дарение). Съгласно
правилата на чл. 5, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 ЗН, наследниците по закон на С. Т. –
съпругата му (първата ответница, починала в хода на процеса) и двамата му сина (ищецът и
другият син) наследяват по равни части, при квота от по 1/3 (една трета) идеална част за
всеки от наследниците, или делът на всеки от тях от наследството (последното в размер на
4 580 лв.) се остойностява на 1 526,66 лв.
Съпоставката между запазената част на ищеца (15 667,50 лв.) и полученото от
останалия в наследството чист актив (1 526,66 лв.) налага извода, че ищецът като наследник
със запазена част, не може да получи от останалия в наследството чист актив (без заветите и
даренията) имущество на стойност съответстваща на стойността на запазената му част.
Доколкото извършеното приживе безвъзмездно разпореждане от страна на наследодателя С.
Т. е в размер на 58 090 лв. и същото надхвърля разполагаемата част от наследството, която
по реда на чл. 31 ЗН е остойностена на 15 667,50 лв., то е налице превишаване на
разполагаемата част от наследството, в резултат на което запазената част на ищеца, като
наследник по смисъла на чл. 28, ал. 1 ЗН, е накърнена, поради което предявеният иск с
правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН се явява основателен.
Когато е установена основателност на претенцията по чл. 30 ЗН следва да се прецени
начина на възстановяване на накърнената запазена част съобразно разпоредбата на чл. 36
ЗН, уреждаща последиците на това възстановяване при завет или дарение на недвижим
имот, като нейното прилагане при наличието на изискуемите предпоставки се явява законна
последица от уважаването на иска по чл. 30 ЗН, без да е необходимо това да е изрично
поискано и е част от процедурата по възстановяване, без прилагането на която същата не би
била законосъобразно завършена (в този смисъл Решение № 599/17.11.2003 г. по гр. д. №
240/2003 г. на ВКС, I г.о.). Възстановяването се извършва в натура по правилата на чл. 32 -
чл. 35 ЗН в зависимост от вида, броя и времето на извършване на безвъзмездните
разпореждания или чрез парично допълване на запазената част в случаите на чл. 36 ЗН
(Решение № 75 от 05.02.2024 г., II г.о., гр.д. № 4793/2022 г., ВКС).
Макар и ответницата по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН – надарената В. Т.
(починала в хода на процеса) да е наследник със запазена част, в случая не може да намери
приложение разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗН и дарената Т. (с правоприемник по смисъла на
чл. 227 ГПК - втората ответница Д. К.) да задържи дарения й имот, тъй като стойността на
последния (към момента на открИ.е на наследството в размер на 58 090 лв.) надвишава
сбора от разполагаемата част от наследството и запазената част на дареното лице (15 667,50
лв. + 15 667,50 лв. = 31 335 лв.). При това положение следва да се приложи чл. 36, ал. 1, изр.
1 ЗН, като дареното имущество се върне в наследството, а надареното лице получи
стойността на разполагаемата му част в пари. Но, в случая и този начин на възстановяване
на накърнената запазена част на ищеца не може да се приложи, тъй като съгласно
задължителната практика на ВКС и по-конкретно с Решение № 93 от 15.07.2015 г. по гр.д. №
138/2015 г. на ВКС, II г.о., е прието, че предвиденото в чл. 36 ЗН връщане на завещан или
подарен имот в наследството може да бъде постановено, само ако всички наследници с
право на запазена част са поискали възстановяването й в рамките на един исков процес. Ако
някой от наследниците с право на запазена част, участващ в производството, не е поискал
възстановяването и заветникът или надареният не е поискал или не са налице условията да
задържи имота, както и когато по делото не участва наследник със запазена част – какъвто е
и настоящият случай, или когато предмет на завета или дарението е идеална част от
недвижим имот, възстановяването се извършва чрез отделяне на идеална част от имота,
съответна на стойността на накърнението на запазената част на наследника или
наследниците, поискали възстановяването. Като в конкретния случай и този начин на
възстановяване не може да се приложи.
