№ 9417
гр. София, 25.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110152498 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Е. Д. П., ЕГН: **********, чрез адв.
************** от САК, със съдебен адрес: ******************, срещу Р. Д. П.а, ЕГН:
**********, адрес: ************************.
Съдът констатира, че исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е допустим.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който в срока по чл. 131
ГПК е подал писмен отговор чрез адв. *************.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Съдът намира, че за изясняване на релевантните за спора обстоятелства, изискващи
специални знания, следва да бъде допуснато изслушването на съдебно-оценителна
експертиза с поставени в исковата молба задачи.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.05.2025г. от 14:20
часа, за които дата и час да се призоват страните и вещото лице.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане
на спора
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора документи като писмени
1
доказателства по делото.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-оценителна експертиза, вещото лице по която да
отговори на поставените в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 500 лева, вносими от ищеца по депозитна сметка на СРС
в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Антоанета Христова, който да се уведоми за изготвяне на
експертизата след представяне на квитанция за внесен депозит.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Предявен е иск от Е. Д. П. срещу Р. Д. П.а с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане
на ответницата да заплати на ищеца сумата от 4400 лв., представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на съсобствения на страните недвижим имот – апартамент № 71,
находящ се в *********************, за периода от 24.09.2020 г. до 18.01.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.09.2023 г., до
окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че страните са придобили по силата на наследствено
правоприемство от техния баща ***************. правото на собственост върху недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4091.90.1.71 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК
, с адрес *********************, няходящ се в сграда 1, разположена в поземлен имоти с
идентификатор 68134.4091.90, с предназначение: жилище, апартамент, състоящ се от две
стаи, преходна дневна, кухня, баня-тоалетна, входно антре и коридор, със засторена площ от
82 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 68134.4091.90.1.93,
под обекта – няма, над обекта – 68134.4091.90.1.73 и 68134.4091.90.1.74, заедно с мазе № 12
с площ от 3 кв.м., при съседи: коридор от две страни, ******************, и заедно с
1,039% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Тъй като
ответницата ползвала целия имот, през 2015 г. ищецът предявил срещу нея ревандикационен
иск, като поискал да му бъде предадено владението върху притежаваните от него ид.ч. от
имота. С решение по в.гр.д. № 1183/2018 г. по описа на Софийски градски съд, II Д състав,
влязло в сила на 02.02.2022 г., било установено между страните, че ищецът притежава
правото на собственост върху 4933,48/10690 ид.ч., като на 18.01.2023 г. ответницата предала
на ищеца ключовете за имота, за което бил съставен протокол, подписан между
пълномощниците на страните. Тъй като ищецът бил лишен от ползването на имота, същият
предявил срещу ответницата съдебна претениця за заплащане на обезщетение за периода от
24.09.2015 г. (датата на подаване на горепосочената искова молба) до 24.09.2020 г., по която
било образувано гр.д. № 45893/2020 г. по описа на СРС, 50 състав. Твърди се, че за периода
от 25.09.2020 г. (датата, следваща крайния момент на заявената по гр.д. № 45893/2020 г. по
описа на СРС, 50 състав, искова претенция) до 18.01.2023 г. (датата, на която ответницата
предала на ищеца владението върху притежаваните от него ид.ч. от имота) ищецът имал
право да получи обезщетение за това, че през посочения период е бил лишен от ползването
2
на съсобствения имот. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба чрез адв.
*************, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че след
смъртта на родителите си през 2011 г. е напуснала процесния имот и оттогава не живее в
него, както и че до 2015 г. не е знаела за съществуването на ищеца. Твърди, че права върху
имота има и трето лице, а именно ****************** – едноутробен брат на ответницата,
който бил поставен под пълно запрещение, а след смъртта на майка им ответницата била
назначена за него настойник. Обстоятелството, че права върху имота има и трето лице,
следвало да бъде взето предвид при определяне на размера на дължимото обезщетение.
Поддържа, че с цел да се избегнат злоупотреби със здравословното състояние на брат й и
неговото имущество, предприела действия за прехвърляне на наследствения им апартамент.
През 2022 г. ответницата изпратила до ищеца нотариална покана, с която му предложила
същият да изкупи нейните и на брат й идеални части от имота, както и да му предаде
ключовете от имота. Ищецът получил поканата на 31.08.2022 г., но нито се явил за
получаване на ключовете, нито е отговорил на предложението й. Признава, че ключовете за
имота били предадени на ищеца на 18.01.2023 г., за което бил подписан приложения към
исковата молба протокол между адвокатите на страните и от този момент тя нямала достъп
до имота. Оспорва и размер на иска, като твърди, че ищецът е могъл да получи ключовете за
имота на 31.08.2022 г., но по негова вина ги е получил по-късно – на 18.01.2023 г. Изразява
готовност за доброволно разрешаване на спора в случай, че ищецът изрази съгласие
обезщетението да се дължи до 31.08.2022 г., а не до 18.01.2023 г.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както
следва:
В тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: 1. съществуването на
съсобственост между страните през исковия период върху процесния имот при квоти,
съобразно твърденията; 2. че вещта се ползва лично от ответницата, респ. лишаването му от
ползване; 3. писмено поискване за ползване на вещта и покана за плащане на обезщетение,
заместващо реалното ползване; 4. размера на претендираното вземане, както и 5. всички
факти и обстоятелства, на които основава своите искания и възражения.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже: 1. че
е предоставила на ищеца ползването на общата вещ, съответстваща на дела му; 2. че е
поканила ищеца да се яви за получаването на ключовете за имота, но последният не се явил;
3. че право на собственост върху имота имат и трети лица, респ. квотите им; 4. че е платила
претендираното обезщетение, както и 5. всички факти, на които основава своите искания
или възражения.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказаване следните обстоятелства: 1. че през
исковия период страните са съсобственици на процесния недвижим имот, като ищецът
притежава правото на собственост върху 4933,48/10690 ид.ч. от него; 2. че ответницата е
предала на ищеца ключовете за имота на 18.01.2023 г.
3
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно това, че през исковия период вещта
се ползвала лично от ответницата, респ. лишаването му от ползване.
УКАЗВА на ответницата, че не сочи доказателства относно обстоятелствата, разпределени
в нейна доказателствена тежест по т. 1, т. 3 и т. 4.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да
оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства,
както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените
от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба и приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4