№ 59
гр. гр. Добрич , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на девети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20213200500286 по описа за 2021 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД – гр.С., чрез упълномощения
юрисконсулт, срещу решение №260006/18.01.2021г. по гр.д.№499/2019г. на
Т.ския районен съд, с което е признато за установено, че М.И. С. от гр.Т. не
дължи на въззивника сумата 430 лева съгласно справка за кредитополучател
№**** „Централен кредитен регистър“, поради погасяване на задължението
по давност и въззивникът е осъден за разноските по делото на другата страна.
В жалбата се възразява срещу извода на първоинстанционния съд за
изтекла погасителна давност за спорното вземане. Изложени са съображения,
подкрепени със съдебна практика, че предмет на цесията могат да бъдат само
права /вземания/, но не и задължения. Посочено е, че с валидно сключен
договор за цесия въззивникът е придобил от предходния кредитор паричното
му вземане от въззиваемата – ищца по делото, произтичащо от договор за
кредитна карта. Договорът за кредитна карта не бил прекратен и допускал
кредитният лимит да бъде усвояван и погасяван многократно, от което
1
следвало, че за усвоените суми все още не бил настъпил падежът.
Следователно задължението за връщането им не било изискуемо, респ.
давностният срок за погасяването му не бил започнал да тече. По тези
съображения се настоява за отмяна на първоинстанционното решение и
отхвърляне на предявения срещу въззивника иск.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемата М.И. С. – Н., чрез
упълномощения адвокат, оспорва жалбата като неоснователна и моли за
потвърждаване на решението на районния съд.
След като обсъди становищата на страните и събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по
предявения от М.И. С. срещу „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД иск за
установяване на това, че ищцата няма задължение към ответника в размер на
430 лева, вписано в „Централен кредитен регистър“ съгласно справка №БНБ-
31538/19.08.2019г.
Съгласно изложеното в исковата молба, по подадена от ответника
информация на 18.10.2013г. в „Централен кредитен регистър“ на БНБ е
вписано задължение на ищцата към ответника в размер на 430 лева. Между
страните нямало облигационни правоотношения и ищцата нямала задължения
към ответника. Доколкото имала кредитни задължения към други лица, тя
била изправна към кредиторите и не била уведомявана някой от тях да е
цедирал вземането си на другиго, в частност на ответното дружество.
Евентуално, счита задължението за погасено по давност.
Ответникът е оспорил иска с доводи, идентични на изложените във
въззивната жалба.
Установено е въз основа на представените от ответника писмени
доказателства, че на 01.02.2008г. между ищцата и „Българска пощенска
банка“ /сега „Юробанк България“/АД е сключен договор за кредитна карта
„Евро Лайн“ №*** при приложени Общи условия на банката. Съгласно
заключението на вещото лице, въз основа на договора ищцата получила
кредит /извършила няколко плащания с кредитната карта/ в размер на 367.80
2
лева; задълженията не са погасени в срока по чл.11 от ОУ /преди издаване на
месечните извлечения/ и за нея е възникнало задължение за договорна лихва
общо в размер на 12.92 лева; същата е имала и договорни задължения за такси
за одобряване на кредита и обслужването му общо в размер на 49.50 лева.
Или ищцата е имала задължения банката по посочения договор за кредитна
карта общо в размер на 430.22 лева. задълженията не са погасени от ищцата
чрез плащане на кредитора.
Представен е договор от 18.10.2013г., сключен между „Юробанк
България“АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз“АД – като цеденти и „Фронтекс
Интернешънъл“ЕАД – като цесионер, с който цедентите са прехвърлили на
цесионера вземанията си от длъжници по договори за кредитни карти „Евро
Лайн“. Договорът е рамков и прехвърлените вземания са конкретизирани в
приложение №1 към него, каквото приложение по делото не е представено.
Представена е справка №**** от която се установява, че по заявление
на „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД в „Централен кредитен регистър“ е
вписано задължение в размер на 430 лева на М.И. С., кредитор на което
задължение от 18.10.2013г. е „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД и което
задължение е просрочено повече от 360 дни.
Изложената фактическа обстановка показва, че въззивната жалба е
неоснователна. На първо място следва да се посочи, че по делото няма
несъмнени данни ответното дружество да е придобило вземането на
„Юробанк България“АД от ищцата по горепосочения договор за кредитна
карта, съобразно твърдяното от него. Това е така, защото договорът за цесия е
рамков, препраща към индивидуализиращо прехвърлените вземания
приложение №1, но, като то не е представено, не може да се приеме, че
конкретното вземане на банката от ищцата по посочения договор за кредитна
карта е също прехвърлено, респ. придобито от ответното дружество.
Дори и да се приеме, че това наистина се е осъществило, крайният
резултат по спора не би се променил. Съображенията на ответника, че
задълженията на ищцата по договора за кредитна карта все още не били
изискуеми, не могат да бъдат споделени. Задълженията в общ размер от 430
лева са заявени от ответника за вписване в „Централен кредитен регистър“ на
18.10.2013г. като просрочени, което означава, че още към този момент
3
изискуемостта им е била настъпила. Най-малкото от 18.10.2013г., когато
задълженията вече са били изискуеми, до датата на предявяване на иска
03.09.2019г. е изминал период, по-дълъг от предвидените в чл.110 и чл.111
б.“в“ от ЗЗД и те са погасени по давност.
Следователно ищцата не дължи на ответника спорното вземане от 430
лева, вписано в „Централен кредитен регистър“ и първоинстанционното
решение, с което това е установено, като правилно следва да се потвърди.
С оглед този резултат, ищцата има право да получи от ответника
разходите си за водене на делото във въззивната инстанция. Те се изразяват в
платеното от нея адвокатско възнаграждение от 400 лева. При съобразяване
на фактическата и правна сложност на спора, възражението на ответника –
въззивник за прекомерност на платеното от другата страна адвокатско
възнаграждение е основателно. В съответствие с чл.78 ал.5 от ГПК то следва
да се намали до минималния размер от 300 лева, предвиден в чл.7 ал.2 т.1 от
НМРАВ, който да се присъди на ищцата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260006/18.01.2021г. по гр.д.№499/2019г.
на Т.ския районен съд.
ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД – гр.С., ул.“Х.И.***, да
заплати на М.И. С. с ЕГН ********** от гр.Т., ЖК“И.***, платеното от нея
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300 лева.
На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4