РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Габрово, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Диана Василева
Благовеста Костова
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
в присъствието на прокурора Н. Тр. Ж.
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20254200600168 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 13 от 24.04.2025 г. по НОХД № 180/2024 г. по описа на Районен
съд – Севлиево подсъдимият М. Б. И. от гр. *** е признат за невинен в това, че на
14.01.2024 г. в гр. Севлиево е управлявал МПС – л.а. „***“ с рег. № *** с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда – 0,80 промила, установена по
надлежния ред с химическа експертиза, след като е осъден за престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК с определение за одобряване на споразумение по НОХД № 206/2021
г. по описа на Районен съд – Севлиево, влязло в сила на 08.06.2021 г., поради което е
оправдан по предявеното му обвинение по чл. 343б, ал. 2 от НК.
Направените по делото разноски са оставени в тежест на държавата.
Против присъдата е депозиран протест от прокурор от Районна прокуратура –
Габрово. Протестът е формален. С него се прави искане въззивният съд, на основание
чл. 334, т. 2, вр. с чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК да отмени присъдата на Районен съд –
Севлиево и да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия М. И. за
виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК.
След образуване на въззивното производство е постъпило допълнение към
1
протеста, в което се излага несъгласие с извода на районния съд за недоказаност на
точната концентрация, с която подсъдимото лице е управлявало процесното МПС,
единствено и само зарази неизследването на контролната кръвна проба, въпреки
изричното и срочно направено искане на подсъдимия /обвиняем в ДП/ в тази насока. В
протеста се обръща внимание, че съдебната практика по приложението на чл. 27, ал. 3
от Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози е противоречива.
Прокурорът се позовава на решение № 43/29.01.2025 г. по н.д. № 827/2024 г., ІІ н.о.,
ВКС, за да обоснове позицията си, че разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредбата не е
относима към наказателните производства, водени за престъпления по чл. 343б от НК,
както и че прокурорът има право на преценка дали искането на обвиняемия за
изследване на контролната проба е необходимо или не за разкриване на обективната
истина. На следващо място, прокурорът застъпва виждането, че отказът от изследване
на контролната проба съставлява съществено процесуално нарушение само, когато е
съществувала необходимост от него, като наред с това съдът не е освободен от
задължението при постановяване на съдебния си акт да анализира в пълнота
доказателствата и да направи въз основа на тях изводите си за доказаност или
недоказаност на обвинението. В тази връзка се позовава на решение № 6/06.02.2018 г.
по н.д. № 1098/2017 г., І н.о., ВКС и решение № 189/08.11.2019 г. по н.д. № 833/2019 г.,
ІІІ н.о., ВКС. В допълнението към протеста се поддържа искането за отмяна на
присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за
виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд.
В съдебното заседание пред въззивния съд прокурорът от Окръжна
прокуратура – Габрово поддържа протеста и допълнението към него. Заявява, че
изцяло споделя изложените в тях съображения. Счита, че атакуваната присъда следва
да се отмени, като се постанови нов съдебен акт, с който подсъдимият да бъде признат
по предявеното му обвинение и му се наложат наказанията, поискани от прокурора от
Районната прокуратура пред първата инстанция – лишаване от свобода от една година
и шест месеца, което наказание да се изтърпи при първоначален общ режим; глоба в
размер на 500 лева; лишаване от право да управлява МПС за срок от две години; както
и да се присъди равностойността на МПС-то в размер на 3100 лева; да се приведе в
изпълнение предходното осъждане.
Пред въззивният съд подсъдимият И. и защитникът му адв. И. И. от АК –
Габрово оспорват протеста. Защитникът излага съображения за правилност и
законосъобразност на присъдата, като счита, че същата следва да се потвърди.
Подсъдимият изразява съгласие с позицията на своя защитник, а в последната си дума
моли присъдата на Районен съд – Севлиево да се потвърди.
Настоящият състав на въззивния съд разгледа протеста и допълнението към
2
него с изложените в него доводи, взе предвид становищата на страните в процеса и
извърши цялостна служебна проверка на присъдата по реда на чл. 314 от НПК, като
приема за установено следното:
Протестът е процесуално допустим. Същият е депозиран от страна в процеса,
която е легитимирана да атакува постановения съдебен акт и е подаден в срока за
обжалването му. Разгледан по същество, протестът е неоснователен.
Въззивният съд установи, че за да постанови присъдата си контролираният съд
е събрал относимите към предмета на делото доказателства, които е анализирал и
съпоставил поотделно и в тяхната съвкупност. След собствен комплексен анализ на
доказателствените източници, настоящият състав намира че възприетата от районния
съд фактическа обстановка е обоснована и почива на вярна и добросъвестна
интерпретация на доказателствата, като без да я променя по всички основни моменти
от предмета на доказване по делото, я възприема, както следва:
Подсъдимият М. Б. И. е роден на **** г. в гр. ***. Същият е български
гражданин, *********. Подсъдимият е правоспособен водач на МПС. Същият е
осъждан, като с определение от 08.06.2021 г. по НОХД № 206/2021 г. по описа на
Районен съд – Севлиево е одобрено споразумение за решаване на делото, съгласно
което М. И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от
НК и са му наложени наказания.
На 14.01.2024 г., рано сутринта, в гр. Севлиево, подсъдимият М. И. управлявал
л.а. „***“ с рег. № ***, собственост на М. А.А. В 03:50 часа същият се движел в ж.к.
„Димитър Благоев“, където пред дом № ** бил спрян за проверка от служители на РУ
на МВР – Севлиево – свидетелите И.К. и С. Д. Те го проверили за употреба на алкохол
с техническо средство „Алкотест Дрегер“, което отчело 0,85 промила. Веднага след
това на подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение
№ 880808 и му бил издаден Талон за изследване № 134141, който му бил връчен в
04:20 часа. Съгласно отразеното в Талона, на същия било указано да се яви в ЦСМП в
Севлиево в срок до 45 минути от връчването на документа. Подсъдимият се явил в
указания му срок в посоченото му здравно заведение, където дал кръв за анализ.
Видно от изисканите в хода на съдебното производство документи, в частност
Регистър за приемане и предаване на биологични проби и документи към тях по реда
на Наредба № 1/2017 г., иззетите кръвни проби от подсъдимия били предадени в ОД на
МВР – Габрово на 15.01.2024 г.
Според протокола за химическа експертиза № 41/2024 г., биологичната проба –
2 бр. вакуумни епруветки, запечатани със стикер със сериен номер А078915, съдържат
кръв на лицето М. И., иззета на 14.01.2024 г. в ЦСМП - Севлиево в 05:10 часа,
получени в химическата лаборатория в сектор „НТЛ“ при ОДМВР – Габрово на
15.01.2024 г., придружени от Талон за изследване с бланков № 143141/14.01.2024 г. и
3
Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби. В протокола е
отразено още, че химическото изследване било извършено на едната от вакуумните
епруветки с кръв по газхроматографския метод, в резултат на което се установило
наличие на етилов алкохол в кръвта на М. И. с концентрация 0,80 промила.
На 11.03.2024 г. М. И. бил привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК. Непосредствено след привличането му в това
качество подсъдимият бил поканен да даде обяснения по обвинението в присъствието
на защитник в лицето на адв. Р.Б., но се възползвал от правото си да не дава такива. На
същата дата, видно от Протокол за предявяване на разследването, материалите по
делото били предявени на подсъдимия и защитника му, като тогава те направили
искане за анализ на втората кръвна проба с „цел установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта, както и определяне на кръвна група на тази изследвана проба“.
Направени били и други доказателствени искания. С постановление от 12.03.2024 г.
наблюдаващият прокурор отказал да уважи искането за изследване на контролната
кръвна проба с мотив, че концентрацията на алкохол в кръвта на обвиняемия е
установена чрез химическа експертиза, чието заключение е обосновано и пълно, както
и защото не се сочат конкретни обстоятелства, които да навеждат на друг извод, по-
специално да обосновават необходимост от нова такава експертиза. На 15.04.2024 г.
било извършено повторно предявяване на разследването, при което подсъдимият и
защитникът му отново заявили, че желаят изследване на втората кръвна проба, като
навели доводи в подкрепа на искането си. С постановление от 18.04.2024 г.
наблюдаващият прокурор отново отказал да уважи искането за изследване на втората
кръвна проба, като е посочил, че е неоснователно и вече имало произнасяне по този
въпрос. На 06.06.2024 г., при провеждане на разпоредителното заседание през
първоинстанционния съд, защитникът на подсъдимия отново направил искане за
изследване на втората кръвта проба и изискване на документи от ОДМВР – Габрово. С
писмо с вх. № 3367 от 24.06.2024 г. съдът е уведомен, че кръвната проба е с изтекъл
срок на съхранение, съгласно чл. 26, ал. 4 от Наредба № 1, а с допълнително писмо от
18.07.2024 г., че с Протокол № 5 от 31.05.2024 г. кръвните проби с изтекъл срок на
съхранение са унищожени, включително и кръвната проба на подсъдимия.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени относимите доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други,
без логически грешки при обсъждането им или преиначаване на техния смисъл.
Детайлно и последователно са посочени и анализирани отделните етапи, съпътстващи
проверката на подсъдимия за употреба на алкохол и съответствието им с изискванията
на Наредба № 1/2017 г.
4
Неоснователен е упрекът към контролирания съд, наведен в допълнението към
протеста, че от една страна съдът приел за спазен реда по Наредбата, съответно, че
установената при подсъдимия концентрация е 0,80 промила, а от друга – че е
недоказана точната концентрация. Коректният прочит на мотивите към присъдата
сочи, че районният съд е счел, че при проверката с техническото средство, а след това
при химическото изследване на пробата от кръв са спазени изискванията на Наредбата,
съответно тези два способа за проверка на съдържанието на алкохол в кръвта на
подсъдимия показват резултат от 0,85 промила в издишания въздух и 0,80 на хиляда
според лабораторния анализ на първата кръвна проба. По-насетне обаче съдът изрично
е посочил, че не намира за доказано по изисквания несъмнен начин, че подсъдимият е
управлявал превозното средство с концентрация на алкохол над 0,5 хиляда, заради
допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в немотивирани откази
на прокурора да уважи направените двукратно искания по реда на чл. 27, ал. 3 от
Наредбата за изследване на контролната кръвна проба. Следователно тезата на
първоинстанционния съд е ясно изразена и не се констатира противоречие в мотивите
към атакувания съдебен акт.
Въззивния съд напълно споделя позицията на контролираната инстанция, че
отказът на органите на досъдебното производство за извършване на повторен
химически анализ на иззетата контролна кръвна проба през целия срок, докато същата
е била налична, и след двукратното изрично оспорване на резултата от първоначалното
химическо изследване, безспорно е довело до нарушаване на правото на защита на
подсъдимия, което е неотстранимо в рамките на съдебното следствие, тъй като още
към датата на провеждане на разпоредителното заседание срокът по чл. 26, ал. 4 от
Наредбата за съхранение на контролната проба е бил изтекъл и същата е била
унищожена. За да обоснове този извод районният съд се е позовал на преобладаващата
през последното десетилетие съдебна практика, включително на ВКС, съгласно която
възможността да поиска повторна проверка е право на изследваното лице, което
същото не е длъжно да мотивира и което не подлежи на оценка за основателност от
разследващия орган, прокурора или съда. Напълно се споделя и заключението, че след
изменението в разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредбата (в сила от 26.09.2023 г.) това
правила остава да важи, тъй като в противен случай би се стигнало до по-
неблагоприятно третиране на лицата, привлечени към по-тежката отговорност, каквато
е наказателната, в сравнение с лицата, срещу които се води административно-
наказателно производство.
Съществена част от съображенията в протеста и допълнението към него са
извлечени от решение № 43/29.01.2025 г. по н.д. № 827/2024 г., ІІ н.о., ВКС. Основно
на него се основава в пледоарията си и прокурорът от окръжна прокуратура. В
посочения съдебен акт е прието, че правото на водача по чл. 27, ал. 3 от Наредбата се
отнася само до административно-наказателните производство по ЗАНН и срокът за
5
упражняване на правото е преклузивен; нормата от Наредбата не може да се прилага
по аналогия в наказателния процес, тъй като правата на обвиняемия са изрично
уредени в НПК и не могат да бъдат допълвани с подзаконов нормативен акт; в
наказателния процес правото по чл. 27, ал. 3 от Наредбата не задължава прокурора,
разследващия орган или съда непременно да го удовлетвори, а подлежи на преценка –
все с оглед разкриване на обективната истина.
Настоящият състав намира, че възприетото в цитираното решение на ВКС
съществено се отклонява от установената съдебна практика по въпроса за
приложението на чл. 27, ал. 3 от Наредбата в наказателния процес. Това решение не е
задължително и настоящият съд няма ангажимент да се съобрази с него. Значимо е да
се посочи, че то е подписано при особено мнение от докладчика по делото, който е
изложил подробно съображения (изцяло в унисон с преобладаващата съдебна
практика) в противовес на приетото от останалите двама членове от състава на ВКС.
На следващо място, прегледът на практиката на ВКС през последните години сочи, че
приетото в обсъжданото решение се явява изцяло изолирано, доколкото не се
потвърждава в актовете на останалите състави на върховната съдебна инстанция. Така
в решение № 311/26.06.2025 г. по н.д. № 506/2025 г., І н.о., ВКС, е препотвърдено
следното: „ВКС е имал повод да посочи (реш. № 189 по н.д. № 833/2019 г. на ІІІ н. о.;
реш. № 221 по н. д. № 755/2013 г. на ІІ н. о.; реш. № 67 по н. д. № 1/2016 г. на ІІ н. о.
на ВКС), че упражняването на правото на изследваното лице да поиска повторен
анализ на взетата от него кръвна проба не зависи от никакви други условия,
включително и от становището на разследващите органи или тяхното виждане
какви задачи следва да бъдат поставени на вещите лица. Задължение на органа на
разследването е да назначи повторен химичен анализ на контролната кръвна проба,
взета от обвиняемия, когато последният поиска това и не е изтекъл срокът по чл.
26, ал. 4 от Наредба № 1/19.07.2017 г.“. В решение № 331/02.07.2025 г. по н.д. №
505/2025 г., І н.о., ВКС, също е прието, както следва: „Утвърдено е в съдебната
практика разбирането, че "Подзаконовият акт /в конкретния случай Наредба №
1/2017 г./ определя "надлежния начин" за установяване на алкохолната употреба от
водачите на МПС като признак от обективната страна на деянието по чл. 343б, ал.
1 от НК. Касационната инстанция е имала повод да отбележи, че правната
възможност за изследваното лице да поиска повторен химически анализ на дадените
от него биологични проби е част от "надлежния ред", предвиден като обективен
признак в състава по чл. 343б, ал. 1 от НК и предметът на доказване включва
констатации за точно спазване на описаната в Наредбата процедура.“.
