РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Ямбол, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Й.Г.П.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20232330103428 по описа за 2023 година
Производството е образувано по подадената искова молба от „Йеттел България“ ЕАД -
гр.София, представлявано от адв.Г., срещу Н. Т. С. от гр.Я.. Ищецът твърди, че между тях са
сключени договори – Договор за мобилни услуги от *** г., за ползване на мобилен номер
*** с Допълнително споразумение от *** г. с избран абонаментен план „***“, с
пьрвоначално уговорен срок на действие за 24 месеца. Услугите, предоставяни по договора,
са фактурирани под индивидуален клиентски номер на абоната № ***, под който са
издавани месечните фактури, за отчетния период на фактуриране от 05.11.2021 г. до дата
04.01.2022 г., както следва: Фактура № *** г. за отчетния период на потребление 05.11.2021-
04.12.2021 г. с дължима стойност за плащане в размер на 81.55 лв. за месечни абонаментни
такси за потребените от абоната услуги; Фактура № *** г. за отчетен период на потребление
05.12.2021-04.01.2022 г. с дължима стойност за плащане в размер на 80.16лв. за месечни
абонаментни такси за потребените услуги. За посочените периоди длъжникът не е заплатил
дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги, в общ размер на
161.71 лв., което е ангажирало договорната му отговорност да заплати неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент, поради виновно неизпълнение. В т. Ш-2
от Допълнителното споразумение е уговорена отговорността на абоната при прекратяване
на договора преди изтичането на първоначалния срок, за който е сключен, по вина или
инициатива на абоната, или при нарушение на задълженията му, като същият ще дължи: 1.
неустойка в размер на трикратния размер на стандартните месечни абонаменти без ДДС; 2.
в случай, че е предоставяна отстъпка от цената на месечния абонамент, потребителят дължи
1
и възстановяване на част от стойността на ползваните отстъпки, съответстващи на
оставащия срок на договора; 3. в случаите, в които на абоната е предоставено мобилно
устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в подписания договор или по
предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, дължи такава част от разликата
между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент) съгласно ценовата листа,
действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето
му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства
на оставащия срок на договора. В резултат на неизпълнението на абоната, длъжникът следва
да заплати неустойка за предсрочното прекратяване на договорен абонамент за услуги,
съгласно издадената крайна фактура № ***г. в размер на 139.76 лева, представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси. Ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, която е връчена на ответника по реда на
чл. 47 ал.5 от ГПК. Поради това се иска да бъде прието за установено, че ответникът дължи
сумата общо от 301.47 лв., както и съдът да го осъди да заплати разноските по настоящото
дело.
В с.з. ищецът не изпраща представител. Поддържа исковете с писмена молба, с която
претендира разноските по настоящото дело и по ч.гр.д. на ЯРС.
В срока за отговор особеният представител на ответника е заявил, че исковете са
допустими, но неоснователни. Според него писмените доказателства не установяват факта
на предоставянето на услугите, нито размера им, както и задължение за заплащане на
неустойка. В представените фактури, неподписани от ответника, е таксувано „***“, което не
е услуга, описана в Договора за мобилни услуги. Счита, че клаузата за неустойка в размер на
стойностите на три месечни абонаментни такси е нищожна поради протИ.речие с добрите
нрави. В случай че не се приеме възражението за нищожност, прави възражение за
прекомерност на неустойката. Възразява и че са нищожни клаузите от договора и ОУ, като
неравноправни, нарушаващи правата на потребителя и противоречащи на добрите нрави.
Потребителят не е подписал и приел ОУ. Сочи, че липсват каквито и да било доказателства,
процесният договор за мобилни услуги въобще да е прекратил действието си предсрочно и
на коя конкретно дата. В с.з. представителят не се явява.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна
следното:
Договорите между страните, на които ищецът основава исковете си, са представени по
заповедното производство по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС сключените с„Теленор България“ ЕАД:
Договор за мобилни услуги№ *** от *** г., за ползване на мобилен номер ***, с
Допълнително споразумение от *** г.. Същите са със срок от 24 месеца и съдържат
посочените в исковата молба клаузи, вкл. за неустойка.
Съгласно Допълнително споразумение от *** г. към договор за мобилни/фиксирани
услуги от *** г., отнасящо се за същия номер ***, е уговорено заплащане по програма „***“
на стандартен месечен абонамент от 36,99 лв. и 44,99 лв. след изтичане на първоначалния
срок. Договорено е предоставянето на мобилни услуги, мобилен интернет и други
2
дигитални услуги, вкл. предоставени от трети лица, посочени на електронния адрес на
оператора, които абонатът може да активира по свой избор. Съгласно т.3 от раздел III от
споразумението, при прекратяването му преди изтичането на първоначалния срок, за който е
сключен, по вина или инициатива на абоната,, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните месечни абонаменти до края на договора, като максималният размер
на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. В
допълнение на неустойката потребителят дължи и част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове, съответстващата на оставащия срок на договора, а в
случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги – и разликата между
стандартната цена на мобилното устройство (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа,
действаща към момента на сключване на договора и заплатената при предоставянето му (в
брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на
договора. Ответникът е подписал и Заявление за активиране на услуга „Онлайн защита в
мобилната мрежа“*** г., с такса 1,20 лв след промо период от 3 месеца.
В представените по заповедното производство Общи условия на оператора за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги- чл. 75 вр. чл. 19б,
б.”в” от ОУ- е уредено правото на оператора да прекрати едностранно договора, поради
неизпълнение на задължения на ответника- в случай че потребителят не е заплатил дължими
суми след изтичане на срока за плащане по индивидуалния договор, съответно тези ОУ. С
Декларация-съгласие от *** г. клиентът е заявил получаването на екземпляр от ОУ и
съгласието си с тях (лист 12 от настоящото дело и лист 28 от ч.гр.д. № *** г. на ЯРС).
Представени са и издадените фактури: Фактура № *** г. за отчетния период на
потребление 05.11.2021-04.12.2021 г. с дължима стойност за плащане в размер на 94.68 лв. с
ДДС за месечни абонаментни такси за потребените от абоната услуги; Фактура № *** г. за
отчетен период на потребление 05.12.2021-04.01.2022 г. с дължима стойност за плащане в
размер на 174.84 лв. за месечни абонаментни такси за потребените услуги плюс баланс от
предходен период и фактура № *** г. за сумата от 301,47 лв., включваща освен баланса по
предходните и 139.76 лева, представляващи неустойка.
Съгласно заключението на вещото лице по счетоводната експертиза в счетоводството на
ищеца фактурирането на телекомуникационни услуги се извършва през билинг система,
която е външна за счетоводната система. Вещото лице пояснява в с.з., че не разполага с
данни за манипулиране на тази система, водещо до неправилно отчитане. Въз основа на
билинг системата вещото лице е установило фактурираните задължения, извършените
плащания и размера на неплатените суми. Посочва, че стойността на абонаментната такса е
фактурирана пропорционално на дните, в които е използвана услугата. По Фактура №*** г. е
начислен месечен абонамент по план „***“ - 30,82 лв. без ДДС, услуги „***“, които не
подлежат на облагане с ДДС - 57,70 лв. Фактура № *** г. се отнася освен за месечен
абонамент по план „***“ - 30,82 лв., услуги „***“- 35,42 лв., услуги извън пакет-4,47 лв. за
текстови съобщения и обаждания и такса за временно възстановяване на изходящия трафик
-1,24 лв. без ДДС. По процесиите фактури не са извършвани плащания. В кредитно известие
3
№ *** г. е начислена предплатената месечна абонаментна такса по абонаментен план „***“,
в размер на (-13,13) лв. Вещото лице дава заключение, че неустойката за предсрочно
прекратяване за номер +*** е определена, съгласно уговореното с договора за мобилни
услуги и в съответствие с договорените с КЗП условия, и представлява сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси без включен ДДС на обща стойност 112,47 лв.
