№ 45
гр. гр. Димитровград, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Д. М. П.
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело
№ 20245610101305 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 99, ал. 1
ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр.
с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди в исковата си
молба, че на 30.10.2023 е подписано Приложение № 1 към Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 30.10.2023 г. между „ТИ БИ АЙ
Банк" ЕАД, и ,,Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на което
вземанията на „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД срещу В. Х. К., произтичащи от
Договор за потребителски кредит № 720031204171 от дата 04.08.2021 г. са
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности;
включително и всички лихви на дружеството кредитор. Общите условия по
договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора
прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за
станалата продажба на вземането от името на „TИ БИ АИ Банк" ЕАД, чрез
пълномощника „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с Уведомително
писмо, за което представя известие за доставяне. С цел спазване изискванията
на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27
април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка, с
обработването на лични дaнни, относно свободното движение на такива данни
1
и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на
данните (ОР3Д)) приложение № 1 се предоставя със заличени лични данни на
физическите лица, които не участват в настоящия съдебен процес. Съгласно
принципите, залегнали в чл. 5, пар., 1, б. „г" и ,,е от ОРЗД, администраторът е
длъжен да ограничи, обработването на личните данни на физическите лица до
минимум и да прилага такива мерки за защита, които да гарантират, че
данните на субектите няма да бъдат засегнати по неблагоприятен начин. Ето
защо в извлечението на приложение № 1 са включени само и единствено
личните данни на участващите в настоящия спор субекти. Личните данни на
другите физически лица са заличени. Обратното би означавало превишаване
на целите, за които се обработват личните данни, и нарушаване на
горепосочените принципи. В приложение № 1 и договора за цесия е заличена
и търговската информация, която също е ирелевантна за процесния случай. На
04.08.2021 г. „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, като Заемодател и В. Х. К. като Заемател
е сключен договор за потребителски кредит с № 720031204171, при спазване
разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за
потребителския кредит. Договора за потребителски кредит съдържа съгласие
на Кредитополучателят, че е запознат и приема Общите условия към договора
за потребителски кредит, които са неразделна част от същия, като това
обстоятелство е удостоверено с подписване на последните от страна на
Кредитополучателя. Договарянето между страните се е осъществило чрез
средствата за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт и
телефон/, като договорът се сключва във формата на електронен документ или
на хартиен или друг траен носител и правоотношението се реализира при
спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежни системи
/ЗПУПС/, Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/,
Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Сключването на договора за кредит е
инициирано от страна на Кредитополучателя, който попълва Заявка за
кандидатстване, намираща се на уеб-страницата на кредитора, където
предоставя пълни и верни лични данни. В края на Заявката за кандидатстване
Кредитополучателят посочва, че е съгласен с приложимите Общи условия,
като приемането на Общите условия е необходимо условие за изпращане на
заявката. Съгласно сключения договор за потребителски кредит, Заемодателят
се е задължил да предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в
2
размер на 2500 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита.
Кредиторът е превел кредитните средства по лична банкова сметка на
Кредитополучателя. Кредитополучателят се е задължил да върне дължимата
по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата
стойност на плащанията по кредита е в размер на 4268.04 лв. Така,
договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 1768.04 лв.
На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е
задължил да върне сумата по кредита в срок до 05.06.2024 г., на 34 броя
месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който е посочен
падежа на всяка отделна погасителна вноска, като първите 33 броя вноски са в
размер на 125.53 лв. всяка, а последната погасителна вноска е изравнителна и
е в размер на 125.55 лв. Срокът на договора е изтекъл на 05.06.2024 г. с
последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем. При
забава в плащането на месечна погасителна вноска, Кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
просрочената главница. На длъжника е начислена лихва за забава за периода
от 28.2.23г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на
начислената лихва за забава е 153.64 лева. За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020
г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Петитум: Молим, да ни призовете на съд и след като се запознаете с
всички доказателства по делото и приложите разпоредбите на чл. 235 от ГПК,
да постановите съдебен акт, по силата на който да признаете за установено, че
В. Х. К., в качеството му на Кредитополучател по Договор за потребителски
кредит с № 720031204171 от 04.08.2021 г., дължи на „Агенция за събиране на
вземания ЕАД, с ЕИК *********, следните суми, присъдени в издадената
срещу него Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 1055/2024 г. по описа на Районен съд Димитровград, а именно:1976.54 лв.
(хиляда деветстотин седемдесет и шест лева и петдесет и четири стотинки)
главница;153.64 лв. (сто петдесет и три лева и 64 стотинки) - лихва
/обезщетение/ за забава, за периода от 28.2.23г. до датата на подаване на
заявлението в съда, законна лихва върху главницата считано от датата на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателно
погасяване на дълга, както и да ни присъдите сторените и предявени разноски
по ч. гр. д. № 1055/2024 г., по описа на PC Димитровград.
3
В законоустановения срок по чл.131 ГПК, не е постъпил писмен отговор
от ответника. В съдебно заседание ответникът излага доводи за нищожност на
процесния договор за потребителски кредит и за неоснователност на исковата
претенция.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за
установено следното:
Видно от ч. гр. д. № 1055/2024 г. по описа на Районен съд -Димитровград,
съдът е издал в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу В. Х.
К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *****************, да заплати на
кредитора "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър
Дертлиев" № 25, ет. 2, ап. 4, ОФИС-СГРАДА ЛАБИРИНТ, както следва:
Главница: 1976.54 лв. (хиляда деветстотин седемдесет и шест лева и петдесет
и четири стотинки) представляващи главница;б) Обезщетение за забава:
153.64 лв. (сто петдесет и три лева и 64 стотинки) за периода от 28.02.2023 г.
до датата на подаване на заявлението в съда. За периода 13.03.2020 г. -
14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС- Законна лихва: върху главницата от
27.06.24 г. до окончателното изплащане на задължението. Разноски : държавна
такса в размер на 42.60 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150.00 лева .Длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК в срок и
съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд
указания, заявителят е предявил настоящите искове за установяване на
вземанията по заповедта. От договор за потребителски кредит №
720031204171/04.08.2021 г. се установява, че "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, в
качеството на кредитодател е предоставило на В. Х. К. в качеството на
кредитополучател сума в размер на 2500 лева. Кредитополучателят се е
задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената
лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита е в размер на
4268.04 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в
размер на 1768.04 лв., ГПР 49.56 лева. На основание сключения между
страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по
кредита в срок до 05.06.2024 г., на 34 броя месечни погасителни вноски,
4
съгласно погасителен план, в който е посочен падежа на всяка отделна
погасителна вноска, като първите 33 броя вноски са в размер на 125.53 лв.
всяка, а последната погасителна вноска е изравнителна и е в размер на 125.55
лв. Срокът на договора е изтекъл на 05.06.2024 г. с последната погасителна
вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем. Съгласно чл. 9.1 уговореният
между страните лихвен процент (ГЛП) възлиза на 41.06 % (чл. 9. 1). Съгласно
чл. 10 от процесния договор за потребителски кредит общо дължимата от
потребителя сума по договора възлиза общо на 4268.04 лева при ГПР от
49,56%. Представен е рамков договор за продажба на вземания от 30.10.2023
г., по силата на който "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД е прехвърлил на купувача
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД своите вземания по договори за
потребителски кредит, сключени с физически лица, които вземания се
индивидуализират в отделно приложение № 1 към договора. Прието е
извлечение от Приложение № 1 от 30.10.2023 г., от което се установява, че
задължението по договор за процесния потребителски кредит е прехвърлено
на ,,Агенция за събиране на вземания" ЕАД. "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД е
упълномощила „Агенция за събиране на вземания АД в качеството си на
цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 30.10.2023 г. от свое име
и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия, видно от
пълномощно по делото. До ответника е било изпратено от страна на "ТИ БИ
АЙ БАНК" ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД уведомително
писмо с изх. № УПЦ-С-ТБИ/720031204171 от 16.07.2024 г. за станалата
продажба, чрез Български пощи, като видно от известие за доставяне писмото
е било връчено на длъжника лично. Ищецът не представя платежните
документи за извършените плащания, но посочва, че ответникът е в забава на
плащанията от 28.2.2023 г. От заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че внесените суми за
погасяване на кредита са в общ размер на 1827.65 лв., в т.ч. - главница – 523.46
лв.; - договорна лихва 1054.39 лв., наказ. лихва – 70.66 лв., погасена законова
лихва-129.14 лева. Размерът на непогасената главница за процесния период,
съгласно предоставените от „АСВ“ ЕАД счетоводни данни, е 1976.54 лева,на
непогасената договорна лихва-205.79 лева, на лихвата за забава до 30.10.23г.-
36.02 лева, на лихвата за забава от 30.10.23г. до 1.11.24г.-276.52 лева, от които
платени 8.19 лева и остатък за плащане 268.40 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна,
5
намира следното: Представения по делото договор за кредит, сключен между
страните, разкрива признаците на договор за потребителски кредит по чл. 9,
ал. 1 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Ответникът е физическо лице, за което няма
данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на
своята професионална или търговска дейност, а ищецът е търговско
дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на
потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ищецът е
действал в качеството на "търговец", според легалната дефиниция, дадена в §
13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на "потребител", според
легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Като форма на предоставяне на
потребителски кредит е уредено предоставянето на заем, като в настоящия
случай такъв е и предметът на процесния договор. От представения договор е
видно, че ищецът "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД е предоставил на ответника
парична сума срещу задължението на последния да я върне. По възражението
на отвеника за нищожност на договора за кредит, тъй като не е посочено как е
формиран ГПР, съдът намира същото за основателно. Сключеният между
страните договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.
22, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, където е посочено, че договорът следва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Установява се от
представения по делото договор, че в него е посочен ГПР в размер на 49,56 %,
6
като формално изискването за посочване се явява изпълнено. Липсва обаче
допълнителна информация относно начина на формирането на посочения
процент на разходите, както и какво е взето предвид при формирането му.
Оставят неясни компонентите, които са взети предвид при формирането на
годишното оскъпяване на заема. Освен това, Съдът на ЕС е имал повод да се
произнесе в решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17, че ситуацията, в която
договор съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без
обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се
приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че
потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на
подписания договор към момента на сключването му и следователно, че
разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на
задължението му. В настоящия случай не се съдържа дори и подобна
математическа формула. Според чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Изложеното от съда е в съотношение с Директива 2008/48/ЕО, доколкото в
случая не е спорно, че заемодателят е финансова институция. От член 8,
параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО в светлината на съображение 28 става
ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да
направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при
необходимост това задължение може да включва да се направи справка в
съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 се посочва, че в
условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да
не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без
предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва
да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното
задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от
свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на
целта на Директива 2008/48/ЕО, която се състои, както става ясно от
съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити
на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се
7
приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза
високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се
улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити. В този смисъл и решение от 27.03.2014 г. по дело C
565/12 на СЕС по повод преюдициално запитване от френски съд. Предвид
това клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на
поръчители или банкова гаранция или непредставяне на документ,
удостоверяващ доходите на потребителя, т.е. неговата платежоспособност, е в
пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на
длъжника, първо да се провери това, респ. да се поиска обезпечение и след
това да се да отпусне кредита, която практика би съответствала на
изискванията на Директивата. Нещо повече, СЕС в свое решение от
11.01.2024г. по дело C‑755/22г. и с предмет преюдициално запитване,
отправено от Районен съд Прага-Запад, Чехия и решение от 21.01.24 г.,
Nárokuj s.r.o., C‑755/22, EU:C:2024:10/ се приема, че членове 8 и 23 от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 година трябва да се тълкуват в смисъл, че когато кредиторът не е
изпълнил своето задължение да оцени кредитоспособността на потребителя,
те допускат кредиторът да се санкционира в съответствие с националното
право с нищожност на договора за потребителски кредит и изгубване на
правото да му се платят уговорените лихви, макар договорът да е изпълнен
изцяло от страните и за потребителя да не е настъпила вредоносна последица
вследствие на това неизпълнение. С решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело
С-714/22 , по преюдициални въпроси от значение за спора, което, с оглед
задължителния си характер, следва да бъде съобразено при разрешаването на
поставения правен въпрос за последиците от установяване
недействителността на съществен елемент от императивно уреденото
съдържание на договорите за потребителски кредити, в частност това по чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК , предвид разпоредбата на чл. 22 ЗПК , че липсата на
някой от посочените задължителни реквизити на договора за кредит води до
недействителност на целия договор. Съгласно даденото от СЕС разрешение,
8
чл. 3, б. Ж от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите
за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски
кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски, попадат в обхвата на понятието "общи
разходи по кредита на потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и
на понятието "ГПР" по смисъла на посочения чл. 3, б. И , когато закупуването
на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния
кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит. С оглед съществения характер на
посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
посочат всички разходи по чл. 3, б. Ж от Директива 2008/48 , следва да се
приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи,
лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия договор както непосочването на този процент. При тези
съображения е прието, че чл. 10, пар. 2, б. Ж и чл. 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкува в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не
е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3, б. Ж от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да
води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница. Освен това СЕС е постановил, че чл. 4, пар. 2
от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че клаузите относно
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски
кредит и дават право на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, по
принцип не спадат към основния предмет на този договор по смисъла на тази
разпоредба и следователно подлежат на преценка за неравноправност. От
горните задължителни указания по тълкуването на Директива 2008/48 , както
и от цитираната в решението по дело С-714/22 предходна практика на СЕС
9
следва, че преценката за неравноправност и поради това – за нищожност по
смисъла на чл. 146 , вр. чл. 143 ЗЗП на посочените ГПР и ГЛП в договор за
потребителски кредит е релевантна и за преценката относно нищожността на
целия договор съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК . Установената
недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно
уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в
изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК , в частност на посочените в
договора ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК ,
се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на
договора за потребителски кредит. Неточното посочване на тези компоненти
от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има
същата последица, както и непосочването им. Решение № 50013 от 5.08.2024
г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II т. о., ТК, Следователно, макар формално
процесният договор за паричен заем да покрива изискуеми реквизити по чл.
