ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1950
гр. Варна, 23.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20253100500764 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 10443/10.04.2025 г. на „Застрахователно
еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД срещу Решение №
145/13.01.2025 год., постановено по гр. д. № 9448/2024 г. на ВРС, в частта, с която „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е осъдено да заплати на С. Р. М. законната лихва върху сумата
от 2631 лв. (след допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК) – частичен иск от целия в
размер на 4830 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 26.07.2024 г. до
окончателното заплащане на задължението. Сумата, предмет на иска, представлява част от
оставащо дължимо обезщетение за имуществени вреди на л. а. „Тойота Ярис“ с рег. № * ****
**, причинени в резултат на реализирано на 18.04.2024 г. ПТП по вина на водача на МПС
„Фолксваген Поло“ с рег. № * **** **, застрахован по договор гражданска отговорност при
ответното дружество.
В жалбата се отправя искане за частичната отмяна на атакуваното като неправилно
първоинстанционно решение касателно присъждането на законна лихва с аргумента, че
доколкото увреждането на лекия автомобил представлява „тотална щета“, то лихвата за
забава се дължи от момента на представяне на доказателства за дерегистрацията на
превозното средство, а не от датата на подаване на исковата молба. Въззивникът счита, че
именно това действие се явява предпоставка за заплащане на застрахователното
обезщетение, респ. поставяне на застрахователя в забава относно изпълнението на това му
задължение. Тъй като нито извънсъдебно, нито в хода на производството пред ВРС са били
представени доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила,
жалбоподателят счита че законна лихва не се дължи. Цитира се относима съдебна практика.
В постъпилия в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба,
въззиваемата страна поддържа, че жалбата е неоснователна и моли за потвърждаване на
решението на ВРС. Заявява, че изложеното от въззивника би било относимо при спор,
възникнал по повод плащане на обезщетение по имуществена застраховка тип „Каско“ –
какъвто настоящият случай не е, а не по спор с предмет пряк иск на пострадало лице срещу
1
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В тази връзка
сочи, че на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ след уведомяване на
застрахователя (независимо дали от застрахования или увредения) застрахователят покрива
спрямо увредения отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията пред него, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ при
липса на произнасяне и плащане, дължи законна лихва върху обезщетението за собствената
си забава, като дължимостта на лихвата не е поставена в зависимост от наличието на
допълнителни обстоятелства. В отговора се анализират и изложените от ВРС мотиви
касателно дължимостта на законната лихва. Сочи се и че дори да бъде отменено решението
на ВРС, това не следва да води до промяна на акта по отношение на присъдените разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно
легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267,
ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 10443/10.04.2025 г. на
„Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, пл.
„Позитано“ № 5 срещу Решение № 145/13.01.2025 год., постановено по гр. д. № 9448/2024 г.
на ВРС, в частта, с която „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е осъдено да заплати на С.
Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. “К. и М.“ № **, законната лихва върху сумата от
2631 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 26.07.2024 г. до окончателното
заплащане на задължението.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.05.2025 г. от
10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на въззивната страна се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2