Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260046 21.10.2020 год. гр.Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добричкият
окръжен съд
гражданско отделение
На двадесет
и трети септември 2020
год.
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЖЕЧКА
МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар:Румяна Радева
като разгледа докладваното от председателя
въззивно гражданско дело № 580
по описа за 2020 год.
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на подадени жалби срещу постановените по гр.д.№ 1554/2018 год. на
Районен съд Добрич съдебни актове от страни по делото както следва:
1./жалба рег.№ 7882/22.05.2020 год. на К.Д.К. , ЕГН **********,*** срещу решение №
368/28.04.2020 год. ,с което е допусната поправка на очевидна грешка в диспозитива на решение №836/18.07.2019 год. по гр. дело
№1554/2018 год. по описа на ДРС, като е оставено без разглеждане искането на ищците К.Д.К. ,ЕГН ********** ***,
Д.В.Д. ,ЕГН ********** ***, М.В.Д. , ЕГН ********** ***, С.Т.Д. , ЕГН **********
***, В.Я.И. , ЕГН ********** ***, В.П.Я. , ЕГН **********,*** и В.П.Д. с ЕГН **********,***
по чл.604 от ГПК за разпореждане на заличаването на вписването на
несъществуващо обстоятелство – аренден договор,
вписан под №*** с вх. рег. №12015/21.12.2016 год., акт №186, том ХХ на Службата
по вписванията – Д., както и поправка, вписана под №24, том V, вх. рег.
№1764/24.02.2017 год. на Службата по вписванията – Д., по отношение на 5/6
идеални части от нива, намираща се в с. В., общ. Д.ка
с площ от 6451 кв. м. и кадастрален идентификатор №11421.102.88 по
кадастралната карта, както и от нива,
намираща се в с. В., общ. Д.ка с площ от 4548
кв.м. и кадастрален идентификатор №11421.28.48 по кадастралната карта.
2./жалба
рег.№24812/03.12.2019 год. на С.В.П.,ЕГН ********** и И.К.П.,ЕГН **********,***
срещу определение №3084/06.11.2019 год.,с което е
оставена без уважение молбата им по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на решение №836/18.07.2019
год. по гр. дело №1554/2018 год. по описа на ДРС в частта за разноските.
Всяка от
страните,подала жалба срещу
постановените по гр.д.№ 1554/2018
год. на Районен съд Д. съдебни актове за изменение на решение №836/18.07.2019 год. в частта за отговорността за разноски и
поправка на очевидна фактическа грешка в същото относно искане по чл.604 от ГПК,съдът да разпореди заличаването
на вписвано несъществуващо обстоятелство
– аренден договор,е отправила искане за отмяна на съответния акт,като подадените молби по
чл.248 и чл.247 от ГПК бъдат уважени, а противната такава счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде
уважавана.
Доводите на
страните относно акта по чл.247 от ГПК
се свеждат до неточно приложение на материалния и процесуалния закон във връзка
с правната квалификация на отправено в исковата молба искане и компетентния
орган да го уважи-чл.88 и чл.90 от ЗКИР
и чл.537 ал.2 от ГПК,респ. допустимостта на искането с оглед липсата на
подадена молба по чл.250 от ГПК и представени
доказателства за отказ на съдията по вписванията.
Доводите на
страните относно акта по чл.248 от ГПК се свеждат до неправилно определяне на
разноските при съобразяване представителството от адвокати и липса на
доказателства за направени разходи за заплатено възнаграждение, респ.допустимостта
на искането с оглед непредставен списък
на разноските и заявено възражение по
чл.78 ал.5 от ГПК в сроковете за това.
Жалбите са подадени
в срок и са процесуално допустими.
Въззивният съд след запознаване с материалите
по делото и събраните доказателства установи следната фактическа обстановка:
Страните по делото настояват за допълване и поправка
на очевидна фактическа грешка на решението
,което не са обжалвали и по правилото на чл.296 т.2 от ГПК е влязло в сила на
дата 12.08.2019 год.
Д.кият районен съд е бил сезиран с искова молба рег.№
7614/16.04.2018 год.,с която са заявени искове : за установяване по реда
на чл.537 ал.2,във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК и чл.3 ал.4 от Закона от закона за арендата в
земеделието ,че на ищците е непротивопоставимо правото на ползване на собствените им 5/6
идеални части от два земеделски имота по
договор за аренда,сключен от съсобственик ,притежаващ 1/6 идеална част от земеделските имоти и осъдителен по чл.55 ал.1 от ЗЗД за връщане на получените без
правно основание 5/6 идеални части от двата земеделски имота.Отправено е
искане,съдът да разпореди заличаване на вписаното несъществуващо обстоятелство -аренден
договор,квалифицирано неточно от ищците
по чл.604 от ГПК,която разпоредба
е включена в Глава 55 от ГПК“Вписване на юридически лица“.Цената на исковете е посочена в размерите от по 440
лв. и 1 555 лв. в молба рег.№ 13219/03.07.20218
год. за отстраняване на нередовности на исковата
молба.
