Определение по дело №263/2021 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 211
Дата: 16 ноември 2021 г.
Съдия: Христина Захариева Марева
Дело: 20212001000263
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 10 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 211
гр. Бургас, 15.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева

Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно търговско дело
№ 20212001000263 по описа за 2021 година
Производството е по жалба на основание чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛН,
подадена от А.В. (АВп) срещу Решение № 88 от 12.10.2021 г., постановено по
т.д. № 20212100900463 по описа на Бургаски окръжен съд, с което частично е
отменен отказ № 20210923121041-2/29.09.2021 г. по заявление вх. №
20210923121041/28.04.2021 г. за вписване по партидата на „Н. – К.“ ЕООД,
ЕИК ****** прекратяването на дружеството и откриване на производство по
ликвидация, с определен срок за ликвидация.
В жалбата на АВп решението се поддържат възражения за
неправилност на решението за отмяна на постановения отказ, като са развити
доводи, че отказът за продължаване дейността на дружеството с ограничена
отговорност след смъртта на едноличния собственик на капитала съгласно чл.
157, ал. 1 ТЗ следва да е заявен от всички наследници, което в случая не било
така.
Иска се отвяна на решението и оставяне без уважение на жалбата
по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ срещу отказа, както и присъждането на разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Постъпил е отговор по жалбата, в който същата се оспорва като
неоснователна. Изложени са съображения за неоснователност на жалбата
срещу Решение № 88 от 12.10.2021 г., постановено по т.д. № 20212100900463
по описа на Бургаски окръжен съд в частта за отмяна на отказ №
20210923121041-2/29.09.2021 г., обосновани с доводи, че по смисъла на чл.
1
157, ал. 1 ТЗ съгласие на всички наследници е необходимо за продължаване
дейността на дружеството, но за прекратяване на същото е достатъчен
заявеният отказ на всеки от тях.
Бургаският апелативен съд, в настоящия му състав, изхождайки от
характера на производството, принципите в регистърното производство и
семантиката в нормата на закона, към настоящия момент споделя
становището, че жалбата на Агенцията по вписванията е недопустима.
Производството по ЗТР – за вписване или заличаване на обстоятелства,
както и за обявяване на предвидени в закона актове по партидите на
търговски дружества и юридически лица с нестопанска цел е охранително и
има едностранен характер, който не се променя само с оглед изменението на
чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, ДВ бр. 105/20 г. и производството не се превръща в
състезателно, предвиждащо право на Агенцията за отговор по жалбата. С
подаване на заявление пред АВп за вписване, заличаване и обявяване на
предвидени от закон актове, заявителят цели постигането на изгодни за себе
си последици, които не засягат правната сфера на АВп. Последната не
разполага със самостоятелен правен интерес, като задължението на
административния орган да извърши предварителна проверка за спазване на
предвидените в ЗТР изисквания, относно формата на представените
документи и съответствието им с материалния закон е иманентен израз на
целта на регистърното производство, целящо да осигури съдействие на
търговци и клонове на чуждестранни търговци за вписване на предвидените
от закона обстоятелства и тяхната промяна, както и за обявяване на
предвидените от закона. Предвиденият съдебен контрол за законосъобразност
на постановения отказ е гражданско-правен. Уреден е в чл. 25 ЗТР, като е
посочено, че компетентен да се произнесе, е окръжният съд по седалището на
търговеца или клона на чуждестранния търговец. Съдът разглежда жалбата
еднолично, в закрито заседание по реда на Глава ХІ от ГПК "Обжалване на
определенията", а неговият акт подлежи на обжалване в седемдневен срок
пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. Контролът е
идентичен с този за охранителните актове и изключва приложимостта на
административния процес.

Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ на обжалване пред съда подлежи
2
само постановеният от АВп отказ, който обаче не представлява индивидуален
административен акт, в каквато насока са мотивите на т. 7 от Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на ОСГКВКС и
Първа и Втора колегия на ВАС.
Във връзка със соченото изменение на закона, предвиждащо
обжалваемост на решението на окръжния съд след съобщаване освен на
жалбоподателя, но и на АВп, при липсата на изрично предвидено право,
нормата е неясна, поради което, съгласно чл. 5 ГПК делото следва да се
разреши според общия разум на закона.

Съгласно императивната норма на чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ
решението на съда, с което се отмяна отказа има задължителен характер и
съгласно нормата на чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ подлежи на незабавно изпълнение.
Във връзка с това законът не поставя изискване за влизане на решението в
сила след осъществяване на инстанционен контрол. Поради отсъствието на
съществени отлики между правната уредба на производството за вписване на
юридически лица и търговци, действала до влизането в сила на ЗТР, и
правната уредба, създадена със ЗТР, няма причина да се възприеме друго
разрешение на въпроса за характера на регистърното производство по Глава
втора, чл. 13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ, различно от константно установеното в
съдебната практика разрешение, че по същността си това производство е
охранително по смисъла на чл. 530 ГПК. Допълнителни аргументи в подкрепа
на това разрешение могат да се изведат от разпоредбата на чл. 19, ал. 6
ЗТРРЮЛНЦ, която предвижда спиране на регистърното производство при
наличие на основание по чл. 536 ГПК, т. е. на предпоставки, предвидени в
процесуалния закон като основание за спиране на охранителното
производство, и от разпоредбата на чл. 26 ЗТРРЮЛНЦ, според която при
отказ за извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване
заявителят може да подаде ново заявление за вписване, съответно заличаване,
на същото обстоятелство или за обявяване на същия акт. Правилото на чл. 26
ЗТРРЮЛНЦ не позволява регистърното производство да се определи като
спорно производство, а разкрива неговата същност на охранително
производство, чийто краен акт не се ползва със сила на пресъдено нещо.

3
Обжалването от страна на административния орган на съдебното
решение за отмяна на издадения от него акт, който няма характер на
индивидуален административен акт, подменя необосновано със закона и
неговия разум едностранния характер на производството и влиза в
противоречие със задължителния за административния орган характер на
съдебното решение. Предвиденото от чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ незабавно действие
и изпълнение, изразяващо се във вписване на заявените промени или
извършване на заличаване и обявяване на предвидени от закона актове,
успоредното с обжалването от държавния орган, който няма свои
самостоятелни и насрещни права и интереси, е в разрез с дължимото от ДЛР
съдействие, а с оглед регламентираното в чл. 7, 8 и 9 ЗТРРЮЛНЦ обвързващо
действие по отношение на трети лица и публичността на единната база данни,
организирана в достъпен, електронен регистър, накърнява целената с него
правна сигурност.
Единственият, защитим и противопоставим на заявителя интерес на
АВп, произтичащ от изменението на нормата на чл. 25, ал. 4 изр. 2
ЗТРРЮЛНЦ (изм. ДВ бр. 105/2020 г.) касае практическият въпрос относно
присъждането на разноски. Поради това се налага и изводът, че това
изменение не предвижда обжалване от АВп на решението на окръжния съд за
отмяна на отказа на длъжностното лице по регистрацията, а подадената с
такова искане жалба е недопустима.
Мотивиран от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от А.В. жалба на
основание чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛН срещу Решение № 88 от 12.10.2021 г.,
постановено по т.д. № 20212100900463 по описа на Бургаски окръжен съд, с
което е отменен отказ № 20210923121041-2/29.09.2021 г. по заявление вх. №
20210923121041/28.04.2021 г. за вписване по партидата на „Н. – К.“ ЕООД,
ЕИК ****** прекратяването на дружеството и откриване на производство по
ликвидация, с определен срок за ликвидация, като недопустима.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5