М О Т И В И към
Присъда №260026/30.09.2020 г., постановена по НОХД №
7633/2019 г. по описа на Пловдивски районен съд, ХХІV н. с.
РП Пловдив е
повдигнала обвинение срещу Д.И.Д. -
роден на *** ***, б., български гражданин, със средно образование,
неженен, неосъждан /реабилитиран по право/, с адрес за призоваване: **, с ЕГН ********** за това, че през периода от
месец юли 2015 г. до месец
септември 2019 г., в гр. Пловдив, след като
е бил осъден с Определение по гр.д.№ 13231/2009 г. на
РС гр.Пловдив, 18 гр.състав, с което е била одобрена спогодба влязла в законна сила на 09.02.2010 г. да издържа
свой низходящ
– сина си Д.Д.И., ЕГН ********** на месечна издръжка в размер на 135 лева, съзнателно не е изпълнил задължението
си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 51 /петдесет и една/ месечни вноски от по 135 лева всяка от тях на обща стойност 6885 лв - престъпление чл. 183, ал. 1 от НК.
Прокурорът
поддържа частично повдигнатото срещу подс. Д.И.
обвинение, като предлага същият да бъде признат за невиновен за заплащане на 47
месечни вноски, тъй като се установява, че са платени, да бъде признат за
виновен за престъплението по чл. 183, ал.1 от НК за 4 месечни вноски и да не му
бъде наложено наказание тъй като подсъдимият е заплатил изцяло дължимата сума и
има основание за приложението на разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК.
Зaщитникът на подсъдимия адв.Г. поддържа становището на
прокурора, като сочи, че са налице основания за приложението на чл.183, ал.3 от НК и за частично оправдаване на подсъдимия за вноските, които е внесъл.
Подсъдимия Д. заявява, че
поддържа казаното от защитника си и няма какво да добави.
Въз
основа на събраните доказателства, съдът приема за установена следната,
изложена в обвинителния акт, фактическа обстановка:
Д.И.Д. е роден на
*** ***, б., български гражданин,
със средно образование, неженен, неосъждан /реабилитиран по право/, с адрес
за призоваване: **, с ЕГН **********.
Видно
от справка за съдимост спрямо подс.Д.Д. има влязъл в сила един съдебен акт. С определение от
22.03.2011 г. по НОХД №547/2011 г. на Районен съд
Пазарджик, влязло в сила на 22.03.2011 г., било одобрено споразумение, с което
подсъдимият бил признат за виновен за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и му
било наложено наказания десет месеца лишаване от свобода, изтърпяването на
което било отложено на основание чл.66 от НК с изпитателен срок от три години.
За това осъждане подс.Д. следва да се счита за
реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК, тъй като в изпитателния
срок не е извършил друго престъпление, за което да му е наложено наказание
лишаване от свобода.
С определение от
09.02.2010 г. по гражданско
дело № 13231/2010 г. по описа на Районен
съд гр. Пловдив,
XVIII гр. с, влязло в законна сила на
09.02.2010 г. била одобрена
спогодба, по силата на която
подс. Д.И.Д. бил осъден
да издържа свой низходящ - сина си Д.Д.И., с ЕГН ********** на месечна издръжка
в размер на 135 лева, чрез неговата
майка и законен представител - св. С. М.. В последствие
св.М. се омъжила и носела фамилия С.-К..
След влизане
на определението в сила подсъдимият Д. не заплащал редовно и своевременно дължимата издръжка, поради което по молба
на св. М. било образувано
изп. дело №
20108190400598/2010 г. по описа
на ЧСИ Л.М., per. №. **, по което за периода
от м. август 2010 г. до м. юли 2019 г. не постъпвали редовно
/ежемесечно/ суми по издръжката, като през 2013 г. и 2014 г., когато подсъдимият бил без постоянна работа,
такива въобще не били изплащани
от него. Същевременно, той не поддържал и лични отношения
със сина си и не се
интересувал от него.
По делото в хода
на съдебното следствие била приобщена справка от ЧСИ Л.М., per. №. ** за изплатени
суми за издръжка по изпълнително дело № 20108190400598/2010 г. От същата се установява, че за
периода от м.
