№ 859
гр. Пазарджик, 16.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20205220103335 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл.19, ал.3
ЗЗД, по чл.79, ал.1, предл.2 вр. чл.82 ЗЗД и по чл.92 ЗЗД.
Ищцата ЕК. Г. АНТ. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул. „Б"№**
твърди, че е изправна страна по валидно облигационно правоотношение с
ответника „Г.“ ЕООД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление:
гр.Пазарджик, ул. "**"№*,ЕТ. *, АП. ** произтичащо от предварителен
договор за продажба на недвижим имот, сключен на 06.10.2017г., по който е
заплатила на ответника уговорената цена в размер на 29755 евро /58019лв./, а
ответникът не е изпълнил задължението в срок до 30.09.2019г. да построи и
да се снабди с разрешение за ползване, а преди подписването на акт - образец
№ 15 да сключи окончателен договор, с който да прехвърлили на ищцата
собствеността върху имота, предмет на предварителния договора,
представляващ: Апартамент № 10 с площ от 67,60 кв.м., състоящ се от две
спални, всекидневна, баня с тоалетна, коридор и тераса, разположен на
четвърти /мансарден/ етаж в новострояща се жилищна сграда в УПИ VIII-
1462, кв. 196 по плана на гр.Пазарджик, с адрес: гр. Пазарджик, УЛ. "О.С."
№*, с идентификатор 55155.***.*** по КККР на гр.Пазарджик, ведно с
припадащите се 5,76 %, равняващи се на 6,66 кв.м. идеални части от общите
части на сградата, при съседи: апартамент № 11, коридор, стълбищна клетка
и двор, както и отредения за него Склад № 3 с площ от 4,90 кв.м., разположен
на партерния етаж на жилищната сграда, при съседи: склад № 2, склад № 4 и
1
двор, ведно с 0,28 %, равняващи се на 0,32 кв.м. идеални части от общите
части на сградата.
Ищцата твърди още, че е изправна страна по второ валидно
облигационно правоотношение със същия ответник, произтичащо от
предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен на
22.01.2020г., по който е заплатила на ответника уговорената цена в размер на
16000лв., а ответникът не е изпълнил задължението в срок до 31.10.2020г. да
построи и да се снабди с разрешение за ползване, а преди подписването на
акт - образец № 15 да сключи окончателен договор, с който да й прехвърлили
собствеността върху имота, предмет на предварителния договора,
представляващ: Гараж № 1, с площ от 22,20 кв.м., разположен на партерния
етаж на същата новострояща се жилищната сграда в поземлен имотът е с
идентификатор 55155.***.*** по КККР на гр.Пазарджик, при съседи на
гаража: склад № 7, коридор, стълбищна клетка, калкан и двор, ведно с 1,89 %,
равняващи се на 2,18 кв.м. идеални части от общите части на сградата.
Ищцата твърди, че към настоящия момент, повече от една година след
изтичане на крайния срок по процесните договори, сградата не е построена в
уговорената степен на завършеност, както и не е издадено разрешение за
ползването й. Сградата е построена до степен „груб строеж“, за което е
издаден акт - образец № 14 за приемане на конструкцията от 24.01.2020г.
Твърди, че многократно е канила ответника да изпълни договорните си
задължения за построяване на сградата и обектите в уговорената степен на
завършеност, съгласно приложение № 1 към договорите, за снабдяването с
разрешение за ползване, както и за прехвърляне собствеността на обектите, но
до настоящия момент ответното дружество не изпълнило задълженията си.
Ищцата поддържа, че на основание Раздел IV, т.4 от двата
предварителни договора ответникът дължи неустойка в размер на 10 % от
стойността на незавършените в срок строителни работи. Твърди, че за
завършването на обектите по предварителния договор от 06.10.2017г.
съобразно договореното е необходима сумата в размер на 15896 лв., при
което размерът на дължимата неустойка възлиза на 1589.60лв. А за
завършването на обекта по втория предварителен договор от 22.01.2020г. е
необходима сумата в размер на 4876лв., при което размерът на дължимата
неустойка възлиза на 487.60лв.
Ищцата твърди още, че договорената между страните неустойка не
покрива действително претърпените вреди от неизпълнението, които по
първия предварителен договор са в размер на 15896лв., а по втория възлизат
на 4876лв.
При тези твърдения ищцата иска да бъдат обявени за окончателни
предварителните договори, сключени с ответника на 06.10.2017г. и
22.01.2020г.
2
Претендира осъждането на ответника да й заплати сумата от 1407.99лв.
/след частично оттегляне на иска/, представляваща неустойка за
неизпълнение на предварителния договор от 06.10.2017г., както и сумата от
308.45лв. /след частично оттегляне на иска/, представляваща неустойка за
неизпълнение на предварителния договор от 22.01.2020г., ведно със законната
лихва за забава върху двете главници от подаването на исковата молба в съда
на 27.11.2020г. до плащането.
Претендира осъждането на ответника да й заплати сумата от
12671.94лв. /след частично оттегляне на иска/, дължима за покриване на
действително причинените вреди от неизпълнението на предварителния
договор от 06.10.2017г., както и сумата от 2775.74лв. /след частично
оттегляне на иска/, дължима за покриване на действително причинените
вреди от неизпълнението на предварителния договор от 22.01.2020г., ведно
със законната лихва за забава върху двете главници от подаването на
исковата молба в съда на 27.11.2020г. до плащането.
Претендира и присъждане на съдебни разноски.
Ответникът „Г.“ ЕООД намира исковете за неоснователни. Не оспорва
сключването на двата предварителни договора. Твърди, че ищцата не е
заплатила изцяло уговорената продажна цена по първия договор, дължейки
още 2757лв., което представлява съществено неизпълнение на договора.
Твърди, че съгласно чл.5 от Раздел II от предварителния договор сключването
на окончателен договор следва да стане след заплащането на договорената
продажна цена в пълен размер. Оспорва твърдението на ищцата за
претърпени вреди от неизпълнение на договорите. Сочи, че довършителните
работи в процесните обекти са част от строително-монтажните работи по
цялата сграда, които ще бъдат извършени от него, а в края на строителния
процес ищцата ще получи обектите в описания в уговорения завършен вид,
поради което няма да претърпи каквито и да било щети.
Оспорва размера на претендираната неустойка. Твърди, че според
договора стойността на неизвършените в срок строителни дейности следва да
се определи от лицензиран оценител, а в случая такава оценка не е изготвена.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази становищата на страните и доказателствата по
делото, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявените искове са допустими с оглед на заявените с тях субективни
права, търсената защита и процесуалната легитимация на страните, очертана
от твърденията на ищцата в исковата молба. Освен това исковете са родово и
местно подсъдни на РС – Пазарджик, предвид тяхната цена и
местонахождението на недвижимия имот. Въпреки, че искът по чл.19, ал.3
ЗЗД подлежи на разглеждане по реда на особеното исково производство по
чл.362 – 364 ГПК, а останалите искове се разглеждат по общия ред, съдебната
3
практика допуска тяхното обективно съединяване с една искова молба, тъй
като претендираните неустойки и обезщетения произтичат от същия
предварителен договор.
По исковете по чл.19, ал.3 ЗЗД:
За уважаването на конститутивните искове по чл.19, ал.3 ЗЗД ищцата
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между нея и
ответника е сключен валиден предварителен договор за продажба на
недвижим имот – собственост на ответника, по който е изпълнила
задължението да заплати уговорената цена или е заявила готовност да го
направи, както и че е настъпил падежът за сключването на окончателен
договор.
Ищцата е представила писмен договор от 06.10.2017г. и приложение №1
към него, по силата на който ответникът се е задължил да построи и да
продаде на ищцата гореописаният апартамент с прилежащата изба към него
във вида, описан в приложението, а ищцата – да заплати продажна цена в
размер на 29755 евро, чиято равностойност е 58019лв. Представила е и втори
предварителен договор между същите страни от 22.01.2020г. ведно с
приложение №1 към него, по силата на който ответникът се е задължил да
построи и да продаде на ищцата гореописаният гараж в партера на същата
сграда във вида, описан в приложението, а ищцата – да заплати продажна
цена в размер на 16000лв.
Ответникът не оспорва сключването на договорите. Същите съдържат
всички съществени елементи на окончателния договор – страни, обект и цена.
Видно от представените квитанции и платежни нареждания, продажната цена
по първия предварителен договор е заплатена частично размер на 55260лв., а
цената по втория предварителен договор е заплатена изцяло. В повечето
платежни документи за получател на сумите не е посочен кредиторът, а
управителят на ответното дружество ЕВГ. Г. П.. Ответникът обаче признава
получаването на сумите, като твърди в писмения отговор, че по първия
предварителен договор ищцата дължи само 2757лв. а в хода на устните
състезания е заявил, че цената по втория предварителен договор е заплатена
изцяло. Поради това плащането следва да се приеме за надлежно – чл.75, ал.1,
изр. 2 ЗЗД. Незаплатената част от цената по първия договор е в размер на
2759лв., а по втория предварителен договор ищцата е изпълнила
задължението точно.
Падежът на задължението за сключване на окончателен договор е на
определен ден, който по първия предварителен договор е настъпил на
30.09.2019г., а по втория – на 31.10.2020г. и това не се оспорва от ответника.
От представения нотариален акт №40 от 29.02.2016г., том І, рег. №589,
н.д. №34/2016г. по регистъра на нотариус *** с рег. №**** в НК се
установява, че ответникът е собственик на обектите, тъй като в негова полза е
4
учредено вещно право на строеж, което е реализирано. Построяването на
обектите се установява от заключението на СТЕ, от което е видно, че
сградата, в която те се намират, е завършена до етап груб строеж. От този
момент правото на строеж се преобразува в право на собственост върху
сградата и самостоятелните обекти в нея, съгласно чл.181, ал.2 ЗУТ, и те
могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки.
При така установените обстоятелства съдът намира и двата
конститутивни иска за основателни, тъй като ищецът е доказал
осъществяването на всички правопораждащи факти от състава на заявеното
потестативно право по чл.19, ал.3 ЗЗД. Обстоятелството, че продажната цена
по първия предварителен договор не е заплатена в пълнен размер не изключва
материалната легитимация на ищцата. В трайната практиката на ВКС е
застъпено становището, че неизправността на насрещната страна не е пречка
за обявяването на предварителния договор за окончателен, ако
предварителният договор съдържа уговорка за всички съществени условия на
окончателния, валидно обвързва страните и не е развален или прекратен.
Когато неизпълнението на предварителния договор се изразява в
незаплащането на дължимата цена от купувача, съдът следва да постанови
решението по реда на чл.362, ал.1 ГПК, като замести окончателния договор
при условие, че ищецът изпълни задължението си в 2 – седмичен срок, който
тече от влизане на решението в сила /Решение №455 от 19.12.2013г. на ВКС
по гр. д. №3635/2013г., IV г.о., Решение №28/01.07.2011г. по гр. д.
№207/2010г. на ВКС, II т.о., Решение №72/14.07.2011г. по гр. д. №659/2010г.
на ВКС, I г.о. и Решение №537/08.07.2010г. по гр. д. № 349/2009г. на ВКС, III
г.о./.
Ето защо искът за обявяване за окончателен на предварителния договор
от 06.10.2017г. следва да се уважи под условие, че в 2-седмичен срок от
влизане в сила на решението ищцата заплати на ответника дължимата част от
продажната цена на имота в размер на 2759лв. Искът за обявяване за
окончателен на предварителния договор от 22.01.2020г. следва да се уважи
безусловно.
Съгласно Раздел І, т.3 от двата предварителни договора, разноските по
прехвърляне на собствеността са за сметка на купувача, в случая – на ищцата.
