РЕШЕНИЕ
№IV-256
24.09.2020 г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
открито заседание на двадесет и четвърти август две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при секретаря Ваня Димитрова, като разгледа докладваното
от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1665 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЕТ „Вега – 80- Галин Желев”, ЕИК *********, чрез пълномощника адвокат Миглена Христова, с адрес: гр. Бургас , ул.
„Трайко Китанчев” № 47, ет. 2 , офис 6, против Решение № 1087 от 05.05.2020 г.
по гр. д. № 5446/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника против „Централна кооперативна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 87, иск за признаване
за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 15 000 лева, частично от пълния размер на главницата от 400 000
лева, предмет на изпълнително дело № 20187050400575 по описа на ЧСИ Илко
Бакалов, поради погасяването по давност на основание чл. 110 вр. чл. 116, б.
„в” от ЗЗД.
Във въззивната жалба са изложени твърдения, че
първоинстанционният съд правилно е установил безспорната между страните
фактическа обстановка, но е достигнал до погрешни правни изводи относно
тълкуването и приложението на разпоредбата на чл. 125 ЗЗД, както и
отъждествяването й с разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поддържа се, че
с изтичане на две годишен срок, считано от 20.03.2012 г. е. на 20.03.2014 г.,
съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по отношение на ищеца е настъпила перемпция,
тъй като валидни действия са извършвани само по отношение на другия солидарен
длъжник. Поддържа се, че предприемането на действия спрямо един от солидарните
длъжници не води до прекъсване на срока по чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК по отношение
на останалите. Излагат се доводи, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, като в
процесния случай по силата на чл. 116,
б. „в“ ЗЗД спрямо ищеца давността е прекъсната на 20.03.2012 г. с налагането на
запора на лекия автомобил, което е последното валидно изпълнително действие, и
е започнала да тече нова 5-годишна погасителна давност. Поддържа се, че настъпилата
перемпция се явява релевантен юридически факт, доколкото след посочената дата
не е имало основание за извършване на нови действия на принудително изпълнение,
с които да бъде прекъснат давностният срок. Навеждат се съображения, че извършените
действия спрямо длъжника „Мирър инвестмънт“ ООД не прекъсват давността по
отношение на ищеца на основание чл. 125, ал. 1 33Д, тъй като всяко действие,
предприето във връзка с конкретен изпълнителен способ, прекъсва давността по
отношение на конкретен длъжник в изпълнителното производство. Поддържа се, че
по силата на чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност, която е настъпила на
20.03.2017 г., всички вземания предмет на изпълнителното производство са се
погасили.
Въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение и да
уважи предявения иск. Претендира за присъждане на разноски.
Въззивната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от
надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити, поради което е
процесуално допустима.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество „Централна кооперативна
банка” АД чрез пълномощника адвокат Вирджиния Хайк. Твърди се, че по
изпълнителните дела, по които ищецът е солидарен длъжник с „Мирър
инвестмънт“ ООД, в периода 2012 г. - 2019 г. са искани от взискателя и
са били предприемани и извършвани от съответния съдебен изпълнител множество изпълнителни действия, с всяко от които
давността по отношение на вземанията по изпълнителното дело се прекъсва и
започва да тече нова давност по отношение на всички длъжници по изпълнителното
дело, в т. ч. и за ищеца на основание
чл. 116, б. ,,в“ вр. чл. 117 ЗЗД. Поддържа се, че не е изтекъл нито 5-годишен,
нито 3-годишен, нито 2-годишен период до следващото предприето и извършено
изпълнително действие. Посочва се, че исковата молба се основава единствено на
разпоредбите на чл. 110 – чл. 120 ЗЗД, но в хода на производството и във
въззивната жалба въззивникът развива теза за изтичане на двегодишен давностен
срок съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, който не е давностен, а преклузивен. Излагат
се съображения, че прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на
някои от солидарните длъжници не може да настъпи единството в предмета на
престацията към кредитора, който може да иска изпълнение на цялото задължение
от когото и да е от тях на основание чл. 122, ал. 1 ЗЗД. Отбелязва се, че
съгласно чл. 141 от ЗЗД поръчителят е солидарно задължен с главния длъжник, а
когато неколцина са поръчителствали за един и същ длъжник и за едно и също
задължение, всеки от тях отговаря за цялото задължение, освен ако има
съглашение за разделянето му, каквито не
са установени по настоящото дело. Счита, че преклузивният срок по чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК не тече самостоятелно за всеки солидарен длъжник, а общо за
солидарните длъжници по изпълнителното дело, поради което не се следва да се
прави аналогия с материалноправната разпоредба на чл. 125 ЗЗД относно прекъсване
и спиране на давността спрямо солидарните длъжници.
Въззиваемото дружество моли съда да потвърди обжалваното
решение. Претендира за присъждане на направените във въззивната инстанция
разноски.
В изпълнение на дадени от въззивния съд указания за отстраняване
на нередовност на исковата молба с писмено становище ищецът-въззивник заявява,
че не е страна по договор за кредит овърдрафт, сключен между „„Централна
кооперативна банка” АД и „Мирър
инвестмънт“ ООД, а е поръчител по този договор и именно в това качество
отговаря солидарно за дълга на главния длъжник.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от
адвокат Христова, която поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемото дружество се
представлява от адвокат Хайк, която поддържа отговора на въззивната жалба и не
оспорва заявените от ищеца-въззивник обстоятелства относно качеството му на
поръчител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на
основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
На
основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по наведените с
въззивната жалба оплаквания за неправилност намира следното:
Основателни са доводите на въззивника за неправилно
приложение на правилата относно погасителната давност.
Безспорно е по делото, че между „Централна кооперативна
банка” АД и „Мирър Инвестмънт” ООД е сключен договор № 79400РО-АА-1160/31.07.2008
г. за предоставяне на овърдрафт, като ЕТ „Вега – 80 -Галин Желев” отговаря
солидарно за задълженията на главния длъжник в качеството си на поръчител. Не
се спори, че въз основа на заповед № 7872/21.12.2011г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 11776/2011
г. на Районен съд – Бургас е издаден изпълнителен лист от 29.12.2011 г., по
който е висящо изпълнително дело № 20187050400575 на ЧСИ Илко Бакалов с
взискател „Централна кооперативна банка” АД и длъжници „Мирър Инвестмънт” ООД и
ЕТ „Вега – 80 -Галин Желев”. Страните не спорят, че по отношение на длъжника ЕТ
„Вега – 80 -Галин Желев” последното изпълнително действие е извършено на
20.03.2012 г. чрез налагане на запор на МПС, а по отношение на длъжника „Мирър
инвестмънт“ ООД са извършвани регулярно множество изпълнителни действия. Спорно
по делото е обстоятелството дали с извършването на изпълнителни действия по отношение
на главния длъжник „Мирър инвестмънт“ ООД се прекъсва погасителната давност по
отношение на поръчителя ЕТ „Вега – 80 -Галин Желев”.
На основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД
давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение. С т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК на ВКС е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд, съгласно което погасителна давност не тече докато
трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Прието е, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Това тълкувателно решение
не изследва въпроса за прекъсването на погасителната давност в рамките на
изпълнително производство, образувано и висящо по отношение на няколко
длъжници, които отговарят при условията на солидарност.
На основание чл. 141 ЗЗД поръчителят е задължен солидарно с главния
длъжник. Съгласно чл. 125, ал. 1 ЗЗД прекъсването на давността срещу един
солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници.
Разпоредбата на чл. 148 ЗЗД също гласи, че прекъсването на давността по отношение
на длъжника няма действие спрямо поръчителя. Посочените разпоредби са нормативен
израз на т. нар. относително действие на солидарността, при което извършените
по отношение на един солидарен длъжник правни действия нямат сила за другите
солидарни длъжници. Ето защо на
основание чл. 148 ЗЗД следва да се приеме, че с извършването на изпълнителни
действия по отношение на главния длъжник не се прекъсва погасителната давност
по отношение на поръчителя.
