РЕШЕНИЕ
№ 3374
гр. Варна, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Х.а
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20243110116251 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното :
РС Варна е сезиран с предявени при условията на обективно, кумулативно
съединяване специални положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С искова молба с рег. № 103807/20.12.2024 г., депозирана в срока по чл.415 ГПК (във
вр.с указанията на заповедния съд по гр.д. № 8107/2024 г. по описа на РС Варна, 42-ри
състав), приведена в съответствие с изискванията за редовност в срок, ищцовото дружество
„А. З. С. Н. В.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от изпълнителния директор З. Б., чрез пълномощника: Б. Д., юрисконсулт на „А. З. С. Н. В.“
ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК: *** е предявило в съда специални
обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове против ответника Н.
К. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** (***), ***.
В титулната част на исковата молба е посочено правно основание на иска: чл. 415, във
вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК, в условията на евентуалност чл. 124, ал. 2 от ГПК, цена на иска:
4278.47 лв. (четири хиляди двеста седемдесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки),
както и че исковата молба е предявена във връзка с ч.гр.д. № 8107/2024 г., Районен съд -
Варна.
Ищцовото дружество „***“ ЕАД основава исковата си молба на следните твърдени
правно релевантни факти и обстоятелства:
На 08.08.2022 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „***,
***“ и „А. З. С. Н. В.“ ЕАД, ЕИК ***, по силата на който вземанията, произтичащи от
Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № PLUS-19044037 от дата 31.12.2021 г. и Приложение № CARD-19076783
били прехвърлено в полза на „А. З. С. Н. В.“ АД, изцяло с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности, включително и всички лихви. Договора за кредит съдържал изрична
1
клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на
вземането от името на „***“, *** с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/CARD-
19076783 от дата 15.08.2022 г. изпратено до длъжника с известие за доставяне, от страна на
„А. З. С. Н. В.“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.
В случай, че съдът счете извършеното към момента уведомяване за цесията за
ненадлежно, към исковата си молба ищецът „***“ ЕАД представя и моли съда да приеме
Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С- БНП/CARD-19076783 от 28.11.2024 г., което да връчи
на ответника. С цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския
парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка
с обработването на лични данни относно свободното движение на такива данни и за отмяна
на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)) приложение
№ 1 се предоставяло със заличени лични данни на физическите лица, които не участват в
настоящия съдебен процес. Съгласно принципите, залегнали в чл. 5, пap. 1, б. „г“ и „е“ от
ОРЗД, администраторът бил длъжен да ограничи обработването на личните данни на
физическите лица до минимум и да прилага такива мерки за защита, които да гарантират, че
данните на субектите няма да бъдат засегнати по неблагоприятен начин. Ето защо, пояснява
ищецът в исковата молба, че в извлечението на приложение № 1 бил включени само и
единствено личните данни на участващите в настоящия правен спор субекти. Личните
данни на другите физически лица били заличени, т.к. обратното би довело превишаване на
целите, за които се обработват личните данни, и нарушаване на горепосочените принципи.В
приложение № 1 и договора за цесия била заличена и търговската информация, която също е
ирелевантна за процесния случай. С оглед горното ищецът моли, в случай че съдът прецени
нуждата от представяне на приложение № 1 в цялост, да бъде уведомен за това с нарочен
акт на съда. Към исковата си молба ищецът представя и моли съда да връчи на ответника,
ведно с исковата молба и приложенията към нея, копие от уведомлението за извършената
цесия и за предсрочната изискуемост от страна на „***“ ЕАД. (Позовава се на
постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК : Решение № 3/ 16.04.14 г. по т. д.
№ 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о.,
съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на
цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника,
на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от
значение за спорното право.) В случай че ответникът не бъде намерен на установения по
делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и в
настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника,
произтичащо от посочения договор за паричен заем не е погасено, ищецът моли съда да
приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е
ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал.
4 ЗЗД твърди ищеца, че било предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от
двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел да възрази за липсата на
уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил
на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С
оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане
,според ищеца , не бил от значение за основателността на иска, след като по делото
безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В
тази насока ищеца се позовава на част от съдебната практика: Определение М
987/18.07.2011г. на ВКС по гр. дело 867/2011г., IVг. о. и Решение № 73/15.04.2004г. на ВКС
по гр. дело 788/2013г., ТК.
Твърди се в исковата молба, че на 31.12.2021 г. Н. К. Н., в качеството на
Кредитополучател, сключил Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и
издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-19044037 от 31.12.2021 г. и Приложение №
CARD-19076783 към Договора. Договарянето между страните се осъществило чрез
2
средствата за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт и телефон/, като
договорът се сключвал във формата на електронен документ или на хартиен или друг траен
носител и правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и
платежни системи /ЗПУПС/, Закона за електронния документ и електронния подпис
/ЗЕДЕП/, Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Сключването на договора за кредит било
инициирано от страна на Кредитополучателя, който попълвал Заявка за кандидатстване,
намираща се на уеб-страницата на кредитора, където предоставял пълни и верни лични
данни. В края на Заявката за кандидатстване Кредитополучателят посочвал, че е съгласен с
приложимите Общи условия, като приемането на Общите условия било необходимо условие
за изпращане на заявката. Съгласно т.12 от Условия към договора, представляващи
неразделна част от Договора за кредит, освен предоставеният размер на потребителски
кредит, Кредиторът можел да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит и
ползването на кредитна карта с максимален кредитен лимит 10000 лева, която карта
Кредиторът щял да издаде и достави на Кредитополучателя. На основание т. 21 от
Условията към Договора, заедно с кредитната карта, на Кредитополучателя се предоставял и
документ „Приложение“, представляващо неразделна част от Договора за кредит и
съдържащо всички конкретни условия по револвиращия кредит и процедурата по
активиране на кредитната карта, като задълженията на Кредитополучателя по тази карта
възниквали към момента на активиране на картата. Кредитополучателят можел да извършва
транзакции (операции) с кредитната карта до размера на кредитния лимит в рамките на
дневните транзакционни лимити, като всяка транзакция с кредитната карта представлявала
усвояване на договора за револвиращ кредит.
Съгласно документа Приложение № CARD-19076783, представляващо неразделна
част от Договора за кредит № PLUS-19044037, твърди ищецът, че „***“, *** предоставили
на Кредитополучателя револвиращ заем с максимален кредитен лимит в размер 3000 лв.
/три хиляди лева/, за усвояването на който Кредиторът издал на името на
Кредитополучателя международна кредитна карта „Mastercard“ с персонален
идентификационен номер. Преди използването на картата Кредиполучателят бил длъжен да
я активира съгласно процедурата за активиране на кредитната карта посочена в
Приложението като задълженията на Кредитополучателя по тази карта възниквали към
момента на активиране на картата. Съгласно Приложението Кредитополучателят имал право
да усвоява предоставеният му кредит и чрез услугата превод на пари по сметка от размера
на револвиращия кредит в рамките на наличния лимит, като ползването на тази услуга се
отразявало като транзакция в месечното извлечение. Кредитополучателят можел да използва
и услугата покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора, като при
всяко ползване на тази услуга се подписвало приложение към Договора, съдържащо
конкретните параметри на транзакцията. Възползвайки се от предоставения му кредитен
лимит, Кредитополучателят, твърди ищецът, че извършвал транзакции посредством
услугите плащания чрез терминални устройства P O S и тегления в брой от банкомат АТМ.
Към момента на подаване на заявлението длъжникът не бил заплатил изцяло
усвоените суми, като непогасена е останала сума в размер на 3164.72 лева. Кредиторът
издавал месечно извлечение за осъществените транзакции до 15-то число на месеца и го
изпращал на електронната поща на Кредитополучателя. Месечните погасителни вноски се
извършвали до 1-во число на месеца, следващ месеца на издаване на извлечението, като
Кредитополучателят бил длъжен да заплати поне минималният размер на вноската съгласно
Тарифата поместена в Приложението. Месечната погасителна вноска покривала
задължението в последователност: разноски, лихва и главница. Лихвата се начислявала
върху сумата, формирана от всички суми в месечното извлечение, считано от датата на
извършване на съответната транзакция до момента, в който задължението бъде погасено.
Тази лихва се обявявала като дължима в следващото месечно извлечение. На посоченото
основание на Картодържателя била начислена лихва за ползване на кредита в размер на
342.6 лв., за периода от 31.12.2021 г. до 07.08.2022 г. Подписвайки договора, страните
договорили, че при условие че Кредитополучателят не извърши плащане по дължимите
3
суми в рамките на два месеца от последното плащане, последният дължи и обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забава за всяка забавена вноска.
На посоченото основание на Картодържателя бил начислено обезщетение за забава в размер
на 771.15 лв. за периода от 08.08.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за
периода 13.03.2020 г. -14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или неустойка, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Изрично в исковата си молба ищецът сочи „ А. З. С. Н. В.“ ЕАД, е регистриран в
Системата за сигурно електронно връчване, поддържана от Държавна агенция „Електронно
управление“ и използва метод за връчване чрез квалифицирана услуга за електронна
препоръчана поща съгласно чл. 3, § 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. (Регламент (ЕС) № 910/2014). В тази връзка, моли
връчването на съдебни книжа, по смисъла на чл. 50, ал. 5, във връзка с чл. 38, ал. 2 от ГПК,
да се осъществява на следния електронен адрес: *****
Предвид изложеното „А. З. С. Н. В.“ ЕАД твърди, че за ищеца е възникнал правен
интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което било входирано Заявление
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу
Н. К. Н., ЕГН ********** в деловодството на Районен съд - Варна. Съдът уважил
претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 8107/2024 г., била издадена заповед за изпълнение,
като длъжникът подал възражение срещу издадения съдебен акт, което от своя страна
обуславяло правния интерес на ищеца от подаването на настоящата искова молба. С оглед
изложеното по-горе и предвид уточнителната молба ищецът е отправил искането си до съда
по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК:
Да бъде постановено съдебно решение , по силата на което да бъде признато за
установено, че Н. К. Н., ЕГН **********, дължи на „А. З. С. Н. В.“ ЕАД, с ЕИК ***,
паричните вземания включени в издадената Заповед № 3532/01.07.2024 г.за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, от Районен съд - Варна, 42 състав, по частно
гражданско дело № 8107 по описа на съда за 2024 г. : СУМАТА от 3164,72 лв. (три хиляди
сто шестдесет и четири лева и седемдесет и две стотинки), представляваща дължима
главница, произтичаща от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и
издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-19044037/31.12.2021 г. и Приложение №
CARD-19076783 към Договора, сключени между „***“, *** и Н. К. Н., вземанията по които
са прехвърлени от страна на“ ***“ , *** в полза на „А. З. С. Н. В." ЕАД по силата на
Приложение № 1/08.08.2022 г. към Рамков договор за продажба на вземания (цесия) от
15.02.2022 г.; СУМАТА от 342,60 лв. (триста четиридесет и два лева и шестдесет стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от 31.12.2021 г. до 07.08.2022 г., СУМАТА от
771,15 лв. (седемстотин седемдесет и един лева и петнадесет стотинки),представляваща
обезщетение за забава, считано от 08.08.2022 г. до 28.06.2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда - 28.06.2024 г., до
окончателното изплащане на задължението, (вземане произтичаща от следните
обстоятелства: Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и
ползване на кредитна карта № PLUS-19044037/31.12.2021 г. и Приложение № CARD-
19076783 към Договора, сключени между ***, *** и Н. К. Н., вземанията по които са
прехвърлени от страна на ***, *** в полза на „А. З. С. Н. В." ЕАД по силата на Приложение
№ 1/08.08.2022 г. към Рамков договор за продажба на вземания (цесия) от 15.02.2022 г.) , на
основание чл.422 , ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД .
Обективирано е искане от ищеца за присъждане на разноските сторени в заповедното
и в исковото производство, както и искане делото да се разглежда в о.с.з. без участие на
представител на ищеца . Ищецът желае постановяване на решение при условията на чл. 238
или чл.237 ГПК , в случай че са налице предпоставките за това . В случай че съдът приеме,
че е доказано извършването на разноски от насрещната страна в настоящото дело и същите
са в размер над минималния адвокатски хонорар, още с исковата си молба ищецът е
релевирал възражение на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК и моли съдът да намали същия при
съобразяване на дадените разяснения в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари
4
2024 г. по дело С-438/22. В случай че съдът осъди А. З. С. Н. В. ЕАД да заплати разноски на
ответника по делото, в съответствие с принципите на добросъвестност, равенство на
страните и законност, изразени в чл. 3, чл. 5 и чл. 9 от ГПК, ищецът моли съда да даде
указания на ответника да посочи банкова сметка, по която да му бъдат изплатени
присъдените разноски по делото. В подкрепа на твърденията и исканията си ищецът е
обективирал искания за събиране на доказателства. В случай, че ответната страна се
представлява от процесуален представител по реда на чл. 38 ЗАдв, ищецът прави
възражение за липсата на основание за предоставяне на безплатна правна защита на
длъжника в настоящото производство, като моли съда по служебен ред да изиска или да
задължи ответника да представи: справка от Национална агенция за приходите - относно
трудовата заетост на длъжника; справка от служба,,Местни данъци и такси“ - относно
недвижими имоти на длъжника; справка от Национална база данни „Население“ - относно
семейно положение на длъжника; справка от КАТ - относно регистрирани МПС на
длъжника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. К. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.
Г. М. от ВАК, личен №*** с адрес на кантора: ***. чрез адв. Г. М., тел. *** е депозирал
писмен отговор.
Предявения иск ответникът намира за допустим, но неоснователен.
Ответникът твърди, че между него и „***“ *** не е сключван, приложения с исковата
молба договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-19044037 и Приложение №CARD-
19076783 към договора, поради което между страните не било възникнало твърдяното
облигационно правоотношение, по силата на което на ответника да е предоставен
потребителски кредит, както и револвиращ кредит и ползване на кредитна карта с
максимален кредитен лимит 3000 лева при посочените условия в приложението, неразделна
част от договора за кредит. Ответникът твърди, че не дължи процесинте суми, тъй като не
бил обвързан с надлежно подписан договор за потребителски кредит със сочения кредитор,
неразделна част от който било приложение №CARD-19076783, което също не бил
подписвал. В тази връзка ответникът оспорва представеното с исковата молба копие на
договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-1904403 и Приложение №CARD-19076783, за
които се твърди, че са сключени между него и „*** ***“ .Твърди, че не е подписвал такъв
договор и приложение нито саморъчно на хартиен носител, нито електронно. Конкретно
Приложение №CARD-19076783 въобще не било подписано. Посоченото в долния ляв ъгъл
отбелязване на името на ответника и текст –„ електронно подписан“ в останалите документи
не представлявало електронен подпис или електронно изявление по смисъла на ЗЕДЕУУ.
Нито един от представените с исковата молба документи, носещи същото отбелязване за
подпис на ответника не бил подписван от него и не можело да бъде електронно подписан
документ по смисъла на закона. Твърди се от ответника, че не бил осъществявал договаряне,
чрез средствата за комуникация от разстояние, както се сочи в исковата молба. Не бил
осъществявал никаква комуникация с представител на „***“ ***, нито по електронна поща,
нито по телефон, нито, чрез уеб-сайт. Твърди, че не бил попълвал заявка за кандидатстване
на уеб страницата на кредитора, а дори и да попълнил такава не бил дава съгласие за
сключване на реален договор и конкретно за договора, на който се позовава ищецът.
Ответникът твърди и че не бил приемал Общи условия, нито му бил предоставяни такива ;
не му бил предоставен стандартен европейски формуляр съгласно прил. 2 към чл.5, ал. 2
ЗПК ; не му бил предоставян екземпляр от нито един от документите, за които се твърдяло в
исковата молба, че били подписани от него.