Разноските по прехвърлянето включват нотариалните такси, които съгласно
чл.8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД и с оглед на
удостоверения материален интерес /това е продажната цена, тъй като
данъчната оценка на имотите е по-ниска от нея/ възлизат на 520.60лв. по
първия договор и на 208.50лв. втория договор. На основание чл.364, ал.1 ГПК
и т.19 от ТР № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК,
ищцата следва да бъде осъдена да заплати тези суми в приход на държавния
бюджет по сметка на РС - Пазарджик. До изплащането им върху имотите
следва да се впише възбрана – чл.364, ал.1 ГПК.
5
На основание чл.44, ал.1 и чл.45 вр. чл.46, ал.2, т.1 вр. чл. 35, ал. 2 от
Наредба на ОбС Пазарджик за определяне размера на местните данъци на
територията на Община Пазарджик, ищцата следва да заплати на Община
Пазарджик местен данък в размер на 1740.57 лв. за придобиването на имота
по първия договор и 480лв. за придобиването на имота по втория договор.
Съгласно чл.364, ал.2 ГПК, заплащането на разноските по прехвърлянето и на
дължимите данъци е условие за издаване на препис от решението.
В производството за сключване на окончателен договор за прехвърляне
на имот съдът е длъжен да провери дали са налице предпоставките за
прехвърляне на собствеността по нотариален ред – чл.363 ГПК. Една от тях е
изискването на чл.264, ал.1 ДОПК прехвърлителят да няма непогасени
подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и
задължителни осигурителни вноски, както и непогасени данъчни задължения
за имота. В нотариалното производство тези обстоятелства се установяват с
декларация от прехвърлителя, каквато в настоящото производство същият не
може да бъде задължен да представи. Затова наличието или липсата на
данъчни задължения следва да се установи с представени от ищцата
удостоверения от НАП и Община Пазарджик, а препис от решението може да
се издаде при условие, че прехвърлителят не дължи публични държавни и
общински вземания.
По исковете по чл.92 ЗЗД:
За основателността на тези искове ищцата следва да докаже наличието на
договор с ответника, в който страните са уговорили клауза за неустойка при
неточно изпълнение на договора, както и размера на неустойката. При
установяване на горното, ответникът следва да докаже, че е изпълнил точно
обезпеченото чрез неустойката задължение, а при невъзможност – че е
изпълнил задължението за заплащане на неустойката.
И в двата представени от ищцата предварителни договора за продажба на
процесните недвижими имоти са обективирани догори за изработка с предмет
построяване на обектите, собствеността върху които изпълнителят
/ответникът/ следва да прехвърли на възложителя /ищцата/ с окончателен
договор след завършване на строителството. В Раздел IV, т.4 и на двата
договора, е включена клауза, съгласно която при неизпълнение в срок на
задължението на изпълнителя да построи обектите и да ги предаде на
възложителя, изпълнителят дължи неустойка в размер на 0.1% дневно от
стойността на незавършените строителни работи, но не повече от 10 %.
Страните са уговорили, че незавършените строителни работи се установяват
от вещо лице – лицензиран оценител на недвижими имоти.
От заключението на съдебната строителна и оценъчна експертиза,
изготвено от инж.С. Б., лицензиран оценител на недвижими имоти от списъка
за ВЛ на ОС – Пазарджик, се установява, че стойността на СМР, необходими
6
за завършването на обектите по договора от 06.10.2017г. /за строителството
на апартамент с избено помещение/ възлиза на 14079.93лв., 10% от която
/понеже просрочието е над 100 дни/ се равнява на неустойка в размер на
1407.99лв. От същото заключение е видно, че стойността на СМР,
необходими за завършването на обектите по договора от 22.01.2020г. /за
строителство на гараж/ възлиза на 3084.16лв., 10% от която /понеже
просрочието и по този договор е над 100 дни/ се равнява на неустойка от
308.42лв.
Налице е забава на ответника по отношение на поетите договорни
задължения да построи и да предаде на ищцата обектите по двата договора за
изработка. За неточното изпълнение на тези задължения страните са
уговорили мораторна неустойка в посочения размер. Ответникът не твърди и
не сочи доказателства да е построил обектите в срок, а неизпълнението се
установява от заключението на вещото лице, в което са описани и
остойностени неизвършените СМР. Освен това, ответникът не твърди и не
сочи доказателства да е заплатил на ищцата дължимата неустойка. Затова
искът по чл.92 ЗЗД за заплащане на мораторна неустойка по договора от
06.10.2017г. следва да се уважи в предявения размер от 1407.99лв., а искът за
заплащане на мораторна неустойка по договора от 22.01.2020г. следва да се
уважи частично до размера на 308.42лв. и да се отхвърли за разликата до
308.45лв.
По исковете по чл.79, ал.1, предл.2 вр. чл.82 ЗЗД:
За основателността на исковете ищцата следва да докаже, че като пряка и
непосредствена последица от неизпълнението на договорно задължение на
ответника е претърпяла имуществени вреди и в какъв размер, които са били
предвидими при сключването на договора, а ако тяхното предвиждане не е
било възможно – че ответникът е бил недобросъвестен.
Съдът прие за установено, че между страните са сключени договори за
изработка с предмет построяване на процесните обекти /апартамент с и
избено помещение и гараж/, както и че е налице неизпълнение в количествено
отношение на договорите, като стойността на уговорените, но неизпълнени
СМР по договора от 06.10.2017г. /за строеж на апартамент и избено
помещение/ възлиза на 14079.93лв., а стойността на уговорените, но
неизпълнени СМР по договора от 22.01.2020г. /за строеж на гараж/ възлиза на
3084.16лв. Също така съдът прие за установено, че възложителят е заплатил
уговореното възнаграждение по втория договор в пълен размер, а по първия
договор дължи още 2759лв.
Когато при извършване на работата по договор за изработка
изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има
недостатъци, поръчващият може да иска на основание чл.265, ал.1 ЗЗД
поправяне на работата в даден от него подходящ срок, заплащане на
7
разходите, необходими за поправката или съответно намаление на
възнаграждението. На основание чл.79, ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Границите на отговорността на длъжника при неизпълнение са определени в
чл.82 ЗЗД - обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата
полза, ако те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. При
неизпълнение на договор за изработка в строителството в количествено
отношение, възложителят търпи вреди съизмерими с разходите за
извършването на дължимите и заплатени строителни работи. Ако
възложителят е заплатил за неизпълненото строителство, той търпи вреда,
изразяваща се в намаляване на актива от имуществото му и има право на
обезщетение за вредите от неизпълнението в размер на паричния еквивалент
на непостроеното. Когато неизпълненото строителство не е заплатено,
възложителят няма право на такова обезщетение, но разполага с възможност
на основание чл.265 ЗЗД да иска съответно намаляване на възнаграждението
или да развали договора /вж. Решение № 59 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. №
53622/2015 г., I г. о./.
В настоящия случай стойността на неизпълненото строителство по
договора от 06.10.2017г. е в размер на 14079.93лв., но ищцата не е заплатила
една част от това строителство в размер на 2759лв. Следователно
претърпените от нея действителните вреди, които са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението са в размер на 11320.93лв. Това дали ищцата
ще заплати оставащото възнаграждение по договора с оглед на условния
характер на решението по уважения конститутивен иск е без правно значение
за изводите на съда относно размера на вредите от неизпълнението, тъй като
съгласно чл.235, ал.2 и 3 ГПК решението може да почива само на факти,
които са настъпили най-късно до приключването на съдебното дирене. В тази
хипотеза ищцата е разполага с правото по чл.265 ЗЗД да поиска съответно
намаляване на възнаграждението, за да избегне нуждата от евентуален бъдещ
процес, но такъв иск не е предявен.
Размерът на обезщетението за действителни вреди следва да се намали с
неустойката по Раздел IV, т.4 от договора, която е в размер на 1407.99лв., тъй
като тя обезщетява вредите от същото неизпълнено строителство, без да е
необходимо тяхното доказване. При това положение дължимото на ищцата
обезщетение за действителните вреди от неизпълнението на договора за
изработка от 06.10.2017г. възлиза на 9912.94лв.
Ищцата претендира обезщетение в размер на 12671.94лв., поради което
искът следва да се уважи частично до размера на 9912.94лв. и да се отхвърли
за разликата до 12671.94лв.