От съществено значение за начина, по който следва да бъде извършено
13
възстановяването на накърнена запазена част от наследството е обстоятелството дали
ползващото се от дарственото разпореждане лице се е разпоредило с дареното му
имущество, в който случай съдът следва да извърши преценка за приложимостта на
установеното в чл. 37 ЗН правило, тъй като не във всички случаи при уважен иск по чл. 30,
ал. 1 ЗН имотът се връща в наследството (вж Решение № 14 от 14.02.2019 г. на ВКС по гр.д.
№ 953/2018 г., I г.о., ГК). Имотът, предмет на дарственото разпореждане, чието намаление се
иска, не може да се върне в наследството ако отчуждаването му е станало след изтичане на
една година от открИ.е на наследството и преди вписване на исковата молба за намалението.
В този случай правата на третите лица се стабилизират и не могат да бъдат отменени по
реда на чл. 37 ЗН, а наследниците с накърнена запазена част получават само парично
уравнение на имуществените си права (вж. Решение № 176 от 04.07.2013 г. на ВКС по гр.д.
№ 1805/2013 г., I г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК).
В настоящия случай, наследството е открито през 2018 г. (към датата на смъртта на
С.Б. Т. – **** г., по аргумент от чл. 1 ЗН), отчуждаването на имота, предмет на дарственото
разпореждане, чието намаление се иска, е извършено на 12.02.2020 г., а искът с правно
основание чл. 30, ал. 1 ЗН, инициирал настоящото производство е предявен през 2021 г.,
когато е вписана и исковата молба – 09.09.2021 г. Следователно, след като надарената В. Т.
се е разпоредила с дарения имот в полза на втората ответница Д. К. след изтичане на една
година от открИ.е на наследството на С. Т. и без да е имало към този момент вписана искова
молба по чл. 30, ал. 1 ЗН, правата на приобретателя Д. К. се стабилизират и не могат да
бъдат отменени по реда на чл. 37 ЗН за целите на възстановяване на засегнатите
наследствени права на ищеца, респективно процесният (дареният) имот не може да се върне
в наследството. Имотът следва да се задържи от третото лице, приобретател по
отчуждителната сделка с дарения имот – в случая Д. К., което лице без успешно проведен
срещу него иск по чл. 37 ЗН, не може да бъде задължено да възмезди ищеца за накърнената
му запазена част (вж. Решение № 655 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр.д. № 1475/2008 г., I г.о.,
ГК).
Предвид изложеното неоснователно се явява становището на ищеца, обективирано в
депозирано писмено становище, имотът да се върне изцяло в наследството, а надареното
лице да получи стойността на разполагаемата част.
В случая, с оглед установената накърнена запазена част от наследството на ищеца,
последният има право единствено на парично уравнение на накърнените си наследствени
права, като възмездяването следва да се извърши от надареното лице – първата ответница по
делото В. Т., с правоприемник по смисъла на чл. 227 ГПК - втората ответница Д. К..
С оглед общата пазарна стойност на дарения имот, представляващ СОС с
идентификатор № **** по КККР на гр. Петрич, ведно с 1/2 ид.ч. от тавана, по аргумент от
чл. 36, ал. 1, изр. 2 ЗН към момента на възстановяването (10.01.2025 г. - изготвяне на
експертното заключение) в размер на 117 940 лв. и размерът на запазената част от
наследството на ищеца в размер на 1/4, възмездяването на накърнената му запазена част от
наследството възлиза на 29 485 (двадесет и девет хиляди четиристотин осемдесет и пет)
лева, която следва да се присъди в тежест на надареното лице. С оглед настъпилата смърт на
последното в хода на процеса, по силата на чл. 5, ал. 1 ЗН същото се замества от
единствения му наследник по закон и приобретател по отчуждителната сделка с дарения
имот Д. К..
Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение, с което да уважи
предявения иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, като оспореното дарствено разпореждане се намали и
накърнената с последното запазена част на ищеца от наследството, оставено от баща му, се
възстанови с присъждане на паричния еквивалент на накърнението й към момента на
възстановяването, което следва да се постави в тежест на правоприемника на дареното лице,
което наследява както правата, така и задълженията на своя наследодател.
14
Относно иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД:
Искът по чл. 135 ЗЗД е своеобразно защитно средство в полза на кредиторите за
запазване имуществото на длъжника срещу увреждащите ги правни действия чрез иск за
обявяване на недействителността на същите. Това право възниква за кредитора, когато
сделката (или действието) е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и
третото лице са знаели за увреждането, както и когато ако увреждащата сделка (или друго
действие) е извършена преди възникването на вземането и е предназначена от длъжника и
третото лице да увреди кредитора. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и
фактически акт на длъжника, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Увреденият, според константната
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, има интерес от предявяване на
отменителния иск, когато в резултат на предявяването му ще настъпи промяна в правната
сфера на длъжника.
Изхождайки от принципната позиция, че искът по чл. 135 ЗЗД е правна форма за
защита на кредитора от увреждащи интересите му действия на длъжника, страната, която е
поискала отмяната по чл. 135 ГПК установява качеството си на кредитор като материална
предпоставка, без да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи
правния си интерес, като качеството кредитор е от значение за основателността на
предявения иск по чл. 135 ЗЗД, по която съдът се произнася с крайния си съдебен акт.
В конкретния случай, ищецът твърди, че има вземане по отношение на първата
ответница, което го прави кредитор на наследника по закон и прехвърлител на отчуждения
дарен имот, като цитира мотиви на Решение № 582 от 20.07.2004 г. по гр.д. № 168/2004 г., I
г.о. на ВКС - при невъзможност да се върне разпореденият в полза на третото лице
недвижим имот в наследството, то наследникът по закон следва да получи възстановената
запазена част в паричната равностойност на имота, оценен към момента на възстановяване
на запазената част.
Действително, в производството по първия предявен иск – този по чл. 30, ал. 1 ЗН,
безспорно се установи, че е налице накърнение на запазената част от наследството на
ищеца, установи се също, че единственият възможен начин на възмездяване на така
накърнената запазена част на ищеца е посредством парично уравнение на накърнените му
наследствени права, като възмездяването следва да се извърши от надареното лице (първата
ответница по делото В. Т., с правоприемник по смисъла на чл. 227 ГПК - втората ответница
Д. К.). Предвид тези констатации, се установява, че ищецът има вземане спрямо ответницата
Д. К., в качеството й на наследник по закон на починалата в хода на процеса първа
ответница В. Т., последната в качеството на собственик на дарения й имот, предмет на
оспорената по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД разпоредителна сделка.
Въпреки обстоятелството, че решението, с което се установява и присъжда в полза на
ищеца паричното му вземане, не е влязло в законна сила, по делото се доказва качеството на
кредитор на ищеца по отношение на ответната страна. Доколкото задължителната практика
на ВКС възприема становището, че правото на кредитора да иска обявяването за
недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от
наличието на действително вземане - вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно,
възникването на това право не е обусловено от установяване на вземането с влязло в сила
решение. В този смисъл, съдът по Павловия иск не може да проверява, съществува ли
вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с
влязло в сила решение (вж. Решение № 639 от 06.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 754/2009 г. ,
IV г.о.). Съобразно задължителната практика на ВКС, отразена и в Решение № 131 от
16.06.2014 г. на ВКС по гр.д. № 4996/2013 г., III г.о., за ищеца не съществува задължение да
доказва вземанията си при условията на главно и пълно доказване. Следователно страната,
която е поискала отмяната по чл. 135 ЗЗД установява качеството си на кредитор като
15
материална предпоставка, без да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които
черпи правния си интерес.
