№ 2461
гр. Варна, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Росица В. Трендафилова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20233****1**** по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ.
Образувано е по изпратена, чрез ОСЗ - Варна, административна
преписка по жалба на С. Т. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ******,
чрез пълномощник, срещу отказ на ОСЗ – Варна да признае правото на
собственост на стар имот **** по ПКП към ПНИ на с.о. „****“, идентичен с
имот **** по КП от 1956 г., за разликата от 5 дка до измерената площ от 7,4
дка. Искането е отказът на административния орган да бъде отменен като
незаконосъобразен.
В жалбата се излагат твърдения, че жалбоподателката, в качеството на
наследник на Н. Г. Я./ К. и К. Н. А. / К., е депозирала молба, касаеща
заявление № *****.1992 г., а именно - за възстановяване правото на
собственост на имота, заявен под №10 от заявление № *****.1992 г.,
установен с декларация по чл.12 ЗСПЗЗ. Твърди се, че след дадени указания от
административния орган, жалбоподателката уточнила, че имотът, заявен в
клетвена декларация по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ се намира в м-ст „****“ и
съставлява по плана на стари реални граници по ПКП към ПНИ на с.о. „****“,
стар имот ****, идентичен с имот **** по КП от 1956 г.
Сочи, че с решение №****2023 г. е признато правото на собственост на
нива с площ 5 дка, находяща се в терен по пар.4 ЗСПЗЗ, землище на кв. ***,
1
с.о. „****“, целият с площ от 7,4 дка, при граници и съседи: имоти с пл. ****,
398 **** и път. Намира, че административният орган се е произнесъл в
противоречие с разпоредбата на чл.18ж, ал.4, т.2 ППЗСПЗЗ, съгласно която,
при установяване разлика в площта на имота при заснемане на старите му
реални граници и площта, доказана с документи от собственика, общинската
служба по земеделие признава правото на собственост, както следва: при
измерена площ, по-голяма от доказаната, когато разликата е по-голяма от 3
дка за ниви, 2 дка за ливади и 1 дка за трайни насаждения - размера на
доказаната площ. Според жалбоподателя, доказаната площ е под 3 дка и
административният орган следва да признае правото на собственост върху
целия имот, съгласно измерената площ. Твърди, че в срока за произнасяне,
такова не е налице по отношение разликата над признатите 5 дка до реално
измерената площ на имота. При горните доводи настоява за отмяна на отказа
на административния орган, да признае правото на собственост на стар имот
**** по ПКП към ПНИ на с.о. „****“, идентичен с имот *** по КП от 1956 г.
за разликата от 5 дка до измерената площ от 7,4 дка, като незаконосъобразен.
Административният орган представя писмено становище за
недопустимост и неоснователност на жалбата. Намира, че за жалбоподателя не
е налице правен интерес от оспорване на решението на ОСЗ, тъй като
искането му е изцяло удовлетворено, като по подаденото заявление е издаден
позитивен административен акт. Последният не засяга по неблагоприятен
начин права или законни интереси на жалбоподателката, поради което същата
няма правен интерес от оспорването му пред съда по смисъла на чл.15 АПК, с
цел премахване на произтичащи от него неблагоприятни правни последици.
Сочи, че наличието на личен и пряк правен интерес е абсолютна процесуална
предпоставка за подаване на жалба срещу административен акт, за която
съдът следи служебно във всеки момент от висящността на делото и чиято
липса в конкретната хипотеза сочи на недопустимост на предявеното от
жалбоподателката оспорване срещу Решение №****202З г. на ОСЗ - Варна.
Намира, че дори при отмяна на оспоР.я акт, това няма да доведе до промяна в
правната сфера на жалбоподателя, тъй като административният орган няма
как втори път да разгледа постановеното положително решение със същия
предмет. Поради това, отправя искане жалбата да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото – прекратено.