Неизпълненото строителство по договора от 22.01.2020г. възлиза на
3084.16лв., какъвто е и размерът на претърпените от ищцата вреди от
8
неизпълнението, тъй като същата е заплатила възнаграждението изцяло.
Обезщетението за тези вреди следва да се намали с неустойката по Раздел IV,
т.4 от договора, която е 308.42лв., тъй като тя обезщетява вредите от същото
неизпълнено строителство, но без същите да се доказват. При това положение
дължимото на ищцата обезщетение за действителните вреди от
неизпълнението на договора за изработка от 22.01.2020г. възлиза на
2775.74лв. Ищцата претендира обезщетение в този размер, поради което
искът следва да се уважи изцяло.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищцата има право на съдебни разноски
съразмерно с уважената част от иска. Същата е представила списък по чл.80
ГПК и доказателства за направени разноски в размер на 3305лв. От тях
съразмерно с уважената част от исковете следва да се присъдят 2783.08лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете, но същият не е представил
доказателства за направени от него разноски и не претендира такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл.19, ал.3 ЗЗД сключения
на 06.10.2017г. в гр.Пазарджик предварителен договор, с който ответникът
„Г.“ ЕООД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.
"**"№*,ЕТ. *, АП. ** като продавач и собственик на право на строеж, което
към момента е реализирано, прехвърля на ищцата ЕК. Г. АНТ. с ЕГН
********** от гр.Пазарджик, ул. „Б"№** в качеството й на купувач следния
недвижим имот: Апартамент № 10 с площ от 67,60 кв.м., състоящ се от две
спални, всекидневна, баня с тоалетна, коридор и тераса, разположен на
четвърти /мансарден/ етаж в новострояща се жилищна сграда в УПИ VIII-
1462, кв. 196 по плана на гр.Пазарджик, с адрес: гр. Пазарджик, УЛ. "О.С."
№*, с идентификатор на имота 55155.***.*** по КККР на гр.Пазарджик,
ведно с припадащите се 5,76 %, равняващи се на 6,66 кв.м. идеални части от
общите части на сградата, при съседи: апартамент № 11, коридор, стълбищна
клетка и двор, както и отредения за него Склад № 3 с площ от 4,90 кв.м.,
разположен на партерния етаж на жилищната сграда, при съседи: склад № 2,
склад № 4 и двор, ведно с 0,28 %, равняващи се на 0,32 кв.м. идеални части от
общите части на сградата, за сумата от 29755 евро с равностойност 58019лв.,
9
от която купувачът е изплатил 55260лв., ПРИ УСЛОВИЕ в двуседмичен срок
от влизане на решението в сила ищцата ЕК. Г. АНТ. да заплати на ответника
„Г.“ ЕООД сумата от 2759лв. на основание чл.362, ал.1 ГПК.
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл.19, ал.3 ЗЗД сключения
на 22.01.2020г. в гр.Пазарджик предварителен договор, с който ответникът
„Г.“ ЕООД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.
"**"№*,ЕТ. *, АП. ** като продавач и собственик на право на строеж, което
към момента е реализирано, прехвърля на ищцата ЕК. Г. АНТ. с ЕГН
********** от гр.Пазарджик, ул. „Б"№** в качеството й на купувач следния
недвижим имот: Гараж № 1, с площ от 22,20 кв.м., разположен на партерния
етаж в новострояща се жилищна сграда в УПИ VIII-1462, кв. 196 по плана на
гр.Пазарджик, с адрес: гр. Пазарджик, УЛ. "О.С." №*, с идентификатор на
имота 55155.***.*** по КККР на гр.Пазарджик, при съседи на гаража: склад
№ 7, коридор, стълбищна клетка, калкан и двор, ведно с 1,89 %, равняващи се
на 2,18 кв.м. идеални части от общите части на сградата, за сумата от
16000лв., която купувачът ЕК. Г. АНТ. е изплатил изцяло към момента на
сключване на договора.