Съобразявайки гореизложеното настоящият състав намира, че напълно
правилно и законосъобразно контролираният съд е приел, че с отказа на прокурора да
бъде уважено искането на подсъдимия за повторно химическо изследване преди
изтичането на срока за съхранение на контролната проба, респ. унищожаването й, и
6
съответно неизвършването на повторно изследване при направено от подсъдимия
своевременно и изрично оспорване на резултата от първоначалното химическо
изследване, и то два пъти, е допуснато не само съществено нарушение на правото на
защита на подсъдимия, но и непълнота на доказателствата, изразила се в
невъзможност да се установи по категоричен и несъмнен начин съдържанието на
алкохол в кръвта на подсъдимия, с което същият е управлявал процесното МПС на
инкриминираните време и място, който елемент от обективна страна на състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК следва да бъде категорично доказан по
стойност, а не да се предполага. Въззивният съд следва да напомни, че още в
Постановление № 1/83 г. по н.д. № 8/82 г. на Пленума на ВС, т. 4, б.“д“, е прието, че
пияното състояние се установява с всички доказателствени средства по НПК, а
изследванията на алкохолна концентрация в кръвта и урината следва да се извършват
съгласно изискванията на Наредба № 9 от 1980 г. на Министерство на народното
здраве. Следователно съдебната практика и до наши дни е непротиворечива по
въпроса, че когато ще се установява алкохолна концентрация, а не само наличие на
пияно състояние, следва да се спазва надлежния ред, уреден в нормативен документ –
сега в Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Част от надлежния ред е
и разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредбата, с която прокурорът е бил длъжен да се
съобрази. На следващо място, следва да се обърне внимание, че посочените в
допълнението към протеста решение № 6/06.02.2018 г. по н.д. № 1098/2017 г., І н.о.,
ВКС и решение № 189/08.11.2019 г. по н.д. № 833/2019 г., ІІІ н.о., ВКС, не са напълно
относими към конкретиката на настоящия казус, тъй като третират нормата на чл.
343б, ал. 3 от НК преди изменението на текста (ДВ, бр. 67/2023 г.) и въвеждането на
изискването употребата на наркотичното вещество да е установена по надлежния ред,
като приемат, че употребата може да се доказва с всички доказателствени средства по
НПК. Не така стои обаче въпросът за доказване на престъпленията по чл. 343б, ал. 1 и
ал. 2 от НК, защото като елемент от съставите им се изисква не само установяване на
употребата на алкохол, а и конкретната концентрация на алкохол. Това няма как да се
случи по друг начин освен чрез техническо средство и/или химическо изследване така,
както е разписано в Наредбата. В случая лабораторното изследване е единственият
доказателствен източник навеждащ на извод, че управлението на превозното средство
е извършвано от подсъдимия след употреба на алкохол. Нито в показанията на
разпитаните свидетели, нито данните от протокола за медицинската изследване и
вземане на биологична проба навеждат на наличие на признаци на алкохолно
опиянение при подсъдимото лице. Поради това спазването на изискването по чл. 27,
ал. 3 от Наредбата за подлагане на изследване на контролната проба е било абсолютна
задължително изискване за спазване на надлежния ред. След като прокурорът
незаконосъобразно е компрометирал възможността за анализ на контролната проба
7
(като наред с това не е предприел мерки да разпореди съхранението й за по-дълъг
срок, като по този начин обезпечи възможността за анализа й по-насетне в течение на
наказателното производство), то очевидно обвинението не е доказано по изисквания от
процесуалния закон несъмнен начин.
При така установеното по делото въззивният съд счита, че напълно правилно и
законосъобразно контролираният съд е признал подсъдимия М. Б. И. за невинен в това,
че на 14.01.2024 г. в гр. Севлиево е управлявал МПС – л.а. „***“ с рег. № *** с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда – 0,80 промила, установена по
надлежния ред с химическа експертиза, след като е осъден за престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК с определение за одобряване на споразумение по НОХД № 206/2021
г. по описа на Районен съд – Севлиево, влязло в сила на 08.06.2021 г., и го е оправдал
по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК. С оглед изхода
на делото правилно разноските по делото са оставени в тежест на държавата.
При извършената служебна проверка съдът не констатира присъдата да е
постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
отмяната й.
По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата на
първоинстанционния съд следва да се потвърди.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338 от
НПК, Окръжен съд – Габрово
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 13 от 24.04.2025 г. по НОХД № 180/2024 г. по
описа на Районен съд - Севлиево.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8