Решение по дело №246/2023 на Административен съд - Сливен

 

   

Р Е Ш Е Н И Е   №  301

 

Гр.Сливен, 15.09.2023 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито съдебно заседание единадесети септември две хиляди двадесет и трета година в състав

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

           

            При участието на секретаря Николинка Йорданова и в присъствието на прокурора Красимир Маринов, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 246 по описа за 2023г. на Административен съд гр. Сливен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава единадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба от Д.Х.М., ЕГН ********** ***, чрез адв. Н.К. ***, със съдебен адрес ***, подадена против Община Сливен, за  заплащане на сумата от 24,00 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена такса за монтаж/демонтаж на скоба по наложена ПАМ – принудително задържане на МПС чрез поставяне на наказателна скоба № 9, обективирана в Протокол № 016323 от 27.06.2022 г. по описа на Общинско предприятие /ОП/ "Градска мобилност" – Сливен, отменена с Решение № 6778/22.06.2023 г. постановено по адм. дело № 11429/2022 г. по описа на Върховен административен съд на РБ – Седмо отделение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.06.2023 г. до окончателното й заплащане. Заявена е и претенция за присъждане на направените по настоящото дело разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че: с Протокол № 016323 от 27.06.2022 г. му е била наложена ПАМ от с. на Община Сливен; наложената ПАМ се изразявала в принудително задържане на управляваното от него МПС; задържаното МПС се освобождавало след заплащане на такса от 24,00 лева, която сума същият е заплатил, за което прилага касов бон от 28.06.2022 г. за монтаж/демонтаж на скоба; наложената ПАМ била обжалвана и с Решение № 6778/22.06.2023 г. постановено по адм. дело № 11429/2022 г. по описа на Върховен административен съд на РБ – Седмо отделение е отменена; направените разходи са причинили на ищеца имуществени вреди, които следва да се възстановят от ответната Община Сливен.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. К. упълномощен процесуален представител, който поддържа исковата молба. Моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира сторените разноски по делото, за което представя списък – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева и заплатена държавна такса в размер на 10 лева.

Ответникът – Община – Сливен, редовно призована, чрез представител по пълномощие гл. юрисконсулт Е. М. – надлежно упълномощена поддържа представения отговор. Оспорва предявените искове. Моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, изразява становище за основателност на исковата претенция.

Административният съд, след като обсъди и прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На Д.Х.М. е била наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – принудително задържане на МПС чрез поставяне на наказателна скоба № 9, обективирана в Протокол № 016323 от 27.06.2022 г. по описа на Общинско предприятие /ОП/ "Градска мобилност" – Сливен, наложена от Е. Д. Й. - на д. с. „Е.“ при Община Сливен, на която със Заповед № РД 15-2476 от 14.10.2019 г., издадена от Кмета на Община Сливен е възложено да осъществява контрол чрез налагане на ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 и чл. 168 вр. с чл. 171, т. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, във връзка с прилагането на Наредбата за условията и реда за платено и безплатно почасово паркиране на моторни превозни средства на територията на Община Сливен. Наложената ПАМ е обжалвана от М. пред АС- Сливен. Образувано е адм. дело № 274/2022 г. по описа на АС – Сливен, приключило с Решение № 215/19.10.2022 г., с което жалбата против ПАМ -  поставяне на наказателна скоба № 9, обективирана в Протокол № 016323 от 27.06.2022 г. по описа на Общинско предприятие "Градска мобилност" – Сливен е отхвърлена. Решението е обжалвано и с окончателно Решение № 6778/22.06.2023 г. постановено по адм. дело № 11429/2022 г. по описа на Върховен административен съд на РБ – Седмо отделение, наложената ПАМ е отменена като незаконосъобразна. За отстраняване на скобата М. е платил 24,00 лева, видно от представения фискален бон от 28.06.2022 г. за монтаж/демонтаж на скоба.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 205 АПК искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая Община Сливен е пасивно легитимирана да отговаря по предявените в настоящото производство искове, тъй като вредите са причинени от с. на Община Сливен.

Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. В чл. 4 от ЗОДОВ е предвидено, че Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на Държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на Държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В разглеждания случай от доказателствата по делото е установено наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – Община - Сливен. Налице е незаконосъобразен акт – принудителна административна мярка /ПАМ/ – поставяне на наказателна скоба № 9, обективирана в Протокол № 016323 от 27.06.2022 г. по описа на Общинско предприятие /ОП/ "Градска мобилност" – Сливен, наложена от Е. Д. Й. - на д. с. „Е.“ при Община Сливен, който е отменен с окончателно Решение № 6778/22.06.2023 г. постановено по адм. дело № 11429/2022 г. по описа на Върховен административен съд на РБ – Седмо отделение. Поради безспорната пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразната ПАМ - използване на техническо средство - наказателна скоба спрямо автомобила управляван от ищеца и заплащането от него на 24,00 лв. за освобождаването му, същият е претърпял имуществена вреда, съгласно приложен фискален бон от 28.06.2022 г. за монтаж/демонтаж скоба.

По изложените съображения, предявеният иск за обезщетение в размер на 24,00 лева е основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен. Основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва. В т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. дело № 3 / 2004 г. на ОСГК е прието, че при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. Следователно законна лихва се присъжда от  датата на влизане в сила на съдебното решение – 22.06.2023 г., с което наложената ПАМ е отменена като незаконосъобразна, до датата на окончателното изплащане на сумата.  

Претенцията на ищеца за присъждане на направените по настоящото дело разноски е основателна. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

С оглед изхода на делото претенцията на процесуалния представител на ищеца за присъждане на разноски в размер на 310 лв.,  от които 300 лв. адвокатски хонорар и 10 лв. държавна такса е основателна.

 На основание чл.143, ал. 1 от АПК, Община Сливен следва да бъде осъдена да заплати на ищеца тези суми, като разноски по делото.

Водим от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, Административен съд – Сливен

 

 

 

 

Р          Е          Ш          И:

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА Община Сливен, да заплати на Д.Х.М., ЕГН ********** ***, сумата от 24,00 (двадесет и четири) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, заплатена такса за монтаж/демонтаж на скоба по наложена ПАМ – принудително задържане на МПС, приложена с Протокол № 016323 от 27.06.2022 г., отменена с Решение № 6778/22.06.2023 г. постановено по адм. дело № 11429/2022 г. по описа на Върховен административен съд на РБ – Седмо отделение, ведно със законната лихва върху сумата от 24,00 лева, считано от 22.06.2023 г. до окончателното й изплащане.

 

 

 

 

ОСЪЖДА Община Сливен, да заплати на Д.Х.М., ЕГН ********** ***, сума в размер на 310,00 (триста и десет) лева, разноски по делото.

 

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на РБ.

 

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: