О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
гр. Нови пазар, 05.09.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Нови пазар, в
закритото си съдебно заседание на пети септември две хиляди и осемнадесета
година, разгледа докладваното от районен съдия Галина Николова ч.н.д. № 308/
2018 г. по описа на НПРС и постъпилото по реда на чл.243, ал.4 от НПК
постановление за прекратяване на наказателно производство и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.
Постъпила е жалба от Е.В.Р.,*** К., срещу постановление
на районна прокуратура гр.Нови пазар за прекратяване на наказателно
производство, водено по ДП № 81/2018г. при РУ Каолиново.
В
жалбата се сочи, че постановлението за прекратяване е незаконосъобразно и
необосновано.
Жалбоподателят
сочи, че не са извършени всички относими действия по разследването за
разкриване на обективната истина. Обсъждат се извършените действия – разпит на
св. М.Т., който бил заявил, че е получил сумата от 13 000лв. за изпълнеине
на поръчка по сключен граждански договор с община Н.К. и дружеството, които
пренасочил за погасяване на предишни задължения. Жалбоподателят сочи, че не
били събрани доказателства относно: съществуването на други задължения на
фирмата „***“ ООД към кредитори; по коя сметка е била преведена сумата от
13000лв.-лична или фирмена и ако е по лична защо?; кой е изтеглил сумата от
сметката и кой е погасил „многото задължения“ или сумата е постъпила в
запорираната сметка на фирмата и от там е била пренасочена за погасяване на
задълженията към кредиторите; осъждан ли е Т.за подобни деяния, кога и на какви
наказания.
Жалбоподателят
сочи, че Т.е предоставил за получаване на сумата личната си сметка, върху която
бил наложен запор, след което се е разпоредил с нея по задълженията към
кредиторите на дружеството му.
Не
било разследвано дали не са налице признаци на друго престъпление.
Жалбоподателят
бил установил, че Т.е осъждан за други престъпления и посочва делата му.
Предвид
на горното жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното постановление и ДП да
бъде върнато на прокуратурата за извършване на допълнителни процесуални
действия, в т.ч. извършване на очна ставка за установяване на истината по
делото.
По допустимостта
на жалбата.
Воденото
ДП е било за извършено престъпление по чл. 209, ал.1 от НК срещу М.Д.Т., за
това, че на ***г. в с. Н.К., обл. Шумен, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил и поддържал заблуждение у Кмета на Община Н.К., че ще изгради
отоплителна инсталация в ЦДГ „***“ с. Ц., обл. Шумен и с това причинил на
общината имотна вреда в размер на 13 000лв.
Постановлението
за прекратяване на ДП № 81/2018 г. на РУ Каолиново е от 24.08.2018 г. и видно
от приложените по делото съобщения за неговото връчване на заинтересованите
лица, на жалбоподателя то е връчено на 30.08.2018 г., при което подадената
жалба се явява подадена в законния срок.
Жалбата е допустима, т.к е подадена от легитимно лице, по
смисъла на чл. 243, ал.3 от НПК, в указания от закона срок.
На основание чл. 243, ал.5 от НПК, съдът в рамките на контролно – отменителните си
правомощия по чл.243, ал.5 от НПК по проверка на обосноваността и
законосъобразността на постановлението за прекратяване, след като се запозна с
материалите по делото и мотивите, отразени в постановлението установи следното:
По
делото се установява следната фактическа обстановка:
На
30.01.2018 г. е подаден от кмета на Община Н.К., Е.В.Р., сигнал до РП Нови
пазар, в който той информира, че през лятото на 2017 г. е започнал ремонт на ДГ
„***“ с. Ц., където имали намерение да монтират инсталация за централно
отопление. Лицето М.Т. изразило готовност да достави и монтира централното
отопление. Между страните – Община Н.К., като възложител и М.Д.Т. като
представител на „***“ ООД, в качеството му на изпълнител било постигнато
съгласие и на 15.09.17 г. е сключен на основание чл. 20, ал.4, т.3 от ЗОП
договор за изпълнение на обществена поръчка. Съгласно този договор,
изпълнителят е трябвало да достави и монтира договореното оборудване – котел за
пелети и твърдо гориво, заедно с всички
необходими аксесоари – помпи, радиатори и др., съгласно приложена към договора КСС. С платежно
нареждане на изпълнителят е преведена сумата от 13000лв., аванс.
По
делото е приложена и проформа фактура № **********/14.09.2017 г. за сумата от
13000лв., издадена от „***“ ООД Т.и получател Община Н.К., с посочено в нея
основание „по договор за изграждане на отоплителна инсталация“ (л.36).
До
подаването на сигнала оборудването не било доставено и монтирано.
От
страна на възложителят била изпратена нотариална покана до изпълнителят, но до
определената в нея дата изпълнителят не се явили за подписване на Акт обр.2, а
писмото и поканата са върнати като непотърсени.
Жалбоподателят
сочи в сигнала си, че многократно бил търсен изпълнителят, лицето М.Т. и който
обещавал да върне получения аванс и да подпишат Анекс към договора, но и това
не било направено.
Жалбоподателят
бил извършил справка за делата водени в Търговищки районен съд и установил, че
лицето Т.бил съден за присвояване на сумата от 5900лв., както и че е съден по граждански
дела за връщане на парични суми, от което жалбоподателят прави извод, че Т.не е
имал намерение да изпълни сключения между него и община Н.К. договор, а да
присвои авансовите средства.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства –
договор № 93/***г.(л.22); КСС за централно отопление на ДГ „***“ с. Ц., общ. Н.К.
(л.19); копие от платежно нареждане от ***г. за сумата от 13 000лв. с
получател „***“ ООД Т., с посочено основание „по договор за изграждане на
отоплителна инсталация“ и нотариална покана от 12.10.2017 г.
По
делото са разпитани и лица имащи отношение към описаното в жалбата – Г.Х.,
директор на ДГ „***“ с. Ц., общ. Н.К.; от жалбоподателя; И.К.И., зам.кмет на
общината и др., както и от лицето М.Т.. В дадените от него показания, които
потвърждава след привличането му като обвиняем, той сочи, че в действителност е
приел изпълнението на възложената поръчка с намерение да я изпълни, но по това
време фирмата му имала финансови затруднения, както и наложени два запора,
поради което не успял да изпълни както този договор, така и други поети от него
договори. В последствие същия стабилизирал финансовото положение на фирмата и
бил готов да върне получената авансово сума от 13000лв. в срок до 21.05.2018 г.
Лицето сочи, че не е имал измамни намерения.
Авторството
на положения от лицето Т.подпис върху договора се доказва и от назначената по
делото графическа експертиза, която сочи, че подписът в него е положен от
лицето М.Д.Т..
Всичко
гореизложено се подкрепя от събраните по делото доказателства, които са събрани
законосъобразно и при спазване на изискванията за пълно и всестранно
разследване на обективната истина.
Съдът
намира, че не са допуснати нарушения на НПК, довели до нарушаване правата на
страните.
Решаващите
за издаване на постановлението за прекратяване на ДП мотиви, посочени в него
са, че в случая се касае не за престъпление по чл. 209 от НК, а за гражданско
правни отношения между страни по сключен от тях писмен договор за изпълнение на
обществена поръчка. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства
направения от разследващия прокурор извод се подкрепя изцяло. Доказателства за
наличието на преддоговрни контакти и отношения между страните по договор № 93/***г.
на Община Н.К. са налице, както в дадените от кмета, зам.кмета и останалите
длъжностни лица в Община Н.К. показания, но и от обясненията на лицето Т..
Безспорно доказателство за това е и издаването на проформа фактурата от ден,
предшестващ сключването на самия договор по ЗОП, както и авансовото изплащане
на сумата.
Сключването
на договора е станало при условията на чл. 20, ал.4, т.3 от ЗОП, съгласно който
за договори за доставка на стоки и услуги на стойност под 30000лв.,
възложителите могат да доказват разхода само с първични платежни документи, без
да е необходимо сключването на писмен договор. Стойността на договора е била
под посочения размер, а именно 24 999,43лв. с включен ДДС, поради което и
страните е можело да докажат сключването му само въз основа на първични
платежни документи, каквито са фактурите, без да се сключва писмен договор.
С
подписания между страните писмен договор в чл.3 е договорено получаването на
аванс в размер на 13000лв. в срок от 5 дни от сключването на договора и
издаване на фактура от изпълнителя.
Видно
от приложената проформа фактура № **********/14.09.2017 г. за сумата от
13000лв., издадена от „***“ ООД Т.и получател Община Н.К., такава е била
надлежно издадена (л.36), от предишния ден, а самото плащане на договорения
аванс е извършено в деня на подписване на договора. Следователно до този момент
са налице действителни договорни отношения между страни по сключен от тях
писмен договор, всяка от които е изпълнила задълженията по чл. 3 от него.
Срокът
за изпълнение на договора съгл. чл. 6 е 10 работни дни, от подписване на
договора.
Изпълнение
на поетите с договора задължения от страна на изпълнителя не е настъпило и това
се признава както от него лично, така и от останалите гласни и писмени
доказателства.
Причините
за неизпънението и мотивите на лицето Т.за да не изпълни договора според
посоченото от него са настъпили финансови затруднения в дейността на фирмата
му.
