Решение по дело №1329/2024 на Административен съд - Пазарджик

1. Производството е по реда на Глава Десета, Раздел Първи от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

2. Образувано е по Жалба на Х. Г. Б., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Костандово, ул. Раковски № 8, с посочен съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. Винчо Горанов 32, адв. А., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0367-000226 от 15.11.2024 год., издадена от А. Н. Д., на длъжност мл. автоконтрольор в Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, с която спрямо И., на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не – повече от 18 месеца..

3. Изложените в жалбата съображения се свеждат до твърдението, че оспорената заповед необоснована, нищожна, незаконосъобразна и постановена при съществено нарушение на материално и процесуално правните разпоредби.

В тази насока, жалбоподателя оспорва констатацията на административния орган, че на 14.11.2024 г. около 22:43 часа в гр. Велинград на бул. Съединение, срещу № 144 е управлявал лек автомобил „АУДИ А8“ с peг. № [рег. номер], лична собственост след употреба на наркотични вещества и техните аналози.

Счита се, че необходимите материалноправни предпоставки за налагане на мярката, тоест управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, в случая не са установени по категоричен начин.

Сочи се, че от Протокол за извършена изследване на урина за наличие на наркотични вещества и/или техни аналози е видно, че на база на извършените изследвания на предоставените биологични проби/ урина/ от жалбоподателя, не се установява наличие на наркотични вещества или упойващи вещества.

Иска се оспорената заповед да бъде отменена изцяло, като в полза на жалбоподателя се присъдят сторените разноски по производството.

4. Ответника А. Н. Д., на длъжност мл. автоконтрольор в Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, не взема становище по жалбата.

ІІ. За допустимостта:

5. Според нарочно съставената разписка, заповедта е връчена на нейният адресат на 15.11.2024г., а жалбата срещу ѝ е регистрирана в деловодството на администрацията на 20.11.2024 г. При това положение и при наличието на правен интерес от оспорването, жалбата с която е сезиран съда се явява ДОПУСТИМА.

III. За фактите:

6. При извършена проверка на 14.11.2024 г., около 22:35 часа в гр. Велинград на бул. Съединение, срещу административен номер 144, Х. Г. Б., [ЕГН] управлява моторно превозно средство, лична собственост, марка и модел „Ауди А8“ с peг. № [рег. номер], като извършва следното нарушение: управлява моторното превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. При направената качествена проба с № 239, в 22:43 ч., с техническо средство „DRUGTEST 5000“, с фабричен № ARSE 0048 е отчетен положителен резултат за употреба на наркотични вещества и техни аналози - канабис – 25.

Резултата е бил показан на водача, който не се е съгласил с показанието. Издаден е бил талон за медицинско изследване с №270373 от 14.11.2024 г. придружен от 8 бр. стикери на МВР с №[рег. номер]. Водача е дал кръвна проба и урина във Филиал за спешна медицинска помощ Велинград.

Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предложение второ от ЗДвП – управлява пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

7. От А. Н. Д., на длъжност младши автоконтрольор от Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР, Пазарджик е съставен е Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 1441767 от 15.11.2024г. Акта е връчен на неговия адресат на същата дата без заявени резерви или възражения.

С Резолюция № 24-0367-[рег. номер] от 22.11.2024 г. на началник в ОД на МВР, Пазарджик е прекратено административното производство по установяване на нарушение за което е издаден АУАН GA, № 1441767 от 15.11.2024г.

Според писмо вх. № 1588 от 18.02.2025 г. на Районна прокуратура Пазарджик, Териториално отделение Велинград, по повод констатираното деяние, срещу неизвестен извършител е било образувано досъдебно производство № 620 по описа на РУ Велинград за 2024 г. и вх. № 6863 по описа на Районна прокуратура Пазарджик за 2024 г. Понастоящем, досъдебното производство не е приключило.

8. Процесната заповед е издадена, като административния орган е възприел изцяло и възпроизвел, прежде описаните факти и правна квалификация на деянието. На основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не – повече от 18 месеца. Отнето е Свидетелство за управление на МПС № *********

9. По делото се представиха следните документи :

- Докладна записка № ЗПР-19699 от 15.11.2024 г. до началник РУ Велинград, изготвена от мл. инспектор Д. във връзка с извършване на процесната проверка;

- Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 15.11.2024г., в който са отразени резултатите от извършената проверка на Бачов за употреба на наркотични вещества, в който е отразен резултат – „… № на уреда ARSE 0048, № на пробата 239, еднократен тест - канабис;

- Талон за медицинско изследване № 270373, връчен на жалбоподателя на 14.11.2024 г. в 23:00 часа, без да са вписани възражения;

- Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби, в който е отбелязано, че в 23:12 часа, Бачов е дал проби от кръв и урина. Отразено е че Бачов е отрекъл употребата на наркотични вещества или техни аналози;

- Справка за водача Х. Г. Б., от която е видно, че от издаване на свидетелството му за управление на МПС на 01.10.2021 г. до момента, за нарушения на ЗДвП, спрямо него са издадени шест електронни фиша и са постановени две принудителни административни мерки във връзка с процесното нарушение.

-Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 г. на директора на ОД на МВР, Пазарджик, с която на основание чл. 43, ал. 4, във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗМВР и чл. 165 и чл. 172 от ЗДвП, с която служители на конкретно изброени длъжности, включително и „Младши автоконтрольор ІІ-I степен“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ В Районните управления към ОД на МВР, Пазарджик, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, по реда на чл. 171, т.1, т. 2, т. 2а, т.4, т. 5б.“а“, т. 6 и т.7 от ЗДвП;

- Разпечатка на фискална памет на техническо средство DRUG TEST 5000 с фабричен номер ARSE – 0048 с отразени резултати от процесната проба;

- Протокол № *********-1210000 от 05.04.2024 г. за калибровка на техническото средство, със срок на валидност 12 месеца;

- Писмо от директора на Център за спешна медицинска помощ Пазарджик вх. № 1718 от 20.02.2025 г., в което е посочено, че центърът и неговите филиали не разполагат с резултати от кръвни проби;

- Резултати от изследване на проба урина, дадена от Х. Б., проведено на 18.11.2024 г. от СМДЛ „Синево-България“ ЕООД, клинична лаборатория **********, според което са констатирани отрицателни показания за употреба на наркотични вещества, включително и канабис(marijuana ТНС).

IV. За правото:

10. Според чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

11. В случая, данните по делото налагат несъмнения и еднозначен извод, че на 14.11.2024 г., около 22:35 часа в гр. Велинград на бул. Съединение, срещу административен номер 144, Х. Б., е управлява моторно превозно средство, като при направената проверка от надлежен контролен орган с техническо средство „DRUGTEST 5000“ е отчетен положителен резултат за употреба на наркотични вещества и техни аналози - канабис – 25.

Противоправното деяние на водача е констатирано с акт за установяване на административно нарушение, съставен от съответното материално компетентно длъжностно лице, който по силата на разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП има отнапред придадена материална доказателствена сила относно обективираните в него фактически констатации.

12. Представените по делото резултати от медицинско изследване, проведено в СМДЛ „Синево-България“ ЕООД, клинична лаборатория ********** са относими до изследвания за наличие на наркотични вещества в урина, които са проведени на 18.11.2024 г., тоест четири дни след процесната проверка на 14.11.2024 г. Освен документа с резултатите от проведеното лабораторно изследване, по делото не се представиха и не се поиска събирането на други доказателства или доказателствени средство, от които да е възможно да се формира извод, че получените резултати от изследването на пробата взета на 18.11.2024 г., изключва възможността, към 14.11.2024 г. Бачов да е управлявал моторното превозно средство след употреба на канабис.

В тази насока, по делото не се представиха резултатите от пробата, която е дадена от Бачов на 14.11.2024 г.

13. В контекста на приетите за установени факти, трябва да се съобрази, че според чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.

Очевидно, въпросните мерки са една от проявните форми на властническата гаранция за точно осъществяване на надлежно, нормативно установено, материално правило за поведение, било като изключат предпоставките, то да бъде нарушено, било като преустановят, деянията предприети в нарушение на същото или пък изключат предпоставките за настъпване на вредни последици от противоправното деяние или респективно имат за последица, отстраняване на вече настъпили вредни последици от такова деяние. Явно е също така, че тези мерки, по правното си естество не съставляват административни наказания, макар и да са форма на административна принуда.

14. Според чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби: контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението, техническата изправност и обезопасяването на товарите на движещите се по пътя пътни превозни средства, като за целта служебните лица са длъжни да извършат проверката по безопасен начин, осигурявайки необходимата видимост, а според чл. 165, ал. 1, т. 7 от ЗДвП, въпросните служби извършват превантивна дейност за ограничаване на пътнотранспортните произшествия и последиците от тях.

Съобразно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Както се описа в т. 9 от настоящото решение, с нарочна № 312з-1237 от 14.04.2022 г., Директора на ОД на МВР, Пазарджик, е предоставил на служителите заемащи длъжността „Младши автоконтрольор ІІ-I степен“ в ОДМВР и в техните териториални структурни звена, правомощията да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата.

Несъмнено е, че А. Н. Д. е служител на Министерство на вътрешните работи, който заема длъжността младши автоконтрольор в Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР, Пазарджик. В случая, принудителната административна мярка е наложена за деяние, което е осъществено в рамките на гр. Велинград. При това положение, данните по делото налагат явния и еднозначен извод, че Д. е бил снабден с необходимите материални, функционални и по място правомощия, да издава административни актове от категорията на процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка.

15. В издадената от А. Н. Д. заповед подробно е описано, конкретно извършеното от Бачов деяние, мястото където е осъществено и установено; обстоятелствата при които същото е сторено и при които е установено; посочени са резултатите от извършените проверки с технически средства, както и самите технически средства; посочена е правната квалификация на деянието; както и нормативното основание за налагане на принудителната мярка.

Казано с други думи, заповедта съдържа фактическите и правни основания за нейното постановяване.

16. С оглед конкретиката на текущия казус, следва да се съобрази, че според разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 от НК, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

Ясно е при това положение, че извършеното от Бачов деяние съставлява престъпление, което в твърде радикална степен застрашава живота и здравето на хората. Като е отчел това и за да охрани този обществен интерес, като ограничи предпоставките за повторно осъществяване на подобно противоправно поведение от Бачов, административния орган, правилно е приложил административната принуда и е определил съответно предвидения в закона срок на действие на мярката.

17. На следващо място, трябва да се отбележи, че прилагането на административната принуда е предприето своевременно, в деня в който е установено противоправното деяние, което засяга в съществена степен охраняваните обществени отношения. Относно срока на действие на мярката е несъмнено, че към момента в който въпроса за вината и юридическата отговорност на Бачов във връзка с прежде описаните деяния бъде разрешен, административна принуда на практика ще бъде безпредметна, а продължаването на нейното прилагане, не ще е вече в съответствие с целта, която закона преследва, посредством налагането на административни мерки от категорията на процесната такава. Ето защо, както законодателя, така и административния орган са посочили именно този момент, като край на периода на действие на принудата, като същевременно са го ограничили до максимална продължителност от 18 месеца. Така настъпването на един от двата посочени момента, ще има за пряка последица прекратяване на действието на административната мярка.

18. Все в тази насока, за пълнота на изложението трябва да се добави, че нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП не придава някакво сузпензивно действие на даването на биологична проба за лабораторно изследване и не поставя възможността да бъде постановена посочената в закона принудителна административна мярка в зависимост от непременното наличие на резултат от медицинско изследване за употреба на наркотици или техни аналози. Такива правила няма предвидени в ЗДвП. Това не следва и от указанието на закона, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Според цитирания в т. 10 от настоящото решение текст на закона, предпоставките за прилагане на административна принуда са „…употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест (курсива мой)….“.

Несъмнено е, че установената употреба на наркотични вещества или техни аналози от водач, било посредством медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, било посредством тест с техническо средство, както е в конкретния казус, са необходими и достатъчни, самостоятелни предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. Това е така, защото и в двата случая е налице установено по предвидения в закона ред, противоправно поведение от страна на водача на МПС, което застрашава в съществена степен обществения интерес и налага прилагането на административна принуда, с цел преустановяване на административното нарушение и съответно предотвратяване на повторното му извършване. Очевидно е, че тази цел на закона, не би била постигната, когато простото даване на биологична проба за медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, само по себе си би изключило възможността от прилагане на принудителната административна мярка. Казано с други думи, изчакването за неопределено време, на резултата от медицинското и химико-токсикологично лабораторно изследване, би обезсмислило прилагането на принудителната мярка, защото след този период от време, тя нито би преустановила административното нарушение, нито пък би предотвратила повторното му извършване. Тоест, за да бъде осъществен целеният резултат, административната принуда трябва да бъде приложена навреме. В противен случай, прилагането на мярката след изтичане на неопределен срок от време, от момента на извършване на нарушението, би имало за последица не неговото преустановяване и предотвратяване, а налагане на наказателна санкция за деянието, каквато каза се, не е целта на принудата.

С оглед изложеното до тук, Съдът счита, че процесната заповед е постановена от административен орган, снабден с необходимите за това правомощия, като властническото волеизявление е обективирано в изискваната от закона форма. Материалния закон е точно приложен, като са спазени съответните административно производствени правила. Спазена е типичната цел, която закона преследва, посредством постановяването на принудителни мерки от категорията на процесната такава.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Х. Г. Б., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Костандово, ул. Раковски № 8, с посочен съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. Винчо Горанов 32, адв. А., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0367-000226 от 15.11.2024 год., издадена от А. Н. Д., на длъжност мл. автоконтрольор в Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, с която спрямо И., на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не – повече от 18 месеца.

Решението е окончателно и не подлежи на оспорване и протест.