Р
Е Ш Е Н И Е
748/17.4.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Варна, III-ти
наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Ерна Якова-Павлова
при секретаря Петя Великова, като разгледа
докладваното от съдията нахд № 552 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е с правно основание чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Е.В.Д.“ ЕООД ЕИК *********,
със седалище ***, представлявано от Станислав Желев, чрез адв. Р.Д. против НП № 03-008998/07.03.2018 год.
издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с
което на дружеството е наложено административно наказание на осн. чл.414, ал.3
от КТ „имуществена санкция” в размер на 5000 лв. за административно нарушение
по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от
КТ.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на процесното постановление и е формулирано искане за отмяната му. Алтернативно се иска
намаляване на размера на наложената
санкция.
В съдебно заседание процесуалният
представител на въззивното дружеството поддържа жалбата и искането до съда.
Сочи, че нарушението е недоказано, като пледира
за отмяна на акта, а алтернативно
- за намаляване на санкцията.
Процесуалният представител на АНО
оспорва жалбата, изразява становище за доказаност на извършеното нарушение и
моли НП да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 21.02.2018 г., около 10:45
часа, служители на ДИТ – Варна -
свидетелите Н. и М. заедно със свои
колеги, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на
територията на строителен обект – „Делта
Планет - МОЛ“, находящ се в гр. Варна,
ЗПЗ, участие в изпълнението на който, като подизпълнител имал жалбоподателят „Е.В.Д.“
ЕООД.
При пристигането си в обекта
свидетелите Н. и М. възприели лица, които извършвали трудова дейност по сухо
строителство на един от етажите в обекта. Сред лицата, полагащи труд били и
свидетелите Ст.Иванов и Ж.Ж..
Съставен бил констативен протокол, в
който свидетелите Иванов и Ж. декларирали, че работят за „Е.В.Д.“ ЕООД съответно
от 01.2018 г. и от 21.02.2018г. на длъжност „общ работник” с работно време от
08:00 часа до 17:00 за първия и до 16,30
часа за втория. За Желбязков било
посочено , че няма сключен трудов
договор, а възнаграждението му е от
35-40 лева на ден и почивни дни – събота и неделя.
Впоследствие, въз основа на
проверените трудови договори служителите на Д“ИТ“ установили, че с Ж.Ж. не е
сключен трудов договор. При това положение бил формиран извод, че е осъществен
състав на административно нарушение по КТ и на 02.03.2018 г. бил съставен АУАН
срещу дружеството за това, че като работодател е допуснал до работа лицето Ж.Т.Ж. да престира труд в полза
на „Е.В.Д.“ЕООД без да е сключен трудов договор.
Приел, че по този начин е нарушена нормата на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ Акта за установяване на административно
нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който
вписал в съдържанието му възражения.Депозирал и писмени такива в срок.
Въз основа на акта за установяване на
административно нарушение административно наказващият орган е издал НП
№03-008990/07.03.2018г., в което възприел изцяло установената от служителите на
Д“ИТ“ фактическа обстановка и дал правна квалификация на извършеното нарушение
по чл.62 ал.1 от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание
на основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена санкция над минималния размер.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени
доказателства, както и гласните такива-показанията на св.Н. и св. М.. Последните
съдът кредитира изцяло като обективни и последователни.
Съдът намира, че показанията на свидетеля
Ст.Иванов не следва да бъдат кредитирани, тъй като от една страна противоречат
на целия останал доказателствен материал, а от друга са депозирани от лице,
което е било в трудовоправни отношения с „Е.В.Д.“ ЕООД и в този смисъл,
заинтересовано от изхода на делото.
Пред съда показания депозира и св. Ж.,
който сочи, че при извършване на проверката бил на портала на обекта, тъй като
дошъл да си търси работа, заедно с други две лица. Той посочи, че не е започвал
работа, тъй като предложената не му харесала. Съдът намира, че показанията на
св. Ж. не следва да бъдат кредитирани, тъй като противоречат на приложените по
делото писмени доказателства – констативен протокол, в който сам Ж.Ж. е посочил
параметри на трудово правоотношение към момента на проверката. Този протокол е
подписан и от представител на проверяваното дружество – техн.ръководител
Пл.Стоянов, чрез когото е връчена и призовката по чл.45 ал.1 АПК до
работодателя. От друга страна в
показанията си свидетелите Н. и М. са категорични, че са възприели лицата,
вписани в протокола, на един от етажите на обекта с работно облекло да полагат
труд по сухо строителство – поставяне на гипсокартон, т.е. лицата са престирали
труд в полза на работодателя – „Е.В.Д.“ ЕООД.
При така
установената фактология съдът формулира правно
убеждение в следния смисъл:
По
приложението на процесуалния закон:
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган
– Директора на Д”ИТ”-Варна, съобразно разпоредбата на чл. 416 ал. 5 от
КТ. АУАН и НП са
формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, преписи и
от двата са връчени на нарушителя, като му е дадена възможност да организира
адекватна защита. Жалбоподателят
е депозирал писмено възражение срещу АУАН в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Издавайки
НП административно наказващият орган явно е счел, че е налице нарушение,
извършено от конкретното лице и не е съгласен с тези възражения.
Основателността или неоснователността на тази преценка не представлява
задължителен реквизит на наказателното постановление и предпоставка за
редовността му от външна страна, а е въпрос по същество.
Съдът не констатира неяснота по
въпроса кой е свидетел по АУАН, доколкото същият /свид. М./ е индивидуализиран
посредством три имена, ЕГН и адрес за призоваване в АУАН, а и тя беше разпитана
пред съда. В този смисъл не е допуснато нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН, както се сочи в жалбата.
По приложението на материалния закон:
Нормата на чл.62 ал.1 от КТ регламентира
формата, в която се сключва трудов договор – писмена, а тази на чл.61 ал.1 от КТ – времето, преди постъпването на работа. В настоящия случай лицето
Ж.Ж. е бил установен да работи в обект, където жалбоподателят е
извършвал строителна дейност. Освен това безспорно
се установи наличието на характеристики
и елементи на трудово правоотношение, доколкото видно от събраните
доказателства Ж.Ж. е извършвал дейност, свързана с периодично престиране на
работна сила, свързана с осъществяването на конкретна трудова функция, в случая
тази за длъжността „общ работник”.
За това съдът прие, че въззивното дружество
като работодател е нарушило императивната разпоредба на чл. 62 ал.1 от КТ и не
е налице основание за отмяна на НП,
поради материална незаконосъобразност.
В случая административно наказващия
орган не е индивидуализирал санкцията по реда на чл.27 от ЗАНН. Следва да се
има предвид, че констатираното нарушение
на трудовото законодателество от въззивното дружество е извършено за първи път
и налагането на санкция над минималния размер се явява прекомерна. За това съдът редуцира
„имуществената санкция” до минималния размер предвиден в чл.414 ал.3 от КТ, а именно - 1500 лева.
АНО бланкетно е посочил, че не
счита случая за маловажен и съдът споделя този извод, тъй като се касае за поведение,
несъобразено с основен принцип на трудовото законодателство на Република
България, защитаващ трудовите и социалните права на работниците и служителите,
които са по уязвимата страна в трудовите правоотношения. В този смисъл настоящият казус не показва занижена
степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид,
поради което и с оглед законодателното решение в чл.415в ал.2 от КТ това
нарушение не може да бъде квалифицирано като „маловажно“.
По изложените съображения съдът
намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде изменено и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 03-008998/07.03.2018 год., издадено
от Директора на Дирекция "Инспекция по труда"-гр.Варна, с което на „Е.В.Д.“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище ***, представлявано от Станислав Желев, е
наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на
труда, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 5000 лева на 1500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Варна
в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: