Р Е Ш Е Н И Е
№ 366
гр. Враца, 27.10.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 10.10.2023
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
при
секретаря Ст.Бобойчева и с
участието на прокурора Лалов като
разгледа докладваното от съдия Йорданов
КАН дело № 446 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. АПК /Административно-процесуалния кодекс/ във връзка
с чл. 63в ЗАНН /Закон за
административните нарушения и наказания/.
Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от Е.Д.П. ***, чрез * Д.Т. от АК ***, против
Решение № 61 от 12.06.2023г. на Районен съд – Мездра, постановено по АНД № 386
по описа на съда за 2022г. С атакувания съдебен акт е потвърден Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба
серия К, № 5911545 на ОД на МВР Враца, с който на основание чл.189, ал.4 във
вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ за
нарушение по чл.21, ал.1 от същия закон на
касатора е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв.
Касационният жалбоподател твърди, че решението на първата съдебна инстанция
е неправилно поради нарушение на материалния закон и на процесуалния закон, за
което се излагат съображения. Сочи се на първо място, че не е следвало да се
издава ЕФ, а АУАН и НП. На следващо място, че Протокола за използване на АТС е
без дата на проверка, без дата на приемане, без четлив подпис на длъжностното
лице, извършило проверката, като липсват доказателства за неговата
компетентност, съответно за спазване на изискванията на чл.10 ал.3 от Наредба №
8121з-532 от 2015г. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и отмяна на
ЕФ, както и присъждане на разноските. Пред настоящия съд не се явява
представител.
Ответникът ОД на МВР Враца не е изразил становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Враца дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Счита, че в процедурата по издаване на ЕФ не е
допуснато съществено нарушение. Моли решението на РС Мездра да бъде оставено в
сила, като законосъобразно, обосновано и правилно.
По делото не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Административен съд –
Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е
подадена в установения с чл. 211, ал.1 АПК 14/четиринадесет/ - дневен срок, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим
съдебен акт, при което същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационна
проверка е Решение № 61 от 12.06.2023г. на Районен съд – Мездра,
постановено по АНД № 386 по описа на съда за 2022г., с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) за налагане на
глоба серия К, № 5911545 на ОД на МВР Враца, с който на основание чл.189, ал.4
във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ за
нарушение по чл.21, ал.1 от същия закон на касатора е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лв. ЕФ е издаден за това, че на 16.05.2022г. в 10.18
ч. в *** Гл.път Е 79 км. 162,000 извън населено място в посока на движение от ***
при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26, приспаднат толеранс 3
км. от измерената е извършено нарушение за скорост, при разрешена скорост 40
км/ч. МПС – „Ситроен Ксара Пикасо“, 1.6 И с рег. номер ********, собственост на
Е.Д.П., се е движело със скорост 55 км./ч., превишение с 15 км/ч., установено и
заснето с автоматично техническо средство /АТС/ - TFRM 1-М 515.
За да достигне до
този извод, съдът е приел, че ЕФ е издаден от компетентен орган, при спазване
на установената в чл. 189, ал. 4 ЗДвП форма, като съдържа всички лимитативно посочени
в този текст реквизити и при изпълнени изисквания на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТС и
системи за контрол на правилата за движение. По съществото на спора въззивният
съд е приел, че при издаване на електронен фиш няма допуснати съществени
процесуални нарушения и нарушението е безспорно установено.
Решението на РС Мездра е
валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд се споделят от
настоящата инстанция. Същите са съобразени със събраните по делото
доказателства и с приложимото право, а възраженията на касатора са изцяло
неоснователни.
Решението е валидно -
постановено от законен състав и допустимо – разгледан е заявения спор и са
конституирани надлежните страни.
Въззивният съд
правилно е възприел фактическата обстановка и подробно, и мотивирано е обсъдил
всички доказателства по делото, както и възраженията на касатора жалбоподател,
като е обвързал изводите си с фактите по делото.
При издаване на
Електронния фиш и в хода на административно наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на електронния
фиш.
Като е стигнал до
извод за законосъобразност на ЕФ
районният съд е постановил правилен съдебен акт – без нарушения на материалния
закон и без допуснати съществени процесуални нарушения.
В решението са
изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на
Електронния Фиш. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната
съвкупност. Съобразени са в пълнота с всички писмени доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени
законосъобразни изводи относно приложението, както на материалния, така и на
процесуалния закон.
Фактическите
констатации и правните изводи, формирани от първо-степенния съд се споделят
напълно от настоящата инстанция. Правилно и в съответствие с доказателствата по
делото са и изводите на РС, че от страна на касатора е извършено
административното нарушение визирано в ЕФ, което е безспорно установено.
Извършеното нарушение
не е маловажно предвид засегнатите обществени отношения, целите на наказанието
и генералната превенция.
