№ 3041
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20231110216763 по описа за 2023 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.06.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 8-ми състав, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.В. като разгледа докладваното от съдия С.
Цепова н.а.х.д. № 16763 по описа на СРС за 2023г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. К. срещу наказателно постановление /НП/
1
№ 20-4332-015847 /09.08.2023г., издадено от началник група О”ПП”-СДВР, с
което на жалбоподателя Д. Г. К. е наложено административно наказание глоба
в размер на 20.00 /двадесет/ лв. на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на
чл. 20, ал. 1 ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП административно
наказание „глоба“ в размер на 100 / сто /лв. и „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от един месец за нарушение на
чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ от ЗДвП.
В жалбата си Д. К. сочи, че не е съгласен с фактическите констатации в
акта. Твърди, че издаденото наказателно постановление е неправилно. Иска
същото да бъде отменено.
В съдебното заседание, на в което е приключило съдебното следствие,
жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Р.. Той
поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от съда да отмени издаденото
наказателно постановление.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 09.04.2023г., около 06:00 ч. в гр. София, на бул. „Братя Бъкстон“
Бензиностанция „Лукойл“ моторно превозно средство - автобус с ДК № ****
поради недостатъчно контрол върху управляваното моторно превозно
средство реализирал пътно-транспортно произшествие, като нанесъл щети по
контейнер за смет. След произшествието водачът напуснал мястото, без да
уведоми органите на МВР за настъпилото произшествие.
На място била св. Ц. Г.. Тя възприела регистрационния номер на
автобуса и извършената маневра, както и напускането на
местопроизшествието. На място бил извикан екип на КАТ. Въз основа на
събраните данни и извършена справка на 07.07.2023г. Д. К. бил повикан в
РУП и на същия била предоставена възможност да посочи кое е лицето,
управлявало моторно превозно средство. Д. К. попълнил декларация, в която
отразил, че той е управлявал автобуса. Въз основа на съставените документи
на 07.07.2023г. св. А. С. съставил АУАН, като в него описал фактическите
констатации по случилото се и квалифицирал извършеното като
2
осъществяващо административно нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП и по
чл.123 ал.1 т.3 б. „в“от ЗДвП.
Въз основа на акта при идентична словесна обосновка и правна
квалификация на соченото нарушение е съставено и атакуваното НП, с което
на жалбоподателят Д. К. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20.00лв. за първото нарушение и глоба в размер на 100 лв. и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един
месец за второто нарушение.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
показанията на св.С., св. Б. и св. Ц. Г., както и въз основа на писмените
доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК към материалите по
делото - АУАН, протокол за ПТП, декларации на водача, заповед на министъра
на вътрешните работи, справка-извлечение за извършени нарушения и
наложени на жалбоподателя административни наказания по ЗДвП.
Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат
фактическата обстановка по случая. Между същите не съществуват
противоречия и несъответствия, с оглед на което съдебният състав ги
кредитира в цялост. Свидетелските показания очертават фактите, касаещи
настъпването на пътнотранспортното произшествие.
От показанията на свидетелите, които съдът кредитира, защото са
последователни, логични и кореспондират с останалите доказателства по
делото, се установи св. Ц. Г. да е лицето възприело механизма на
произшествието, настъпването на същото, водача и рег. номера на автобуса,
причинил произшествието, респективно поведението на този водач след това.
В този аспект са и писмените данни.
Така съпоставяйки тези показания с останалите писмени доказателства
и с показанията на свидетелите, съдът прие доказателствената съвкупност да е
единна и непротиворечива, в пълнота извеждаща фактическите констатации в
АУАН.
Тъй като гласните доказателствени средства подкрепят въведеното в
АУАН, същия може и следва да се ползва от съда като писмено доказателство,
относно дата, място, време на съставяне на същия, респективно отразеното в
него.
3
Съдът кредитира като писмено доказателство наличната декларация, от
която установи да е спазена процедурата въведена в ЗДвП относно
предоставяне възможност да се посочи, кой е управлявал МПС-то на
въведената в акта дата и последният да е отразил именно той да е управлявал
автомобила.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения в
закона срок, от процесуално легитимирано за това лице, срещу акт подлежащ
на съдебен контрол пред настоящата инстанция, но разгледана по същество тя
е неоснователна.
Видно от приобщената по делото заповед на министъра на вътрешните
работи АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в АУАН, така
и в НП следва да бъде описано както самото нарушение, така и
обстоятелствата, при които то е извършено.
В конкретния случай и в акта, и в НП са посочени в пълен обем
обстоятелства, при които е извършено нарушението. Изрично са отразени
време, място, МПС, фактите, свързани с конкретния механизъм на настъпване
на произшествието, респективно и резултатът от ПТП.
От словесното описание на нарушението по несъмнен начин се
установява извършването на какво нарушение е вменено на жабоподателя и то
съответства на посочената норма на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, респективно чл.123
ал.1 т.3 б. „в“ от ЗДвП.
Нарушението е извършено с факта на осъщественото управление на
превозно средство, без да е окозан достатъчно контрол при това управление,
по начин, че в причинно-следстевна връзка с това волево поведение на водача
е причинен и вредоносения резултат, като са нанесени и щети.
Деянието е извършено виновно, като водачът-субект на отговорността е
имал представи в съзнанието си за обстоятелствата при които осъществява
4
управлението на превозното средство и предприетата от него маневра,
представи за позиционирането на контейнера, като въпреки тези представи е
осъществил управлението без достатъчен контрол, така че е допуснал
реализирането на пътно-транспортон произшествие.
За така осъщественото нарушение на жалбоподателя е наложена глоба в
размер, който съответства на вида и тежестта на извършеното нарушение,
поради което и не следва да бъде редуциран.
Административно-наказателната отговрност на жалбоподателя за
второто нарушение е била също правилно ангажирана.
Това е така, защото от доказателствата по делото – свидетелските
показания, несъмнено се установи водачът да е напуснал мястото на
инцидента.
С това си обективирано поведение той съзнателно е нарушил
разпоредбата на чл.123 ал.1т.3 от ЗДвП. В съзнанието му е имало представи за
настъпилото произшествие, за участието му в него и собственото му
поведение на пътя като водач на превозно средсдтво, както и представи
относно настъпилия резултат. Въпреки това не е останал на мястото на
произшествието и не е уведомил органите на МВР.
Определаната от надминистративнонаказващият орган санкция „глоба“
в размер на 100 лв. е в рамките на законоопределеното, адекватна и
съобразена е както с тежестта на извършеното нарушение, така и с данните за
личността на нарушителя, поради което съдът счета, че не следва да бъде
редуцеирана като размер.
Наложеното му лишаване от парво да управлява моторно превозно
средство също е адекватно на вида и тежестта на извършеното нарушение, в
рамките на законоустановеното, поради което също не следва да бъде
редуцирано.
С оглед изложеното съдът приема, че атакуваното НП следва да бъде
потвърдено.
Не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Предвид изхода на производството жалбоподателят Д. Г. К. следва да
заплати в полза на СДВР сумата от 100 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
5
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 20-4332-015847
/09.08.2023г., издадено от началник група О”ПП”-СДВР, с което на
жалбоподателя Д. Г. К. е наложено административно наказание глоба в размер
на 20.00 /двадесет/ лв. на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 20,
ал. 1 ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП административно наказание
„глоба“ в размер на 100 / сто /лв. и „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от един месец за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.
„в“ от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. Г. К. да заплати в полза на СДВР сумата от 100 /сто/ лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6