Отделно от това : ответникът оспорва и подписа, поставен за кредитор, като твърди,
че договорът не е подписан от оторизирано лице, представител на кредитора, което да е
оправомощено надлежно да сключва договори за потребителски и револвиращ кредит. С
оглед гореизложеното, обобщава ответника, че между страните не била възникнала
надлежна облигационна връзка по силата на която, кредиторът да е предоставил
5
потребителски кредит и револвиращ кредит на ответника, поради липсата на сключен
между тях писмен договор съгласно чл. 10 от ЗПК, вкл. по реда на ЗПФУР.
В тази връзка ответникът оспорва истинността на представените на хартиен носител
електронни документи по отношение на тяхното авторство и моли съда да задължи ищеца
да представи електронните документи на електронен носител. Ако се приеме, че реално има
сключен писмен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-19044037 и
Приложение №CARD-19076783 към договора, то ответникът е направил възражения по тях:
Договорът и Приложение №CARD-19076783 намира ответника за недействителни
респ. нищожни, като сключени в противоречие с императивни разпоредби на Закона за
потребителския кредит/ЗПК/, Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние/ЗПФУР/ и Закона за защита на потребителите/ЗЗП/, както и че основните им
параметри не са индивидуално договорени. Преди сключване на договора и Приложение
№CARD-19076783 на ответника не била предоставена по надлежния ред преддоговорна
информацията съгласно глава II, раздел първи от ЗПК съответна по чл. 8, 9 и 10 от ЗПФУР
предвид твърденията в исковата молба, че договорът се осъществил, чрез средствата за
комуникация от разстояние.
Съдържанието на договора и Приложение №CARD-19076783 не отговаряло на
изискванията на чл. 10 и 11 от ЗПК. Документите не били написани в изискуемия размер на
шрифта - не по-малък от 12. Не била предоставена пълна, ясна, вярна и разбираема
информация съгласно приложимите закони, включително по отношение реда за даване на
съгласие за сключване на договора от разстояние, правото на страните да прекратят договора
предсрочно или едностранно съгласно клаузите на договора за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, практически указания за упражняване правото на отказ от сключения
договор, в които се посочва и адресът, на който да се изпрати уведомлението.
Въобще на ответника не бил предоставен стандартен европейски формуляр прил. 2
към ЗПК, още по-малко в достатъчно време преди да бъде обвързан от договора.
Договорът и Приложение №CARD-19076783 намира ответника за неясни и по
отношение начина, по който е определен размера на годишните разходи, като въобще
подобна информация не му била предоставяна. Видно било от приложените документи, че
имало две Приложения към потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS- 19044037 с различни
условия. В едното бил посочен лихвен процент/ ГПР- 23.35%/30.33%", а в другото
съответно 35%/44.90%, посочени били различни такси за месечно обслужване и погасителни
вноски. В приложения към исковата молба стандартен европейски формуляр било посочено,
че ГПР за всеки конкретен договор за револвиращ кредит зависи от използването на кредита
и кредитната карта и направените от кредитополучателя плащания. На практика липсвал
ясно определен ГПР, поради което и не можело да бъде установено спазени ли били
изискванията за максималния размер на ГПР, визиран в чл. 19, ал. 4 от ЗПК
С оглед гореизложеното, твърди ответника, че договорът и Приложение №CARD-
19076783 съдържали неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, предварително изготвени от
кредитора, а не индивидуално договорени.
Клаузите касаещи отпускането на револвиращ кредит и ползване на кредитна карта
бил включени в общи условия, макар и наречени „условия по договора“. Клаузите в
Приложение №CARD-19076783 също представлявали общи условия. Същите не били
обсъждани между страните, а предварително изготвени от кредитора условия, при които
същия предоставя посочения кредит. За потребителя на финансовата услуга оставала
единствената възможност да се съгласи с тях, ако желае предоставяне на услугата. Той по
никакъв начин не можел да влияе върху съдържанието им, нито имал възможност
предварително да се запознае с клаузите и да обмисли икономическите последици за него от
тях преди сключването на договора. Това правело договора сключен в нарушение на
изискването за добросъвестност и водело до значително неравновесие между правата и
6
задълженията на кредитора и потребителя респективно правело договора нищожен.
Нищожността на договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS- 19044037, твърди
ответника, че влече и нищожност на Приложение №CARD-19076783, доколкото същото е
неразделна част от него.
По отношение конкретно на приложеното Приложение №CARD- 19076783, за което
се твърди от ищеца, че е неразделна част от договора, ответникът навежда следните
възражения: приложение №CARD-19076783/31.12.2021 г. не носело подпис на ответника -
нито саморъчен, нито електронен. С исковата молба били приложени две приложения за
отпускане на револвиращ кредит и кредитна карта с различни условия, като не ставало ясно
за кое се твърди да е обвързващото страните и въз основа на кое се претендира вземането. В
чл. 12 от приложените „Условия по договора“ било видно, че кредиторът може да
предостави на кредитополучателя кредитна карта след проучване на изпълнение на
задължението по договора за кредит. Всички задължения възниквали след активиране на
картата от кредитополучателя. В случая се твърдяло, че кредитната карта била дадена в деня
на подписване на договора, което било практически невъзможно, а и не съответствало на
собствените общи условия на кредитора. Съгласно чл. 21 кредитната карта щяла да бъде
доставена на кредитополучателя. Едва с доставянето на кредитната карта на
кредитополучателя щяло да бъде доставено приложението, неразделна част от този договор,
съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедура по активиране
на картата. Задълженията на кредитополучателя за плащания по картата щели да възникнат
след активирането и използването й. Съгласно чл. 5 от Приложението идентификацията се
извършвала чрез ПИН, като първоначалния такъв се съобщавал на клиента, чрез
процедурата по активация, която се предоставяла заедно с картата. Видно намира ответника
, че е от самите общи условия, че той не бил ми запознат предварително с условията на
отпускане на този револвиращ кредит. Това ставало едва с получаване на картата и
доставеното с нея приложение и то по усмотрение на кредитора. С оглед гореизложеното
ответникът твърди, че не му е изпращана и не е получавал кредитна карта и ПИН код за нея.
