№ 947
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елена Радева
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело №
20251100900759 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.155, т.3 ТЗ.
В исковата молба ищецът Софийска градска прокуратура твърди, че
ответното дружество „ВИП КЕТЪРИНГ КЪМПАНИ“ ЕООД, ЕИК
*********, е без управител за период над три месеца, което според нормата на
закона е основание за прекратяването му. Ето защо, на основание чл.155,т.3 ТЗ
моли съда да постанови решение, с което прекрати дейността на ответника.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „ВИП КЕТЪРИНГ
КЪМПАНИ“ ЕООД, ЕИК *********, комуто съдебните книжа са връчени
чрез особения представител адв. К. К., подава отговор, с който не оспорва
допустимостта на иска и не оспорва фактите, които касаят основателността на
претенцията.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
По допустимостта на иска и наличие на интерес от неговото
предявяване.
Необходимостта от предявяване на иска по чл.155, т.3 ТЗ е наложена от
това, че прекратяване на дружеството е обстоятелство, подлежащо на
вписване и това вписване е свързано с влизане в сила на обстоятелството (арг.
от нормата на чл.140, ал.3 ТЗ). За да се извърши вписване следва да се
инициира охранителното производство, а прокурорът не попада в кръга на
лицата, посочени от законодателя по чл.15 ЗТРРЮЛНЦ. Следователно,
вписване може да се извърши въз основа решение на наследниците на
починалия едноличен собственик на капитала, а при липса на такова решение
1
– въз основа на съдебно решение. Прокуратурата не е оправомощена за иска
вписване на настъпилата промяна. Необходимостта от вписване на
прекратяване на дейността на дружеството, с оглед на принципите на
публичност, вярност, въз основа на които работи ТР, даващи закрила на
обществения интерес, предпоставят необходимост от предявяване на
конститутивния иск по чл.155, т.3 ТЗ.
Поради това настоящият съдебен състав приема, че искът е допустим.
По основателността на претенцията.
По делото не се спори, че управителят на ответника „ВИП КЕТЪРИНГ
КЪМПАНИ“ ЕООД, ЕИК *********, който е и едноличен собственик на
капитала, К.Ф.Ф., ЕГН ********** е починал на 12.09.2023 година.Този факт
се установява и от представените от ищеца писмени доказателства.
Към момента на подаване на исковата молба, на насрочване на делото от
съда и към настоящия момент не е вписан, респ. не е заявен за вписване като
управител друг субект, което обстоятелство съдът констатира въз основа на
служебна справка по партидата на ответника в ТРРЮЛНЦ.
Въз основа на тези констатации може да се направи категоричен извод,
че ответното дружество фактически е без управител от датата на смъртта на
Фильовски до настоящия момент, който период надхвърля посочения в закона
тримесечен период по т.3 на чл.155 ТЗ.
Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че искът е
допустим, а въз основа на събраните по делото доказателства, които
установяват описаната по- горе фактическа обстановка, приема искът за
основателно предявен, като доказан. Същият следва да бъде уважен и съдът
следва да постанови решение, с което прекрати дейността на дружеството -
ответник.
По разноските.
Дружеството – ответник, на основание чл.78, ал.6 ГПК, следва да понесе
разноските в това производство – дължимата държавна такса от 80лв и
възнаграждение на особения представител на ответника в размер на 200лв,
платени от бюджета на СГС. Общо дължимите от ответника разноски са
сумата от 280лв.
По възражението на особения представител, назначен от съда, относно
размера на определеното му възнаграждение, който приема за твърде нисък и
който е платим от бюджета на СГС.
Съобразявайки постановено решение по дело C‑438/22 от
25.01.2024година и съдебната практика на ВКС, постановена след него,
настоящият състав приема, че следва да изхожда от следните критерии при
преценка на възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, респ. при
възражение за това, че определеното възнаграждение е недостатъчно, като
прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, но без да
създава „изкуствени икономически бариери при защитата на правата и
интересите на участниците в гражданския процес“, за да не представлява
нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в
2
какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС.
С цитираното решение съдът на ЕС приема, че член 101, параграф 1
ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; че
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед
на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова
ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди,
че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана
на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и че член 101,
параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1
ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Преценявайки тези мотиви, както и мотивите, които са обосновали извод
на състава на ВКС по т.д. № 1908 по описа за 2022 г., ТК, първо т.о., съдът
приема, че въз основа на очертаните с тези актове ориентири, преценявайки
конкретиката по настоящия спор, възражението за особения представител, че
определеното му възнаграждение е твърде ниско, настоящият състав приема
за неоснователно.
При изложеното съдът
РЕШИ:
На основание чл.155, т.3 ТЗ, ПРЕКРАТЯВА дейността на ТД „ВИП
КЕТЪРИНГ КЪМПАНИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Лозенец, бул.“*********, по предявен иск от
Софийска градска прокуратура.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ОСЪЖДА ТД „ВИП КЕТЪРИНГ
3
КЪМПАНИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, бул.“*********, да заплати по сметка на СГС
сумата от 280лв, представляваща дължима държавна такса в размер на 80лв и
за възнаграждение на особения представител на ответника, в размер на сумата
от 200лв.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 2- седмичен срок от
връчването му на страните (на ответника – чрез назначения особен
представител), а след влизането му в сила – препис от него да се изпрати
служебно на АВ - ТРРЮЛНЦ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4