С решение № 836/18.07.2019 год. по гр.д.№ 1554/2018
год. на Районен съд Д. е признато за
установено по отношение на С.В.П.,ЕГН ********** и И.К.П.,ЕГН **********,***,че договор за аренда на
земеделска земя №***/20.12.2016 год.,
вписан в Службата по вписванията –Д. с
вх. рег. №12015/21.12.2016 год., акт №186, том ХХ ,поправен с договор от
22.02.2017 год., вписан в Службата по вписванията –Д. с вх. рег. №1764/24.02.2017 год.,акт №24, том
V не обвързва и е непротивопоставим на
ищците:К.Д.К. ,ЕГН ********** ***, Д.В.Д. ,ЕГН ********** ***, М.В.Д. , ЕГН **********
***, С.Т.Д. , ЕГН ********** ***, В.Я.И. , ЕГН ********** ***, В.П.Я. , ЕГН **********,***
и В.П.Д. с ЕГН **********,*** по отношение на притежаваните от ищците 5/6 ид.ч.
от нива с площ от 6 451 кв.м.,имот № *** в землището на с.В.,общ.Д.,както 1/6 ид.ч. от нива с площ от 4 548 кв.м. ,имот № *** в
землището на с.В.,общ.Д.,като С.В.П. е осъдена да им върне полученото без
основание-посочените по-горе идеални части от два земеделски имота, а С.В.П. и И.К.П.
са осъдени да заплатят на ищците
сторените по делото разноски в общ размер на 765 лв.,от които 600 лв. за
адвокатско възнаграждение и 165 лв. –държавни такси.
В мотивите на решението е посочено:“По отношение на отправеното
искане за заличаване на процесния договор следва да се съобрази посоченото в определение
№231/22.03.2019 год. по въззивно частно гр. дело
№164/2019 год. по описа на Окръжен съд – Д., че исканото заличаване е последица
от уважаването на установителния иск по чл.124 ал.1
от ГПК и същото се извършва от съдията по вписванията въз основа на влязлото в
сила решение по този иск“.С посоченото определение е разрешен въпроса касателно отвод за липса на местна подсъдност ,заявен по
делото от С.В.П.,след направени фактически констатации и правни изводи за
заявени установителен и осъдителен иск,а заличаването
на вписването на аренден договор не е самостоятелен
иск,а последица от уважаването на първия
иск и от компетентността на съдията по вписванията.
І.Относно подадената от К.Д.К.
молба рег.№ 25378/10.02.2019 год.,уточнена с молба рег.№ 169/06.01.2020
год. :
Изложени са твърдения,че в решението на ДРС
липсва произнасяне по отправено в исковата молба искане за заличаване на вписано несъществуващо обстоятелство,поради
което е поискано решението да бъде допълнено,а впоследствие след извършено уточнение да бъде поправено.
Явна фактическа грешка е всяко несъответствие
между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения
текст на решението,вкл. пропусканията да се отразят в решението становища на
съда,личащи от мотивите. Отстраняването на явна фактическа грешка в производството по чл.247 от ГПК не е
обусловено от срок. С оглед посоченото по –горе относно
формираната воля на съда
,документирана в мотивите на решението
по чл.236 ал.2 от ГПК ,неотразена в съдържанието на решението по чл.236 ал.1 т.5
от ГПК ,искането по чл.247 от ГПК е
основателно.
Отправеното искане,съдът да разпореди заличаване на
вписаното несъществуващо обстоятелство -аренден договор не е от компетентността на гражданския съд ,поради което следва да бъде
оставено без разглеждане.
Този извод обжалваното
решение № 368/28.04.2020 год. по гр. дело №1554/2018 год. на ДРС за поправка на решение № 836/18.07.2019 год. по същото дело съдържа,поради
което въззивният
съд го потвърждава.
Съгласно чл. 88 ЗКИР всяко вписване в
имотния регистър може да бъде оспорено по реда на чл. 537 ал. 2 и 3 ГПК. Иска по чл. 537, ал. 2 от ГПК, към който препраща
разпоредбата на чл. 88 от ЗКИР има за предмет самите засегнати права на ищеца.
Предмет на иска по чл. 90 от ЗКИР е установяване на
пороци във вписването /фактите сочещи на недопустимост или недействителност на
вписването, както и несъществуване на вписването/,т.е. дали са спазени правилата
за вписване, предвидени в Правилника за вписванията и ЗКИР, действали към момента на извършването
му.
Целта на уредените в тези разпоредби искове е съдебното
решение по тях да легитимира ищеца като заинтересовано лице по смисъла на чл. 90, ал. 2 от ЗКИР, което да може да иска
заличаването на вписването, като самото заличаване ще се извърши по реда на чл. 90 ал. 3 и чл. 91 от ЗКИР. Само след успешно проведен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, респективно чл. 90 ЗКИР лице, което не е страна
в охранителното производство по вписването, може да иска заличаването му, респективно заличаването предполага уважаване на
предявен иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК, вр.
чл. 88 и чл. 90 от ЗКИР. При всички случаи обаче компетентен да
постанови заличаване на вписвания в имотния регистър, респективно на
вписванията извършени по реда на Правилника за
вписванията, предвид изричната разпоредба на чл. 90, ал. 2 и ал. 3 от ЗКИР е
съдията по вписванията, който се произнася по искане на заинтересувано лице,
прокурор или служебно, с определение, което подлежи на обжалване пред окръжния
съд-така определение № 356/19.12.2016 год. по ч. гр. д. № 5250/2016
год. на ВКС, I г. о., решение № 158 /04.02.2016
год. по т. д. № 247/2015 год. на ВКС, II т. о. , определение №
37/20.01.2016 год. по ч.гр.д.№ 6168/2015 год. , IV г.о.;определение №304/27.06.2013
год. по ч.гр.д.№ 2821/2013 год., I г.о. и определение № 154/20.03.2015 год. по
ч.т.д.№119/2015 год. ,IІ т.о.
ІІ.Относно подадената от С.В.П. и И.К.П. молба рег.№
16398/14.08.2019 год.,уточнена с молба рег.№ 18494/17.09.2019 год.:
Изложени са доводи ,които касаят правилността на
обжалваното решение-квалификация на предявените искове,съответно ли е
произнасянето на съда по заявените
искове. Доколкото не е налице произнасяне по предявени искове и не е искано допълване на
решението,хипотезата била аналогична на
неуважени искове и разноски на ищците не
се следват.Тези доводи не са годни
да обуславят основателността на искане по чл. 248 от ГПК,поради което и съдът не следва
да ги обсъжда.Посочено е,че не е доказано,че ищците са заплатили адвокатско
възнаграждение за защита от адв.И.Ж.,поради което такова не следва да им бъде
присъждано ,респективно на ищците следва да бъдат присъждани разноски в
минималните размери определени в Наредба № 1/2004 год. и само съобразно
степента на уважаване на претенцията, а за разликата ищците да бъдат осъдени да заплатят на
ответниците ,сторените от тях разноски
за процесуално представителство.
Ищците са договорили възнаграждение в размер на
600 лв. за процесуално представителство от адв. И.Ж.по
договор за правна защита и съдействие
серия Д № **********,съдържащ отразяването,че сумата е била внесена-без
отразяване дали в брой или по банков път.К. Д. К. е договорила и заплатила в брой
сумата от 340 лв. ,адвокатско възнаграждение
на адв.М.З. по договор за правна защита и
съдействие серия Д № 028249 .В заседанието от дата 18.06.2019 год.,в което
е бил даден ход на делото по същество К.
Д. К. е представила списъка по чл.80 от ГПК с отразяване размера на разноските,които е направила :215 лв. за ДТ и
940 лв. платено адвокатско възнаграждение ,т.е. общо 1 155 лв.
По силата на чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца
такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. От
изложеното по-горе се установява,че ищците са били представлявани в първоинстанционото производство от двама адвокати по причина,че в хода на делото е настъпила
смъртта на първия по ред упълномощен - адв.И.Ж.,изготвил
единствено исковата молба ,като липсват
доказателства за заплащане на
възнаграждението й по банков път ,респ. данни то да е платено в брой ,съобразно
отразеното в договора. Само, когато е доказано извършването на разноски в
производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК.С оглед на горното искането на ответниците за изменение на решение №836/18.07.2019 год. по гр.
дело №1554/2018 год. на Районен съд Д. в частта на
присъждане на сумата от 600 лв. е основателно,но само отчасти и до размера на
сумата от 340 лв.,заплатена от един от ищците за процесуално представителство
от адв.М.З. .Предявените от К. Д. К. два иска са
били уважени в цялост,възнаграждението не е прекомерно ,като с оглед
предвижданията на чл.7 ал.2 т.1 и 2 от Наредба № 1/2004 год. е било заплатено в
размер по-малък от сбора на предвидените минимуми по двата иска с цена от по 440
лв. и 1 555 лв.С оглед изхода по
спора-уважаване на исковете ,на
ответниците не се следват никакви разноски.С оглед на горното,определението по
чл.248 от ГПК следва да бъде отменено и решение
№836/18.07.2019 год. по гр. дело №1554/2018 год. на Районен съд Д. изменено.
Страните претендират да им бъдат присъдени сторените от тях разноски в
настоящото производство.Такива не им се следват. В производството за изменение
или допълване на решението в частта за разноските, разноски не се дължат. В
този смисъл е и установената съдебна практика /определение № 25/28.01.2013 год.
по ч.гр.д.№ 25/2012 год. на ВКС,ІІ г.о.;определение № 300/2012 год. по ч. гр. д. № 245/2012
год. на ВКС, IV г. о./.Отговорността
за разноски по правило се разпределя съобразно изхода по спора,но тя зависи от
това доколко с поведението си другата страна по спора е станала причина за постановяване
на акт с очевидна фактическа грешка .В
случая се касае до проверка действията на съдията и неговия пропуск,за което
страните не носят отговорност ,поради което не могат да бъдат отговорни и за разноските в настоящото производство.
По изложените
съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 368/28.04.2020 год. по гр. дело
№1554/2018 год. на Районен съд Д.,с което е допусната поправка на очевидна
грешка в диспозитива на решение №836/18.07.2019 год.
по гр. дело №1554/2018 год. на Районен съд Д., като е оставено без разглеждане искането на ищците К.Д.К. ,ЕГН ********** ***,
Д.В.Д. ,ЕГН ********** ***, М.В.Д. , ЕГН ********** ***, С.Т.Д. , ЕГН **********
***, В.Я.И. , ЕГН ********** ***, В.П.Я. , ЕГН **********,*** и В.П.Д. с ЕГН **********,***
по чл.604 от ГПК за разпореждане на заличаването на вписването на
несъществуващо обстоятелство – аренден договор,
вписан под №*** с вх. рег. №12015/21.12.2016 год., акт №186, том ХХ на Службата
по вписванията – Д., както и поправка, вписана под №24, том V, вх. рег.
№1764/24.02.2017 год. на Службата по вписванията – Д., по отношение на 5/6
идеални части от нива, намираща се в с. В., общ. Д.ка
с площ от 6451 кв. м. и кадастрален идентификатор №11421.102.88 по
кадастралната карта, както и от нива,
намираща се в с. В., общ. Д.ка с площ от 4548
кв.м. и кадастрален идентификатор №11421.28.48 по кадастралната карта.
ПОТВЪРЖДАВА определение №3084/06.11.2019 год. по гр.
дело №1554/2018 год. на Районен съд Д.,с което е оставена без уважение молбата
на С.В.П.,ЕГН ********** и И.К.П.,ЕГН **********,*** по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на решение
№836/18.07.2019 год. по гр. дело №1554/2018 год. по описа на ДРС в частта на
осъждането им за заплащане на адвокатско
възнаграждение за горницата над 340 лв. и до 600 лв., като част от сторени разноски в общ размер от 765 лв.
ОТМЕНЯ определение №3084/06.11.2019 год. по гр. дело
№1554/2018 год. на Районен съд Д. в останалата му част ,като вместо това постановява
:ИЗМЕНЯ решение №836/18.07.2019 год.
по гр. дело №1554/2018 год. на Районен съд Д. ,с което на К.Д.К. ,ЕГН ********** ***, Д.В.Д. ,ЕГН **********
***, М.В.Д. , ЕГН ********** ***, С.Т.Д. , ЕГН ********** ***, В.Я.И. , ЕГН **********
***, В.П.Я. , ЕГН **********,*** и В.П.Д. с ЕГН **********,*** е присъдена сумата от 600 лв.-адвокатско
възнаграждение,като част от сторени
разноски в общ размер от 765 лв.,като ОСЪЖДА С.В.П.,ЕГН ********** и И.К.П.,ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТЯТ на К.Д.К. ,ЕГН ********** ***
сумата от 340 лв.,съдебно-деловодни разноски-заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.