Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т.,
04. 01.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в
публично заседание проведено на дванадесети декември две хиляди и шестнадесета година
в състав:
Районен съдия: ПЕТЪР
ПЕТРОВ
при секретаря Д.И.…………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00219 по описа
за 2016г и за да се произнесе взе
предвид следното:
Ч. гр. д. № 00175/ 2016 год. по описа на РС Г.Т.
е било образувано по заявление, подадено от Г.Ю.М. *** за издаване заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „ Щ. „ ООД с. К., община Г.Т. и по заявлението
съдът е издал Заповед № 74/ 07. 06. 2016 год., с която е задължил длъжника да
заплати на заявителя посочените в заявлението парични суми и разноски. Срещу
заповедта е постъпило писмено възражение от длъжника и съдът е дал на заявителя
едномесечен срок, в който да предяви иск за установяване на вземането си.
В едномесечния
срок е постъпила е искова молба от Г.Ю.М.
срещу „ Щ. „ ООД с. К., община Г.Т., в обстоятелствената част на която се сочи
следното :
По силата на договор за покупко- продажба, обективирана в нотариален акт № 29, том 3, вх. № 1179, дело
№ 389/ 28. 03. 2011 год. на СВ Г.Т. ищцата придобила правото на собственост
върху находящ се в землището на гр. Г.Т. недвижим земеделски имот,
представляващ нива с площ 102. 000 дка, имот № 027046.
С Договор за аренда, вписан под № 275, том
1, вх. рег. № 539/ 26. 02. 2010 год. на СВ Г.Т., сключен между предишния
собственик на имота- П.Л.И., като арендодател и
ответното дружество- като арендатор, на последния било предоставено правото на
временно и възмездно ползване върху имота за срок от 5 стопански години,
считано от 17. 02. 2010 год. до 01. 10. 2015 година. В чл. 3.1. на този договор
била уговорена парична форма на арендно плащане не
по- малко от 5 лв/дка годишно, платими до 30. 12. на
всяка стопанска година. Предвидена била и натурална форма на арендно плащане в чл. 3.2. в размер на 30% от добитата
продукция, която да може да се получи изцяло или частично в земеделска
продукция не по- късно от 1 месец от добиването на реколтата.
Във връзка с чл. 5.2 от договора след
покупката на имота ищцата встъпила в правата на арендодателя
по договора, за което уведомила арендатора чрез баща си като неин пълномощник.
Като предпочитана форма на арендно плащане била
посочена паричната форма, вследствие на което арендаторът й изплатил арендно възнаграждение по банков път за стопанската 2013/
2014 година.
За последната година от срока на договора-
2014/ 2015 стопанска година ответникът не изплатил на ищцата дължимата й рента
и бил в забава до момента на депозиране на исковата молба. При водените
преговори между страните ответникът настоявал действието на договора за аренда
да бъде продължено, а впоследствие обяснявал неизпълнението си с липса на
парични средства.
В резултат на горното ищцата депозирала в
съда заявление по чл. 410 ГПК срещу длъжника с искане същият да бъде задължен
да й заплати за стопанската 2014/ 2015 година рента в размер на 8160. 00 лева,
представляваща годишно арендно плащане на база 80
лева на декар, мораторна лихва в размер 361. 12 лв считано от 31. 12. 2015 год. до 06. 06. 2016 год.,
законната лихва върху главницата от 06. 06. 2016 год. до окончателното
издължаване и общо разноски по заповедното производство в размер на 686. 02 лв.
Предвид горното се иска съдът да признае за
установено спрямо ответника, че последния дължи на ищцата паричните суми по
заповедта за изпълнение, а именно :
- за стопанската 2014/ 2015 година рента в
размер на 8160. 00 лева, представляваща годишно арендно
плащане на база 80 лева на декар, мораторна лихва в
размер 361. 12 лв считано от 31. 12. 2015 год. до 06.
06. 2016 год., законната лихва върху главницата от 06. 06. 2016 год. до
окончателното издължаване и общо разноски по заповедното производство в размер
на 686. 02 лв.
Претендират се и разноските по настоящото
производство.
