№ 3420
гр. София, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20221110204242 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.72 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на жалбоподателя Р. Н. СТ., ЕГН: ********** с
вх. № 57884 от 24.03.2022 г. чрез адвокат В.К. срещу Заповед за задържане на
лице с рег. № 227зз-517 от 10.03.2022 г., издадена от Н. В. Н. на длъжност
„полицай“ - инспектор във 03 РУ-СДВР, с която е постановено на основание
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за задържане за срок от 24 часа на жалбоподателя Р.
Н. СТ., ЕГН: **********.
В жалбата на жалбоподателя С. и в съдебно заседание от адвокат К. се
излагат подробни съображения, касаещи съществото на съдебния спор и
водещи до материалната и процесуална незаконосъобразност на постановения
индивидуален административен акт. Предявява се искане въпросната заповед
да бъде отменена, а на адвокат К. да се присъдят сторените по делото
разноски.
Ответникът и въззиваема страна по жалбата Н. В. Н., редовно призован,
оспорва в производството депозираната жалба и моли съдът да я остави без
уважение. Не се претендират разноски.
Ответникът и въззиваема страна по жалбата Началникът на 03 РУ-СДВР
се представлява от юрисконсулт Панайотова с приложено по делото
пълномощно. Оспорват се доводите на жалбоподателя с подробна
аргументация. Претендират се разноски за юрисконсулт.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
1
I. Жалбата е депозирана в законоустановеният срок, от процесуално
легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан
правен интерес, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на
законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА
ПРИ ДОПУСТУМО пред СРС НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО с оглед
константната съдебна практика, че първа инстанция по разглеждане на жалби
срещу заповеди по чл.72 от ЗМВР е районният съд, а не административния
съд, последният представляващ касационна инстанция на съдебния акт,
поставен от районния съд в такова производство.
Съдът е конституирал в процеса като въззиваема страна Началникът на
03 РУ-СДВР, тъй като по силата инвокираните фактически и правни
твърдения в жалбата, жалбоподателят С. е възвел правен интерес от
разпростирането на правните последици на търсената от съда правна защита
на субективните си права и правни интереси спрямо двете въззиваеми страни
при постановяване на благоприятно съдебно решение в настоящото и бъдещи
такива (например по ЗОДОВ), доколко се твърди наличие на накърняване на
правото му на свободно придвижване с твърдение за фактическото му
задържане без основание и предвид липсата на основания за задържането му в
сградата на 03 РУ-СДВР по изложените в жалбата съображения.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
С влязло в сила на 08.06.2021 г. по НОХД № 2107/2021 г. по описа на
СГС, жалбоподателят Р. Н. СТ. бил осъден за извършено на 18.02.2021 г.
престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4, алт.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, за
което му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7
(седем) месеца, чието ефективно изтърпяване е отложено по реда на чл.66,
ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.
За времето от 18.00 часа на 06.03.2022 г. до 08.20 часа на 07.03.2022г. в
гр.София, на улица „Средна гора“ № 89 от л.а. марка „Мерцедес“ с рег. № СВ
0089 МН чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот-
счупил задно дясно стъкло на автомобила, са отнети чужди движими вещи –
един брой сак, съдържаща един брой чифт ски обувки, един брой каска за ски
и два броя маски за ски, всички вещи на стойност от около 500.00 лева, от
владението на ***в, без негово съгласие, с намерението противозаконно да
бъдат присвоени – престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 от НК.
Било образувано ДП № 343/2022г. по описа на 03 РУ-СДВР и пр.пр. №
3733/2022 г. по описа на СРП. В рамките на ДП разследващите органи
извършили на 07.03.2022 г. от 08.55 часа до 10.05 часа оглед на
местопроизшествие, при който не били намерени и иззети следи и
веществени доказателства. Към съставеният протокол за оглед на
местопроизшествието е бил съставен фотоалбум. Пострадалият ***в дал
показания като свидетел. В района на местопроизшествието на частна сграда,
2
находяща се на ул. „Средна гора“ № 89 били установени видеокамери.
Липсвали установени свидетели очевидци на инкриминираното
престъпление. Извършителят на престъплението останал неустановен. При
посещения в заложни къщи служители от 03 РУ-СДВР не установели
заложени вещи, които да отговарят на инкриминираните такива. След
проведени беседи с лица, занимаващи се с изкупуване на вещи, служителите
от 03 РУ-СДВР не установили информация по случая.
