Решение по дело №4543/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              30.05.2019 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ   

                           

ЧЛЕНОВЕ:   КАЛИНА АНАСТАСОВА   

 

                       Мл.съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ  

 

при секретар Д.Шулева   

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №4543 по описа на 2019 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №4543/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на П.С.А. ЕГН ********** и С.Б.И. ЕГН ********** *** срещу решение №371592 от 27.03.2018 г постановено по гр.д.№3197/2017 г на СРС , 72 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** срещу въззивниците , че всеки от тях дължи суми от по 889,29 лева – незаплатена топлинна енергия за апартамент №2 в гр.София ул.******за периода м.05.2014 г – м.04.2016 г ; и суми от по 11,23 лева за делово разпределение за периода м.05.2014 г – м.04.2016 г ; ведно със законната лихва върху посочените главници от 04.11.2016 г до окончателното им заплащане ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 10.11.2016 г по ч.гр.д.№63028/16 г на СРС , 72 състав .

Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част , тъй като не е потребител на топлинна енергия . Няма данни за сключен окончателен договор за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа , още повече че абонатната станция е собственост на етажната собственост . Не става ясно каква е мощността на съоръжението на абонатната станция и как са изчислени сметките за топлинна енергия . Самата сграда е с хоризонтална тръба за отопление и в апартамента не постъпва топлинна енергия освен за топла вода и то при липса на главен водомер . Липсва договор за дялово разпределение с “Т.с.” ЕООД , не е представен акт за разпределение на кубатура и трябва да се прихванат суми за наем на съоръжение собственост на въззивниците . Сградата трябва да има индивидуално подписан договор за доставка на топлинна енергия . По гр.д.№13971/16 г на СГС , III „В“ състав има произнасяне за периода 05.2014 г – 07.2014 г и се дублират суми и периоди .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба.

Третото лице “Т.с.” ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 26.04.2018 г, поради което въззивната жалба от 10.05.2018 г е подадена в срок .Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочената част от решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират . Липсва дублиране на период и суми с тези по гр.д.№13971/16 г на СГС , III „В“ състав , защото по него са разгледани искове за вземания до м.04.2014 г .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Решението на СРС е правилно  .

Правилно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно императивната норма на чл.153 ЗЕ . При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор , независимо дали сградата е топлинна инсталация от вертикален или хоризонтален тип . Както е посочено в Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018 г по тълк.дело № 2/2017 г на ОСГК на ВКС предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са потребители на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153 ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В случая доставената топлинна енергия е доказана със заключенията на ССЕ и СТЕ . Експертизите са работили по писмени доказателства съставени от ответника , защото такава е действащата законова уредба .

Според изслушаната по делото СТЕ сградата е присъединена към топлопреносната мрежа още 2005 г и многократно са подписвани договори за дялово разпределение . Абонатната станция има протокол за 72-часови хидравлични проби и протокол за качество от 2005 г от оторизираното лице „Кронекс“ , съобразно изискванията в разрешение за ползване на сградата №138 от 22.05.1999 г на СДНСК . Съставени са надлежни акт за разпределение на кубатурата на имота и топломерите са преминали метрологична проверка . Периодично се извършва отчитане и се изготвя главен отчет и отчет на индивидуалните разпределителни уреди и водомери . Тъй като в етажната собственост има изградена хоризонтална инсталация за отопление , то има поставени и апартаментни топломери , които измерват конкретно и много надеждно изразходваната топлинна енергия в имота по чл.61 Наредба №16-334 от 16.04.2007 г за топлоснабдяването  .

Вещото лице по СТЕ констатира , че при отчитане и начисляване на суми за топлинна енергия са спазени ЗЕ и Наредба №16-334 от 16.04.2007 г за топлоснабдяването  . Начислените суми за топла вода са според показанията на индивидуалните водомери , което е допустимо от нормативната уредба и е благоприятно за въззивниците /при наличие на общ водомер начислените им сметки ще са по-високи / . Не са доказани възраженията на ищците за неправилно определена кубатура и несъобразена мощност на съоръжението на абонатната станция . Не е предмет на делото собствеността върху абонатната станция , като възражение за прихващане не е своевременно и изрично заявено от въззивниците пред СРС . По гр.д.№13971/16 г на СГС , III „В“ състав няма произнасяне за периода 05.2014 г – 07.2014 г и не се дублират суми и периоди .

Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в обжалваната част .

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №371592 от 27.03.2018 г постановено по гр.д.№3197/2017 г на СРС , 72 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** срещу П.С.А. ЕГН ********** и С.Б.И. ЕГН ********** *** , че всеки от тях дължи суми от по 889,29 лева – незаплатена топлинна енергия за апартамент №2 в гр.София ул.******за периода м.05.2014 г – м.04.2016 г ; и суми от по 11,23 лева за делово разпределение за периода м.05.2014 г – м.04.2016 г ; ведно със законната лихва върху посочените главници от 04.11.2016 г до окончателното им заплащане ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 10.11.2016 г по ч.гр.д.№63028/16 г на СРС , 72 състав ; както и в частта за разноските .

 

Решението е постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******** .

 

Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ  :                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                             2.