С отговора си на исковата молба ответникът,
като цитира текста на чл. 3.1. от твърдяния от ищцата
договор за аренда, сключен между нейния праводател по
договора за покупко- продажба на имота и ответника като арендатор, косвено
прави признание, че такъв договор за аренда съществува и че той не оспорва и
твърдението, че този договор е бил в сила между него и ищцата и за стопанската
2014/ 2015 година. С отговора си ответникът оспорва иска като неоснователен,
като развива доводи, че в договора са предвидени две различни форми на арендно плащане- в пари и в натура с уговорени различни
срокове на плащане. Излага довод, че дължимото арендно
плащане в пари е в размер на не по- малко от 5 лв на
декар. Ответникът не твърди, че е платил на ищцата дължимото за стопанската
2014/ 2015 година арендно плащане.
Ответникът претендира заплащане на
разноските му по делото.
Така предявени
исковете са по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 8, ал.1 ЗАЗ и чл. 86 ЗЗД.
От доказателствата по делото се установява
следното:
Видно от Договор за аренда на земеделска
земя от 17. 02. 2010 година, вписан под № 275, том I, вх. рег. № 539 от 26. 02.
2010 година в СВ Г.Т., сключен между
настоящия ответник „ Щ. „ ООД, като арендатор, и лицето П.Л.И., ЕГН **********
от гр. В., като арендодател, арендодателят
предоставил на арендатора за временно и възмездно ползване собствената си нива
с площ 102. 000 дка, имот № 027046 в землището на гр. Г.Т., за срок от 5
години, считано от 17. 02. 2010 година до 01. 10. 2015 година, като в годината
на изтичане на договора за краен срок се приема прибирането на реколтата, т.е.
до края на стопанската 2014/ 2015 година. Видно от Глава Трета на договора,
озаглавена „ Арендно плащане „, между страните били
уговорени две форми на арендно плащане- парична
форма, като плащането се извършва в края на стопанската година и след
реализацията на продукцията, в размер на не по- малко от 5 лева на декар площ,
платима до 30. 12., т.е. в края на съответната стопанска година, и натурална
форма на плащане в размер на 30% процента от добитата стопанска продукция, като
арендаторът може да я получи частично или изцяло не по- късно от един месец
след добиването на реколтата.
Видно от Нотариален акт от 28. 03. 2011
година, вписан с вх. № 1179/ 28. 03. 2011 год., акт № 29, том III, дело
№ 389/ 2011 год. в СВ Г.Т., арендодателят П.Л.И.
продал на Г.Ю. Г., ЕГН **********, са адрес *** арендувания по горния договор
за аренда имот в цялост за сумата от 16500 лева. С оглед еднаквите ЕГН и
адреси, на купувача Г.Ю. Г. и Г.Ю.М.- ответницата по делото, с оглед представеното удостоверение за
идентичност на лице с различни имена, както и от липсата на оспорване от страна
на ответника, съдът приема за установено по делото, че това са имена на едно и
също лице- Г.Ю.М., т.е. ищцата по делото, която се явява собственик на процесния земеделски имот.
Видно от „ История на Сметка „ , издадена от
Сосиете Женеръл Експресбанк АД, ЦУ В., за периода 19. 12. 2014 год- 19. 12. 2014 година по банковата сметка на ищцата Г.Ю.М.
на същата дата- 19. 12. 2014 година ищецът „ Щ. „ ООД на основание рента 2013/
2013/ вероятно е техническа грешка и касае 2013/ 2014 година/, е постъпило
банково плащане на сумата от 8160. 00 лева.
По делото ответникът не твърди и не
представя писмени доказателства, че е платил на ищцата на ищцата дължимото й за
стопанската 2014/ 2015 година арендно възнаграждение.
От горните доказателства съдът прави
следните правни изводи:
1. По силата на арендния
договор с краен срок 31. 10. 2015 стопанска година ответникът е бил обвързан
като арендатор на процесния имот да заплаща на арендодателя и собственик на имота арендно
възнаграждение с краен срок на плащане 30. 12. на съответната година за
паричната форма на плащане и не по- късно от един месец след прибирането на
реколтата при натуралната форма на плащане.
2. По силата на цитирания горе нотариален акт
ищцата на 28. 03. 2011 година е станала едноличен и пълноправен собственик на процесния имот.
3. За стопанската 2013/ 2014 година
ответникът е изплатил на ищцата в парична форма арендно
възнаграждение в размер на сумата от 8160. 00 лева, т.е. по 80 лева на декар за
102. 000 декара, с което е признал, че ищцата е станала правоприемник на арендодателя по арендния договор.
С това плащане ответникът е признал, че са изпълнени законните и договорни
задължения на ищцата като правоприемник на арендодателя
по арендния договор, съдържащи се в чл. 17, ал.1 от
ЗАЗ и чл. 5.2 от процесния договор за уведомяване на
арендатора при правоприемство по отношение на
арендувания имот.
4. За стопанската 2014/ 2015 година ответникът
не е изплатил на ищцата дължимото й арендно
възнаграждение в цитираните по- горе договорни срокове и с това е изпаднал в
забава, като на основание чл. 8 ЗАЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД дължи на ищцата и
главницата и законната лихва за периода от началото на забавата до датата на
предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда- 06. 06. 2016 година.
Що се отнася до формата и размера на
дължимото плащане, то съдът като взе предвид нормата на чл. 8, ал.2, т. 1 от
ЗАЗ, че размерът на арендно плащане се договаря въз
основа на пазарната рента, направеното от ответника парично плащане на рентата
за предходната стопанска 2013/ 2014 година , както и изразеното от ищцата в
заявлението по чл. 410 ГПК желание за заплащане на рентата в парична форма, а
така също и във връзка с принципа за договорната свобода, прогласен в чл. 9 ЗЗД, намира, че ищцата може да
претендира заплащането на дължимото й арендно
възнаграждение в парична форма, която е едната от двете уговорени форми на плащания,
и то при задължително отчитане на размера на изплащаната пазарна рента за
стопанската 2014/ 2015 година.
Видно от заключението по допълнителните
задачи на вещото лице по назначената съдебно- икономическа експертиза за
стопанската 2014/2015 година средно изплащаното арендно
възнаграждение за територията на община Г.Т. е било 81. 00 лева на декар, от
което следва, че претенцията на ищцата за заплащане на 80 лева на декар площ за
същата стопанска година е основателно- чл. 8, ал.1 ЗАЗ, и доказано по размер по
отношение на главницата по претенцията от 8160. 00 лева.
Във
връзка с допуснатата от ответника забава
по отношение задължението за плащане на главницата за 2014/ 2015 стопанска
година в срок до 30. 12. 2015 година основателна е и претенцията за обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата от 8160. 00 лева от 31. 12. 2015 година до датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда- 06. 06. 2016 год., която лихва, изчислена
с електронен калкулатор възлиза на сумата от 361. 12 лева, колкото е и исковата
претенция.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът
дължи и заплащане на ищеца на сторените от последния разноски по заповедното
производство в размер на сумата от общо 686. 02 лева.
С
оглед горното съдът намира исковете за основателни и доказани по размер, поради
което и на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да осъди ответника да заплати на
ищеца и сторените по настоящото производство разноски в размер на 170. 42 лева
за платена държавна такса и 515. 00 лева за платено адвокатско възнаграждение,
или общо сумата от 686. 02 лева.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на
ответника „ Щ. „ ООД с. К., община Г.Т., ул. „ Д. „ № *, ЕИК ***,
представлявано от А.К.А., че същото дружество дължи на Г.Ю.М. ЕГН ********** ***
по Договор за аренда на земеделска земя, вписан в СВ Г.Т. под № 275, том I, вх.
рег. № 539/ 26. 02. 2010 година за нива с площ от 102. 000 дка, в землището на
гр. Г.Т., имот № 027046, арендно възнаграждение за
стопанската 2014/ 2015 година в размер на сумата от 8160. 00 лева, ведно със
законната лихва от 06. 06. 2016 година до окончателното издължаване,
обезщетение за забава- 361. 12 лева за периода 31. 12. 2015 год. до 06. 06.
2016 година, и ведно с разноските по ч. гр. д. № 00175/ 2016 год. по описа на
ГТРС в общ размер на сумата от 686. 02 лева.
ОСЪЖДА „ Щ. „ ООД с.К., община Г.Т. да
заплати на Г.Ю.М. сторени по настоящото дело съдебни разноски в общ размер на
686. 02 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен дневен срок от
съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :