№ 381
гр. Варна, 30.12.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ант. Тончева
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора М. Н. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно
наказателно дело № 20253000600425 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:35 часа се явиха:
Жалбоподателят Н. Ф. А., редовно призован, води се от органите на РД
„Охрана“ – Варна, явява се лично и с адв.Р. П. К. от АК – , служебен
защитник от преди.
Явява се адв.К. от АК – Разград, упълномощен.
ЖАЛБ.А.: – Упълномощил съм адв.К., той ще ме защитава.
Съдът освобождава служебния защитник адв Р. К..
За АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – ВАРНА се явява прокурор Г..
АДВ.К.: - Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
ПРОКУРОРЪТ: - Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Не правя искания за отвод.
ЖАЛБ.А.: - Да се гледа делото днес, нямам искания по доказателства,
нямам нищо против прокурора, съдебния състав и секретаря.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ТОНЧЕВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.К.: - Уважаеми Апелативни съдии, поддържам подадената от
служебния защитник жалба, считам, че тя съдържа в основни линии правилни
забележки към съдебния акт, който обжалваме.
1
Считаме, че тези мотиви за определяне на най-тежката мярка за
неотклонение са не само неубедителни, но и в някои части са абсолютно
неправилни.
Действително са налице данни, от които може да се направи обосновано
предположение, но не за престъплението, в което сме привлечени в качеството
на обвиняем.
В материалите по делото още при разследването и изготвянето на
регистрацията разследващия правилно е посочил, според нас,
квалификацията, че го регистрират за престъпление по чл.118 от НК. Не знам
защо прокуратурата в последствие е решила да прибегне до понятието
работно обвинение, което е по-тежко от това, за което има данни и
първоначално към настоящия момент има достатъчно данни за това, че не
следва деянието да бъде квалифицирано по този тест.
Самия Окръжен съд – Разград приема, че има данни за нападение,
извършено от пострадалия върху обвиняемия, но приема, че това може да даде
по-нататък отражение след като се вземе най-тежката мярка за неотклонение.
Този начин на разсъждение е абсолютно неправилен.
И още по-неправилно е, че в подкрепя на това съдът си позволява да
изразява съмнение върху категорично писмено доказателство, което се отнася
до обществената опасност на обвиняемия.
Защо съдът се съмнява в правилността на характеристичните данни и
какви правила на логиката ползва за да закрепи тези съмнения на нас не само
не ни е известно, а буди учудване едно такова непрофесионално отношение
към събраните по законосъобразен начин доказателства и доказателствени
средства.
Ето защо ние считаме, че правилното следваше да бъде, съдът след като е
установил, че има данни за посегателство, независимо от коя формите, които
сочат на привилегировани текстове от наказателния закон той следваше да
вземе по-лека мярка за неотклонение, защото това автоматично променя
първото съображение или една от първите предпоставки за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение.
Т.е. наказването по чл.чл.118, 119, 124 е под 10 години, да не говорим, че
по чл.119 е под пет години, което не е тежко умишлено престъпление изобщо,
а това по чл.124, е при една друга форма на вина.
Затова всичките тези неща съдът следваше да отчете след като ги е
забелязал, ако не беше ги забелязал, но след като разследващия полицай ги е
забелязал за нас буди недоумение защо прокуратурата прибягва до един,
според мен, погрешен похват винаги да поставя по-тежко обвинение от това,
за което има данни.
Не на всяка цена следва да се взема най-тежката мярка за неотклонение
като има данни за съвсем друга квалификация.
Имаме упрек и към отхвърляне на следващите по вид мерки за
2
неотклонение, които съдът е направил бланкетно, като да не приложи мярката
парична гаранция съдът е приел единствено, че няма данни за имущественото
състояние. Това можеше да бъде избегнато много лесно със задаване на
въпрос в съдебно заседание или пък с определяне на мярка за неотклонение
ако нейния размер не беше поносим ние щяхме да обжалваме размера. Така,
че това не е аргумент за не вземане на другата, по-лека МНО. Това, че някой
работи и има право на свободно придвижване в ЕС многократно е ставало
въпрос, че не може да утежнява положението на обвиняемия.
Затова ние Ви молим да дадете възможност на обвиняемия да продължи
да работи макар и в България като определите подходяща парична гаранция,
която считаме, че в размер до 10 0000 лева би могла успешно да изпълни
целите, които са поставени.
Като втора възможност, която пък покрива всички съмнения на съда, че
може да избяга или да се укрие е домашния арест, със средства за
проследяване и Ви молим за определяне на парична гаранция, като вземете
предвид, че сам се е предал. Ако е имал желание да осуети наказателното
производство имал и възможност и време достатъчно вместо да се предава на
органите на полицията да напусне България.
