№ 160
гр. Сливен, 17.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова
Въззивно гражданско дело № 20232200500122 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:40 часа се явиха:
За въззивното дружество „ВИК - Сливен“ ООД, редовно призовано, се
явява представител по пълномощие адв.Н. К., редовно упълномощен за
настоящата инстанция.
Въззиваемият Т. Г. Й., редовно призован, не се явява. Представлява се
от представител по пълномощие адв.А. С., редовно упълномощена.
АДВ.К.: Да се даде ход на делото
АДВ.С.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на същото и го докладва.
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
ДепозирА. е въззивна жалба от адв. Н. К. пълномощник на „ВИК -
Сливен“, със седалище и адрес на управление ***, против решение №
133/21.02.2023г. по гр.д. № 5273/2022г. по описа на РС- Сливен, с което е
било признато за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че Т. Г. Й. от
*** не дължи на въззивника сумата от 1551.07лв., представляваща стойността
1
на доставена и консумирА. питейна вода за периода от 01.01.2009г. до
31.07.2017г., за имот находящ се в ***, законната лихва считано от
18.09.2017г. и 44.64 лв. деловодни разноски по ч.гр.д.№ 4478/2017г. на СлРС,
поради погасяване на правото на иск и на принудително изпълнение на
жалбоподателя. С обжалваното решение било признато за установено и че
въззиваемият Т.ов не дължи на въззивното дружество и сумата от 630.81лв.,
представляваща мораторна лихва. Въззивникът бил осъден да заплати и
деловодни разноски в размер на 526.96лв.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено, предявените искове
да бъдат отхвърлени и да бъдат присъдени деловодни разноски за двете
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от адв.С., процесуален представител на въззиваемата стрА., с който
въззивната жалба е оспорена, като неоснователна.
Моли се да се потвърди обжалваното решение. Претендират се
разноски.
С определение № 220/24.04.2023г., постановено в закрито заседание,
съдът е извършил доклад на въззивната жалба и отговора на същата, което
определение е връчено на страните.
С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени
искания.
АДВ.К.: Поддържам въззивната жалба. Нямам възражения по доклада.
Нямам доказателствени искания.
АДВ.С.: Поддържам отговор на въззивната жалба. Нямам възражения
по доклада. Нямам искания.
Тъй като няма направени нови доказателствени или процесуални
искания, съдът намира делото за изяснено от фактическа стрА., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
АДВ.К.: Уважаеми окръжни съдии, моля да уважите въззивната жалба.
Считам първоинстанционното решение за неправилно. Съдът неправилно е
2
приложил тригодишната погасителна давност по отношение на тези вземания.
Практиката на съдилищата, а и в по–новата на ВКС, обективирА. в Решение
№ 50295/23.01.2023г. по гр.д. № 1030/2022г. на 4-то ГО, изрично се приема,
че след влизане в сила на Заповедта за изпълнение по отношение на
установеното вземане винаги е приложима петгодишната погасителна
давност. В случая, имайки предвид тези обстоятелства, считам че към
момента на постановяване на решението не е изтекъл предвидения срок за
погасяване на вземането. Също така не споделям и възражението в отговора
по отношение на това, че давността се прекъсва с извършване на
изпълнителни действия. Не веднъж съдилищата са имали възможност да
отбележат, че давността се прекъсва по искането на такива действия от стрА.
на взискателя. В противен случай това би било оставено в правомощията й
благоговението на ЧСИ, ДСИ, дали да извърши действията и дали тази
давност да се прекъсне. Именно в този смисъл, считам че с образуването на
изпълнителното дело против ищеца в първоинстанционното производство и
по искането за налагане на запор и възбрА. на негови вещи давността е
прекъсната. Поради тези съображения искът, такъв какъвто е предявен, се
явява неоснователен. В този смисъл моля да отмените първоинстанционното
решение и да постановите ново, с което отхвърлите предявените искове.
Моля да присъдите на дружеството разноски, сторени пред първата инстанция
и пред настоящата, представляващи платената д.т. в размер на 56,02 лева. В
този смисъл моля за Вашия съдебен акт.
АДВ.С.: Уважаеми окръжни съдии, моля да потвърдите решението на
СлРС, като правилно и законосъобразно. Считам че действително в случая е
приложима тригодишната погасителна давност за вземането, в който
тригодишен срок не е било образувано изпълнително производство.
ЦитирА.та от колегата съдебна практика на ВКС не е задължителна. Законът е
категоричен, че само когато вземането е установено със съдебно решение
единствено тогава винаги давността е петгодишна. Касае се за периодично
задължение и следва да се приложи давност от три години. Освен това по
искането на изпълнителни действия и запор на сметка на Банка ДСК, където е
установено, че доверителят ми няма сметка, не е в състояние да прекъсне
давността. Моля да потвърдите решението на първоинстанционния съд и да
присъдите разноски на доверителя ми в настоящото производство.
Представям списък.
3
Съдът приключва съдебните прения и обяви, че ще се произнесе с
решение на 16.06.2023г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 10.50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4