Решение по дело №5277/2016 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 4387

град  Варна, 24.11.2016 г.,

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                        Гражданска колегия, 7-ми състав,

На 10 ноември 2016 г.                                             Година 2016

в публично съдебно заседание проведено в следния състав:

                                                                       

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА

 

при участието на секретар А.П.

разгледа докладваното от съдия М. Кoюва

гражданско дело № 5277 по описа за 2016 година

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС във вр.чл.86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на подадена в съда искова молба от ищец В.Й.В., ЕГН **********, с адрес ***, срещу ответник Ф.Й.Х., ЕГН **********, с адрес ***, като е поискано от съдът да произнесе решение, с което ответника да бъде осъден да заплати на ищеца следните СУМИ – 2800,00 лева обезщетение за период 3.1.2014г.-30.4.2016г. за едноличното ползване от ответника на 15116.5/70550.00 ид.ч. собственост на ищеца от наследствено жилище – апартамент находящ се на административен адрес гр. ***. /или 28 месеца по 100,00 лева за всеки месец/, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на ИМ в съда-12.5.2016г. до окончателното заплащане на задължението, както и 637,53 лева лихва за забава за период 3.2.2014г.-30.4.2016г., на основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищеца и ответника са братя, и че с влязло в сила съдебно решение постановено по ВГД№ 849/2013г. по описа на ОС-Варна след отмяна на първоинстанционното решение е възстановена запазената част на ищеца от наследството на Й. Х. С. до размер на 15116.5/70550.00 ид.ч. от посочения в исковата молба апартамент. Твърди се, че ищецът молил многократно ответника, след влизане на решението в сила, да му предостави ползване на една стая от апартамента за по един месец в годината, но ответникът отказал, като казал, че не го интересува съдебното решение. Твърди се, че до момента на подаване на ИМ в съда ответникът не е предоставил на ищеца достъп или ключ от апартамента, нито му заплаща сума равна на дела му, дължимо обезщетение, за това, че ползва идеалните части собственост на ищеца.

С оглед наведените факти, обстоятелства и твърдения ищецът моли съдът да уважи претенцията изцяло и по двата иска.

ОТВЕТНИКЪТ в подадения отговор оспорва предявените искове като неоснователни, оспорва се размера за притежаваните идеални части от стойността на имота. Твърди се, че ищеца не иска реално ползване на своята идеална част от апартамента, а иска само пари и всичко опира само да парите. Предвид изложеното се моли съдът да отхвърли претенцията на ищеца като неоснователна изцяло.     

БЕЗСПОРНО Е между страните: влязло в сила съдебно решение с възстановяване на запазена част от наследство в полза на ищеца.

 

В открито съдебно заседание ищцовата страна, чрез представляващия адвокат по пълномощие, поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени от съда.

В открито съдебно заседание oтветната страна, чрез процесуалния си представител по пълномощие, моли да се уважат възраженията наведени в отговора на ИМ и предявените искове да се отхвърлят.

 

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото са приети следните писмени доказателства – копие на решение № 1942/ 4.10.2013г. постановено по ВГД № 849/ 2013г. на ОС-Варна, с което е отменено постановеното решение по ГД № 835/ 2011г. на РС-Варна и е възстановена запазената част от наследство в полза на ищеца от имот находящ се на адрес гр. *** до размера 15116.5/70550.00 ид.ч.; копие на телепоща за покана за плащане на наем от ищеца до ответника за 150,00лв.месечно изпратена на 30.12.2013г. и получена с обратна разписка от 2.1.2014г.; копие на телепоща от 28.12.2015г. за плащане от ответника на ищеца 3000,00 лева за наем без удостоверяване за връчване на ответника.

По искане на страните в съдебно заседание са разпитани водените от тях свидетели Л. А. В. /без родствени връзки и съдебни дела със страните по делото/, М. Г. Д. /без родствени връзки и съдебни дела със страните по делото/ и М. Д. В. /без родствени връзки и съдебни дела със страните по делото/. Показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен иск ищецът да докаже възникването на спорното право, основанието на претенцията си, нейния размер, а също така и изискуемостта, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

Основателността на иск по чл.32, ал.1 от ЗС, предполага доказване на три предпоставки - съсобственост в обекта, еднолично ползване на същия само от един от съсобствениците и отправена до, както и получена от другия съсобственик, писмена покана за заплащане на дължимото му се обезщетение. Тези предпоставки са комулативно предвидени от закона, поради което следва да са на лице едновременно за да бъде уважен предявения иск.

От така събраните по делото доказателства искът остава недоказан, както по основание така и по размер, поради което подлежи на отхвърляне.

До горния извод съдът достига, като взе предвид, че в първото по делото открито съдебно заседание ответникът изразява готовност да предостави ключ на ищеца, за да може да ползва една от стаите на спорния апартамент ако оттегли претенцията си, но последния отказва да получи ключ. От всички събрани по делото доказателства, се установява, че ответникът не пречи на ищеца да ползва една стая от апартамента, напротив в няколко разговора му е казал, че е приготвил ключове, които да му предостави. За това свидетелстват показанията на св.Д. и св.В. Показанията на ищцовия свидетел В. са по-скоро предубедени и съдът не ги кредитира, защото счита, че този свидетел е заинтересуван от изхода на делото. Отделно от това в поканите изпратени по телепоща на ответника същия е канен от ищеца да му плати обезщетение, но в нито една от тях ищеца не е поискал ключ за процесния апартамент. Следователно ищецът се стреми да получи само парично обезщетение от брат си – ответника, а не да получи реално ползване на идеалната част призната му от съда с влязло в сила решение по реда на чл.30 ЗН. Всъщност от събраните доказателства по делото, съдът достига до извод, че ответникът не създава пречки на ищеца да ползва реално идеалните си части от апартамента, поради което предявения иск се явява неоснователен.

От друга страна искът следва да се отхвърли, защото остава недоказан и по размер. Съдът не разполага със специални знания, за да може да прецени дали размера на претендираното обезщетение за ползване на идеални части от имот отговаря на пазарните цени за наем на същия към момента на подаване на ИМ в съда.

По изложените съображения, съдът прави безспорен извод, че страните са съсобственици, но също така предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан по размер.

С оглед отхвърлянето на иска за главница, на отхвърляне подлежи предявения иск за лихва, обусловен от главния иск.

При този изход на спора и с оглед на това, че ответникът е сезирал съда с искане за присъждане на разноски, като е представил списък по чл.80 ГПК/л.43/, съдът присъжда разноски в размер на 700,00 лева за платен адв.хонорар.

 

Мотивиран от гореизложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ищец В.Й.В., ЕГН **********, с адрес ***, срещу ответник Ф.Й.Х., ЕГН **********, с адрес ***-4а, иск да бъде осъден ответника ДА ЗАПЛАТИ на ищеца следните СУМИ – 2800,00 лева обезщетение за период 3.1.2014г.-30.4.2016г. за едноличното ползване от ответника на 15116.5/70550.00 ид.ч. собственост на ищеца от съсобствено наследствено жилище – апартамент находящ се на административен адрес гр. ***. /или 28 месеца по 100,00 лева за всеки месец/, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на ИМ в съда-12.5.2016г. до окончателното заплащане на задължението, както и 637,53 лева лихва за забава за период 3.2.2014г.-30.4.2016г., на основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА В.Й.В., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ф.Й.Х., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА 700,00 лева, представляваща сторени пред РС-Варна разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в 2-седмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за обявяването му.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: