Р Е Ш Е Н И Е № 71
Гр. Разград, 22 май 2019 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на седми май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора …….
разгледа докладваното от съдията дело № 95 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „ТЕТ ГРУП 4“ ООД,
гр.Исперих против Заповед
№77-ФК/05.03.2019г. за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ)
на Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна към Главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС е
постановено запечатване на търговския обект на дружеството за срок от 10 дни.
В жалбата и по същество се излагат доводи, че тази
заповед е незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени процесуални
нарушения, при липса на мотиви, в противоречие с материалния закон и
преследваната от него цел. Твърди се, че наложената ПАМ се явява явно
несъразмерна и постановена при нарушение на принципа, залегнал в чл.6 от АПК. С
оглед на това се иска от съда да я отмени, ведно с произтичащите от това
законни последици.
Ответникът по делото, чрез
своя процесуален представител, заявява, че жалбата е допустима, но неоснователна
и недоказана и моли съда да я отхвърли, като претендира и за присъждане на сторените
деловодни разноски.
Разградският административен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на
страните, констатира следното:
Жалбата е допустима, като подадена
в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни
съображения:
Събраните по делото писмени доказателства сочат, че на
27.02.2019г. е извършена проверка от служители на НАП на търговски обект- бензиностанция,
находяща се в гр.Исперих, стопанисвана от „ТЕТ ГРУП 4“ ООД. При нея е
установено, че дружеството като получател на доставка на течни горива не е
подало електронен документ за получаване
(ЕДП) за получените 17 080 литра дизелово гориво с акцизен данъчен
документ № ********** от 21.02.2019г. и 8 558 литра дизелово гориво по акцизен
данъчен документ № ********** от 21.02.2019г. в нарушение на разписаните
правила в чл.118, ал.10 и ал.11 от ЗДДС. Съгласно чл.118, ал.10 от ЗДДС данъчно
задължено лице (ДЗЛ)- доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно
да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението
на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях.
Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване
на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис,
като това задължение отпада ако ДЗЛ като получател на доставки е отчел същите като
получени чрез електронната си система с фискална памет (ЕСФП). В казуса е
установено, че жалбоподателят не е
изпълнил тези задължения. За
установяване на извършеното нарушение е съставен Протокол за извършена проверка
№0307575/27.02.2019г., а в последствие е съставен и АУАН №F476692/13.03.2019г. Отразените факти и констатации в съставения протокол са
изцяло възприети от административния орган и въз основа на тях е издадена ЗППАМ
№ 77-ФК/05.03.2019г., с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС е постановено запечатване на
търговския обект за срок от 10 дни. Тази заповед е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.
Съдът намира, че оспореният
акт е валиден, като постановен от компетентен орган, съобразно правомощията му,
произтичащи от разпоредбата на чл.186, ал.3 от ЗДДС във вр.
с чл.7, ал.1, т.3 от ЗНАП и приложената
Заповед №ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП. Заповедта е
издадена в надлежна писмена форма, при спазване на процесуалните правила и
норми.
Правилно е приложен и материалният закон. Според чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване
на данни по чл.118 от ЗДДС в НАП. Приложените писмени доказателства безспорно
установяват, че дружеството, като ДЗЛ- получател на доставените количества
гориво по посочените в акта документи не е изпълнило задължението си да подаде
данните за това по предвидения от закона ред. Тези факти не се оспорват от
жалбоподателя. С оглед на това съдът намира, че са били налице
фактическите и правни основания, възприети и обосновали административния
орган за да постанови своя акт. В тези
случаи той действа в условията на обвързана компетентност, поради което при
надлежно установено нарушение е длъжен да приложи и съответната ПАМ.
Спазена е и преследваната от закона цел. ПАМ са
инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на
определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Те имат
превантивен характер, като тяхното предназначение е да се осуети възможността
на дееца да извърши други подобни нарушения и да се предотвратят
неблагоприятните последици от това. Именно, с оглед непосредствената цел за
ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на
обществения интерес, е наложена и процесната ПАМ, която има ограничено по време
действие от осем месеца. Определеният срок от 10 дни е под средния размер,
предвиден от закона и съответен на степента на обществена опасност на деянието,
което се характеризира като типично, обичайно за този вид нарушения. Изложеното обуславя извода, че процесната ПАМ
не противоречи на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК.
Въз основа на така изложените съображения съдът намира,
че предявената жалба като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.4 от АПК оспорващият следва да заплати в полза на ответника сторените от него
разноски в размер на 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение, които са
своевременно предявени и определени по размер на основание чл.78, ал.8 ГПК във вр.
чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Мотивиран така и
на основание чл.172, ал.2 от АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТЕТ ГРУП 4“ ООД, гр.Исперих
против Заповед №77-ФК/05.03.2019г. за прилагане на принудителна
административна мярка на Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна към Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1,
т.1, б.“г“ от ЗДДС е постановено
запечатване на търговския обект на дружеството за срок от 10 дни.
ОСЪЖДА „ТЕТ ГРУП 4“ ООД, гр.Исперих да заплати на
Национална агенция по приходите сумата от 100 (сто) лева- дължими
деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-
дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/