№ 9695
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М. ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от М. ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА Гражданско
дело № 20231110153436 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„ТС” ЕАД твърди, че ответниците А. В. К. и М. В. К. са наследници
по закон на М. Н. В., с която са били в договорни отношения по повод доставка на
топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-апартамент №14, находящ
се в гр. //////. Твърди, че е изправна страна по договора, а ответниците не са изпълнили
задълженията си да заплатят потребеното и доставено от ищеца количество топлинна
енергия за процесния имот. Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на
което да осъди ответниците да му заплатят, както следва: А. В. К. сумата от 182,38 лв.–
главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода
01.05.2020 г. – 30.04.2022 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 31,62
лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2021 год. – 07.09.2023 год.,
сумата от 21,20 лева, представляваща такса за услугата дялово разпределение за
периода от 01.08.2020 год. до 30.04.2022 год. и сумата от 4,90 лева, представляваща
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 год. до
07.09.2023 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 29.09.2023
год. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до изплащане на сумите и М. В.
К.-сумата от 182,38 лв.–главница, представляваща стойността на потребена топлинна
енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 год. за посочения по-горе недвижим
имот, сумата от 31,62 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2021
год. – 07.09.2023 год., сумата от 21,20 лева, представляваща такса за услугата дялово
разпределение за периода от 01.08.2020 год. до 30.04.2022 год. и сумата от 4,90 лева,
1
представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2020 год. до 07.09.2023 год., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 29.09.2023 год. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
изплащане на сумите. Претендира сторените в производството разноски.
Ответникът-А. В. К. не е депозирала отговор на исковата молба.
Ответникът-М. В. К., чрез назначения му особен представител, е депозирал в
срок отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва качеството на ответника на потребител на топлинна енергия.
Третото лице помагач-„Н“ ЕАД не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответниците, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е изплатил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за
ползвана топлоенергия през процесния период, както и възраженията си срещу
вземането на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.153 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиента на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба №16-334 за
топлоснабдяването. В случая процесният топлоснабден имот е придобит от М. Н.
В., което се установява от писмо от Столична община-район „Люлин“ от
08.07.2022 год.. В подкрепа на твърдението на ищеца, че М. Н. В. е била
потребител на топлинна енергия е и подадената от последната молба-декларация
за откриване на партида за процесния имот. От страна на ответниците не се
оспорва качеството им на наследници на М. Н. В., което се установява и от
приетото като доказателство по делото удостоверение за наследници от 01.11.2023
год.. Предвид изложеното съдът приема, че ответните А. В. К. и М. В. К. в
качеството си на наследници на М. Н. В. са придобили право на собственост
2
всеки по 1/2 идеална част от топлоснабдения имот респ. имат качеството на
потребители на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Те се публикуват най-малко в
един централен и един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично приемане от страна на потребителите. В
случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок
от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито
твърдения, нито има данни, че ответника е упражнил правото си на възражение срещу
Общите условия. Поради изложеното и с оглед елемента на административно
регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ, Наредба №16-334 за
топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В конкретния случай индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода се
извършва от „Н“ ЕАД, което се установява от договор от 30.09.2002 год..
При постановяване на съдебното решение съдът се съобрази с приетата
съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че в процесния имот
радиаторите са демонтирани, като сумите за отопление на имота се формират от
стойността на ТЕ отделена от щранг-лира в банята без ИРРО. Установява се, че
абонатът заплаща стойността на ТЕ, отдадена за сградна инсталация, разпределяна от
ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите
3
по проект. Установява се, че ТЕ за битово горещо водоснабдяване се начислява по
показанията на 1 бр. водомер. Установява се, че сумата, която се дължи за топлинна
енергия е общо 364,76 лева. Ответниците не твърдя, че са плащали суми дължими за
консумирана топлинна енергия, а липсата на извършени плащания се установява и от
приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед на изложеното и след като взе предвид приетите в производството
експертизи, настоящият съдебен състав намира, че по делото е установена потребената
топлоенергия, която съдът приема, че е в размер на 364,76 лева, като иска следва да се
уважи както следва: за сумата от 182,38 лева по отношение на А. В. К. и за сумата от
182,37 лева спрямо М. В. К..
