РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Сливница, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно
наказателно дело № 20211890200392 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
„Д.” ЕООД, с ЕИК ...... със седалище и адрес на управление в гр. .............,
представлявано от управителя С. Х. П. обжалва НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23 – 23003894 от 20.07.2021 г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда Софийска област“, с което на жалбоподателя
за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 вр. чл.1, ал.2 КТ и на основание
чл. 416, ал. 5 КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 2 500 лева. В жалбата са изложени доводи за
неправилност на атакуваното наказателно постановление с искане да бъде
отменено.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства (наказателно постановление № 23 – 23003894 от 20.07.2021 г.
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда Софийска област“, акт за
установяване на административно нарушение № 23 – 23003894 от 17.06.2021
г., известия за доставяне, протокол за извършена проверка,
идентификационна карта, декларация от Б. О. К., договор за възлагане от
1
08.06.2021 г., договор за извършване на специализирани СМР, заповед № З-
0025 / 08.01.2019 г., заповед № З - 0024 / 08.01.2019 г., заповед № З -0058 /
11.02.2014 г., пълномощно и показанията на свидетелите Б. ЛЮБ. Т. и Ц. ИВ.
К.), намира следното:
На 10.06.2021 г. около 9.00 часа свидетелите Б. ЛЮБ. Т. – главен
инспектор в Д” ИТ Софийска област” и Ц. ИВ. К. - инспектор в ДИТСО
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект
„варова пещ„ в производствена база за негасена и хидратна вар на „К.“ ЕООД
, находящ се в гр. С., ул. „..... № .. Проверяващите установили, че се извършва
дейност по изграждане на топлинна изолация на тръбопроводи и съдове от
работници на „Д....” ЕООД. При извършване на проверката инспекторите
заварили в обекта лицето Б. О. К., който работел като „изолаторджия“. На Б.
К. била връчена декларация, която той попълнил лично като отразил в нея, че
работи като „изолаторджия“ с работно време от 08.00 до 17.00 часа, с един
час почивка на ден, при възнаграждение от 325 лева и, че не знае дали има
сключен трудов договор с работодателя. Проверяващите инспектори
предоставили възможност на работодателя да се яви в сградата на
инспекцията за приключване на проверката по документи. На 17.06.2021 г.,
когато била извършена документната проверка, за констатираното нарушение
бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 23 –
23003894 от 17.06.2021 г., въз основа на който било издадено атакуваното НП
№ 23 – 23003894 от 20.07.2021 г. на Директора на “Дирекция инспекция по
труда Софийска област “.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателя
е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ. Посочената
разпоредба вменява задължението към субектите по § 1 от ДР към КТ да
ключват трудов договор в писмена форма. В конкретния случай
работодателят не е изпълнил посоченото задължение. В подкрепа на този
извод са показанията на свидетелите Б. ЛЮБ. Т. и Ц. ИВ. К., от които се
установява безспорно, че лицето К. е полагало труд в проверявания обект и
към момента на проверката описаните по - горе документи не са били
предоставени за проверка. Показанията на тези свидетели не са в
противоречие и с попълнената лично от О. К. декларация, в която е отразено,
че полагал труд по трудово правоотношение в проверявания обект на
длъжност „изолаторджия” без да има сключен писмен трудов договор. В
2
показанията на тези свидетели се съдържат данни за времето на извършване
на нарушението – на 10.06.2021 г. Посоченото административно нарушение е
от категорията на формалните – с факта на допускането до работа на лицето
К. преди с него да бъде сключен писмен трудов договор по смисъла на чл. 62,
ал. 1 КТ, жалбоподателят е нарушил това правило и е осъществил състава на
чл. 414, ал. 3 вр. ал.1 КТ.
От разпита на свидетелите Т. и К. се установява по един несъмнен и
категоричен начин фактическата обстановка, описана в акта за установяване
на административно нарушение и в наказателното постановление.
Съдът не кредитира представения по делото договор за възлагане № 15
от 08.06.2021 г., тъй като в него в не е очертан конкретния резултат, който е
следвало да постигне изпълнителя, както и други индивидуализиращи белези,
които да обусловят извод за облигационния му характер. Предметът на
гражданския договор предполага точно определено работно място в рамките
на пълен работен ден, а не постигането на конкретен резултат. Освен това
останалите събрани и проверени от съда писмени и гласни доказателства,
които съдът кредитира изцяло, и конкретно саморъчно попълнената от О.В.
декларация, по категоричен начин сочат на наличието на възникнало между
„Д. С” ЕООД и Б. К. трудово правоотношение - лицето е посочило, че работи
като изолаторджия, с работно време от 8.00 ч. до 17.00 ч., т.е. при установено
работно време, получава месечно възнаграждение от 325 лв. Отразените
данни в декларацията от завареното да работи като полагащо изолация лице в
деня на проверката относно естеството на трудовата му функция съответстват
на показанията на разпитаните по делото свидетели Б.Т. и Ц.К.. Наличието на
представения договор към датата на съставяне на акта не променя извода за
трудовоправния характер на правоотношението, което е съществувало между
дружеството - жалбоподател и лицето Б. К.. Всички елементи на
трудовоправното отношение са установени безспорно - посоченото лице
изпълнява работа с определени трудови функции, с определено място на
работа, при определено работно време, срещу което жалбоподателят заплаща
трудово възнаграждение в определен размер и същото е длъжно да се
подчинява и да изпълнява разпорежданията на работодателя, а страните по
един граждански договор са равнопоставени и не дължат подчинение един на
друг. Доколкото престацията на труд е предмет на трудово, а не на
облигационно правоотношение и предвид безспорно установеното
3
съществуване на трудово правоотношение, то работодателят е дължал да
оформи същото писмено с трудов договор.
От анализа на събраните и проверени от съда доказателства се налага
извода за доказаност на административнонаказателното обвинение по
отношение обсъденото нарушение.
Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление отговарят на изискванията на
закона и съдържат всички реквизити, изискващи се от него. При съставянето
на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на НП. Както АУАН, така и НП са
съставени и издадени от компетентни органи. Нарушението е описано
достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение относно
неговото съдържание.
Предявените факти, за които на жалбоподателя е наложено наказание,
съставляват административно нарушение и наказващият орган при спазване
на закона е издал наказателното постановление за реализиране на
административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател.
При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
материалния закон. То е обосновано и не е постановено при непълнота на
доказателствата. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Съдът намира, че при определяне размера на имуществената санкция
наказващия орган е определил наказанието, като не се е съобразил с тежестта
на нарушението и критериите, посочени в разпоредбата на чл. 27 ЗАНН.
Съдът счита, че така определеното наказание е несправедливо и не
съответства на извършеното нарушение. За да достигне до този извод съдът
взе предвид обстоятелството, че жалбоподателя е извършил нарушението за
първи път и от него не са настъпили вредни последици. В чл. 414, ал. 3 КТ е
предвидено, че работодател, който наруши разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ,
се наказва с имуществена санкция в размер от 1 500 лева до 15 000 лева. Ето
защо настоящия съдебен състав счита, че наложеното административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500 лева не съответства на
тежестта на нарушението и не е съобразено с факта на първо нарушение от
този вид от страна на жалбоподателя. С оглед на изложеното съдът намери, че
4
наказателното постановление следва да бъде изменено, като на
жалбоподателя се наложи административно наказание „имуществена
санкция” в минималния размер, а именно 1 500 лева.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт. Съгласно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН (в сила от 23.12.2021 г.) в полза на
юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП, който от своя страна препраща към
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който
възнаграждението е в размер от 80 до 150 лева. Предвид правната сложност и
извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното
възнаграждение се явява сумата от 100 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23 – 23003894 от 20.07.2021 г.
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда Софийска област“, с което на
„ДЕСТА С” ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в
гр. ............., представлявано от управителя С. Х. П. за нарушение на
разпоредбата на чл. 62, ал. 1 вр. чл.1, ал.2 КТ и на основание чл. 416, ал. 5 КТ
във връзка с чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2
500 лева, като НАМАЛЯВА размера на административното наказание
„имуществена санкция” от 2 500 (две хиляди и петстотин) лева на 1 500
(хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА „Д. С” ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр. ............., представлявано от управителя С. Х. П. да заплати
на Дирекция “Инспекция по труда Софийска област“, представлявана от
директора, сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
област в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за постановяването
му.
5
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6