Добавена е сумата 27,29 лв., която представлява възстановяване на ползваната отстъпка в
цената на абонаментния план, докато договорът е бил в сила. Приспаднати са предплатените
суми за месечни абонаменти. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -
17.08.2023 г., размерът на дължимите суми, включващи месечни абонаменти, ползвани
услуги извън абонаментния план и неустойки, е общо 301,47 лв.
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца
заявление срещу ответника за процесните вземания, видно от приложеното ч.гр.д. № *** г.
на ЯРС. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 от
ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 и чл. 92 от ЗЗД.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение
за неизпълнение.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
В случая вземането на ищеца произтича от сключени между страните договори за
предоставяне на мобилни телефонни услуги, в които се съдържат клаузи за неустойка.
Кредитор е едно и също юридическо лице, единствено с променена фирма (наименование) и
собственик на капитала. Това обстоятелство е видно от Търговския регистър, който е
публичен (чл.2а и чл.11 от ЗТРРЮЛНЦ) и всеки може да се позове на вписванията в него. Не
става въпрос за друго юридическо лице, нито е необходимо представяне на доказателства от
ищеца за правоприемство.
Договорите за мобилни услуги-първоначалния и допълнителното споразумение- са
валидни и пораждат правни последици. Изпълнението на задължението за предоставяне на
услугите от ищеца се установява от представените фактури, както и от заключението на
вещото лице относно данните в билинг- системата, която автоматично генерира стойността
на ползваните от клиента услуги. Няма данни същата да е манипулирана и поради това
информацията в нея да е неточна. Не е договорено условие за пораждане на задълженията,
фактурите да се подписват от длъжника, каквито неоснователни доводи се излагат в
отговора на исковата молба. В договора не са изброени изрично всички услуги, които могат
да се предоставят на клиента, като за дигиталните услуги в текста е препратено към
описанието им, съдържащо се на електронния адрес на оператора. Поради това е
4
неоснователно възражението, че начислените суми за услугата „***“ са недължими поради
липсата на изрично описание на същата в Договора за мобилни услуги. Процесното
задължение не е погасено до приключване на съдебното дирене. Поради това искът относно
неплатените услуги е основателен и следва да се уважи.
По претенцията за неустойка съдът приема следното:
Претендира се обезщетение за вреди, настъпили от неизпълнението на договора-
пропуснати ползи от неплащането на уговорените месечни абонаментни такси.
Доколкото са били прекратени плащанията от длъжника, е налице неизпълнение и
същият е неизправна страна. Настъпило е условието за прекратяване на договора, уредено в
Общите условия, които са предоставени на ответника според подписаната от него нарочна
декларация, оборваща възражението на особения представител, че абонатът не ги е приел.
Основанието за прекратяване на по-нататъшното предоставяне на услугите е това
неплащане за срока на ползване на услугите на тяхната стойност. Операторът е упражнил
правото си да прекрати договора едностранно чрез конклудентни действия по прекратяване
на услугите. Тези действия стават неминуемо достояние на абоната. Клаузата на ОУ
дерогира общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като не предвижда форма, в която изявлението
на кредитора да бъде отправено към длъжника. Т.е. може да бъде и конклудентно – с
действията по прекратяване на услугите. Тези действия стават неминуемо достояние на
абоната. Самата искова молба играе ролята на покана по смисъла на чл. 87 от ЗЗД. В този
смисъл е практиката на ВКС (Решение № 218/29.11.2016 г. по гр.д.№ 1306/2016 г., IV г.о.,
Решение № 4/23.06.2017 г. по т.д.№ 50183/2016 г., IV г.о. и др.). Ответникът не е изпълнил
паричното си задължение до приключване на съдебното дирене, до който момент може да се
приеме, че му е предоставен достатъчен срок от кредитора. Поради това е налице и вторият
елемент от фактическия състав, пораждащ задължение за неустойка.