2
Оспорва жалбата и като неоснователна. Сочи, че съгласно оспореното
решение, правилно е признато правото на собственост на нива с площ 5 дка,
който съответства на заявената, със заявление №*****.1992 г., от П. Т. П.,
площ на имота по т.10 – 5 дка. В приложената към заявлението клетвена
декларация по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ, този имот е посочен като нива, находящ се в
м-ст „****“, землището на кв. ***, с площ от 5 дка. Твърди, че със заявление
от ****2019 г., Т. П. Т. – наследник на К. А., заявява, че съгласно одобрен ПНИ
на с.о. „****“, имотът вписан на името на общия наследодателя, представлява
стар имот с площ 7,4 дка, при граници: стари имоти пл. №№****, ****, **** и
път. Сочи, че жалбоподателят е депозирал заявление вх.№ ****22 г., с искане
за произнасяне относно всички заявени имоти, в т.ч. за нива с площ от 5дка, м-
ст „****“, при граници стари имоти пл. № ****, ****, **** и път. На
11.04.2023 г. жалбоподателят отправя искане към административния орган, за
постановяване на решение, за всеки от заявените, но нереституирани до този
момент, имоти. Твърди се, че постановявайки оспореното решение, ОСЗ-
Варна е удовлетворила искането на жалбоподателя, като е признала правото
на собственост върху заявената нива с площ от 5 дка. Тъй като искането е
удовлетворено изцяло, намира жалбата за неоснователна, поради което същата
следва да се отхвърли.
Твърди, че заявеният имот попада в терен по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, като
на основание чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, ОСЗ се произнася с решение за
признаване на правото на собственост при условията на пар.4-4л, като в
решението се описват размерът и местността, в която са се намирали
земеделските земи. Поради това, намира за достатъчно за поземления орган да
посочи размера и местността, в която се е намирала земеделската земя,
каквито данни са налице в оспореното решение. Сочи, че с извършването на
това действие се изчерпва компетентностга на ОСЗ-Варна по признаване на
имота, предмет на реституция. Твърди, че не е необходима друга
конкретизация и индивидуализация на имота, каквато следва да бъде
направена едва в следващите административни производства, респ. в
заповедта на кмета по пар.4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която се възстановява
правото на собственост върху имота. ОСЗ-Варна се е произнесла изцяло по
заявеното искане, в пълно съотвествие с приложимата материалноправна
норма на чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.3 ППЗСПЗЗ. Намира, че в
процесния случай, разпоредбата на чл.18ж, ал.4 ППЗСПЗЗ е неприложима,
3
тъй като се касае за имот в терен по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, а не за земи, които се
възстановяват в съществуващи или възстановими реални граници. Сочи, че
жалбоподателят тълкува неправилно и разширително разпоредбата на чл.18ж,
ал.4, т.2 ЗСПЗЗ, като намира за абсурдно становището му, че тази хипотеза е
приложима в процесния случай.
В открито съдебно заседание страните се представляват от
упълномощени процесуални представители, които поддържат заявените
писмени изявления на представляваните.
Производството по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ се развива само между
жалбоподателя и административния орган, поради което участието на трети
лица е недопустимо, същите са неправилно конституирани като
заинтересована страна по делото, поради което и производството, по
отношение на заинтересованите лица следва да бъде прекратено.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна
страна, следното:
Жалбата срещу решение №****2023 г. е подадена на дата 14.07.2023 г.
Същата е допустима, като депозирана в прекузивния срок по чл.14, ал.3
ЗСПЗЗ, от надлежна страна, която има правен интерес да оспори
неблагоприятен за нея административен акт. Жалбата е допустима, а
разгледана по същество, тя е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ, възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи, притежавани преди образуването на
ТКЗС или ДЗС, се извършва на собствениците или на техните наследници.
Жалбоподателят е легитимиран в административното производство по
признаване правото на собственост върху земеделски земи, тъй като е сред
кръга лица по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ.
С оспореното решение №****2023 г. на ОСВ-В., на осн. чл.14, ал.1, т.3
ЗСПЗЗ, административният орган признава правото на собственост на
наследниците на К. Н. А., б.ж. на гр. Варна, на следния имот: нива с площ от 5
дка, находяща се в терен по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, землище на ***, м-ст
„****“, попадащ в стар имот **** по ПКП към ПНИ на с.о. „****“, целият с
4
площ от 7,400 дка, при граници /стари/ на целия имот: пл. №****, №****,
№**** и път. Посочено е, че имотът е заявен с №10 от подаденото заявление и
е установен с клетвена декларация по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ, рег. № ****.1992 г. на
нотариус А. Г. /декларация по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ от П. Т. П./. Съгласно
решение №****2023 г. на ОСЗ - Варна, възстановяването на правото на
собственост върху имотите разположени в територии по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ
се извършва при условията на ППЗСПЗЗ, като имотните граници се определят
въз основа на влезлия ПНИ по чл.28, ал.9 ППЗСПЗЗ.
От приобщеното по делото удостовеР.е изх. № ****2023 г., издадено от
община Варна, район „***“, се установява, че жалбоподателят С. Т. Ж. е
наследник – правнучка на К. Н. А., б.ж. на гр. Варна, починала на ***.1977 г.
Съгласно приетата по делото служебна бележка, без дата, с подпис на
съставител, издадена от Сектор О.С. при Община Варна, издадена въз основа
на декларацията на притежавани непокрити земеделски имоти №****1949 г.
от Емлячните регистри на гр. Варна, К. Т. П. А, на възраст 60 г., притежава в
землището на с. ***, девет недвижими имота, посочени с местонахождение и
площ и начин на придобиване. Сред тези имоти не присъства нито един
недвижим имот, находящ се в м-ст „****“.
По делото е приобщен договор за доброволна делба на наследствени
недвижими имоти от 12.05.1949 г., сключен между наследниците на Н. Г. Я. –
„…син Г. Н. Г. и К. по мъж Т. П.“. Под т.7, в определения за Г. Н. Г., дял е
поставен имот – нива, находящ се в м-ст „***“, с площ от 6 дка. В дял на
другия съделител К. Т. П. не е поставен имот, находящ се в същата местност.
На 29.12.1952 г., К. П. продава собствените си недвижими имоти в землището
на с. ***, на Т. Г. Н. и Н. Г. К..
По делото са налице данни, че процесният имот е внесен в ТКЗС от Т. Г.
Н., Н. Г. Н. и И. Г. Н., като това обстоятелство се установява от ръкописни
молби на П. Т. П., отправени до ПК – *** от 23.03.1992 г. и до ОПК – Варна,
без дата. В молбите се сочи, че имотите са придобити в наследство от Г. Н. К. –
брат на К. А., като двамата са наследници на своя баща Н. Г. Я..
Със заявление вх. №*****.92 г. до ОПК, П. Т. П. – син на К. Н. А.,
съгласно удостовеР.е за наследници №11***.03.1992 г. на община Варна,
отправя искане да му бъде възстановено правото на собственост върху
притежаваните от К. Н. А., земеделски земи в землището на с. ***, община
5
Варна. Същите са посочени в 11 точки. Поземленият имот по т.10 от
заявлението е посочен като нива, с площ от 5 дка, находящ се в м-ст „****“. С
представена пред административния орган, клетвена декларация по чл.12, ал.3
ЗСПЗЗ, П. Т. П. декларира, че К. Н. А., с предбрачно фамилно име К., е била
собственик на ниви и лозя в землището на с. ***, оставени в наследство от
нейния баща Н. Г. Я., в т.ч. на нива в м-ст „****“, с площ от 5 дка.
Видно от таблица за изчисляване на дължимото обезщетение на
собствениците към ПНИ на м. „****“ – с.о., землище кв.***, гр. Варна –
извадка от в частта на ПИ **** /стари имотни граници по ПКП/, от дата
03.04.2019 г., по заявление №**** за К. Н. А., вписаната площ на имота,
съгласно решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ е 7400 кв.м, като са посочени и
номерата на новообразуваните имоти – ***, ****, ****, ****, ****, ****, ****
и ****.
Със заявление вх.№****2019 г., Т. П. Т. - наследник на К. А., заявява, че
съгласно одобрен ПНИ на с.о. „****“, имотът вписан на името на общия
наследодателя, представлява стар имот с площ 7,4 дка, при граници: стари
имоти пл. №№****, ****, **** и път. Със заявление вх.№ ****2022 г., е
поискал от ОСЗ – Варна да се произнесе относно всички заявени имоти, в т.ч.
за нива с площ от 5дка, м-ст „****“, при граници стари имоти пл. № ****,
****, **** и път.
С писмо изх.№******.2022 г., началникът на ОСЗ Варна уведомява С. Т.
Ж., че от извършена проверка и справки в ПНИ на на с.о. „****“, се
установява, че за наследниците на К. Н. А., са отредени за възстановяване ПИ
№**** и №****
От приобщено писмо на жалбоподателя до административния орган от
30.05.2023 г., се установява, че имотът заявен с клетвената декларация по
чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ, находящ се в м-ст „****“, съставлява по плана за стари
реални граници по ПКП към ПНИ на с.о. „****“, стар имот №****, идентичен
на имот №**** по КП от 1956 г.