За сумата от 42,40 лева, представляваща такса за отчитане на уреди и
разпределение иска също е основателен и следва да се уважи.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото е
установено количеството на потребена топлоенергия. От своя страна ответниците не
ангажираха доказателства, че са изпълнили задължението си за заплащане на
стойността на потребената топлинна енергия за процесния имот, както и на сумата
представляваща такса за отчитане на уреди за дялово разпределение.
Съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви за забава за процесния период
е неоснователна.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му. Спрямо процесния период приложими са Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “ТС” EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на
КЕВР . Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Следователно забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят задълженията, а именно
от 15 –ти юни на съответната година доколкото при съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ
отоплителният сезон, съставляващ отчетния период, за който се извършва
изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти април. В случая
изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди издаването им
потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от извършеното дялово
разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им редакция се явяват
неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава
след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от ищеца
до ответника. По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период следва
4
да се отхвърли като неоснователен.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно
вземане, поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за
мораторна лихва на това вземане следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и претенцията на страните за присъждане на разноски
съдът намира, че на основание чл. 78 ал.1 и ал.8 от ГПК, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца разноските в настоящото производство, съразмерно с
уважената част от претенциите, както следва: А. В. К. сумата от 84,79 лева и М. В. К.
сумата от 1064,11 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. В. К., ЕГН **********, адрес: гр. //////, ап.14 да заплати на „ТС”
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. ///////, на правно основание чл.79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ, сумата от 182,38 лева /сто осемдесет и два лева и
тридесет и осем стотинки/, представляваща топлинна енергия за периода от
01.05.2020 год. до 30.04.2022 год. за топлоснабден имот-апартамент №14, находящ се
в гр. //////, сумата от 21,20 лева /двадесет и един лева и двадесет стотинки/,
представляваща такса за отчитане на уреди за дялово разпределение за периода от
01.08.2020 год. до 30.04.2022 год., ведно със законната лихва върху главниците
считано от 29.09.2023 год. до окончателното плащане на сумите, както и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 84,79 лева /осемдесет и четири лева и седемдесет и
девет стотинки/, представляваща сторените в производството разноски съразмерно с
уважената част от претенциите.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. /////// искове против А. В. К., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 86,
ал.1 от ЗЗД за сумата от 31,62 лева, представляваща лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия, за периода от 15.09.2021 год. до 07.09.2023 год. и за сумата от
4,90 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за услугата дялово
разпределение за периода от 15.09.2020 год. до 07.09.2023 год., като неоснователни.
ОСЪЖДА М. В. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ////////, чрез адвокат
С.-особен представител да заплати на „ТС” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. ///////, на правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ, сумата от
182,37 лева /сто осемдесет и два лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща
5
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 год. до 30.04.2022 год. за топлоснабден
имот-апартамент №14, находящ се в гр. //////, сумата от 21,20 лева /двадесет и един
лева и двадесет стотинки/, представляваща такса за отчитане на уреди за дялово
разпределение за периода от 01.08.2020 год. до 30.04.2022 год., ведно със законната
лихва върху главниците считано от 29.09.2023 год. до окончателното плащане на
сумите, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1064,11 лева /хиляда
шестдесет и четири лева и единадесет стотинки/, представляваща сторените в
производството разноски съразмерно с уважената част от претенциите.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. /////// искове против М. В. К., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 86,
ал.1 от ЗЗД за сумата от 31,62 лева, представляваща лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия, за периода от 15.09.2021 год. до 07.09.2023 год. и за сумата от
4,90 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за услугата дялово
разпределение за периода от 15.09.2020 год. до 07.09.2023 год., като неоснователни.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Н“ ЕАД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6