Настоящият касационен
състав счита направените в касационната жалба възражения за неоснователни. Няма
нарушения на материалния закон и няма допуснати съществени процесуални
нарушения. Фактическата обстановка е изяснена и изводите на съда
почиват на конкретно установени факти. Правилно и в съответствие със закона е
издаден ЕФ, а не АУАН и НП.
Не е нарушена разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, както поддържа
касатора, с твърдения, че АНО е следвало да наложи с ЕФ глоба над 50.00 лв., а
не точно 50.00 лева. Съгласно посочената норма "За случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие
на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по
ал. 2, за което се издава електронен фиш. "
Използваната формулировка в чл. 39, ал. 4 от ЗАНН и най-вече изразът
"могат да налагат глоби в размер над "необжалваемия минимум" по
ал. 2" е юридически непрецизна, най-малкото доколкото в чл.
39, ал. 2 от ЗАНН (във всичките й редакции) никога не се е съдържало
правило, че налагани глоби под определен размер принципно не подлежат на
обжалване. Подобно правило до обявяването му за противоконституционно с Решение
на Конституционния съд № 1 от 2012 г. (ДВ, бр. 20 от 2012 г.) се е съдържало в
съвсем различни разпоредби – чл. 59,
ал. 3 от ЗАНН и чл.
189, ал. 13 от ЗДвП. Нещо повече, тези разпоредби не действат и в
обективното право към настоящия момент не съществува необжалваем минимум на
парична санкция, само поради размера й.
Всъщност необжалваемостта на квитанциите
по чл.
39, ал. 1 от ЗАНН и на фишовете по чл.
39, ал. 2 от ЗАНН произтича не от размера на налаганата глоба, а от волята
на наказания субект, който приема както извършеното нарушение, така и размера
на наложеното административно наказание. В този смисъл, в чл.
39, ал. 3 от ЗАНН изрично е посочено, че "... ако нарушителят оспори
нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт съгласно
разпоредбите на този раздел... ". От тук следва да се изведе и друг извод
за непрецизността на законодателя, използвал съчетанието "необжалваем
минимум". Последното зависи още и от волята на контролния орган, на който
разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН предоставя възможност
да наложи глоба с фиш, но не и задължение да го стори. Затова и
необжалваемостта по посочената разпоредба следва се разбира в контекста на
съгласието на нарушителя с извършеното от него нарушение, а не с размера на
глобата.
Неясната формулировка на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН налага да се тълкува
волята на законодателя, която е видна при съобразяване на мотивите към
законопроекта за изменение и допълнение на ЗДвП, с който едновременно са
въведени, както института на електронния фиш, така и нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. В мотивите изрично е
посочено, че недостатък на съществуващата нормативна уредба към 2011 г. е, че
предвижда възможност при административни нарушения, установени и заснети с
техническо средство или система контролните органи да използват облекчен ред за
санкциониране на дееца чрез фиш, само ако нарушението представлява маловажен
случай и размера глобата е до 50 лева; че тази нормативна уредба не отговаря на
обществената необходимост от ефективна борба с нарушенията на ЗДвП; и че целта
на законопроекта е да предвиди възможност овластените за това контролни органи
да налагат глоби с фиш над размерите, до които това е било възможно до този
момент.
От гореизложените мотиви е очевидна
законодателната воля - нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН да предостави
възможност контролните органи да санкционират нарушителите по опростената
процедура (в случая с електронен фиш), дори размера на наложената глоба да
надхвърля 50 лева (с каквото правомощия до този момент те не са разполагали).
Нормата обаче по никакъв начин не ограничава възможността електронен фиш да се
издава и когато се налагат глоби по-малки или равни на 50 лева.
Посочената законодателна воля е ясна и при
систематично тълкуване на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН с останалите
законодателни промени, осъществени със същия законопроект и обнародвани в същия
брой на ДВ, бр. 10 от 2011 г.
Така с пар. 10
от ПЗР на ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр. 10 от 2011 г.) е извършена промяна в чл.
59, ал. 3 от ЗАНН, като след думата "постановления" са добавени и
думите "и електронните фишове", като нормата е придобила редакцията,
че "Не подлежат на обжалване наказателните постановления и електронните
фишове, с които е наложена глоба в размер до 10 лева включително. "
Същевременно с пар. 8 от същия ЗИД на ЗДвП е предвидено, че досегашната алинея
5 на чл. 189 от ЗДвП става ал. 13, като след думата
"постановления" се добавя "и електронни фишове" и гласи, че
"Не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с
които е наложена глоба до 50 лв. включително".
Със същия параграф са създадени нова ал.
4 на чл. 189 от ЗДвП, в която е дадена общата уредба на електронния фиш, и
нова ал.
10 на чл. 189 от ЗДВП, в която изрично е посочено, че влизат в сила
електронните фишове, които не подлежат на обжалване; не са обжалвани в срока по
ал. 8; или са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда.