По искане на жалбоподателя, по делото е допуснато провеждане на
съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява
следното - ПНИ на с.о. „****“ е одобрен със заповед № ****05.06.2008 г. на
Областен управител на област Варна, ведно с помощния план към него.
Последният не обжалван по отношение на стар имот № ****. Съгласно ПКП
6
към ПНИ на с.о. „***, ****, ****“, стар имот № **** е записан като нива/орна
земя, с площ от 7400 кв.м на К. Н. А.. Според вещото лице, стар имот № ****
по ПКП към ПНИ на с.о. „***, ****, ****“, е напълно идентичен с имот ****
по КП от 1956 г., като измерен по плана от 1956 г., имот № **** е с площ 7.400
дка. От изготвена, от вещото лице, комбинирана скица, се установява, че
границите на имот № **** напълно съвпадат с границите на стар имот № ****
от помощния план.
В открито съдебно заседание, експертът заявява, че на място отдавна
няма такъв имот. След внасянето му в ТКЗС през 1956 г., като имот попадащ в
терен по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, от него са образувани по-малки имоти, с площ от
по шестстотин - седемстотин кв.м, които са раздадени. Обяснява, че КП от
1956 г. и плана на К. е един и същи план.
По искане на ответника по жалбата е допуснато провеждане на
допълнителна съдебно-техническа експертиза, от приетото заключение на
която, се установява, че стар имот №**** попада в терен по пар. 4 – 4л ЗСПЗЗ
на с.о. „***, ****, ****“, одобрен със заповед № *****05.06.2008 г. на
Областен управител на област Варна и с.о. „****“ одобрен със заповед №
***** 25.112003 г. на Областен управител на област Варна. Сочи, че в
заявление № *****.14.04.1992 г., под т.10, е заявен имот 5 дка, нива в м-ст
„****“, без описани граници и съседи. Имотът е заявен с клетвена декларация,
също без граници и съседи. Тъй като със заявлението от 30.06.2022 г. са
уточнени границите на претендирания стар имот №****, вещото лице е
установило частична идентичност на признатия имот с оспореното решение на
ОСЗ – Варна и заявения имот с т.10 от заявлението и клетвената декларация.
Признатият стар имот № **** местност „****“, с площ от 5,000 дка, с
решение №***07.2023г. на ОСЗ - Варна, на наследници на К. Н. А., е
идентичен на имот № **** от КП на м-ст „К.“ изготвен 1956 г. - 1957 г. В
разписния лист към този план, имот № **** е записан на И. С. А., при
граници: имот № **** на В. С. А., имот № **** на З. К. Н. (зачертано), път и
гора. Вещото лице сочи, че върху КП 1956 г., е показан частично
магистралният път Варна - Златни пясъци построен много след 1956 г., който
път е без номер. Този път е нанесен в ПНИ на м-ст „****” и м-ст „****“. Пътят
е с № **** и площ от 31272,14 кв.м. За преминаването на пътя през стар имот
№ **** съответно № **** от КП от 1956 г. наследодателката на
7
жалбоподателя не е обезщетена. Площта на имот № ****, съответно № ****,
преди кооперирането е 7400 кв.м. Освен оспоР.я имот, на наследниците на К.
Н. А., са възстановени следните недвижими имоти, съгласно ПНИ на м-ст
„****“, одобрен със заповед № *****05.06.2008 г. на Областен управител на
област Варна, а именно: 1. Новообразуван имот ****, с площ от 519 кв.м, при
съседи: **** – улица, ***** – двор, ***** – двор; 2. Новообразуван имот ****,
с площ от 1552 кв.м, при съседи: **** – двор, **** – двор, **** двор, **** –
улица, ****, ****. Тези два имота попадат в стар имот №****. Имот № ****
по ПНИ на с.о. „****“, не попада в стар имот имот №****.
В открито съдебно заседание вещото лице потвърждава, че целият имот
№****, с площ от 7,400 дка по плана за старите имотни граници, на база на
който се изготвя ПНИ, е записан на К. А..