На 10.03.2022 г., около 10.30 часа полицейските инспектори от 03 РУ-
СДВР – инспектор Борис Саркисян и инспектор Н. В. Н. при обход на
територията на район „Възраждане“ в гр.София, на ул. „Княз Борис I“ № 129
възприели две лица от мъжки пол, и доколкото били криминално проявени
лица, регистрирани в МВР с криминални регистрации за кражби и наркотици,
ги проверили. Проверените две лица били жалбоподателят Р. Н. СТ., ЕГН:
********** и Г. ЛЮБ. Ф., с ЕГН: **********. Било установено, че двете
проверени лица С. и Ф. са свързани с оперативен интерес по ЗМВР, тъй като
се намирали на място по време на проверката им от инспекторите Н. и
Саркисян, където се продавали движими вещи и през тях е преминало
отнетото на пострадалия ***в „ски оборудване“, по повод на провеждащите
се ОИМ за установяване на автора на извършеното престъпление „кражба“ по
ДП № 343/2022г. по описа на 03 РУ-СДВР и пр.пр. № 3733/2022 г. по описа на
СРП. Жалбоподателят С. и свидетеля Ф. били отведени в 03 РУ-СДВР за
снемане на сведения по случая с кражбата. В писмените си сведения в 03 РУ-
СДВР жалбоподателят С. и свидетелят Ф. заявили, че нямали отношение към
престъпление „кражба“ по ДП № 343/2022г. по описа на 03 РУ-СДВР,
респективно, че нито са го извършвали, нито са крали вещи от автомобил.
Според сведенията им жалбоподателят С. живеел на площад „Ротонда“ в
гр.София в един изоставен магазин, заедно със свидетеля Ф.. Мястото, където
живеели лицата С. и Ф. в този изоставен магазин (строеж) се намирало в
близост до мястото на инкриминираното събитие, от което бил пострадал
***в и за което било образувано ДП № 343/2022г. по описа на 03 РУ-СДВР и
пр.пр. № 3733/2022 г. по описа на СРП.
На 10.03.2022 г. жалбоподателят Р. Н. СТ., ЕГН: ********** бил
задържан за срок до 24 часа за времето от 10.30 часа до 17.30 часа във връзка
с извършено престъпление по чл.195 НК по ДП № ДП № 343/2022г. по описа
на 03 РУ-СДВР. Била съставена от Н. В. Н. на длъжност полицейски
инспектор от 03 РУ-СДВР писмена заповед № 227зз-517 от 10.03.2022 г. за
задържането на жалбоподателя С. по чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР. Препис от
заповедта била връчена на задържаното лице. При обиска на жалбоподателя
С. по ЗМВР не били установени в него вещи или други предмети. Същият бил
във видимо добро здравословно състояние. Заявил, че не желае да ползва
адвокатска защита при задържането си, че не желае провеждането на
медицински преглед и, че е уведомен за правата си, желаейки да се свърже
единствено със своята майка Наташа Петкова С.а по телефон. След изтичане
на срока на задържането си в 17.30 часа на 10.03.2022 г. по силата на
издадената заповед, жалбоподателят С. бил освободен от свидетеля Н. СП.
АП. на длъжност „оперативен“ в 03 РУ-СДВР.
3
С влязло в сила на 14.04.2022 г. определение № 5439 от 05.04.2022г. по
НЧД № 4265/2022 г. по описа на СРС, НО, 9 състав, потвърдено с
определение на СГС от 14.04.2022 г. по ВНЧД № 1390/2022 г. жалбоподателят
С. бил задържан с постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“
по ДП № 227 ЗМК -509/2022 г. по описа на 03 РУ-СДВР и пр.пр. №
12101/2022 г. по описа на СРП за извършен на 02.04.2022 г. опит за грабеж –
престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК, като престъплението
останало недовършено по независещи от дееца причини.
Последвало спиране на ДП № 343/2022 г. по описа на 03 РУ-СДВР и
пр.пр. № 3733/2022 г. с постановление на прокурор от СРП от 28.04.2022 г.
Било възложеното на МВР провеждането на оперативно издирвателни
мероприятия (ОИМ) за установяване на автора на престъплението.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК, както и от
показанията на свидетеля Н. СП. АП. и удостоверението за компетентност
на въззиваемата страна Н. В. Н., които съдът кредитира изцяло, като пълни,
последователни, изчерпателни и детайлни на изложената фактическа
обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради
липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва
да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a
contrario”.
Съдът намира, че показанията на свидетеля Н. СП. АП. кореспондират на
писмените доказателства по делото и са свързани с изясняването на
фактическата обстановка по случая, която се установява, не само въз основа
на показанията му, но и въз основа на цялостната писмена документация по
случая, от която съдът изведе настоящата фактическа обстановка, описана по-
горе в мотивите на решението си. Необходимо е да се изложи, че с оглед
непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната
личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от
събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това
обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо
по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да
не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези,
които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора
време.
В показанията на свидетеля А. се съдържат възприятия за факти,
намиращи подкрепа в цялата събрана по делото доказателствена съвкупност.
Жалбоподателят С. доброволно отказал да ползва адвокатска защита,
медицинска помощ, като съгласно регистъра на влизащите и излизащите в
4
сградата на 03 РУ СДВР лица, състоянието на жалбоподателя С. е било добро
общо състояние. Съдът приема за недоказани твърденията на свидетеля Ф., че
е било упражнено насилие спрямо приятеля му С., а оттам, че е претърпял
телесни повреди. Липсват издадени медицински документи за доказването на
тези обстоятелства. Налице са доказателства, че състоянието на С. е било
сравнително добро общо състояние. Налице са доброволни откази от
адвокатска защита, медицинска помощ и преглед, от релевирането на
възражения по повод на задържането му за срок от 24 часа и тези факти
съдът приема за пряко установени.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
Съгласно Решение № 149 от 2.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 654/2018 г.,
III н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова необходимо условие за
задържане, основано на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, е наличието на достатъчно
данни за извършено престъпление, без да е необходимо събирането на
доказателства за участието на лицето в престъплението, каквото е
изискването при задържане на обвиняем по реда на НПК.
Основанието за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наличието на
данни лицето да е извършило престъпление или да е налице вероятностен
извод за възможна съпричастност към извършено в обективната действително
престъпление по НК. Пределите на оперативната самостоятелност на
полицейския орган се свеждат до преценка да издаде или не, заповедта за
задържане при предпоставките по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Обхватът на съда при
проверката за законосъобразност на оспорения пред него акт е съобразен с
правилото на чл. 169 от АПК, като е обсъдено и прилагането на принципа за
съразмерност. Съдържанието на наложените с акта ограничения в правната
сфера на адресата му и съответствието му с характера на ограничението по чл.
72, ал. 1 от ЗМВР, изключват възможността да са несъразмерни по степен (чл.
6, ал. 2 от АПК); не са възможни по-благоприятни мерки, с които да се
постигне целта на закона (чл. 6, ал. 3 от АПК) и не съществуват повече от
една законосъобразни възможности в обхвата на дискрецията (чл. 6, ал. 4 от
АПК). Вредите от акта не са явно несъизмерими с преследваната цел, при
което органът да е бил длъжен да се въздържи от издаване на акта. Всъщност,
вредите от акта са типичните и презюмирани. Това са предвидимите
ограничения в правната сфера на задържания като резултат от задържането.
Разпоредената с индивидуалния административен акт мярка е съобразена
с целта на закона (чл. 4, ал. 2 АПК). Принудителната административна мярка
има преустановително и превантивно (охранително) действие. Задържането
осуетява продължаването на противоправното поведение и препятства
последващи прояви, които са несъвместими с принципите на правовата и
демократична държава. Задържането по ЗВМР е принудителна
административна мярка, която се прилага в изпълнение на правомощията на
служителите на МВР да предотвратяват и разкриват престъпления,
респективно същото е правен способ/инструмент и за събирането на
релевантна информация от лица с криминални регистрации, за които има
оперативни данни за възможна свързаност с извършени престъпления, в
5
случаите, когато не се установяват източници на доказателствени факти,
насочващи установяването на автора на конкретно обществено опасно
посегателство по НК, когато е останал неизвестен/неразкрит.
Според Закона за МВР, заповедта за задържане на лице следва да бъде
мотивирана, като този съдебен състав счита, че няма пречка фактическите
обстоятелства към основанията за заповедта по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР да се
извеждат от доказателствата по делото и доколкото съгласно Решение № 149
от 2.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 654/2018 г., III н. о., НК, докладчик
съдията Блага Иванова достатъчно е да има данни за извършено
престъпление към момента на постановената заповед за 24 часово задържане
на жалбоподателя Р. Н. СТ.. Правото му на защита не е нарушено според
съдебния състав с оглед задържането му за срок до 24 часа във 03 РУ-СДВР.
Задържането му е продължило по време за срок по-малко от 24 часа за
времето от 10.30 часа до 17.30 часа на 10.03.2022 г. или общо за 7 (седем)
часа.
Липсата на конкретни мотиви в обжалваната заповед, както и буквално
излагане на установените фактически обстоятелства според съда не
представлява съществено процесуално нарушение, след като спецификата на
конкретната дейност, осъществявана от органите на МВР предполага
обозначаване на фактическите обстоятелства, които в случая са установени в
хода на образуваното досъдебно производство и данни за него са посочени в
оспорваната заповед. Именно установените факти за извършване на
престъпление кражба по ДП № 227 ЗМК -509/2022 г. по описа на 03 РУ-СДВР
и пр.пр. № 12101/2022 г. по описа на СРП и евентуалната съпричастност на
задържаното лице С. към нея по повод на отнетото „ски оборудване“, тъй
като по оперативни данни въззиваемата страна Н. В. Н. е имала информация,
че жалбоподателя С. се намирал на място, където се продавали движими
вещи, че живеел в изоставен строеж, близо до местопроизшествието и че през
него е възможно да е преминало отнетото на 07.03.2022 г. ски оборудване са
мотивите за налагане спрямо същия на предвидената принудителна
административна мярка. В този смисъл е допустимо и в съответствие на
закона тези факти да са изложени в обозначеното досъдебно производство,
съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31. III. 1975 г., ОСГК на ВС , в
какъвто случай не се ограничава възможността за надлежна проверка за
законосъобразност на издадената заповед, каквото по същество е настоящото
производство.
Съдът приема, че задържането на жалбоподателя С. за срок до 24 часа е
имало за цел прилагането на разпоредбите на ЗМВР от правоохранителните
органи с оглед събиране на информация, която да насочи органите на
полицията към установяването на автора на престъплението от 07.03.2022 г.,
тъй като в конкретното ДП е липсвал източник на доказателствена
информация за този факт. Жалбоподателят С. имал криминални регистрации
в МВР за различни по вид престъпления – кражби и наркотици. Същият
нямал постоянен източник на доходи. Известен е бил на органите на МВР
като лице от криминалния контингент. Налице е престъпление от 07.03.2022
г., което е реално извършено. Авторът му не е установен по НПК, поради
6
липсата на доказателства и доказателствени средства. Прокурорът е спрял
ДП. Същият е разпоредил на органите на МВР чрез ЗМВР да приложат ОИМ
за установяване на данни за автора на извършеното тежко инкриминирани
протовоправно посегателство срещу собствеността на ***в.
Събирането на оперативни данни по ЗМВР се извършва от
полицейските служители чрез т.нар. оперативни способи. Тези оперативни
способи притежават дискретност и тайнственост, за да бъдат функционални и
ефективни на преследваните чрез тях законови цели. Органите на реда по
силата ЗМВР имат за правомощия да се противопоставят на извършените
престъпления и да ги разкриват. Чрез прилагането на конкретни оперативни
способи органите на МВР установяват авторите на престъпленията. Същите
имат задължение да реализират тези законови цели на ЗМВР в съответствие с
принципите на правовата и демократична държава, повеляващи, че Държавата
чрез правоохранителните си органи следва да се противопоставя на
извършените престъпления по НК, да ги предотвратява, да ги разкрива и да
ангажира към наказателна отговорност техните извършители по установения
от закона ред. Държавата не може да бездейства и да остави неразкрито
престъплението от 07.03.2022 г., без да положи усилия за установяване на
неговия автор. Същата чрез органите на МВР прилага за постигане на тази
законова цел оперативни способи като наблюдение, подслушване, контрол,
проследяване, и др. Тези способи се прилагат скрито и тайно. В практиката на
органите на МВР по мнението на този съдебен състав са налице и явни
способи за установяване на информация, свързана с разкриване на авторите
на извършените престъпления по НК. Един от най-важните явни способи по
силата на разпоредбите на ЗМВР съдът счита, че е свързан със събирането на
информация във връзка с реализирано задържане по ЗМВР на лице като
принудителна административна мярка, имаща превантивна и
преустановителна функция. Този съдебен състав счита, че прилагането на
такава принудителна административна мярка – фактическо задържане на лице
по ЗВМР дава възможност на органите на МВР да установяват такава
информация от задържания субект по такъв явен начин, когато за конкретно
престъпление и за разкриването на неговия автор, няма доказателствен
източник. Единственото изискване на такава наложена принудителна
административна мярка по ЗМВР е същата да съответства на закона и
неговата цел – да предотвратява извършването на престъпления и да ги
разкрива по установения от закона ред. В заповедта за задържане и в рамките
на административната процедура, и оформена документация органите на
МВР имат редица задължения – да разяснят правата на задържаното лице, да
му дадат възможност да се консултира с адвокат, да ползва медицинска
помощ, да се свърже със свой близък и т.н. Налице са съответни гаранции,
при проявлението на които се ограничават пропорционално и съответно
правата на задържаното лице, което по оперативни данни има вероятност да
бил съпричастен към престъплението, което следва да се разкрие от органите
на МВР. Съдебният състав приема, че тези субективни права и правни
възможности по ЗМВР по отношение на задържаното лице, зачитането на
които са свързани с изпълнението на задълженията на полицейския служител
7
Н. В. Н. да ги разясни и спази спрямо жалбоподателя С., са осъществени и за
съда няма съмнения, че това не е евентуално сторено спрямо него. Съдът в
тази насока се довери на показанията на свидетеля А., които кореспондират
на писмените доказателства по делото. В тази насока съдът не кредитира
релевираните обратни твърдения на свидетеля Ф. от показанията му, тъй като
те се опровергават изцяло от останалата доказателствена съвкупност. Съдът
намира, че полицейския служител от СДВР Н. В. Н. е разяснил правата на
жалбоподателя Василев от момента на задържането. В случая формата на
административния акт е спазена, тъй като заповедта е издадена в писмена
форма, съгласно чл. 59 от АПК. В заповедта се съдържат реквизитите,
посочени в чл. 74 от ЗМВР, именно името, длъжността, местоработата на
служителя, неговата компетентност, който е издал заповедта и основанието
за задържане на лицето. Посочени са година, дата и час на задържането на
лицето Р. Н. СТ., както и къде същият следва да изтърпи това задържане. От
посочената заповед е видно, че са налице данни за самоличността на
задържания, като са посочени неговите три имена, ЕГН и адрес. От
представената декларация е видно, че на задържаният са разяснени правата
му, и доколкото същият не е имал никакви обективирани, респективно
записани в заповедта негови възражения при задържането му и
освобождаването му като привременна мярка за срок от 24 часа, нито са били
посочени от него данни, че е имал евентуален проблем със здравословното си
състояние.
Съдебният състав намира, че заповедта на въззивемата страна Н. В. Н. е
законосъобразна. Това е така, тъй като на първо място са налице данни за
извършено престъпление от общ характер по чл.195, ал.1, т. 3 вр. чл.194, ал.1
НК , за което е образувано ДП № 227 ЗМК -509/2022 г. по описа на 03 РУ-
СДВР и пр.пр. № 12101/2022 г. по описа на СРП, което е висящо към датата
днешна дата и няма привлечено като обвиняем лице. ДП е било спряно с
постановление на прокурор от 28.04.2022 г., поради липсата на
доказателствен източник, водещ до установяване на автора на престъплението
от 07.03.2022 г. Освен това съдебният състав намира, че посоченото
основание за задържане изпълнява целта на закона, тъй като цели чрез
привременна мярка да обезпечи целите на разследването и за да не се създава
основание за евентуално отклонение от органите на ДП от задържания субект
и за настъпване на други неблагоприятни за разследването правни последици
– укриване на доказателства, въздействие на свидетели, тяхното
предупреждение, укриване и др. В случая, доколкото кражбата на движимите
вещи – ски оборудване на стойност от около 500.00 лева е извършено на
място, в близост до изоставения строеж (магазин), където жалбоподателят С.
и свидетеля Ф. живеели заедно, нямали работа, водейки скитнически начин на
живот, то задържането на жалбоподателя С. по ЗМВР за установяване на
възможна доказателствена информация дали той или друго лице е
съпричастно към престъплението от 07.03.2022 г. по ДП № 227 ЗМК -
509/2022 г. по описа на 03 РУ-СДВР и пр.пр. № 12101/2022 г. по описа на
СРП и доколкото е имало данни, че през жалбоподателя С. е възможно да е
преминало „ски оборудване“, и предвид криминалните му регистрации в МВР
8
за различни по вид престъпления, се явява съразмерна, адекватна, съответна,
справедлива и пропорционална административна принудителна мярка и
необходима такава спрямо личността на жалбоподателя С. с оглед факта на
извършено престъпление от общ характер, доколко досъдебно производство
по НПК се образува винаги по факта на извършено престъпление. От
материалите по преписката и събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства, се извежда, че принудителната административна
мярка е насочена към защита на правовия ред на страната и на принципите на
правовата и демократичната държава, на правата и свободите на гражданите и
към спазване на обществените правила – чл. 2, ал. 1 от ЗМвР, тъй като
доказателствата потвърждават тези принципи и тяхното охраняване, което е
съобразено от ответника по жалбата Н. В. Н.. В тази насока е Решение №
3272 от 13.05.2022 г. на АССГ по адм.дело № 2190 по описа за 2022 г.,
според което за прилагане на процесната принудителна мярка е достатъчно
само наличието на данни, обосноваващи извод, че има вероятност лицето да е
извършител на престъпление, което дава право на административния орган
при условията на оперативна самостоятелност да наложи същата.
Настоящият съдебен състав се позова и на Решение № 6868 от
22.11.2021 г. по адм.дело № 7411/2021 г. на АССГ, по повод на оставена
без уважение жалба срещу заповед за задържане за срок от 24 часа,
съгласно което „в производството пред СРС, както и в протекото
адм.производство пред адм.орган е без правно значение (т.е. ирелевантно)
дали впоследствие или в рамките на евентуално образувано ДП- тези данни за
извършено от задържанпто лице престъпление ще се докажат, респективно
дали ще се докаже вината на същото. За издаване на Заповедта е достатъчно
наличието на данни към момента на издаването й - а такива са съществували
(доказано е пред СРС). Което води до извод, че Заповедта - освен съдържаща
всички реквизити по чл. 59 ал.2 от АПК (включително фактически и правни
основания, които си кореспондират), е била и материално законосъобразна,
издадена на относимо и доказано правно основание. Правилно СРС е приел,
че мотивите за издаване на Заповедта може да се съдържат в други
документи, а не в самата нея (в този смисъл е твърдата съд.практика по
адм.дела). Но в случая мотивите се съдържат в самата Заповед и
представляват изписаното в нея фактическо основание за издаването й -
“съществуват достатъчно данни за извършено престъпление/притежание на
наркотични вещества/”.
Ето защо, жалбата срещу оспорената заповед следва да бъде оставена
без уважение като неоснователна и недоказана.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. В тази
насока настоящият съдебен състав присъжда на страните на разноски по реда
на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от
АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр с Наредбата за заплащане на правната помощ,
9
жалбоподателят следва да разноските за юрисконсулт на Началника 02 РУ-
СДВР в размер на 120.00 лева, определена от съда в пределите от 80.00 до
120.00 лева по негова преценка и с оглед обема на осъществените
процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата страна.
Така мотивиран, СРС, НО, 9 състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И
НЕДОКАЗАНА депозираната жалба на жалбоподателя Р. Н. СТ., ЕГН:
********** с вх. № 57884 от 24.03.2022 г. чрез адвокат В.К. срещу Заповед за
задържане на лице с рег. № 227зз-517 от 10.03.2022 г., издадена от Н. В. Н. на
длъжност „полицай“ - инспектор във 03 РУ-СДВР, с която е постановено на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за задържане за срок от 24 часа на
жалбоподателя Р. Н. СТ., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА жалбоподателят Р. Н. СТ., ЕГН: ********** да заплати на
въззиваемата страна 03 РУ-СДВР чрез законният й представител с адрес
гр.София, ул. „Антим I” № 5 на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от
АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр. с Наредбата за заплащане на правната помощ,
сумата от 120.00 лева за дължимо възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10