Не бил активирал същата и не бил усвоявал парични средства с тази карта по никакъв
начин. Никога не бил получавал извлечение за извършени плащания с тази карта.
Отделно от гореизложеното и във връзка с твърденията в исковата молба, ответникът
твърди, че не е налице нито изявление за извършена цесия, нито изявление за предсрочна
изискуемост на кредита, което да му е надлежно връчено. Видно било от приложените
документи - всички изявления към ответника били пращани на адрес: г***. В приложения
договор, на който се основавало вземането бил посочен друг адрес: ***, телефон и имейл
адрес В т. 9 от Условията по договора било видно, че страните са се договорили да изпращат
изявленията си на адресите посочени в договора, поради което само това , счита ответника
,че е достатъчно да се приеме, че не е налице надлежно уведомяване по отношение на него.
Кредитора не бил направил опит на уведоми ответника на известния му имейл или телефон.
Ответникът оспорва претенцията и по размер. От твърденията на ищеца,счита
ответника, че не ставало ясно как и на какво основание били определени периодите за
претендираните договорна и законна лихва, както и размера на главницата, който бил по -
висок от размера на кредита, който се твърдяло, че бил отпуснат. Всички приложени
документи, на които се основавало вземането определя ответника като частни документи,
неподписани от него. Същите твърди да са създадени от „***“ *** като удостоверявали
изгодни за дружеството факти, поради което не можело да служат, като доказателство за
това, че дружеството предоставило на ответника ми кредит при посочените условия. С
оглед гореизложеното ответникът моли съда, да отхвърли предявения иск, като
неоснователен. Моли, да му бъдат присъдени направените по делото разноски вкл. за
адвокатско възнаграждение. В подкрепа на твърденията и възраженията си ответникът е
направил доказателствени искания.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 12.09.2025 г. ищецът, редовно
уведомен по реда на чл. 56, ал.2 ГПК , не изпраща представител.С молба с рег.№
7
74320/29.08.2025 г. юрисконсулт Д. , в качество на процесуален представител на ищеца,
поддържа предявените искове и желае уважаването йм , а в условия на евентуалност
поддържа възражение с правно осн.чл.78, ал.5 ГПК.
В същото съдебно заседание адв.М. в качество на процесуален представител на
ответника моли съда да отхвърли иска като недоказан , акцентирайки върху заключението
по изслушаната съдебно – техническа експертиза , а именно , че по делото не е доказано
ответникът да е подписвал договор за кредита и на факта, че кредитна карта не е била
предоставяна на ответника. В съответствие с изложеното адв.М. моли да бъдат присъдени
сторените от ответника по делото съдебно-деловодни разноски .
СЪДЪТ, след запознаване със становищата на страните, на база събраните по делото
доказателства и приложимия закон, съгласно нормите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за
установено и изяснено по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА страна :
Районен съд Варна е сезирал с предявени специални положителни установителни
искове с правно основание чл.422 , ал.1 , вр. чл. 415 , ал.1 ГПК вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД.
Така предявените от ищцовата страна против ответната страна специални
положителни установителни искове са процесуално допустими , предявени в преклузивния
срок по чл.415 ГПК и в изпълнение на указанията на заповедния съд по ч.гр.д.№ 8107/2024
г. по описа на РС Варна .
С доклада по делото исковият съд на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, е
разпределил тежестта на доказвате между страните и съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, е
указал на страните , че всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които основава
своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.На основание чл.146,
ал.1, т.5 от ГПК, исковият съд е указал на ищеца ,че носи доказателствената тежест да
установи при условията на пълно и главно доказване : че по негово заявление е образувано
заповедно производство във ВРС,че е била издадена в полза на ищеца против длъжника
/ответник/ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за паричните
вземания посочени и в исковата молба, че заповедта е оспорена по реда на чл.414 ГПК и че
ищецът е предявил исковете си по чл.422 ГПК в преклузивния срок; че има качество
последен кредитор на процесните вземания, придобил същите чрез договор за цесия за която
ответника е бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД; че между праводателя на ищеца /
цедента по договора за цесия/ и ответника е бил сключен действителен договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-19044037 и Приложение №CARD- 19076783 и стандартен
европейски формуляр; че кредитодателя по договора е изпълнил пълно и точно
задълженията си и е предоставил на ответника търсената като главница искова сума, че
ответникът е усвоил заетата сума но не я е върнал в срок, поради което и дължи връщане на
главницата ведно с претендираните лихви и законната лихва; уведомяване на длъжника
съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената цесия; че договора за кредит е сключен при
действието на ОУ и след предоставяне преддоговорна информация ,вкл. и СЕФ , -че
договора е съставен на шрифт не по-малък от 12 и в съответствие с действащото към датата
на сключване законодателство , а не в противоречие със закона, при заобикаляне на закона,
накърняване на добрите нрави, нееквивалентност на насрещните престации или
неравноправност по см .на ЗЗП и размера и основанието на всяко едно търсено парично
вземане,началната дата от която ответника е изпаднал в забава, датата и основанията на
които цялото вземане е било обявено за предсрочно изискуемо .Съдът на основание чл.146,
ал.1, т.5 от ГПК е указал на ответника , че носи доказателствената тежест да установи при
условията на пълно и главно доказване:релевираните възражения имащи правоизключващ
характер - сключване на процесния договор в противоречие със закона, заобикаляне на
закона,нарушаване на принципа на добросъвестност , нееквивалентност на насрещните
престации и противоречие на договора със ЗЗПтр. възраженията си свързани с оспорванията
въобще на наличието на договорна връзка с цедента, но при условие, че ищецът изпълни
вмененото му от съда задължение по чл.190 ГПК и след като ищецът заяви, че ще ползва от
8
оспорените документи .И на последно място , с доклада по делото, съдът съгласно нормата
на чл. 7, ал.3 ГПК е указал на страните, че ще следи за наличието на неравноправни клаузи в
процесния договор, т.к. договорът е сключен с потребител , а на осн. чл. 7 , ал.3 изречение
последно ГПК осигурява възможност на страните до края на съдебното дирене пред
настоящата инстанция да изразят становище по въпросите включени в нормата на чл. 7, ал.3
изречение първо ГПК .
При така разпределената тежест на доказване съдът намира за безспорно установено
и доказано по делото , че исковото производство е продължение на заповедното , водено под
номер на частно гр.дело 8107/2024 г. по описа на същия съд и същия съдебен състав.
Видно е от приобщеното като писмено доказателство към исковото производсво
ч.гр.д.№ 8107/2024 г. по описа на РС Варна, че на 28.06.2024 г. във ВРС е било подадено
Заявление от заявителя „***“ ЕАД ЕИК *** против длъжника Н. К. Н., ЕГН ********** от
гр.Варна с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК за вземанията посочени по размери, периоди и основание в т.9 -12 от заявлението ведно
с присъждане на разноските сторени от заявителя. Видно от л. 51 и 52 РС Варна въз основа
на Разпореждане № 26589/1.7.2025 г. е приел, че са налице основанията за уважаване на
заявлението , поради което и е издал Заповед № 3532/1.7.2025 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК в полза на заявителя и против длъжника за сумите : 3164,72 лв.
главница ; 346,20 лв. - договорна лихва за периода 31.12.2021 – 07.08.2022 г.; 771,15 лв. -
обезщетение за забава , считано от 08.08.2022 г. до 28.06.2024 г. , ведно със законната лихва
върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.06.2024 г. ,
вземане произтичащо от следните обстоятелства : Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-
19044037/31.12.2021 г. и Приложение № CARD-19076783 към Договора, сключени между
***, *** и Н. К. Н., вземанията по които са прехвърлени от страна на ***, *** в полза на „А.
З. С. Н. В.“ ЕАД по силата на Приложение № 1/08.08.2022 г. към Рамков договор за
продажба на вземания (цесия) от 15.02.2022 г.
С издаването на Заповедта по чл.410 ГПК заповедният съд е присъдил в полза на
заявителя и сторените от *** ЕАД съдебно –деловодни разноски по заповедното дело : 85,87
лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78,
ал.1 и ал.8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП , вр. чл.26 от НПрПом.
Приобщените по заповедното дело книжа на листи от 58 до 70 вкл. отразяват и
доказват факта, че длъжникът е получил лично заповедта по чл.410 ГПК , депозирал в срока
по чл.414 ГПК възражение против заповедта и заповедният съд е дал указания до заявителя
за възможността в срока по чл.415 ГПК да предяви иск за установяване на оспорените
вземания и заявителят е сезирал съда с установителния си иск. Така изложеното обоснова и
подкрепя извода на исковия съд, че исковото производство е надлежно учредено и
допустимо.
За доказване на основанието на иска си ищцовата страна е представила с исковата
молба заверени за вярност с оригинала копия от следните документи , приобщени по делото
като писмени доказателства : Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-
19044037/31.12.2021 г.; условия по договора; съгласие за обработка на лични данни във
връзка с искане за отпускане на кредит, или сключване и изпълнение на договор за
потребителски кредит PLUS-19044037; Приложение към Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта от
Договор PLUS-19044037/31.12.2021 г.; Приложение към Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта от
Договор PLUS-19044037/31.12.2021 г.; Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 15.02.2022 г.; потвърждение за извършена цесия на вземания, на осн. чл. 99, ал.
3 от ЗЗД; пълномощно с нотариална заверка на подписите рег.№ *** г. на нотариус В. Б. –
рег.№ *** на НК; извлечение от Приложение № 1 от 08.08.2022 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „***, ***” и „А. З. С. Н. В.” ЕАД на
9
15.02.2022 г. – 3 листа; уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания (цесия)
до Н. К. Н. от „***, ***”, чрез „А. З. С. Н. В.” ЕАД от дата 28.11.2024 г.; известие за
доставяне.