ОСЪЖДА ответника „Г.“ ЕООД, ЕИК: **, седалище и адрес на
управление: гр.Пазарджик, ул. "**"№*,ЕТ. *, АП. ** да заплати на ищцата
ЕК. Г. АНТ. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул. „Б"№**, на основание
чл.92 ЗЗД, сумата от 1407,99лв. – неустойка по Раздел IV, т.4 от договор за
строителство и продажба на недвижим имот, сключен между същите страни
на 06.10.2017г. в гр.Пазарджик, ведно със законната лихва за забава от
подаването на исковата молба в съда на 27.11.2020г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА ответника „Г.“ ЕООД, ЕИК: **, седалище и адрес на
управление: гр.Пазарджик, ул. "**"№*,ЕТ. *, АП. ** да заплати на ищцата
ЕК. Г. АНТ. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул. „Б"№**, на основание
чл.92 ЗЗД, сумата от 308.42лв. – неустойка по Раздел IV, т.4 от договор за
строителство и продажба на недвижим имот, сключен между същите страни
на 22.01.2020г. в гр.Пазарджик, ведно със законната лихва за забава от
подаването на исковата молба в съда на 27.11.2020г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 308.42лв. до предявения
размер от 308.45лв.
ОСЪЖДА ответника „Г.“ ЕООД, ЕИК: **, седалище и адрес на
управление: гр.Пазарджик, ул. "**"№*,ЕТ. *, АП. ** да заплати на ищцата
ЕК. Г. АНТ. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул. „Б"№**, на основание
чл.79, ал.1, предл.2 вр. чл.82 ЗЗД, сумата от 9912.94лв. – обезщетение за
вреди от неизпълнени строително-монтажни работи по договор за
строителство и продажба на недвижим имот, сключен между същите страни
на 06.10.2017г. в гр.Пазарджик, ведно със законната лихва за забава от
10
подаването на исковата молба в съда на 27.11.2020г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 9912.94лв. до предявения
размер от 12671.94лв.
ОСЪЖДА ответника „Г.“ ЕООД, ЕИК: **, седалище и адрес на
управление: гр.Пазарджик, ул. "**"№*,ЕТ. *, АП. ** да заплати на ищцата
ЕК. Г. АНТ. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул. „Б"№**, на основание
чл.79, ал.1, предл.2 вр. чл.82 ЗЗД, сумата от 2775.74лв. – обезщетение за
вреди от неизпълнени строително-монтажни работи по договор за
строителство и продажба на недвижим имот, сключен между същите страни
на 22.01.2020г. в гр.Пазарджик, ведно със законната лихва за забава от
подаването на исковата молба в съда на 27.11.2020г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА ищцата ЕК. Г. АНТ. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул.
„Б"№** да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик сумата от 520.60лв.
– нотариална такса за прехвърлянето на имота по договора от 06.10.2017г. и
сумата 208.50лв. – нотариална такса за придобиването на имота по договора
от 22.01.2020г., за които суми служебно да се впише възбрана върху имотите
на основание чл.364, ал.1 ГПК.
УКАЗВА НА ищцата ЕК. Г. АНТ. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул.
„Б"№**, че следва да заплати на Община Пазарджик местен данък в размер на
1740.57 лв. за придобиване на имота по договора от 06.10.2017г. и местен
данък в размер на 480лв. за придобиването на имота по договора от
22.01.2020г., което е условие за издаването на препис от решението.
ОСЪЖДА ответника „Г.“ ЕООД, ЕИК: **, седалище и адрес на
управление: гр.Пазарджик, ул. "**"№*,ЕТ. *, АП. ** да заплати на ищцата
ЕК. Г. АНТ. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул. „Б"№**, съдебни
разноски по делото в размер на 2783.08лв.
Препис от решението да се издаде, след като ищцата ЕК. Г. АНТ.
представи писмени доказателства, че са заплатени разноските по
прехвърлянето и местния данък за придобиването на имотите, както и
удостоверения от НАП и Община Пазарджик, че продавачът „Г.“ ЕООД няма
непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци,
мита и задължителни осигурителни вноски, както и непогасени данъчни
задължения за имотите.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия
окръжен съд в 2-седмичен срок от датата на връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11