Все в коментирания аспект, предвид обстоятелството, че решението, с което се
установява и присъжда в полза на ищеца паричното му вземане, не е влязло в законна сила,
както и фактът, че претендираното от ищеца вземане, придаващо му качеството на кредитор
по отношение на първата ответница, възниква едва с решението, с което е определен
начинът на възмездяване на накърнената му запазена част от наследството чрез парично
уравнение на накърнените му наследствени права, съдът намира, че вземането на ищеца
възниква с влизането в сила на съдебното решение по предявения иск с правно основание
чл. 30, ал. 1 ЗН. Наистина, запазената част от наследството на ищеца е накърнена с
извършеното дарствено разпореждане над разполагаемата част от наследството, но в случая
меродавен е моментът, в който е определен начинът на възмездяване на накърнената
запазена част посредством парично уравнение, тъй като начина на възмездяване, в
зависимост от различните хипотези на чл. 32 - 36 ЗН може да е различен от посочения, като
възмездяването може да се извърши и чрез възникване на съсобственост между страните,
което от своя страна изключва качеството на кредитор на ищеца по отношение на
ответницата.
С оглед посоченото, вземането на ищеца е възникнало след извършването на
твърдяното от същия увреждащо го действие, изразяващо се в сключения на 12.02.2020 г.
между двете ответници договор за продажба на недвижим имот, поради което и в случая
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД, според която когато
увреждащото действие е възникнало преди възникване на вземането, то е недействително
само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди
кредитора.
Твърденията на ищеца за целта на увреждането му се състоят в посочване на
обстоятелството, че отчуждаването на имота е извършено в полза на роднини по права
линия от първа степен - майка и дъщеря, както и че прехвърлителната сделка е извършена в
рамките на изключително кратки срокове, обхващащи и периода от време, в който близките
на починалия от уважение към паметта му обикновено не предприемат никакви правни
действия по отношение на откритото наследство.
В хода на производството по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД обаче, не се
събраха каквито и да е данни, нито доказателства по отношение целта на съглашението,
чиято относителна недействителност се иска да бъде обявена - за увреждане на кредитора.
Сам по себе си фактът, че твърдяната увреждаща сделка е сключена между майка и дъщеря,
което обстоятелство се доказа по делото, не води до несъмнения извод, че родствената
връзка между договарящите обосновава наличието на целта им да увредят кредитора чрез
сключената сделка. Времето, по което е изповядана сделката, също не обосновава наличието
на цел у договарящите да увредят кредитора, доколкото към момента на договарянето
страните по сделката изобщо не са имали и знание за евентуалното бъдещо вземане на
ищеца, респективно намерение за увреждането му чрез изповядване на сделката.
Освен посочените от страна на ищеца, чисто житейски основания за уважаване на
предявения иск, в хода на производството не се ангажираха каквито и да е доказателства,
установяващи, че договарящите страни са имали намерение да увредят кредитора, поради
което и предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен (недоказан).
Относно разноските:
При този изход на делото, право на съдебни разноски имат и двете насрещни страни,
като по уважения иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН право на съдебни разноски има
ищеца, а по отхвърления иск с правно основание чл. 135 ЗЗД право на съдебни разноски има
ответната страна (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК).
16
Разноски на ищеца по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН:
По отношение на съдебните разноски на ищеца по иска с правно основание чл. 30, ал.
1 ЗН, съдът намира, че такива му се следват за платената държавна такса за разглеждане на
иска, заплатеното възнаграждение за вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза и за адвокатско възнаграждение.
Налице е противоречива съдебна практика по въпроса дали искът по чл. 30, ал. 1 ЗН е
оценяем или неоценяем, като настоящият докладчик споделя тази в подкрепа на второто
виждане, в който смисъл е налице и по-актуална съдебна практика, съобразно която, когато
запазената част е накърнена чрез универсално завещателно разпореждане с иска по чл. 30,
ал. 1 ЗН се защитава правото на наследяване, а когато накърняването е чрез завет или
дарение и следва да се формира наследствена маса по чл. 31 ЗН и да се извърши преценка за
размера на правата на наследника със запазена част, то определянето на стойността на
наследствената маса и на стойността на запазената част е въпрос по същество на спора по
чл. 30, ал. 1 ЗН, а не такъв, касаещ определяне на дължимата по производството държавна
такса (вж. Определение № 600092 от 30.06.2021 г. по ч.гр.д. № 1507/2021 г. на ВКС, І г.о.).