За
целите на наказателното преследване и за реализиране на отговорността по чл.
209, ал.1 от НК е важно дали лицето, носител на наказателната отговорност е
действал с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, като възбужда
или поддържа у някого заблуждение и с това му причини имотни вреди.
Намерение
за набавяне на имотна облага чрез възбуждане на заблуждение у възложителя не се
доказва от събраните по делото гласни доказателства. Напротив, установи се, че
Община Каолиново преди подписването на договора се е ползвала от услугите на Т.,
като лице компетентно по съответната област и е извършвало възложени му
консултантски дейности относно отоплението на обекти в общината. Това не се
оспорва както от кмета на общината, така и от зам.кмета. Очевидно страната
възложител е била наясно с възможностите на Т.да изпълни възложените му по
договора дейности, а последният е възнамерявал да ги изпъни. Сигурност в
способностите на Т.е имал и самият кмет, жалбоподател, който сочи на 13.07.18
г.за Т., че „няколко пъти ни беше консултирал, когато бяха възниквали различни
аварии. … До тогава бях останал с впечатлението, че е свестен и отговорен
човек“. Следователно няма въвеждане в заблуждение относно възможностите на Т.,
като представител на посочената в договора фирма да изпълни дейностите, които
му се възлагат. Разпоредбата на закона по чл. 209 от НК касае умишлено
престъпление, извършено с пряк умисъл, а такъв не се доказва от гласните
доказателства и действителното поведение на Т.. Средството за реализиране на
тази цел – имотната облага е възбуждането или поддържането у някого на
заблуждение, но от показанията на жалбоподателя не се установява той да е бил
заблуден от поведението на Т., напротив той му е имал доверие, знаел е от
предишните им съвместни дейности (консултиране и пр), че Т.е способен да изпълни
заданието по договора. Вредата за общината в размер на получения от Т.аванс от
13000лв. макар и безспорна, доколкото от бюджета на общината са изплатени
авансово тези пари, но те са платени въз основа на годно договорно основание по
чл. 3 от Договора.
Причините за неизпълнението на договора от страна на Т.са ирелевантни. Достатъчен е факта на неизпълнение на договорното му задължение за изграждане на инсталацията за централно отопление. Факта на неизпълнение на договора е основание за изправната страна да търси неговото реално изпълнение или връщане на полученото по договора по гражданско правен ред, в т.ч. и по съдебен ред. Правното основание за това е чл. 120 вр. чл. 280 и следв. вр.
чл.
79 от ЗЗД и чл. 93 от ЗЗД за връщане на получения аванс.
Съдът
намира, че направените от прокурора изводи са правилни и обосновани и в
действителност не се установяват данни за извършено престъпление по чл. 209,
ал.1 от НК от страна на Т..
Посочените
от жалбоподателя данни за други предишни осъждания на Т.са ирелевантни за
съставомерността на конкретното му деяние, обусловено от сключения между община
Н.К. и фирмата му договор № 93/***г. Те биха имали значение за личните
характеристични данни за лицето, само в случай, че бъде признат за виновен в
соченото престъпление и биха имали значение за обема на неговата наказателна
отговорност. Без значение е и обстоятелството дали парите, след като са му били
преведени са били използвани за покриване на задължения към други кредитори.
Съдът
намира, че издаденото постановление от 24.08.2018 г. за прекратавяне на
наказателното производство по ДП № 81/2018 г. на РУ Каолиново, образувано по
чл. 209, ал.1 от НК срещу М.Д.Т., за това, че на ***г. в с. Н.К., обл. Шумен, с
цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у
Кмета на Община Н.К., че ще изгради отоплителна инсталация в ЦДГ „***“ с. Ц.,
обл. Шумен и с това причинил на общината имотна вреда в размер на
13 000лв., е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.243, ал.6 и във вр. чл.32, ал.1, т.3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 24.08.2018 г. за прекратавяне на наказателното
производство по ДП № 81/2018 г. на РУ Каолиново, образувано по чл. 209, ал.1 от НК срещу М.Д.Т. от гр. Т., за това, че на ***г. в с. Н.К., обл. Шумен, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Кмета на
Община Н.К., че ще изгради отоплителна инсталация в ЦДГ „***“ с. Ц., обл. Шумен
и с това причинил на общината имотна вреда в размер на 13 000лв.
Определението подлежи на протестиране и обжалване от обвиняемия,
от неговия защитник, от пострадалия или от неговите наследници, или от
ощетеното юридическо лице пред Шуменски окръжен съд в 7 (седем) дневен срок от
съобщаването му.
Препис от определението да се
изпрати на районна прокуратура Нови пазар, на жалбоподателя и на обвиняемия.
Районен
съдия :.....................................
Галина Николова