№ 470
гр. гр.Несебър, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20232150100510 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир Вазов“, № 3, представлявано
от Изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев, подадена чрез процесуалния им
представител - гл.юрк. Д. Златева против Е. Г., гражданин на Израел, родена на
**********г., с адрес в РБългария: гр.Несебър, КК Слънчев бряг, к-с А., ет. 3, ап. 33.
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с
предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на водоснабдяван обект с
административен адрес: гр.Несебър, КК Слънчев бряг, к-с А., ет. 3, ап. 33, с
идентификатор 51500.506.***, със заведена партида в базата данни с аб. № 977287.
Наред с това се твърди, че в съответствие с разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4
от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи, ответникът притежава качеството
„потребител“ във възникналото облигационно отношение, като собственик на
водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Излага се, че съгласно
разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4, предоставянето на услугите на ВиК се
извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК
оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично
известни и публикувани на интернет-страницата на водния оператор. Сочи се, че в
съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата
1
на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за процесния период отчитането на
водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването
на мобилно устройство. Водомерът бил разположен в имота на ответника, поради
което клиента или обитаващите имота лица имали задължението да осигурят достъп до
водомерите. Излага се, че при осъществяване на електронно отчитане инкасаторът
сканира баркод, който е поставен в близост до самия водомер. Сочи се, че съществува
и възможност за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК оператора
данните по водомерните си устройства. Навежда се, че съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от
Общите условия за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите да бъдат
отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Твърди се, че след всяко отчитане по
електронен път в законоустановен срок се издавали данъчни фактури, в чиито
риквизити фигурирали отчетните води, количества, отчетния период, за който всяка
фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК
оператора услуги - вода, канал и пречистване. Сочи се, че ответникът е следвало да
заплати задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване
на всяка от тях съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия. Излага се, че съгласно чл. 44
от Общите условия потребителят дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на
законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Твърди се, че е издадена 1
бр. фактура на обща стойност 311,77 лева, задълженията по които не били заплатени в
30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях. Излага се, че върху тези суми
ответника дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на
предявяване на исковата претенция в общ размер на 82,08 лева, считано от 26.10.2020г.
до 17.05.2023г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба - 17.05.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
Неизпълнението от страна на ответника Г. за заплащане на дължимите от нея
суми е мотивирало „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД да поиска от съда да
постанови решение, с което да осъди ответника Е. Г. да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, както следва:
сумата от 311,77 лева /триста и единадесет лева и седемдесет и седем стотинки/,
дължима по издадена фактура от 25.09.2020г., с отчетен период по фактурата от
24.08.2019г. до 25.08.2020г.;
сумата от 82,08 лева /осемдесет и два лева и осем стотинки/, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата, дължимо за периода от
26.10.2020г. до 17.05.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 17.05.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
Представят писмени доказателства. Претендират присъждането на направените
по делото разноски, включая и юрисконсултско възнаграждение.
2
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от назначения
на ответницата Г. особен представител - адв.Р. С. от АК-Бургас, с който се изразява
становище за допустимост на исковата молба. Наред с това обаче се излагат доводи за
неоснователност на същата, поради нооснователност и доказаност на предявените
искове. В тази връзка на първо място се сочи, че ищецът не е представил сключен
между него и ответната страна договор за присъединяване на процесния имот към
водоснабдителната и канализационната система, по силата на който възниква
задължение за предоставена ВиК услуга и съответно заплащане на същата. На
следващо място се излагат съмнение относно извършено отчитане на място на
потребената вода в процесното жилище. На следващо място се твърди, че не са
ангажирани доказателства от страна на ищеца, че процесният имот попада в сграда със
сезонен характер. Навежда се, че начислените кубични метри вода не съответстват
нито на показанията, нито на принципа на засичане и начисляване на служебно
количество вода, нито ставало ясно от къде е определено това количество служебно
начислени 65 куб.м с по-висока цена. Прави се искане по реда на чл.190 от ГПК за
изискване от съда на документацията, свързана с регистрирането на ответницата Г.,
като титуляр на партида с потребителски № 977287, ведно с копие на заявлението и на
приложените към него документи.
За ищцовото дружество в съдебно заседание представител не се явява. Не сочат
нови доказателства.
Назначеният на ответната страна особен представител в съдебно заседание не се
явява.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима -
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът следва да докаже наличието на неизпълнено от ответника задължение,
произтичащо от валидно сключен между тях договор. Ответника следва да докаже, че
добросъвестно е погасил задълженията си по договора или че е отпаднало
задължението за това.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.
198 „о“, ал. 1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане
на територията на гр. Свети Влас, общ. Несебър, обл. Бургас.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004г. потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
3
водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за
който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на
тези услуги. В подкрепа на това на обстоятелството, че ответницата е собственик на
водоснабдения имот, находящ се в гр. Несебър, комплекс „А.“, ет. 3, ап. 33, са
представените по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 50,
том I, рег. № 275, дело № 47/2019г. на нотариус Стоян Ангелов с рег. № 208 на НК, с
район на действие Районен съд - Несебър, справка от Служба по вписванията, както и
заявление за промяна на партода.
Като собственик ответницата притежава качеството потребител на ВиК услуги.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при
общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4,
като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на
индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото дружество се
е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствения на
ответника имот, находящ се на горепосочения адрес.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4/2004г., услугите на В и К се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение.
Нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/2004г. допуска електронно отчитане и
предвижда, че отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери
и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път. Налага се извод, че отразеното в справката и фактурите се
потвърждава от събраните по делото доказателства и следва да се кредитират от съда.
Съгласно чл. 33, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор - „ВиК“ ЕАД Бургас, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след
датата на фактурирането. Общите условия съгласно чл. 11, ал. 7 и 8 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат
публикувани най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила
в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. Видно
от интернет страницата на „ВиК“ ЕАД-Бургас, Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация" ЕАД -
гр. Бургас, са приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани са
4
във в."Новинар" на 21.08.2014г. и в."Компас" на 29.08.2014 г., и са влезли в сила от
29.09.2014г., поради което същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги,
какъвто съгласно чл. 2 от Общите условия е ответницата в настоящото производство.
По делото по категоричен начин е установено, че ответницата е титуляр на
партида с абонатен № 977287 на имот, находящ се в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, к-с
„А.“, ет. 3, ап. 33, по отношение на който се претендира незаплатена стойност по
издадена фактура от 25.09.2020г. за ползвани ВиК услуги, с отчетен период по фактури
от 24.08.2019г. до 25.08.2020г.
След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е
възникнало основанието да търси тяхната стойност. По делото е представена справка-
извлечение на отчет с мобилно устройство, съдържаща показанията на отчетеното
количество вода по партида с абонатен № 977287, с титуляр Е. Г.. От справката
извлечение е видно, че на монтирания в обекта водомер (1572/173) са направени
отчитания за периода от 24.08.2019г. до 25.08.2020г., като е отразено, че отчитането е
служебно. Представена е и справка-извлечение на отчет с мобилно устройство,
съдържаща показанията на централен водомер (1572/140) с потребителски номер
977245, с адрес на водомера: к.к. Слънчев бряг, к-с „А.“, на който са правени отчитания
за периодите: 24.08.2019г. - 09.06.2020г. и 10.06.2020г. - 25.08.2020г., при които
водомерът бил „видян“ от служители на ищцовото дружество.
Съдът намира, че отчитането е съобразено с разпоредбата на чл. 23, ал.1, т. 3 от
Общите условия, като при обекти, имащи сезонен характер, какъвто се установи, че е
настоящия, е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно. Разпоредбата на
чл. 24, ал. 4 от Общите условия дава възможност за отчитане и в рамките на по-дълги
периоди - от една година (в случай на липса на достъп до процесните обекти). Предвид
на това, че обектът е собственост на чужд гражданин и е разположен в комплекс за
сезонно ползване, е допустимо да не се извършва ежемесечно отчитане, като в
конкретния случай такова е извършвано съобразно горепосочената разпоредба от
Общите условия и е отчетено действително потребено количество вода за обекта,
поради което възражението на особения представител на ответницата в тази насока е
неоснователно.
Видно от Решение на КЕВР № Ц-20/28.12.2018г. цената на услугата за доставяне
на вода към 2019г. била без ДДС: 1,399 лв. на куб.м. за доставяне на вода, 0,477 лв. на
куб.м. за отвеждане на вода и 0,619 лв. на куб.м. за пречистване на вода. Видно от
Решение на КЕВР № Ц-37/23.12.2019г. цената на услугата за доставяне на вода към
2020г. била без ДДС: 1,415 лв. на куб.м. за доставяне на вода, 0,503 лв. на куб.м. за
отвеждане на вода и 0,652 лв. на куб.м. за пречистване на вода. По делото е
представена фактура № ********** от 25.09.2020г., от която се установява, че за
водомер (1572/173) за периода от 24.08.2019г. до 31.12.2019г. били начислявани цени
5
от 1,399 лева за вода, 0,477 лева за канал и 0,619 лева за пречистване, като за периода
от 01.01.2020г. до 25.08.2020г. били начислявани цени от 1,415 лева за вода, 0,503 лева
за канал и 0,652 лева за пречистване.
Гореизложеното налага извод, че посочените количества били остойностени за
посочените периоди.
От данните по делото се констатира, че с разпореждане от 26.09.2023г. съдът е
разпоредил ответницата Г. да се уведоми на установения по делото телефонен номер за
претендираните от ищеца суми и разноски по делото, както и да посочи валиден
електронен адрес, на който да бъдат изпратени съдебните книжа и банкова сметка на
ищеца за заплащане на сумите в 7-дневен срок, считано от уведомяването й, като при
неизпълнение ще бъде обременена с допълнителни разноски. С оглед на това съдът е
разпоредил да се осигури преводач и при осъществяване на телефонен разговор да се
състави протокол за това. Видно от изготвен протокол от 28.09.2023г. ответницата е
била уведомена съобразно дадените указания, както и е представила електронен адрес.
С разпореждане № 2491 от 29.09.2023г. съдът е указал да се изпрати препис от исковата
молба, ведно с приложените писмени доказателства на установената електронна поща
на ответницата с указания за възможността в двуседмичен срок, считано от
уведомяването да заплати претендираните с исковата молба суми, както и да представи
доказателства за това по делото. Със същото разпореждане съдът е указал на ищеца в
3-дневен срок от уведомяването да представи доказателства за внесено по сметка на
РС-Несебър възнаграждение за преводач в размер на 20 лева.
Видно от постъпило електронно писмо с вх. № 9250 от 03.10.2023г. от
ответницата, същата е ангажирала доказателства за заплащане на сумата в общ размер
на 661,77 лева, за което е представила платено нареждане от 28.09.2023г. Същото е
изпратено на ищеца за становище в едноседмичен срок, който с молба с вх. № 9505 от
10.10.2023г. е заявил, че с извършеното от ответницата плащане е погасена сумата в
размер на 311,77 лева за ползвани ВиК услуги, държавна такса в размер на 100 лева и
възнаграждение за особен представител в размер на 250 лева, като е останала
непогасена претенцията за заплащане на сумата в размер на 82,08 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане и 20 лева - възнаграждение за
преводач. Предвид изложеното съдът е указал препис от молбата да се изпрати на
ответната страна за сведение и изпълнение в 7-дневен срок от уведомяването й, като в
случай, че не оспорва претендираните от нея суми, да представи доказателства за
заплащането им в същия срок.
По делото е постъпило електронно писмо от ответницата Г. с вх. № 9596 от
13.10.2023г., към което отново прилага същото платежно нареждане за сумата в размер
на 661,77 лева, заплатена на 28.09.2023г. С разпореждане от 17.10.2023г. съдът е
разпоредил да се уведоми ответницата за останалите непогасени задължения към
6
ищеца, като е дал последна възможност да заплати сумите и да представи
доказателства по делото в 7-дневен срок, считано от уведомяването й, като я е
уведомил за последиците от неизпълнение. В изпълнение на указанията на съда от
ответницата е депозирано електронно писмо с вх. № 9832 от 19.10.2023г., в което за
пореден път представя доказателства за заплащане на сумата в размер на 661,77 лева.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно
установено, че на 28.09.2023г. ответницата е заплатила сумата от 661,77 лева, като
плащането на сумата е потвърдено от ищеца. Доброволното плащане следва да бъде
съобразено от настоящата съдебна инстанция съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3
от ГПК, която намира приложение относно фактите, осъществени в хода на
производството. Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявения от ищеца иск
за присъждане на главница за ползвани ВиК услуги в размер на 311,77 лева, държавна
такса в размер на 100 лева и възнаграждение за особен представител в размер на 250
лева, следва да бъдат отхвърлени, поради настъпило плащане по отношение на тях от
ответната страна.
Обосновава се извод, че незаплатена е останала сумата в размер на 82,08 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане главницата, дължимо за периода от
26.10.2020г. до 17.05.2023г. Ето защо е налице основание за уважаване на предявения
иск в тази част.
С оглед на този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, в тежест на
ответницата следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото общо в
размер на 100 лева, от които: юрисконсултско възнаграждение - 80 лева, съобразно чл.
13, т. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ и възнаграждение за преводач -
20 лева.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Бургас, ул. „Генерал
Владимир Вазов“, № 3, представлявано от Изпълнителния директор Ганчо Йовчев
Тенев против Е. Г., гражданин на Израел, родена на **********г., с адрес в
РБългария: гр.Несебър, КК Слънчев бряг, к-с А., ет. 3, ап. 33, за осъждане на
последната да заплати на ищеца сумата в размер на 311,77 лева /триста и единадесет
лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща главница за ползвани ВиК
услуги, дължима по издадена фактура от 25.09.2020г., с отчетен период по фактурата
от 24.08.2019г. до 25.08.2020г., както и сумата в общ размер на 350 лева /триста и
петдесет лева/, представляващи разноски по делото, от които заплатена държавна такса
в размер на 100 лева и възнаграждение за особен представител в размер на 250 лева,
7
поради заплащането им в хода на съдебното производство .
ОСЪЖДА Е. Г., гражданин на Израел, родена на **********г., с адрес в
РБългария: гр.Несебър, КК Слънчев бряг, к-с А., ет. 3, ап. 33 да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир Вазов“, № 3, представлявано
от Изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев, сумата в размер на 82,08 лева
/осемдесет и два лева и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата, дължимо за периода от 26.10.2020г. до 17.05.2023г.
ОСЪЖДА Е. Г., гражданин на Израел, родена на **********г., с адрес в
РБългария: гр.Несебър, КК Слънчев бряг, к-с А., ет. 3, ап. 33 да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир Вазов“, № 3, представлявано
от Изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев, направените по делото разноски в
размер на 100 лева /сто лева/, от които юрисконсултско възнаграждение - 80 лева,
съобразно чл. 13, т. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ и възнаграждение
за преводач - 20 лева.
Препис от решението да се изпрати и на електронната поща на ответницата Г..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
процесуалните представители на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8