Ето защо и предвид липсата на специално правило в действащия ГПК за определяне на
цената на иска за възстановяване на запазена част, настоящият състав намира, че той е
неоценяем. На основание чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК във връзка с чл. 3 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя дължимата държавна такса
за разглеждане на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН в размер на 50,00 (петдесет) лева.
По отношение на разноските за възнаграждение за вещо лице по назначената по
делото СТЕ, съдът намира, че същите са направени изцяло и единствено в производството
по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, тъй като въпросите, на които е отговорило
вещото лице касаят уважения иск по чл. 30, ал. 1 ЗН и подкрепят ищцовите твърдения, като
в полза на ищеца следва изцяло да се присъдят разноските за вещо лице по назначената по
делото СТЕ, които са в размер на 1 780 (хиляда седемстотин и осемдесет) лева.
Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 900 лв.,
като са представени и съответните доказателства за плащането им. Процесуалният
представител на ищеца е представлявал последния по два иска (чл. 30, ал. 1 ЗН и чл. 135
ЗЗД), като в представения по делото Договор за правна защита и съдействие Сер. АВ №
********** от 23.11.2020 г. е посочено, че адв. възнаграждение по иска с правно основание
чл. 30 ЗН е в размер на 600,00 лв. Доколкото в Договор за правна защита и съдействие Сер.
АВ № ********** от 19.12.2024 г. е посочено допълнително адвокатско възнаграждение в
размер на 700,00 лв., без да е конкретизиран размерът на възнаграждението за процесуално
представителство по всеки от двата иска, съдът определя, че допълнителното адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по иска с правно основание чл. 30, ал. 1
ЗН е в размер на 350,00 лв. По този начин разноските на ищеца за адвокатско
възнаграждение възлизат в общ размер на 950,00 (деветстотин и петдесет) лева.
Предвид изложеното, разноските на ищеца по уважения иск с правно основание чл.
30, ал. 1 ЗН възлизат в общ размер на 2 780,00 (две хиляди седемстотин и осемдесет) лева,
които са сбор от 50,00 лв. – дължима държавна такса, 1 780 лв. – възнаграждение за вещото
лице по назначената по делото СТЕ и 950,00 лв. – адвокатско възнаграждение, като същите
следва да бъдат присъдени в тежест на ответната страна.
Разноски на ответната страна по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД:
Ответната страна претендира разноски в общ размер на 2 200,00 лв., представляващи
адвокатски хонорар, изплатен изцяло в брой от В. Т. и Д. К.. Предвид отхвърления иск по чл.
135 ЗЗД разноски за адвокатско възнаграждение на ответната страна се дължат единствено за
процесуалното представителство по този иск. По делото са представени доказателства за
реално сторени разноски, както следва: по Договор за правна защита и съдействие Сер. АВ
№ ********** от 04.01.2022 г. в размер на 800,00 лв. и по Договор за правна защита и
17
съдействие Сер. АВ № ********** от 29.11.2024 г. в размер на 1 000,00 лв., като и в двата
договора не е конкретизиран размерът на договореното адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН и по иска с
правно основание чл. 135 ЗЗД. Съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение
за процесуално представителство по двата иска следва да се определи по равно, след като с
цитираните договори не са индивидуализирани по размер, като адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД
възлиза в общ размер на 900,00 (деветстотин) лева.
Предвид изложеното, разноските на ответната страна по отхвърления иск с правно
основание чл. 135 ЗЗД, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, са в размер
на 900,00 (деветстотин) лева, като същите следва да бъдат присъдени в тежест на ищеца.
Водим от горното, Петричкият районен съд,
РЕШИ:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, по иск предявен от М. С. Т., ЕГН
**********, с адрес гр. Б., ул. „И. Ш.“ № *, ет. *, ап. *, дарственото разпореждане,
извършено от С.Б. Т., ЕГН ****, починал на **** г. в гр. Петрич, в полза на В. А. Т., ЕГН
**********, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 80, том V, рег.
№ 5607, дело № 811 от 2004 г. на Нотариус, вписан под № 287 в регистъра на Нотариалната
камара, с район на действие района на РС-Петрич, вписан в Служба по вписванията - гр.
Петрич във вх.рег. № 1449/04.10.2004 г., акт № 115, том V, дело № 1129/2004 г., по силата на
което С. Т. дарява на В. Т. собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Петрич и
представляващ Втори етаж /без дворно място/ от двуетажната жилищна сграда, находяща се
в югоизточната част на УПИ VII-1397 /седми, отреден за поземлен имот хиляда триста
деветдесет и седми/, в квартал 118 /сто и осемнадесети/ по подробния устройствен план на
гр. Петрич, целият имот с площ от 400 кв.м. /четиристотин квадратни метра/, по скица,
ведно с 1/2 /една втора/ идеална част от тавана на същата сграда, при граници и съседи на
имота: улица, УПИ VIII-1398, УПИ III-1391 и УПИ VI-1396, в размер на 1/4 ид. ч. (една
четвърт идеална част), като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на М. С. Т., ЕГН
**********, с адрес гр. Б., ул. „И. Ш.“ № *, ет. *, ап. *, от наследството на С.Б. Т., ЕГН ****,
починал на **** г. в гр. Петрич, в размер на 1/4 ид.ч. (една четвърт идеална част), със
сумата от 29 485 (двадесет и девет хиляди четиристотин осемдесет и пет) лева.
ОСЪЖДА Д. Г. К., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. Петрич, ул. „П. Р. С.“ № *, в
качеството на единствен наследник по закон на В. А. Т., ЕГН **********, починала на
17.10.2024 г., да заплати на М. С. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „И. Ш.“ № *, ет. *,
ап. *, сумата от 29 485 (двадесет и девет хиляди четиристотин осемдесет и пет) лева,
представляващи уравняване на накърнената му запазена част от наследството на С.Б. Т.,
ЕГН ****, починал на **** г. в гр. Петрич.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „И. Ш.“ № *,
ет. *, ап. *, срещу Д. Г. К., ЕГН ********** и В. А. Т., ЕГН **********, двете с поС.ен адрес
гр. Петрич, ул. „П. Р. С.“ № *, иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване сключения
между В. А. Т., ЕГН **********, от една страна и от друга страна Д. Г. К., ЕГН **********,
договор за продажба на недвижим имот, подробно описан в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 1039 от 12.02.2020 г., том I, рег. № 1751, дело № 037 от
12.02.2020 г. на Костадинка Топалова – нотариус с район на действие РС-Петрич,
регистриран под № 510 в регистъра на Нотариалната камара на Република България, за
недействителен по отношение на М. С. Т., ЕГН ********** и по отношение на 1/4 от същия,
18
като неоснователен (недоказан).
ОСЪЖДА Д. Г. К., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. Петрич, ул. „П. Р. С.“ № *,
лично и в качеството на единствен наследник по закон на В. А. Т., ЕГН **********,
починала на 17.10.2024 г., да заплати на М. С. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „И.
Ш.“ № *, ет. *, ап. *, сумата от 2 780,00 (две хиляди седемстотин и осемдесет) лева –
сторени разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА М. С. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „И. Ш.“ № *, ет. *, ап. *, да
заплати на Д. Г. К., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. Петрич, ул. „П. Р. С.“ № *, лично и в
качеството на единствен наследник по закон на В. А. Т., ЕГН **********, починала на
17.10.2024 г., сумата от 900,00 (деветстотин) лева – сторени разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд – гр. Благоевград, с въззивна жалба, която се подава чрез Районен съд –
гр. Петрич.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
19