В първото открито съдебно заседание съдът на основание чл. 195-197 от ГПК е
допуснал , провеждане на съдебно-техническа експертиза с въпросите, формулирани от
ищцовата страна в молба вх.рег.№ 55018/19.06.2025 г., а именно:1. Отправено ли е искане от
заемателя към кредитора за кандидатстване за потребителски кредит?2. Попълнена ли е от
заемополучателя форма за кандидатстване за финансова услуга по електронен път на
посочената уеб страница, която съдържа негови лични данни?3. Какви стъпки е следвал
кредитополучателят от отправянето на искане за потребителски кредит до подписването на
договора?4. Какъв размер шрифт е използван при изготвяне на договора?
В същото съдебно заседание съдът на основание чл. 204, ал. 2 от ГПК, е извършил
оглед на веществено доказателство – компактдиск, представен от ищеца с молба вх.рег.№
55018/19.06.2025 г., в изпълнение на указанията на съда по чл.190 ГПК. При огледа съдът е
констатирал, че в компактдиска се съдържа pdf-файл, наречен „Досие”, съдържащ сканирани
копия на хартиени носители на оспорените документи, в ляв долен ъгъл е изписано, че
документите са подписани от ответника, без индиция това да е с КЕП или по друг начин,
докато в долните десни ъгли има ръкописно поставен подпис за кредитор.При тези
констатации, СЪДЪТ, след оглед на CD-то, на който би трябвало да бъдат оригинали на
документи, е констатирал, че ищецът не е изпълнил задължението си да представи
оригиналите на оспорените документи, поради което не е открил производство по чл. 193 от
ГПК.
Спорно по делото между страните е дали ответникът е сключил Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-19044037/31.12.2021 г. и предоставяна ли е на ответника
кредитна карта от „***, ***”.
Отговора на двата спорни въпроса е отрицателен . В този смисъл е заключението на
в.л.К., кредитирано напълно от съда като компетентно и обективно и разпита на вещото
лице, проведен в открито съдебно заседание на 12.09.2025 г. Именно на база проведеното
изследване от вещото лице К. и заявеното в открито съдебно заседание от същото вещо лице
по делото е изяснено , че за да посочи вещото лице кое е било лицето, конкретно да го
индивидуализира и обвърже с телефонен номер и имейл адрес на в.л. е било нужно да
провери лог файловете , които са в системата и които показват кога , на коя дата е пратен
СМС , с какво съдържание , на кой имейл е изпратена кореспонденцията , стъпките , които
нормално следват процеса по кандидатстване и получаване на кредит от разстояние .
Отделно от горното вещото лице е подчертало, че при кандидатстване на кредита би
трябвало да има и копие от личната карта на кредитоискателя , но такова копие не му е било
предоставено.Не на последно по степен на важност място вещото лице К. е отговорило в
о.с.з., че документ , от който да е видно дали е пращана кредитна карта на отв.Н. Н. вещото
лице не е видяло.
По делото е изготвена и приобщена ССчЕ , възложена на в.л.Р.С. (л. 135 – 157), като
заключението на в.л. експерт - счетоводител според настоящия съдебен състав би следвало
да се анализира поотделно и в съвкупност с останалите представените от ищцовата страна
доказателства само в случай, че на база последните бе доказано твърдението на ищеца, че
именно ответникът е сключил договор за кредитна карта PLUS-19044037/31.12.2021 г. и
предоставяна ли е на ответника кредитна карта от „***, ***”.
По делото липсва доказване на подадено искане в съответната форма, поради което
съдът приема, че не може да бъде за установено, че автор по смисъла на чл. 4 от ЗЕДЕУ на
някакво електронно изявление и документ за кандидатстване е ответникът, който да е
посочил в заявката си, всичките си индивидуализиращи данни /три имена, адрес, ЕГН,
телефон/ и имейл, а адресат /чл. 5 от ЗЕДЕУ/ на същото да е „***, ***”.Според нормата на
чл. 8, ал. 1 от ЗЕДЕУ "потвърждаване на получаването на електронно изявление не е
10
необходимо, за да се смята, че е получено от адресата, освен ако страните са уговорили
друго". По делото няма доказателства за получаването на електронно изявление за
кандидатстване, което да е обработено от кредитодателя„***, ***” и той отново по
електронен път /чрез имейл/ или по телефон с електронни изявления да е изпратил проекта
на договора за кредит и погасителния план на кандидатстващия за кредит. Категорично по
делото не се установява и, че ответникът с електронно изявление или чрез СМС от мобилен
телефон да е приел за окончателен проекта на договора за кредит, ведно с изготвения
погасителен погасителен план, а още по-малко да е получил кредитна карта.
Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че получил съгласието на потребителя за
сключване на договора като Законът за предоставяне на финансови услуги от разстояние не
изисква поставяне на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис, дефинирани в
чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕДЕУ и чл. 3, т. 11 и т. 12 от Регламент /ЕС/ № 910/2014, за да е
валиден електронния документ. С оглед гореизложените мотиви съдът извежда извод, че
между „***, ***” и отв.Н. Н. няма постигнато съвпадение на волите за сключване на договор
за кредит от разстояние с посочените в исковата молба параметри, няма и реално
предоставяне на заемна сума.
Според настоящия състав не са изпълнени изцяло изискванията на чл. 18, ал. 2 от
ЗПФУР и по - конкретно ищецът *** ЕАД не доказа, че е било налице съгласието на
потребителя за сключване на договора с „***, ***”, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 3 от ЗПФУР.
