Решение по дело №1400/2022 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 576
Дата: 10 ноември 2022 г.
Съдия: Димчо Генев Димов
Дело: 20222330101400
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 май 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 576
гр. Ямбол, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20222330101400 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „А. С.“ ЕООД, с ЕИК
*****, със седалище с. Г., обл. В., ул. **** представлявано от управителя и законен
представител А. Р. С., гражданин на Р И., чрез адв. С. Т. от гр. Я., с която против М. С. П.,
Н. Ж. П., В. И. К. и Щ. А. Й. са предявени обективно субективно съединени искове с
посочено правно осн. чл.124 и чл.108 от ЗС.
С Определение № ***/28.06.22 г. поради смъртта на ответника М. С. П. преди
завеждане на исковата молба, съдът е прекратил производството по делото по отношение на
същата.
Производството е продължило по предявените от ищеца искове, с които се иска от
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Н. Ж. П., В.
И. К. и Щ. А. Й., че ищеца е собственик на следния недвижим имот, подробно описан и
индивидуализиран в ИМ, както и да бъдат осъдени ответниците В. И. К. и Щ. А. Й. да
предадат на ищеца владението върху процесния имот, както и на осн. чл.537, ал.2 от ГПК да
бъде отменен констативен нотариален акт за право на собственост, придобит по
обстоятелствена проверка и вписан в СВ при АВ - гр. Я..
В срока за отговор на иска по чл.131 от ГПК е постъпил такъв от ответника Н. Ж. П., с
който се оспорва предявеният от ищеца иск, като се поддържа, че същият е собственик на
процесния недвижим имот на основание давностно владение преди снабдяването му с
процесния констативен нотариален акт от 19.11.2015 г.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответниците В. К. и Щ. Й. не са депозирали писмен отговор
на ИМ. Двамата ответници се явяват лично в съдебно заседание и заявяват пред съда, че са
си закупили къщата 2015 г. и са направили ремонт на същата, прокарвали са ток и вода.С
допълнителна по делото молба представят списък на извършените от тях като стойност СМР
и други.
В съдебно заседание ищецът се представлява от законния си представител А. Р. С. и
процесуален представител по пълномощие адв.С. Т. от ЯАК, чрез когото в хода на делото по
същество и с допълинтелно депозирана писмена защита и на подробно изложените в нея
съображения се поддържат исковите претнции.
В съдебно заседание за ответника Н. П. в качеството на процесуален представител по
пълномощие се явява адв.М. Х. от АК чрез когото в хода на делото по същество се
поддържа, че исковете са неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.
Ответниците Щ. Й. и В. К. се явяват лично в съдебно заседание като в хода на делото
по същество поддържат, че са купили имота от собственика, че те са правили мазилката,
вътре нямало нищо дори и кабели, всичко правили наново, нямало ток, нямало водомер.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от съдържащия се в материалите по приетата по делото преписка по нотариално
дело № ****/19.11.2015 год. на нотариус П. К. № ***, нотариален акт за собственост на
недвижим имот придобит по давност и наследство № ***, дело № ***/1981 год. на районен
съдия при ЯРС, лицето П. М. С. от с.Т. е била призната за собственик по давностно владение
и наследство на недвижим имот: дворно място находящо се в с.Т. от 1022 кв.м.
съставляващо УПИ *** в кв*** по плана на с.с. заедно с построената в това дворно място
жилищна сграда /къща/ и навес, при граници: улица, парцел ***, парцел ***, парцел ***,
парцел *** в кв*** по плана на с.с.
Видно от представената по делото справка от Агенция по вписванията №
***/26.05.2022 год., на 28.06.2005 год. - П. М. С. ЕГН ********** и С. К. С. ЕГН ***** са
отчуждили чрез продажба в полза на „Р и А РЕНТАЛС“ ООД ЕИК *********, 1022/1475 ид.
части от УПИ ***, кв*** заедно с построената в него жилищна сграда, навес и всички
подобрения в имота.
С договор за покупко-продажба обективиран в представения по делото нотариален акт
№ *** рег.№ **, дело № ***/10.03.2006 год., „Р и А РЕНТАЛС“ ООД на свой ред е
прехвърлило собствеността на горепосочения имот на ищеца „А. С.“ ЕООД.
От съдържащата се в материалите по приетата по делото преписка по нотариално дело
№ ****/19.11.2015 год. на нотариус П. К. № ***, се установява, че П. М. С. ЕГН **********
и С. К. С. ЕГН ***** са починали, както и че са имали дъщеря – М. С. П. ЕГН **********,
чиито съпруг е ответника – Н. Ж. П..
От съдържащото се в материалите по приетата по делото преписка по нотариално дело
№ ****/19.11.2015 год. на нотариус П. К. № ***, удостоверение за наследници се
2
установява, че М. С. П. ЕГН ********** е единствен наследник на П. М. С. ЕГН
**********.
На 19.11.2015 год. М. С. П. след като е инициирала обстоятелствена проверка се е
снабдила с нотариален акт за собственост върху процесния недвижим имот – НА № ***, рег.
№ ***, дело № ****/2015 год. на нотариус П. К. с рег.№ *** на НК.
Видно от представената по делото справка от Агенция по вписванията №
***26.05.2022 год., на 21.03.2017 год. - М. С. П. ЕГН ********** и ответника Н. Ж. П. ЕГН
********** процесиня имот, а именно: дворно място, представляващо ПИ с пл.№ ***,
парцел ***, с площ по документ 1475 кв.м., за който е отреден УПИ ***, заедно с жилищна
сграда с площ 55 кв.м., навес с оградни стени с площ 40 кв.м. и гараж с площ 36 кв.м. в с.Т..
Видно от приложената по делото справка за данни от НБД Население, М. С. П. ЕГН
********** е починала на 31.08.2021 год.
Видно от представената по делото декларация през 2009 год. ищецът е декларирал
закупения от него недвижим имот, а от представеното удостоверение № ***/13.10.2022 год.
на Дирекция „Местни данъци и такси“ Община Т. се установява, че ищецът няма непогасени
задължения по ЗМДТ като за периода 2010-2022 год. задълженията за данъци и такси са
заплатени. Установява се още от представената с отговора на ответника Н. П. приходна
квитанция, че същият е заплащал данъци и такса за календарната 2016 год.
По искане на ищеца бяха събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на
свидетел, лицето П. А. С. /съпруга на законния представител на ищеца/, видно от които две
седмици след закупуването на имота през 2006 год. са завели децата си и са заживели в него.
Имота имал ток и вода, дограма, тоалетна, всичко било окей. Боядисали и освежили. Имало
дрехи, играчки на децата. Основно обаче живеели в И.. Идвали до 2019 год. два пъти
годишно. После заради пандемията не идвали. През м.юни тази година решили да отидат да
почистят, но вътре имало хора. При идването си до 2019 год. установявали, че липсват
вещи, пералня, колело, но всичко останало било в къщата. Не познавали М. и Н. П..
Управлението на имота били възложили на брокер – Г.. Брат му косял тревата, а А. му
плащал.
По искане на ответника Н. Ж. П. бяха събрани гласни доказателства чрез разпит в
качеството на свидетел Г. Ж. П., видно от които същата познава ответниците, както и М. П..
В имота в с.Т. живеели В. и Щ.. Били съседи. От 2015 год. живели там.Преди това имота
бил владян от М. и Н.. М. го имала този имот по наследство от нейната майка, повече от 50
години. През последните седем години свидетелката не била виждала други. Преди да го
продадат М. и Н. подържали имота. Даже и майстори не били идвали. От 2007 год.
свидетелката живеела там, родителите на М. преди това се били изнесли, купили къща в с.К..
Преди В. и Щ. в къщата живеели синът им и внуците. 2007 год. когато отишла да живее в
селото свидетелката, никой не живеел в къщата. Чужденци не била виждала, въобще не била
виждала хора.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
3
изводи:
Съдът намира предявените от ищеца против ответниците обективно и субективно
съединени искове с правно осн. чл.124, ГПК, чл.537, ал.2 и чл.108 от ЗС за допустими като
предявени от и срещу процесуално легитимирани страни при липсата на отрицателни
процесуални предпоставки.
По иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК:
Искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е правен способ за защита на правото на собственост, чрез
който ищецът предявява пред съда искане да се установи със сила на присъдено нещо
защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или смущава това право. Както
всеки установителен иск има за цел да разреши възникнал правен спор относно
притежанието на конкретно вещно право и установи със сила на пресъдено нещо на
действителното правно положение в отношенията между спорещите страни по повод на
вещта, обект на оспорваното право.
Спорно по делото е дали са налице предпоставките на приетото от нотариуса
придобивно основание давностно владение върху 1022/1475 идеални части от УПИ *-*** в
кв*** по плана на с.Т., целият с площ от 1475 кв.м., заедно с построените в този имот
жилищна сграда, навес и други подобрения в имота, при граници: УПИ ***; УПИ *-***;
УПИ ***; УПИ *-**; УПИ **-** и УПИ ***-***.
Между страните не е налице спор, че процесния имот е бил собственост на П. М. С.,
майка на М. С. П. последната починала на 31.08.2021 год.
Безспорно по делото се установява, че през 2005 год., преди смъртта си П. М. С. е
отчуждила процесния имот в полза на „Р и А РЕНТАЛС“ ООД като дружеството на свой
ред през 2006 год. е прехвърлило възмездно собствеността върху горепосочения имот на
ищеца „А. С.“ ЕООД.