11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри на ГПР не кореспондират на изискуемото
съдържание по т.10 - годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, т.е. настоящият съд приема, че нормата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която възпроизвежда текста на чл. 10(2) на Директива
2008/48 /ЕО е нарушена поради некоректното посочване на ГПР, в който не е
включена таксата (възнаграждението) за гарант (поръчител), а е следвало да
бъде сторено това. Целта на уредбата на годишния процент на разходите по
кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните
продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи
да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите,
вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че
изключва валидността на договора – чл. 26, ал.1, предл. ЗЗД, във вр. с чл. 22
ЗПК, във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че договорът за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД, във вр.
чл. 19, ал. 4 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание
чл. 22 ЗПК, договорът за кредит е недействителен изцяло. В тази връзка и
задължителното тълкуване на чл. 10, параграф 2, буква ж и чл. 23 от
Директива 2008/48 - когато в договор за потребителски кредит не е посочен
10
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква
11 ж от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор
да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница /в този смисъл Решение от
21.03.24 г., Profi Credit Bulgaria, C‑714/22, EU:C:2024:263 т.2 и т.3 и Решение
№ 50005/21.02.2024 г. по т.д. № 1950 / 2022 г. ВКС/. В случая искът по реда на
чл. 422 от ГПК може да бъде уважен на основание чл. 23 от ЗПК до размера на
чистата стойност на кредита без лихва или други разходи по кредита, щом
съдът е достигнал до извод за недействително на договора по смисъла на чл.
22 от ЗПК /така и решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г., т.
к., І т. о. на ВКС/. Това правило следва да намери приложение спрямо
непогасената и падежирала част от усвоения кредит. Представеният по делото
договор за кредит, подписан и неоспорен от ответника, установява
възникналото заемно правоотношение между заемодателя по него "ТИ БИ АЙ
БАНК" ЕАД и заемателя – ответника, по силата на което заемателят е получил
сумата в размер на 2500 лева и се е задължил да я върне на 34 месечни вноски,
съгласно представен погасителен план. От заключението на назначената по
делото съдебно-счетоводна ескпертиза се установява, че ответникът е
извършил плащания в общ размер на 1827.65 лв. От гореизложениете изводи
за дължимост само на чистата стойност на кредита и заплатена главницата в
размер от 1827.65 лева, следва ответникът да бъде осъден да заплати
разликата до чистия размер от 2500 лева или сумата в размер на 672.35 лева.
Предвид гореизложеното, искът следва да бъде уважен до тази сума, като над
описана да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 2 от ГПК на ответника са дължими разноските в
настоящото производство, съразмерно с отхвърлената част на претенцията, но
тъй като такива не се претендират, не следва да се присъждат.Разноските
платими на ищеца съобразно уважената част на исковата претенция възлизат в
размер на 154.00 лева.При този изход на процеса, разноските в заповедното
производство следва да бъдат редуцирани. Така следва да се признае за
установено вземане по отношение на ответника разноски в това заповедно
производство в общ размер от 61 лева.
Водим от горното, съдът
11
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на В. Х. К., ЕГН **********, с
адрес: *****************, че ,,АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА B3EMAHИЯ‘‘
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Софйя, бул.
"Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 има вземане
против него, произтичащо от Договор за потребителски кредит
№720031204171 от 4.8.2021 г., съгласно издадената Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч.г.д.1055/2024 г. по описа на Районен съд - Димитровград, а
именно: изискуема главница в размер на 672.35/шестстотин седемдесет и два
лева и 35 ст./ , ведно със законна лихва върху нея, считано от 27.6.2024 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над
сумата от 672.35 лева до претендираната главница 1976.54 лв. (хиляда
деветстотин седемдесет и шест лева и петдесет и четири стотинки);153.64 лв.
(сто петдесет и три лева и 64 стотинки) - лихва /обезщетение/ за забава, за
периода от 28.2.23г. до датата на подаване на заявлението в съда, законна
лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение до окончателно погасяване на дълга, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В. Х. К., ЕГН **********, с адрес: *****************, да
заплати на ,,АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА B3EMAHИЯ‘‘ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Софйя, бул. "Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 направените в
настоящото производство разноски в размер на 154/сто петдесет и четири/
лева и разноски в заповедното производство по ч.г.д.№1055/24г. по описа на
Районен съд-Димитровград в размер на 61/шестдесет и един/ лева, съразмерно
с уважената част на исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните пред Окръжен съд-Хасково.
12
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
13