Няма законова пречка да се уговарят неустойки за вреди от неизпълнението, както е в
случая. Специалният Закон за електронните съобщения урежда изрично случаите на
недължимост на неустойка - в хипотези на безвиновно прекратяване от потребителя на
договор за мобилни услуги: в чл. 228, ал. 5 вр. с ал. 3 -при едностранно прекратяване на
срочен договор за мобилни услуги в периода на влизането му в сила и в чл. 229а, ал. 1 -при
едностранно прекратяване на безсрочен договор за мобилни услуги. Извън изрично
уредените случаи уговарянето на неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги, което има действие занапред, е допустимо (арг. и от чл. 228, ал. 1, т. 4, б. "в"
ЗЕС), т.е. законът изрично признава правото на кредитора да обезпечи изпълнението с
неустойка. В процесния случай договорните клаузи са в съответствие със специалния закон,
като касаят обезпечаването на срочен договор извън посочените законови хипотези на
недължимост на неустойка. Поради това са неоснователни възраженията на особения
представител относно нищожност на клаузата за неустойка. След като същата е в
съответствие със законовите разпоредби, не е налице колизия с добрите нрави.
Ищецът претендира договорения с клиента размер на неустойката - сумата от три
стандартни за съответната програма месечни абонамента плюс посоченото в договора
5
възстановяване на ползваната отстъпка в цената на абонаментния план. При неизпълнение
на задълженията на потребителя да заплати няколко месечни парични задължения се
претендират само три абонаментни такси, за да се обезщетят вредите под формата на
пропуснати ползи от такива такси (след прекратяване на договора остават 19 пълни месечни
вземания до края на договорения срок). Освен това се търси такава част от отстъпката от
абонаментната такса, съответстваща на оставащия срок на договора за мобилни услуги
(според заключението на вещото лице), каквато е уговорката между страните. Този размер
не може да се приеме за прекомерен по смисъла на чл. 92 ал.2 ЗЗД. Поради това
възраженията на ответната страна за липса на съразмерност са неоснователни. Посоченото в
отговора Решение № 107 от 25.06.2010 г. по т. д. № 818/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС касае
различен от настоящия случай -неустойка по договор за заем-мораторна неустойка, която е
съизмеримо с очакваните за кредитора вреди от забавеното изпълнение. Настоящата
неустойка е компенсаторна и възниква при съвсем друг тип правоотношение.
Т.е. не може да се приеме, че клаузата за плащане на трите такси е уговорка, която
протИ.речи на добрите нрави, при положение, че неустойката не надхвърля очакваните
вреди от неизпълнението – съизмерими с пропуснатите месечни такси, определени по
размер при сключване на договора.
Следователно искът следва да се уважи в претендирания размер.
Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи
съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК-за ДТ от 25 лв., адвокатско възнаграждение от 480 лв.,
възнаграждение на особен представител от 400 лв. и депозит за в.л. от 300 лв.. Внесен е още
един депозит от 80 лв., който не е заплатен на в.л. и подлежи на връщане на ищеца след
подаване на нарочна молба с посочена банкова сметка на получателя. Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да
присъди разноските по заповедното производство в исковото производство.
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Т. С. от гр.Я., ж.к. „***, ЕГН **********, дължи на
„Йеттел България“ ЕАД -гр.София ЕАД, ЕИК*** гр.София, район Младост, ж.к. „Младост“
4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата общо от 301.47 лв., включваща дължими месечни
абонаменти и услуги по договор за мобилни услуги в общ размер на 161.71 лв. и неустойка
за предсрочно прекратяване на договора в общ размер на 139.76 лева, ведно със законна
лихва върху главницата от 17.08.2023 г. до изплащане на вземането, за които е издадена
заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
ОСЪЖДА Н. Т. С. от гр.Я., ж.к. „***, ЕГН ********** да заплати на „Йеттел България“
ЕАД -гр.София направените по делото разноски в размер на 1205 лв., както и разноски по
заповедното производство в размер на 505 лв.
6
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7