юли 2015 г. до м. септември 2019 г., включително, в
гр. Пловдив, където синът му
живеел с майка си и се дължало
изпълнение, подсъдимит дължал общата
сума от 6885 лева, равняваща се на 51 (петдесет
и една), като от дължимите 51 вноски били
заплатени общо 47 вноски или била заплатена сума в размер на 6345 лева и не
била заплатена сума в размер на 540 лева.
В хода на
съдебното следствие разпитана като свидетел С.С.-К.
заявила, че и е заплащана издръжката, която е била превеждана по сметката на
ЧСИ и не е получавала други плащания.
По делото били
представени доказателства, че на 30.07.2020 г. подсъдимият Д. в заплатил сумата
от 2500 лева за издръжка с получател С.С.-К..
Описаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства – показанията на св.С.С.-К.,
Определение за одобряване на спогодба от 09.02.2010 г. по гражданско дело
№ 13231/2010 г. по описа на Районен съд
гр. Пловдив, XVIII гр. с, влязло в законна сила на
09.02.2010 г., удостоверение за раждане на Д.Д.И., писма от
ЧСИ Л.М., копия от платежни документи по изпълнително дело № 20108190400598/2010 г. по описа на ЧСИ
Л.М., рег. №**, справка от
ЧСИ Л.М. за платени суми за издръжка, справка съдимост, характеристична
справка.
По делото е била
изготвена икономическа експертиза, която е била за период предхождащ този на
внесеното обвинение. Поради това същата не е приобщена по делото в хода на
съдебното следствие и не се ползва от съдебния състав като несъотносима
към предмета на делото.
При така
установената фактическа обстановка съдът счита, че следва да бъде частично
оправдан подсъдимият Д. за периода от месец юли 2015 година до месец май 2019
г. Това е така, тъй като безспорно се установява, че от дължимата сума за
периода от месец юли 2015 година до месец септември 2019 г., а именно 6885 лева е заплатена сума в размер
на 6345 лева, която се равнява на 47 месечни вноски. След приспадането на тази
сума се получава незплатена сума в размер на 540
лева, която се равнява на 4 дължими месечни вноски за издръжка на сина на посъдимия от по 135 лева всяка. Това от своя страна
означава, че от обективна
страна престъплението по чл.183, ал.1 от НК е осъществено от подсъдимия Д.Д., чрез бездействие – същият не е заплащал дължимата сума
за месечна издръжка на своя низходящ – сина си Д.Д.И.
за периода от месец юни 2019 г. до месец септември 2019 г. включително, макар да е
знаел че дължи такава, тъй като е осъден с влязло в сила определение на ПРС да
заплаща месечна издръжка на своето дете и не е заплатил същата, като по този
начин е била натрупана неизплатена сума в общ размер на 540 лева за дължимите 4
броя месечни вноски.
От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и независимо от това не е извършил заплащане на дължимата издръжка.
Същевременно по делото е
безспорно доказано, че дължимата сума е платена изцяло в хода на съдебното
следствие, т.е преди да е постановена присъда от първа инстанция по делото. Не са ангажирани и доказателства, които да
водят на извод, че са настъпили други вредни последици за пострадалите.
Ето защо и за подсъдимия са
налице всички основания да бъде приложена привилегията на чл.183, ал.3 от НК по
отношение на престъплението, за което е признат за виновен, но да не бъде
наказан.
С оглед на доказателствата по
делото следва подсъдимият да бъде признат за невиновен в това да е извършил
деянието, за което е предаден на съд за периода от месец юли 2015 г. до месец
май 2019 г. включително, тъй като за този период е заплатил дължимите суми за
издръжка в размер на 6345 лева, поради което и на основание чл.304 от НПК е
оправдан по повдигнатото му в този смисъл обвинение.
На основание чл.190, ал.1 от НПК
направените по делото разноски в размер на 120 лева за изготвяне на
съдебно-икономическа експертиза следва да останат за сметка на държавата, тъй
като касаят период от време който не е предмет на обвинение по делото.
Причини за извършване на
престъплението са слаби морално волеви задръжки, незачитане на установения в
страната правов ред.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.