ЖАЛБ.А.: – Нямам какво да добавя към казаното от адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ: – Уважаеми Апелативни съдии, моля да оставите
жалбата без уважение като неоснователна, а определението на РОС е
правилно и законосъобразно. Безспорно са налице достатъчно доказателства,
които да обслужат производството по чл.63 и чл.64 от НПК, а именно налице
са достатъчно доказателства от които да се изведе обоснованото
предположение за съпричастност на обвиняемия към престъплението, за което
е привлечен към отговорност.
Безспорно е налице извършено убийство, то не се оспорва и от
обвиняемия до колкото са налице своеобразни самопризнания. Оспорват се
мотивите, оспорва се и въздействието, афекта в който той се е намирал, за
което към момента липсват такива доказателства по делото. Наказанието,
което предвижда нормата на чл.115 от НК, както е посочено и в
определението на ОС е такова, че да обоснове така наречената оборима
презумпция по чл.63, ал.2, т.3 от НПК и считам, че по делото към момента
липсват данни, липсват каквито и да е доказателства, които да оборват тази
презумпция. Действително обвиняемия работи почти постоянно пребивава в
друга държава, но от доказателствата по делото се налага извод, че той
пребивава в различни държави, т.е. към настоящия момент освен наличие на
презумпция аз считам, че опасността от укриване е абсолютно реална и по
никакъв начин не се оборва от събраните по делото доказателства.
Към настоящия момент считам, че до колкото производството е в
изключително ранен етап, деянието е с дата 20.12., едва преди десетина дена,
тепърва има все още достатъчно процесуално следствени действия, които да
бъдат извършени. С цел осигуряване на производството аз считам, че към
3
момента МНО задържане под стража по отношение на обвиняемия се явява
като най-адекватна и най-справедлива именно взетата от ОС – Разград
задържане под стража и в този смисъл Ви моля да се произнесете.
ЖАЛБ.А.: – Аз искрено съжалявам за всичко. Искам парична гаранция
или домашен арест. Аз няма за какво да избягам, това за чужбина не е така
въпроса да избягам така просто.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът, след проведено тайно съвещание, в което обсъди доводите на
частната жалба, становищата по нея днес и материалите по делото, приема
следното:
Въззивната проверка по чл.64, ал.8 от НПК установява законосъобразност
на контролираното първоинстанционно определение. С това определение е
взета първоначална мярка за неотклонение по чл.63, ал.1 от НПК по
отношение на Н. А. – обвиняем по досъдебно производство №290 Зм-383/2025
година на РУ на МВР-Кубрат. Н. А. е привлечен на 21.12.2025 година като
обвиняем за престъпление по чл.115 от НК, което безспорно удовлетворява
обективния критерий по чл.63, ал.1 от НК за наказуемост.
Първоинстанционният съд внимателно е преценил данните в досъдебното
производство спрямо обоснованото подозрение по авторството, достигайки до
верен извод за доказателствена подкрепеност на пръв поглед. Към настоящия
начален етап на разследването са налице преки доказателства в обясненията
на обвиняемия и подкрепящи ги производни данни в показанията на
свидетелите И., В., А., както и веществени доказателства във вид на
фотокадри и данни за следи от деянието, установени при огледа на
местопроизшествието. В обясненията си обвиняемият изгражда версия,
евентуално насочена към по-леко наказуеми състави на убийство, която на
този етап не е подкрепена от фактите по делото.
Въззивният състав се съгласява с извода на окръжния съд, че е налице
реална опасност обвиняемият да извърши престъпление, която се извлича от
първоначалните данни за способа на умъртвяване на жертвата чрез множество
интензивни удари. На този етап същите разкриват завишена обществена
опасност на обвиняемия, като подкрепят и презумпцията по чл.63, ал.2, т.3 от
НПК. Сочената от защитата позитивна характеристика за личността на обв.А.
– неосъждан, работи, доброволно предал се на правоохранителните органи, не
е спорна, но тя не оборва законовото предположение.
Предвид изложеното, целта по чл.57 от НПК е изпълнима с мярка за
неотклонение задържане под стража по отношение на обв.Н. А., поради което
въззивният състав
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение с рег. № 299/22.12.2025
година, произнесено на 22.12.2025 година от ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД по
ЧНД № 390/2025 година, с което е взета мярка за неотклонение
„ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по отношение на Н. Ф. А., ЕГН
**********, обвиняем по Досъдебно производство № 290 Зм-383/2025 г. по
описа на РУ на МВР-Кубрат.
Определението е окончателно.
ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 11:50 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
5