РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Варна , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ в публично заседание на първи
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Желева Административно
наказателно дело № 20213110201846 по описа за 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и седми състав
На първи юни Година две хиляди двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като разгледа докладваното от съдията АНД № 1846 по описа на съда за 2021г., за да се
произнесе взе предвид следното:
1
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
"Прогипс Варна" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул. "Тодор Димов", № 7, представлявано от управителя С.Д.З., ЕГН **********
против Наказателно постановление 03-012975/04.11.2021 г., издадено от Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на дружеството е наложено
административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5000 /пет хиляди/
лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на
за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на
труда (КТ).
В жалбата се сочи, че възз. не е извършил описаното в НП нарушение. Твърди се,
че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, а самото НП е незаконосъобразно и неправилно. С тези аргументи се иска
неговата отмяна.
В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована чрез своя
представляващ и управител, на адреса посочен в жалбата – не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
ю.к.О., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Пледира и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 13.10.2020 год. служители на Д „ИТ“- Варна- свидетелите Л.Б. и Р.П.,
извършили проверка на строителен обект „жилищна сграда", находящ се в гр. Варна,
ул. „Поп Димитър" , УПИ ХХII-469, кв.18 по плана на с.о.“Пчелина“. Строежът бил
изпълняван от „Прогипс Варна" ЕООД. Проверяващите установили, че в обекта има
работници на дружеството. При влизане в обекта, пред един от апартаментите, двете
свидетелки установили лицето И.Р.Х.. Той бил облечен с работни дрехи, без конкретни
обозначения по тях и извършвал почистване на строителни отпадъци. В обекта били
установени и други работници, престиращи труд за дружеството. В хода на проверката
лицето И.Х. заявило пред проверяващите, че работи за възз. дружество на длъжност
„общ работник“ от 08.10.2020г., че работното му време е от 08.00ч. до 17.00ч., с
възнаграждение 610 лева на месец и почивни дни- събота и неделя. Посочил още, че
няма сключен трудов договор с „Прогипс Варна" ЕООД. За посоченото от Х. св.Б.
съставила констативен протокол.
Впоследствие на представител на възз. дружество била представена призовка за
явяване в Д“ИТ“ и представяне на документи касателно установените в обекта лица.
Впоследствие от възз. дружество не бил представен трудов договор за И.Х.. Била
представена книга за провеждане на начален инструктаж, в която било вписано, че на
12.10.2020г. на Х. е проведен начален инструктаж във връзка с граждански договор от
същата дата.
2
В хода на проверката бил представен граждански договор №1/2020г. сключен на
12.10.2020г. между възз. дружество и лицето И.Х., според който той се задължавал да
извърши почистване и изхвърляне на строителни отпадъци в срок до 16.10.2020г.
срещу възнаграждение в размер на 300 лв.. Впоследствие проверяващите органи
описали констатациите си в констативен протокол №ПР2029710/27.10.2020г.
С оглед горните констатации, на 27.10.2020г. една от проверяващите –св.Б. на
длъжност инспектор в Д“ИТ“-Варна съставил против въззивника АУАН за нарушение
по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, като приела, че възз.
дружество като работодател е допуснало до работа лицето И.Х. да изпълнява трудовите
функции на „общ работник“, в строителен обект - жилищна сграда , находящ се в гр.
Варна, ул. „Поп Димитър" , УПИ ХХII-469,кв.18 по плана на с.о.“Пчелина“, с
определено работно време от 08.00ч. до 17.00ч., с уговорено трудово възнаграждение-
610лв., без да е сключен трудов договор в писмена между страните по трудовото
правоотношение. Актосъстовителят приел, че нарушението е извършено на
13.10.2020г. в строителен обект - жилищна сграда с адрес находящ се в гр. Варна, ул.
„Поп Димитър" , УПИ ХХII-469, кв.18 по плана на с.о.“Пчелина“, където е установено
лицето да престира труд за възз.. АУАН бил съставен в присъствието на управляващия
ЕООД, бил му предявен и връчен, като той го подписал без възражения. В законовия
тридневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в ДИТ не постъпили писмени възражения.
АНО като цяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя
и наложил на „Прогипс Варна" ЕООД административно наказание “Имуществена
санкция” в размер на 5000лв. на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на
труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл.
61, ал. 1 от КТ.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите Л.Б. и Р.П., депозирани в с.з.,
тъй като същите са последователни, непротиворечиви, взаимнодопълващи се и
кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени
към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда
на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията
на св.Б., дадени в с.з. и от тези на св.П., АУАН, копие на граждански договор,
идентификационна карта, констативен протокол, копие от книгата за начален
инструктаж, протокол от извършена проверка и от останалите писмени доказателства
по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
3
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна.
Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй като АНО не
е ангажирал доказателства за редовното връчване на НП. Прочие доказателства за
връчване на НП изобщо не са представени до приключване на съдебното заседание по
делото. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед,
АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният
контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се
осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра
на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от
ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица
съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от
цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е
ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице.
В случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил
надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по
делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с
нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по
актове съставени от инспектори от „ „ИТ“.
Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от св.Б., която към момента
на съставянето му е работил на длъжността инспектор в Д“ИТ“-Варна, следователно е
бил компетентен да издава АУАН.
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на представляващия ЕООД и свидетел,
присъствал при установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга
пряка правото на защита на обвинения правен субект.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
4
индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на дружеството/,
адрес и Булстат.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4
от ЗАНН,. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В случая възражения
по съставения АУАН не са депозирани, така че е нямало спорни обстоятелства по
които да се извършва разследване. Следва да бъде посочено и че задължителните
реквизити на НП са изчерпателно изброени в чл.57, ал.1 от ЗАНН, в десет точки и
излагане на мотиви за издаване на НП не са сред тях.
Ето защо съдът не споделя възраженията на въззивника, че в хода на АНП са
допуснати съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на
наказаното лице. Фактите по ангажиране на отговорността са ясно и недвусмислено
посочени в НП, касае се до допускане до работа на лицето И.Х. без сключен трудов
договор между него и възз. дружество.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ.
В нормата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено правилото, че трудовия договор се сключва
в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 КТ. Първата
алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и това са трудовите отношения
между работника или служителя и работодателя, както и други отношения,
непосредствено свързани с тях. Втората алинея определя всички отношения при
предоставянето на работна сила, да се уреждат само като трудови правоотношения.
Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ определя момента , когато между работника или
служителя и работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е
преди постъпването на работа. Посочването на този текст в АУАН и НП е било
сторено с оглед яснота, че между страните е нямало сключен трудов договор, така, че
съдът не възприе възраженията на защитата в тази посока.
В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал спазването
на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с предвиждане на
5
неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно
длъжностно лице, в случай на нарушение на горните разпоредби.
Нарушението на 62, ал. 1 КТ се извършва, когато не е сключен трудов договор, или
не е сключен в указаната от законодателя писмена форма. Нарушението е формално и
за неговата довършеност не се изисква настъпването на определени общественоопасни
последици.
По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в
КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което
едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да
извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща
възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд,
физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при
определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия
договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните
трудови операции, които се повтарят неограничен брои пъти, и докато трудовият
договор не е прекратен, не се изчерпват.
От друга страна, договорът за изработка и договорът за поръчка, като вид
граждански договори, се сключва между възложител и изпълнител /довереник/ за
постигане на определен трудов резултат, който следва да е ясно посочен в договора.
При гражданския договор се касае за еднократно изпълнение на конкретна задача и
затова този договор по принцип е с по-кратка продължителност и с изпълнението на
поставената задача се прекратява. При договора за изработка и договора за поръчка,
изпълнителят е независим от възложителя и за него няма значение организацията на
труда, докато при трудовия договор работникът е подчинен и зависим от работодателя
и следва да спазва определено работно време и трудова дисциплина. При договора за
изработка и договора за поръчка не тече и трудов стаж, тъй като този договор има
съвсем различен предмет от трудовите договори.