Представените писмени доказателства не доказват наличието на валидна облигационна
връзка между „***, ***” и ответника Н.. С оглед спецификата на сключване на договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, са въведени изрични правила, разписани в
нормата на чл. 18 ЗПФУР. По делото липсват надлежни доказателства, проследяващи
хронологията на развитие на процедурата по сключване на договорното правоотношение -
от включването на ответника потребител в сайта до завършването й с подписан електронен
договор, финалният елемент на който завършек е изявление на потребителя за изпращането
на съгласие/потвърждение до дружеството- кредитор/. В този смисъл решение №
287/08.02.2013 г. по гр.д. № 472/2012 г. по описа на Второ г.о. на ВКС, както и решение №
314/13.07.2012 г. по гр.д. № 899/2011 г. по описа на Четвърто г.о. на ВКС.
Предвид гореизложените мотиви, съдът намира, че липсва доказване по реда на
пълно и главно такова, че е налице валидно възникнало облигационно правоотношение,
поради което предявената главна искова претенция подлежи на отхвърляне, а предвид
акцесорния характер на другите претенции и те следва да бъдат отхвърлени ведно с
искането за присъждане на законна лихва, начиная от датата на сезиране на заповедния съд .
Съдът не следва да извършва доказателствен анализ останалите събрани по делото
доказателства именно поради липсата на установяване по реда на пълно и главно доказване
на наличието на валидно облигационно отношение, възникнало по силата на сключения
договор за потребителски кредит и наличие на валидно възникнало правоотношение .
При този изход на спора, относно главната искова претенция, на отхвърляне подлежат
и акцесорните такива.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има само ответната страна.
Видно от списъка на разноски, приобщен на лист 169 - ти ответникът претендира
един разход - сумата от 500.00 лв. за адвокатско възнаграждение. Така претендирания от
ответника разход следва на основание чл.78, ал.3 ГПК да се присъди на осн. чл. 78, ал.3 ГПК
11
в полза на ответника изцяло. От приобщения на лист 170-ти от делото Договор за правна
защита и съдействие серия Б, № 00004541448 /11.09.2025 г., имащ характер на разписка, се
установява и доказва факта, че ответникът е изплатил в брой сумата от 500.00лв. -
адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения от него адвокат, поради което и
предвид изхода на спора тези разноски му се следват.
При определяне на размера на разноските за процесуално представителство на
ответника съдът констатира, че ищецът е релевирал и подържал при условията на
евентуалност възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
Ето защо и поради факта , че договорения и заплатен адвокатски хонорар не надвишава
минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба 1/2004 г. съдът не дължи
нарочно произнасяне по евентуалното възражение с правно осн. чл.78 , ал.5 ГПК .
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от ищцовото дружество „А. З. С. Н. В.“ ЕАД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния
директор З. Б., обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове
против ответника Н. К. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** , ***, с искането да бъде
постановено съдебно решение , по силата на което да бъде ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО,
че Н. К. Н., ЕГН **********, дължи на „А. З. С. Н. В.“ ЕАД, с ЕИК ***, паричните вземания
включени в издадената Заповед № 3532/01.07.2024 г.за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, от Районен съд - Варна, 42 състав, по частно гражданско дело № 8107
по описа на съда за 2024 г.:
СУМАТА от 3164,72 лв. (три хиляди сто шестдесет и четири лева и седемдесет и две
стотинки), представляваща дължима главница, произтичаща от Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-
19044037/31.12.2021 г. и Приложение № CARD-19076783 към Договора, сключени между
„***“, *** и Н. К. Н., вземанията по които са прехвърлени от страна на“ ***“ , *** в полза
на „А. З. С. Н. В." ЕАД по силата на Приложение № 1/08.08.2022 г. към Рамков договор за
продажба на вземания (цесия) от 15.02.2022 г.; СУМАТА от 342,60 лв. (триста четиридесет и
два лева и шестдесет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 31.12.2021 г.
до 07.08.2022 г.,
СУМАТА от 771,15 лв. (седемстотин седемдесет и един лева и петнадесет
стотинки),представляваща обезщетение за забава, считано от 08.08.2022 г. до 28.06.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 28.06.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, (вземане
произтичаща от следните обстоятелства: Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-
19044037/31.12.2021 г. и Приложение № CARD-19076783 към Договора, сключени между
12
***, *** и Н. К. Н., вземанията по които са прехвърлени от страна на ***, *** в полза на „А.
З. С. Н. В." ЕАД по силата на Приложение № 1/08.08.2022 г. към Рамков договор за
продажба на вземания (цесия) от 15.02.2022 г.) , като неоснователни и недоказани, на
основание чл.422 , ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД .
ОСЪЖДА „А. З. С. Н. В.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от изпълнителния директор З. Б., чрез пълномощника: Б. Д.,
юрисконсулт на „А. З. С. Н. В.“ ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК: ***** ДА
ЗАПЛАТИ на Н. К. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** , *** СУМАТА от 500.00
лв.(петстотин лева ) – сторените от ответника пред настоящата инстанция съдебно -
деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ,ал. 3
ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен
срок връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм
представители.
РАЗПОРЕЖДА изрично връчване на препис от Решението на ищцовата страна чрез
ел.съобщение по чл.41а ГПК, чрез ССЕВ, на електронен адрес: *****
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13