С оспореното решение, на основание чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, ОСЗ – Варна
признава правото на собственост на наследниците, на К. Н. А., върху нива с
площ от 5 дка, находяща се в терен по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, землище
на ***, м-ст „****“, попадащ в стар имот **** по ПКП към ПНИ на с.о.
„****“, целият с площ от 7,400 дка, при граници /стари/ на целия имот: пл.
№****, №****, №**** и път.
С издаване на оспореното решение административният орган се е
произнесъл по искането на заявителя да му бъде възстановено правото на
собственост върху недвижим имот, в качеството на наследник на К. А., поради
което с постановяването на нарочен административен акт, за част от имота – 5
дка от 7,4 дка, е налице изричен отказ за постановяване на признавателно
решение, за разликата над 5 дка до 7,4 дка - площта, която според
жалбоподателя следва да бъде вписана в решението. Твърденията в жалбата са
за допуснато несъответствие между отправеното искане и решението на ОСЗ,
в което административният орган не е съобразил измерената с доказаната
площ, в хипотезата на чл.18ж, ал.4, т.2 ППЗСПЗЗ.
Оспореното решение е постановено по реда на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ,
като съгласно посочената разпоредба, общинската служба по земеделие се
произнася с решение за признаване на правото на собственост при условията
на пар. 4 – 4л, като в решението се описват размерът и местността, в която са
се намирали земеделските земи. Процесният имот е заявен с №10 от
подаденото заявление и е установен с дадената от сина на К. А. – П. Т. П.,
8
клетвена декларация по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ, рег. №****.1992 г. на нотариус А.
Г..
Възможността да бъде представена такава декларация, когато не е
налице друг документ за собственост е въведена с разпоредбата на чл.12, ал.3
ЗСПЗЗ, с редакцията обн. ДВ бр.28 от 03.04.1992 г., според която, при липса на
писмени доказателства заявителят може да приложи към заявлението си
декларация с нотариално заверен подпис, с която декларира правото си на
собственост, под страх от наказателна отговорност за невярно деклариране.
Съгласно мотивите на ТР №2/1996 г. на ВКС, ОСГК, когато липсват други
писмени доказателства, ако декларацията с нотариално заверен подпис
отговаря на изискванията на чл. 13, ал. 3 ППЗСПЗЗ /в нея са посочени: трите
имена, адрес и ЕГН на декларатора; трите имена на собственика
(наследодателя); описание на имотите: землище, местност, размери и други
данни по ал. 1, т. 4; текст, че на декларатора е известно, че за неверни данни
се носи наказателна отговорност по чл. 313 НК/, общинската поземлена
комисия може да я цени като единствено доказателство. При обсъждането й
поземлената комисия трябва да се съобразява с разпоредбата на чл. 12, ал. 5
ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 45/95 г.) за проверка на посочените в декларацията данни от
направената индивидуализация на имота съобразно всички доказателства,
които съществуват за земите в землището. Съгласно разпоредбата на чл.13,
ал.1, т.4 ППЗСПЗЗ, в редакцията действаща към датата на подписване на
клетвената декларация – 06.05.1992 г., в заявлението, което се подава до
поземлената комисия /сега ОСЗ/, заявителят следва да даде описание на
имотите - землище, местност, размери, културен вид на имота (ниви, ливади,
трайни насаждения), бивши съседи, съществуващи стари реални граници,
данни за възстановимост на границите, имоти в строителните граници на
населените места, в теР. по §4 от преходните и заключителните разпоредби на
ЗСПЗЗ, земеделски земи, включени безвъзмездно в държавния горски фонд,
одържавена гора, преобразувана в земеделска земя, дворни места в изоставени
и заличени населени места (села и махали), включително и тези, изключени от
строителните граници на населените места, и други. Това описание трябва да
бъде включено и в клетвената декларация по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ. В същата, за
процесния имот единствено е посочено, че имотът представлява нива, че
имотът се намира в землището на кв. *** и площта му е 5 дка.
9
По делото са налице данни, че процесният имот е внесен в ТКЗС от Т. Г.
Н., Н. Г. Н. и И. Г. Н. – съгласно молби на П. Т. П. - до ПК – *** от 23.03.1992 г.
и ОПК – Варна, без дата. Следва да се посочи, че в нито един от документите,
подадени от П. Т. П. до поземлената комисия, не се твърди, че при внасянето
на имота в ТКЗС, същият е бил с площ от 7,400 дка.