Настоящият
съдебен състав споделя становището, че прекъсването на 2-годишния срок по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК по отношение на един солидарен длъжник има абсолютно
действие и по отношение останалите солидарни длъжници. Това е така, защото удовлетворяването
на взискателя чрез осъществяването на отделни изпълнителни способи с предмет
имущество на един от солидарните длъжници има действие по отношение и на
останалите съдлъжници. Съобразно правилата на солидарността кредиторът може да
иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците (чл. 122,
ал. 1 ЗЗД), като изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава
всички съдлъжници (чл. 123, ал. 1 ЗЗД). За пасивната солидарност е характерно,
че има един кредитор и двама или повече длъжници, като облигационните отношения
между тях са свързани по такъв начин, че когато един от тези солидарни длъжници
изпълни, се погасяват и задълженията на всички останали, т.е. налице е единна
престация. При пасивната солидарност всеки длъжник се намира в самостоятелно,
отделно правоотношение с кредитора, но всички тези отделни правоотношения са
свързани помежду си посредством целта – да се удовлетвори интересът на
кредитора. Единството на престацията – предмет на изпълнението, обуславя
извода, че не необходимо взискателят да иска извършването на изпълнителни действия
срещу всеки един от солидарните длъжниците, за да поддържа съществуването на
изпълнителното производство. Макар и длъжниците да са повече, вземането е едно
и целта на изпълнителното производство е то да бъде удовлетворено, като
изпълнението може да се насочи към имуществото на един, на някои или на всички
солидарни длъжници.
Изложените
съображения обаче са относими единствено към действието на перемпцията по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК и не касаят приложението на чл. 125 ЗЗД и чл. 148 ЗЗД,
които изрично предвиждат относително, а не абсолютно действие на прекъсването
на давността. Погасителната давност и перемпцията са отделни правни институти, чиито
същност и последици не следва да се приравняват. Субективното право, което е
погасено по давност поради изтичане на предвидения в закона давностен срок, не
подлежи на принудително изпълнение, като основание за прекратяване на
изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК представлява влязлото в
сила уважително решение по чл. 439 ГПК. Бездействието на взискателя в
продължение на повече от две години не се отразява върху дължимостта на
вземането, а е основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, което не изключва възможността за последващо образуване
на друго изпълнително дело, в рамките на което субективното право да бъде
принудително осъществено.
С оглед
на изложеното и на основание чл. 148 ЗЗД съдът приема, че прекъсването на
погасителната давност по отношение на главния длъжник чрез предприемане на
изпълнителни действия в рамките на изпълнителното производство няма действие по
отношение на поръчителя. В процесния случай погасителната давност по отношение
на поръчителя е прекъсната на 20.03.2012 г. с налагането на запор върху МПС и
спрямо него не са извършвани никакви изпълнителни действия в продължение на
повече от 5 години, поради което правото на взискателя да търси принудително
изпълнение от него се е погасило по давност на 21.03.2017 г. Следователно
предявеният частичен иск с правно основание чл. 439 ГПК се явява основателен в
рамките на предявения му размер от 15 000 лева.
Поради
несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение
следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да
бъде прието за установено, че ЕТ „Вега – 80- Галин Желев”, ЕИК *********, не
дължи на „Централна кооперативна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 87, сумата от 15 000 лева,
частично от пълния размер на главницата от 400 000 лева, предмет на
изпълнително дело № 20187050400575 по описа на ЧСИ Илко Бакалов, поради
погасяването по давност на основание чл. 110 вр. чл. 116, б. „в” от ЗЗД.
При
този изход на делото въззивникът има право на разноски за двете инстанции
съобразно направеното искане и представените доказателства за извършването им,
както следва: 600 лева – заплатена държавна такса в първоинстанционното
производство; 1500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство; 300 лева – заплатена държавна такса във
въззивното производство; 1500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение във
въззивното производство. Ето защо въззиваемото дружество следва да бъде осъдено
да заплати на въззивника сумата от общо 3 900 лева, представляваща
разноски пред двете инстанции.
Предвид
цената на предявения частичен иск, която възлиза на 15 000 лева, и
търговския характер на делото на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението
не подлежи на касационно обжалване, поради което е окончателно.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 1087 от 05.05.2020 г. по гр. д. № 5446/2019 г. на Районен съд – Бургас, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЕТ „Вега – 80- Галин Желев”, ЕИК
*********, не дължи на „Централна кооперативна банка” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе” № 87, сумата от 15 000 лева,
частично от пълния размер на главницата от 400 000 лева, предмет на
изпълнително дело № 20187050400575 по описа на ЧСИ Илко Бакалов, поради
погасяване по давност на основание чл. 110 вр. чл. 116, б. „в” от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Централна кооперативна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 87, да заплати на ЕТ „Вега – 80- Галин Желев”, ЕИК
*********, сумата от 3 900 лева,
представляваща заплатени разноски пред първата и въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.