Ако волята на законодателя бе, че
контролните органи нямат възможност да издават електронни фишове на стойност до
50 лева, то същият нямаше изрично да посочи в чл.
189, ал. 10 от ЗДвП, че влизат в сила електронните фишове, които не
подлежат на обжалване и изрично да уточни в чл.
59, ал. 3 от ЗАНН, че не подлежат на обжалване електронните фишове, с които
е наложена глоба до 10 лева включително, а в чл.
189, ал. 13 от ЗДвП, че не подлежат на обжалване електронни фишове на
стойност до 50 лв., включително.
Налице е и още едно самостоятелно
основание да не се препятства налагането на глоби на стойност 50 лева с
електронен фиш. Съгласно актуалната редакция на чл.
189, ал. 14 от ЗДвП "За неуредените в този закон случаи по
съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните
постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат
разпоредбите на Закона
за административните нарушения и наказания".
Под фишове по смисъла на същата разпоредба
следва да се има предвид именно "електронните фишове", което е видно
от систематичното място на посочената алинея – в чл. 189
от ЗДвП, който урежда електронните фишове, за разлика от чл. 186
от ЗДвП, който урежда обикновените фишове.
Неоснователни са и доводите на касатора за допуснати нарушения при
съставянето на Протокола за използване на АТСС, както и Протокола за проверка
на мобилната система за видеоконтрол. В Протокола за използване на АТСС, който
е годно доказателство, са посочени датата на регистрирането и датата на
съставянето му, има и дата на приемане, има подпис на длъжностното лице,
съставило протокола. Длъжностното лице, съставило Протокола за АТСС е Г.Г.,
като в съпроводителното писмо с административната преписка на ответника до РС е
посочено, че същия е на длъжност ** при РУ-***. Липсва снимка на уреда АТС, но
същия е бил разположен в служебно МПС, а не поставен временно на пътя, при
което няма съществено процесуално нарушение.
Съдът не споделя и довода на касатора за допуснато процесуално норушение
относно собствеността на процесния автомобил, предвид възражението, че същия е
съсобствен на касатора с друго физическо лице. На този въпрос също е даден
изчерпателен отговор с обжалваното решение, като са цитирани относимите
разпоредби на чл.188, ал.1 и 2 от ЗДвП, относно отговорността на собственика за
извършеното нарушение и чл.189, ал.5 ЗДвП, относно възможността същият да се
освободи от отговорност, като посочи в декларация на кого е предоставил
автомобила за управление и представи копие от Свидетелството му за
правоуправление. Жалбоподателката не се е възползвала от тази възможност и
именно в качеството й на собственик, макар и не единствен на процесното МПС е
издаден срещу нея ЕФ, тъй като е житейски и правно невъзможно такова нарушение
да се вмени едновременно на две лица, т.е. две лица по едно и също време да
управляват един автомобил.
На базата на всички събрани по
делото писмени доказателства, съдът е на становище, че правилно е квалифицирано
поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл.
21, ал.2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП.
Законосъобразно е определена и
административната санкция, която следва да понесе нарушителят - глоба в размер
от 50 лв., съобразно разпоредбата на чл.
182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, тъй като превишената скорост е от 11 до 20 км/ч
над допустимата извън населено място, а именно от 15 км/ч. Размерът на глобата
е фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от
страна на съда.
Липсва основание за приложението на чл.
28 от ЗАНН, доколкото настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го
като маловажен. Обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно
придвижване по пътната мрежа, отворена за обществено ползване са от особено
значение и тяхното стриктно спазване следва да бъде приоритет на всеки водач,
който следва да съзнава опасността, която може да възникне за него самия, за лицата
в неговия автомобил и за всички други участници в движението. Установеното
превишаване на скоростта накърнява именно тези отношения, като нито деянието
му, нито личността на нарушителя се характеризират с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на същото нарушение.
Случаят не покрива условията за
детерминирането му като маловажен в контекста на дефиницията му по пар.
1, т. 4 от ДР към ЗАНН. Същевременно следва да се зачете недопустимостта за
приложението на маловажния случай по чл.
189з от ЗДвП.
Районния съд е обсъдил
всички доказателства, изложил е подробни мотиви в подкрепа на доводите си и е
обсъдил доводите и възраженията на касатора, които мотиви на РС,
настоящата касационна инстанция възприема напълно, поради което не смята да ги
преповтаря. Решението на РС Мездра е правилно.
При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за
отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо
и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон, преценявайки
всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или
анализира превратно което и да е от тях.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната
жалба е неоснователна, а оспореното решение е правилно и следва да бъде
оставено в сила.
Ответникът не претендира разноски и такива не му се присъждат.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
Оставя в сила Решение № 61 от
12.06.2023г. на Районен съд – Мездра, постановено по АНД № 386 по описа на съда
за 2022г.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.