Обстоятелството, че в съставените кадастрални планове, в които имотът
е обхванат, той е записан с площ от 7,400 дка, не може да обоснове извод, че за
наследниците на К. А. е възникнало право да им бъде признато
възстановяване на правото на собственост върху процесния имот, за площта
над притежаваните от наследодателя 5 дка, съгласно клетвената декларация по
чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ. Това е и единственият документ, от който се установява, че
К. А. е притежавала имот в землището на с. ***, м-ст „***“. Възможността
право на собственост да се установява с клетвена декларация е поставена
извън правилото на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ, сочещо, че право на собственост върху
земеделските земи се доказва с писмените доказателствени средства,
изчерпателно изброени в законовия текст: нотариални актове, делбени
протоколи, протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства,
емлячни регистри, молби-декларации за членство в трудовокооперативно
земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и
решения за оземляване, в това число и по Закона за трудовата поземлена
собственост от 1946 г. и правилника за неговото приложение и други писмени
доказателства. Записването в разписната книга не установява право на
собственост, още повече, че за имот **** по КП 1956 г., за който се твърди, че
е идентичен на стар имот ****, е вписано трето лице – И. С. А.. Правото на
собственост и неговият обем се определят от титул за собственост, а не от
площта, записана в кадастралния или помощния план, които нямат
правопораждаща сила. Поради това, обстоятелството, че в помощния план
към ПНИ, стар имот ****, с площ от 7,400 дка е записан на К. А. не води до
извод, че административният орган е следвало да признае правото на
собственост върху тази площ. С изключение на клетвената декларация по
чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ, по административната преписка не е представен нито един
друг документ, доказващ твърдяното право на собственост. Следва да се
посочи, че правото на собственост не може да се възстанови в съществуващи
или възстановими на терена стари реални граници. Стар имот **** не
съществува на място, като според вещото лице, непосредствено след
10
колективизацията, той е разделен на имоти с по-малка площ, а и доколкото
част от имота попада в път от републиканската пътна мрежа, то налице е и
пречка за възстановяване правото на собственост по смисъла на чл.10б, ал.1
ЗСПЗЗ.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
административният орган е постановил оспореното решение като не е
съобразил правилото на чл.18ж, ал.4, т.2 ЗСПЗЗ. Съгласно текста на сочената
разпоредба, при установяване на разлика в площта на имота при заснемане на
старите му реални граници и площта, доказана с документи от собственика,
общинската служба по земеделие признава право на собственост, при
измерена площ, по-голяма от доказаната, когато разликата е по-голяма от 3
дка за ниви, 2 дка за ливади и 1 дка за трайни насаждения - размера на
доказаната площ. Твърдяната разлика е 2,4 дка, поради което хипотезата е
неприложима, а и чл.18ж, ал.4, т.2 ППЗСПЗЗ има отношение към
административната процедура по възстановяване право на собственост в
стари реални граници, а не при процедура по признаване на правото на
собственост, при условията на § 4 - 4л ЗСПЗЗ.
При горните доводи, съдът намира, че не е налице сочената
незаконосъобразност на оспоР.я административен акт, поради което,
подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора, на ответната страна се дължат разноски, в
размер на 1400 лева, съгласно представен списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на С. Т. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
******, СРЕЩУ отказ на ОСЗ – Варна, обективиран в решение № ****2002 г.
на ОСЗ - Варна, да признае на наследниците на К. Н. А. б.ж. на гр. Варна,
починала на ***.1977 г., правото на собственост върху стар имот **** по ПКП
към ПНИ на с.о. „****“, идентичен с имот **** по КП от 1956 г., за разликата
от 5 дка до измерената площ от 7,4 дка, на основание чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №****/2023 г. по описа на ВРС,
по отношението на конституираните като заинтересовани лица по делото: Т.
11
П. Т., Е. П. Д., К. К. М., А. Д. Ч., М. Ж. М., М. Д. Н., П. Д. Ж..
ОСЪЖДА С. Т. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ******, ДА
ЗАПЛАТИ на ОСЗ – Варна, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“
№****, стоР.те разноски по делото, в общ размер на 1400 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд – Варна,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 ГПК, препис от определението да се връчи на
жалбоподателя и на административния орган.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12