От тук се налага извод, че за начало на придобивна давност, респективно за
евентуалното придобиване на собствеността върху процесния имот на оригинерно
основание би могло да се говори само и единствено при положение, че наследника на П. М.
С. - М. С. П., в един момент е оспорила основанието, на което основава фактическата си
власт ищеца по делото и е започнала да владее имота за себе си като наследник или пък да е
налице дезаинтересованост от страна на ищеца по делото спрямо имота и същият да е
владян спокойно и необезпокоявано от нея, т.е да е осъществила своя фактическа власт
върху имота.. Фактически данни установени в хода на настоящото производство в тази
насока не бяха установени. Напротив установява се по делото, че през 2009 год. ищецът е
декларирал имота по чл.14 ЗМДТ, както и че дължимите данъци и такси са били заплатени.
В този смисъл очевидно следва да се приеме, че към този момент до знанието на ищеца не е
било доведено намерение на наследника на П. М. С. - М. С. П. да владее имота за себе си
или пък да упражнява фактическата власт върху него като наследник. А наред с това,
декларирането на имота от него сочи на извод, че ищецът очевидно манефистира
собственическо намерение по отношение на процесния имот.
4
За пълнота следва да се посочи, че не може да се приеме, че М. П. е придобила
собствеността върху имота по наследство, тъй като всъщност по делото се установява, че
собствеността върху имота е прехвърлена от нейната майка преди смъртта и. В този смисъл
процесиня имот не е бил включен в наследството оставено на М. П. от нейния наследодател.
Наред с горното, установява се още от показанията на свидетелката П. С., че след
закупуването на имота същите са го посетили, заживели са в него с децата, занесли са свои
лични вещи. Макар и да са посещавали рядко през годините имота, чувствали са закупения
от тях имот като свой. Показанията на свидетелката не се опровергават от тези на св.П., тъй
като тя е отишла да живее в селото през 2007 год., а св.С. сочи, че след закупуването на
имота през 2006 год. са се нанесли в него с децата. Обстоятелството, че св.П. твърди, че не е
виждала чужденци само по себе си не опровергава показанията на св.С., че са посещавали
макар и рядко закупения от тях имот през годините. Твърдението на ответниците В. К. и Щ.
Й., че в къщата не е имало ток, вода, кабели, макар и недоказано по делото, то от една
страна следва да се приеме, че се отнася за период след закупуването на имота от тях през
2017 год., а от друга, макар и косвено, същите се опровергават до известна степен от
показанията на св.П., която пък по същество твърди, че М. и нейния съпруг – ответника Н.,
са поддържали имота. Не бе установен по безспорен начин по делото и началния момент, от
който се поддържа, че М. П. е осъществила своя фактическа власт върху имота.
Ето защо и при тази доказателствена съвкупност, като индиция за своене на имота
манефистирано по недвусмислен начин може да се третира единствено момента от
снабдяването на М. П. с констативен нотариален акт за собственост, в случая – 19.11.2015
год.
В обобщение не може да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 79 ЗС за
придобиването на процесиня имот по оригинерен път от страна на М. П. по време на брака
и с ответника Н. П.. С оглед тази норма признаването на правото на изключителна
собственост върху един недвижим имот е в зависимост от пълното и пряко доказване на
упражняването в период по-дълъг от 5, съотв. в конкретния случай - 10 години на
фактическа власт по отношение на имота, каквато по делото не бе установена по несъмнен и
категоричен начин.
На горните съображения съдът намира предявеният установителен иск за
основателен и доказан.
Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот
по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1
ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост,
тъй като с тези актове се констатира право на собственост въз основа на факти, които в
исковото производство са оборими и при уважаване на иск за собственост с предмет
установяването на принадлежността на същото това право, издаденият констативен
нотариален акт подлежи на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Предвид изложеното по-горе и основателността на предявения установителен иск
5
следва да бъде отметен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по
давност след извършена обстоятелствена проверка - № ***, рег.№ ***, дело № ****/2015
год. на нотариус П. К. с рег.№ *** на НК.
По иска с правно основание чл.108 ЗС:
По силата на чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което
я владее или държи без основание за това. За успешното провеждане на ревандикационният
иск е необходимо ищеца да докаже, че е собственик на спорната вещ, чието право
претендира, че не упражнява фактическа власт върху нея, и че ответниците я владеят без
правно основание, като тези предпоставки трябва да са налице кумулативно.
Основанието на ревандикационния иск е накърненото право на собственост, като с
него невладеещият собственик претендира от владеещия несобственик без основание своята
вещ. Целта на исковата защита е връщане на вещта във фактическата власт на собственика.
В случая по делото се установява, че имота е във владението на ответниците В. К. и Щ.
Й., както и че същите са закупили процесния имот от несобственици – М. С. П. и нейния
съпруг – ответника Н. Ж. П., поради което сключената между тях сделка не може да се
противопостави на действителния собственик – ищеца „А. С.“ ЕООД, поради което и
осъществяваното от тях към момента владение на имота се явява без правно основание.
На тия съображения съдът намери искът за доказан и основателен, поради което и
следва да се уважи.
По разноските:
При този изход на делото и на осн.чл.78,ал.1 ГПК ответниците дължат на ищеца
направените от него разноски по делото в размер на 1 187,12 лева, като съдът намери
възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 000
лева за неоснователно, както с оглед фактическата и правна сложност на делото, така и с
оглед чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, ЯРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на
Н. Ж. П. с ЕГН **********, с адрес: с.К., общ.Т., обл.Я. ***, че „А. С.“ ЕООД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: с.Г., обл.В., ул.“****, представлявано от управителя и
законен представител А. Р. С. – гражданин на Република И., е собственик на следния
недвижим имот, находящ се в строителните граници на с.Т., общ.Т., обл. Я., а именно:
1022/1475 идеални части от дворно място, представляващо УПИ *-***, в кв*** по плана на
с.Т., обл. Я., цялото с площ от 1475 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда с
площ от 110 кв.м., навес /гараж/ с площ 20 кв.м. и второстепенна сграда с площ 40 кв.м., при
граници: УПИ ***, улица, УПИ *-***; УПИ ***; УПИ *-**; УПИ **-**, УПИ ***-*** и УПИ
6
***.
ОТМЕНЯВА, на основание чл.537, ал.2 ГПК, нотариален акт за собственост на
недвижим имот придобит по давност след извършена обстоятелствена проверка № ***, рег.
№ ***, дело № ****/2015 год. на нотариус П. К. с рег.№ *** на НК, с район на действие
ЯРС, вписан в СВ-Я.при АВ с дв.вх.рег.№***19.11.2015 год.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.108 ЗС, по отношение на В. И. К.
с ЕГН **********, с адрес: с.Т., общ.Т., обл. Я., ул.“**** и Щ. А. Й. с ЕГН **********, с
адрес: с.Т., общ.Т., обл. Я., ул.“****, че „А. С.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: с.Г., обл.В., ул.“****, представлявано от управителя и законен представител А.
Р. С. – гражданин на Република И., е собственик на следния недвижим имот, находящ се в
строителните граници на с.Т., общ.Т., обл. Я., а именно: 1022/1475 идеални части от дворно
място, представляващо УПИ *-***, в кв*** по плана на с.Т., обл. Я., цялото с площ от 1475
кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда с площ от 110 кв.м., навес /гараж/ с площ
20 кв.м. и второстепенна сграда с площ 40 кв.м., при граници: УПИ ***, улица, УПИ *-***;
УПИ ***; УПИ *-**; УПИ **-**, УПИ ***-*** и УПИ ***.
ОСЪЖДА, на основание чл.108 ЗС, В. И. К. с ЕГН **********, с адрес: с.Т., общ.Т.,
обл. Я., ул.“*** и Щ. А. Й. с ЕГН **********, с адрес: с.Т., общ.Т., обл. Я., ул.“*** ДА
ПРЕДАДАТ на „А. С.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с.Г., обл.В.,
ул.“****, представлявано от управителя и законен представител А. Р. С. – гражданин на
Република И., ВЛАДЕНИЕТО върху следния недвижим имот, находящ се в строителните
граници на с.Т., общ.Т., обл. Я., а именно: 1022/1475 идеални части от дворно място,
представляващо УПИ *-***, в кв*** по плана на с.Т., обл. Я., цялото с площ от 1475 кв.м.,
ведно с построените в него жилищна сграда с площ от 110 кв.м., навес /гараж/ с площ 20
кв.м. и второстепенна сграда с площ 40 кв.м., при граници: УПИ ***, улица, УПИ *-***;
УПИ ***; УПИ *-**; УПИ **-**, УПИ ***-*** и УПИ ***.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Н. Ж. П. с ЕГН **********, с адрес: с.К.,
общ.Т., обл.Я. ***, В. И. К. с ЕГН **********, с адрес: с.Т., общ.Т., обл. Я., ул.“*** и Щ. А.
Й. с ЕГН **********, с адрес: с.Т., общ.Т., обл. Я., ул.“*** ДА ЗАПЛАТЯТ на „А. С.“
ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с.Г., обл.В., ул.“****,
представлявано от управителя и законен представител А. Р. С. – гражданин на Република И.,
сумата от 1 187,12 лева – разноски по делото.
На основание чл.115 ЗС дава на ищеца шестмесечен срок, считано от датата на
влизане в сила на настоящото решение, да отбележат същото в регистъра по вписванията,
след изтичането на който срок вписването на исковата молба ще загуби действието си.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7