№ 230
гр. Варна, 08.04.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. П.
Мария Кр. М.
като разгледа докладваното от Мария Кр. М. Въззивно гражданско дело №
20243000500140 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
въззивна жалба от В. Р. Р., чрез процесуалния му представител адв. М.П.,
против решение №1516/21.12.2023г., постановено по гр.д.№344/23г. по описа
на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от В. Р. Р.
против Т. М. М. иск за приемане за установено по отношение на ответницата,
че ищецът е едноличен собственик на недвижим имот представляващ:
апартамент №17, с идентификатор 10135.2553.136.7.17 по КККР на гр.Варна,
намиращ се в гр.Варна, ул.“Кокиче“№27, ет.5, със застроена площ от 69, 58
кв.м., при граници: имоти с идентификатори 10135.2553.136.7.16,
10135.2553.136.7.18, 10135.2553.136.7.14, 10135.2553.136.7.13 и
10135.2553.136.7.12, ведно с прилежащото му избено помещение №20 с площ
от 2, 69 кв.м., при граници изба №19, №21 и коридор, както и припадащите
му се 4, 0859 % ид.ч., равняващи се на 10, 42 кв.м. ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата,
същото с идентификатор 10135.2553.136, цялото с площ от 525 кв.м., на осн.
чл.23, ал.1 от СК; 2/ В. Р. Р. е осъден да заплати на адвокат Д. С. С. сумата от
5 558лв., определено от съда възнаграждение за процесуално
представителство, осъществено по гр.д.№344/23г. по описа на ВОС в полза на
Т. М. М..В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният
иск бъде уважен.Претендират се разноски.
Въззиваемата Т. М. М. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.Д.С. поддържа
1
становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.Претендира разноски.
В депозирано след изтичане срока за обжалване допълнение към
въззивната жалба е направено доказателствено искане да бъдат приети като
писмени доказателства представените към допълнението заверени за вярност
копие от договор за поръчка от 06.01.2011г., сключен между В. Р. Р. и
„БПД“ЕООД, и копие от разписка от 24.02.2011г., изготвена от адв.Д.В.,
удостоверяваща получаването на сумата от 3 100 евро от В. Р. Р. като
купувач, представляващи задатък по предварителен договор от 24.02.2011г. за
покупко-продажба на процесния недвижим имот.Твърди се, че документите
се представят на този етап от производството, защото били открити в дома на
родителите на въззивника след подаване на въззивната жалба, които
документи въззивникът считал за изгубени и с които не е могъл да се снабди
на по-ранен етап, въпреки разговорите с посочените в тях лица.В отговора
въззиваемата поддържа становище за неоснователност на искането.
Представеният с допълнението договор за поръчка от 06.01.2011г. е
доказателство, което въззивникът е представил към исковата си молба и
същият е приет като доказателство по делото в първото проведено пред
първоинстанционния съд о.с.з. на 12.10.2023г.Доказателства в подкрепа
твърденията, че вторият документ е открит в дома на родителите на
въззивника след подаване на въззивната жалба не са ангажирани, липсват
предпоставките за прилагане на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК.Ако и да се приеме
противното, то доказателството не е необходимо за събиране, доколкото
заплащането на сумата от 3 100 евро като задатък е удостоверено в
представения към исковата молба и неоспорен предварителен договор от
24.02.2011г., служещ, съгласно посоченото в него, и за разписка относно
даването от купувача и получаването от продавача на посочената сума като
задатък.
В цитираното допълнение към въззивната жалба е направено искане и да
бъде спряно настоящото производство до постановяване на решение по т.д.
№2/22г. на ОСГК на ВКС, образувано за приемане на тълкувателно решение
по следния въпрос: Когато недвижим имот, придобит по време на брака при
действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на
единия съпруг, за да се счита оборена презумпцията за съвместен принос,
необходимо ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните
суми по този влог.
С оглед разрешението по т.1 от ТР №8/13 от 07.05.2014г. на ОСГТК на
ВКС, а именно, че при образувано тълкувателно дело пред Върховния
касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело
може да се спира само в касационната инстанция на осн. чл.292 от ГПК, а не
и във въззивната и първата инстанция, искането е неоснователно.
Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з.
Водим от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника да бъдат приети като
писмени доказателства представените към депозирано от него допълнение
към въззивната жалба заверени за вярност копие от договор за поръчка от
06.01.2011г., сключен между В. Р. Р. и „БПД“ЕООД, и копие от разписка от
24.02.2011г., изготвена от адв.Д.В..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за спиране на
производството по делото до постановяване на решение по т.д. №2/22г. на
ОСГК на ВКС.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№140/24г. по описа на ВАпС, гр.о. в
открито съдебно заседание на 15.05.2024г. от 9, 00ч.Да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3