№ 15503
гр. София, 28.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110134495 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от ответника в производството Б. Д. Г., с която се иска изменение
на постановеното по делото решение в частта за разноските. Изложени са твърдения, че
ответникът е дал повод за завеждане на делото, не бил приложим чл. 78, ал. 2 ГПК, поради
което се иска да се измени решението в частта за разноските като вместо на ответника
разноски да бъдат присъдени на ищеца, вкл. и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2
ЗАд на процесуалния представител на ищеца.
В законоустановения срок е ангажиран отговор на молбата. Моли се молбата да се
остави без уважение.
В нормата на чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да поиска
съдът да се произнесе по искането й, чрез допълване или изменение на съответния акт в
частта за разноските, при наличието на определени предпоставки. В случая се касае до
искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските. Молбата е допустима, спазен е
срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК. Представен е и списък по чл. 80 ГПК – л. 44.
По същество молбата е неоснователна, поради следните съображение:
В решението съдът е изложил подробни мотиви относно приложението на чл. 78, ал.
2 ГПК, които поддържа. Следва да се добави, че се приема, че „извънсъдебната покана до
длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за
предявяването на иск за несъществуване на вземането“ - определение № 474 от 07.11.2019 г.
по ч. гр. д .№ 3063/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 338 от 18.07.2018 по ч. гр. д. №
209/2018 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на
IV г. о. на ВКС. В този смисъл съдът е приел, че издаването на фактури само по себе си също
не представлява повод за завеждане на делото. Обстоятелството дали към 2011 г. са били
издадени фактури за процесните вземания няма как да е повод за завеждане на делото.
Начисляването на сумите и незаличаването им служебно в счетоводните регистри на
1
ответника също не е поведение несъвместимо с приложението на последиците на чл. 78, ал.
2 ГПК, доколкото длъжникът може да реши да изпълни задължението си по арг. от чл. 118
ЗЗД, а и осчетоводяване на вземането от кредитора няма значение в отношенията между
страните.
Налице са и двете предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Отговора на исковата молба съдържа признание на иска, ответникът не оспорва, че
процесните суми са погасени по давност. По съществото на претенцията ответникът не
оспорва, че дължимите суми са погасени по давност и в тази връзка прави изрично
признание на иска /л. 32 от делото/, като юрисконсултът подписал отговора, разполага с
изрични правомощия да признава отрицателни установителни искове – л. 34 от делото.
Относно обстоятелството дали ответникът е дал повод за завеждане на делото, то
този въпрос подлежи на конкретна преценка с оглед фактите и обстоятелствата по спора.
Представеното по делото писмо с изх. № Г-27360 от 08.11.2019г. е изпратено от
„Топлофикация София“ ЕАД до Борислав Стефанов Абаджиев, а не до Б. Д. Г.. По делото не
са представени никакви доказателства, от които да се установява, че ответникът е
претендирал от Б. Д. Г. процесната сума, респ. че е предприел спрямо нея каквито и да било
конкретни действия за събирането й по принудителен ред – виж определение № 8838 от
15.09.2022г. по в. ч. гр. д. № 8503/2022 г. по описа на СГС. Още повече, че и самото
заявление от 20.06.2017 г. касае изявление на Борислав Абаджиев, а по делото не са
ангажирани никакви доказателства за отправени изявление до ответника от Б. Д. Г., респ. за
предприети спрямо нея действия за събиране на процесните суми от ответника, по което и
да е време.
Същевременно от служебна справка в деловодната система на съда се установява, че
ищцата Б. Д. Г. е предявила срещу ответника „Топлофикация София“ ЕАД 16 на брой
идентични претенции за отричане на вземания за топлинна енергия за различни периоди
като всяко едно от производствата е заведено за установяване на недължимост на вземания
само по няколко издадени фактури. Раздробяването на претенцията на десетки периоди от
по няколко месеца и претендирането по всяко едно дело на държавна такса и адвокатско
възнаграждение, близки до дължимите за цялото вземане, противоречат на основополагащия
за облигационното право принцип, които забранява неоснователното разместване на блага.
Още повече – обременява документооборота, осуетява своевременното разглеждане на
делата, подобно поведение не следва да се толерира от съда, доколкото същото не отговаря
на принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права /чл. 3 ГПК/.
Следва да се посочи, че предвид множеството заведени дела от Б. Д. Г. е налице
произнасяне на СГС по частна жалба срещу определение по чл. 248 ГПК, като с определение
№ 11379 от 10.11.2022 г. по в. ч. гр. д. № 11595/2022 г. по описа на СГС и определение №
4836 от 18.04.2023 г. по ч.гр. д. № 4272/2023 г. по описа на СГС, са споделени мотивите, че в
случая разноски за производство са дължими на ответника.
Оттук и подадената молба е неоснователна.
2
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. Д. Г., ЕГН:**********, чрез адв.
Юлияна Г., за изменение в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК на решение
№ 14251 от 09.12.2022 г. по гр. д. № 34495/2022 г. по описа на СРС, 88 състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.
Към делото да се приложат копия на останалите подадени искови молби от Б. Д. Г.,
ЕГН:********** срещу ответника, които копия да се разпечатат от електронното дело в
ЕИСС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3