Съдът, с оглед доказателствата по делото, намира че в настоящия случай фактически
е било налице трудово правоотношение между работодателя „Прогипс Варна" ЕООД и
лицето И.Х., тъй като на 13.10.2020 г. последният е престирал работната си сила за
дружеството по-горе, като видно от изготвения от инспекторите от Д“ИТ“-Варна
протокол същото той е правел от 08.10.2020г., с конкретно работно място, работно
време и трудово възнаграждение. От представената в хода на проверката книга за
проведен начален инструктаж е видно, че на Х. е бил проведен начален инструктаж по
безопасност и здраве за работа в строителния обект още на 12.10., като от вписаното в
книгата е видно, че инструктирането му е било извършено във връзка с гр.договор. От
изложеното съдът намира, че от една страна гр.договор е създаден за нуждите на
6
конкретното АНП, а от друга страна не са били налице условията за сключване на
граждански договор между санкционираното дружество и И.Х., а е следвало между
страните да бъде сключен трудов договор. След като работещият е бил подчинен на
правилата в обекта, след като е бил зависим от работодателя и за изпълнение на
възложената работа и е следвало да спазва определено работно време /заявено от него
пред проверяващите/, то безспорно отношенията е следвало да се уредят посредством
трудов договор.
От всички събрани по делото доказателства е видно, че „Прогипс Варна" ЕООД не
се е използвало възможността да сключи с лицето по – горе срочен трудов договор чл.
68, ал. 1 КТ, и като на 13.10.2020г. е допуснало И.Р.Х. да престира труд в полза на
дружеството, без за възникналото трудово правоотношение, с последния да е сключен
в писмена форма трудов договор, дружеството не е изпълнило от обективна страна
задължението си, произтичащо от разпоредбите на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61,
ал. 1 КТ, поради което спрямо последното следва да се реализират неблагоприятните
последици, предвидени от законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ.
Субективна страна на нарушението не следва да се обсъжда, тъй като
административнонаказателната отговорност е реализирана спрямо работодател - ЮЛ, а
отговорността на юридическите лица или едноличните търговци за неизпълнение на
задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност е
обективна и безвиновна.
Разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ определя, че не са маловажни нарушенията на
чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ, което препятства приложението на
маловажния случай по чл. 415в, ал 1 КТ, каквото искане се съдържа в жалбата.
Съдът намира че в случая не е приложима и общата разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
т.к. конкретния случай с нищо не се отличава от обикновените случаи от този род и
няма по-ниска степен на обществена опасност. Напротив, налице са отегчаващи
отговорността обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно
описани в протокола №ПР2029710/27.10.2020г., които навеждат на извод, че са били
допуснати и други нарушения на трудовото законодателство.
За нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ, в санкционната норма на чл. 414,
ал. 3 КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба за работодател
в размер от 1500 до 15 000 лв., а за виновното длъжностно лице - глоба в размер от
1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция
на ЮЛ – работодател много над нейния минимален размер- към средния, предвиден от
7
законодателя. В действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на
конкретната санкция. В хода на производството са събрани доказателства, видно от
протокол №ПР2029710/27.10.2020г., за допуснати други нарушения на трудовото
законодателства. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде
наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и
твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП.
Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др.нарушения на трудовото
законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това обстоятелство съдът приема, че
конкретното нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени
наказанието до предвидения в чл. 414, ал.3 от КТ минимум- 1 500 /хиляда и петстотин/
лева, като намира, че именно тази санкция е съответна на допуснатото нарушение.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63,
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на
наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото
разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в
хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на
същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от
АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК
се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
8
направени по делото съразмерно на уважената част от иска.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО,
съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна
сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на АНО, като съобрази, че по делото е проведено едно съдебно
заседания, в които е участвал процесуален представител на Д „ИТ“, в което са
разпитани двама свидетели при отсъствие на насрещна страна, намира, че следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в
нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В
съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да
присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция, а именно сумата от 24,00 /двадесет и четири / лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление 03-012975/04.11.2021 г., издадено от
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на "Прогипс Варна"
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. "Тодор Димов",
№ 7, представлявано от управителя С.Д.З., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5000 /пет хиляди/
лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на
за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на
труда, като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция” от 5 000 /пет
хиляди/лева на 1 500/ хиляда и петстотин / лева.
ОСЪЖДА "Прогипс Варна" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. "Тодор Димов", № 7, представлявано от управителя С.Д.З.,
9
ЕГН ********** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна сумата от 24,00
/двадесет и четири / лева ,представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД
№1846/2021г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна:
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10